ОПРЕДЕЛЕНИЕ 283

гр. Варна, 22.05.2018г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 233/18г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на „ЕМ СИ КАРГО” ЕООД, гр. Добрич чрез адв. М. З. против определение208/12.04.18г., постановено по в.гр.д. № 168/2018г. по описа на ОС-Добрич, с което са оставени без разглеждане подадените от жалбоподателя в качеството му на длъжник по изп.д. № 20177370400879 по описа на ЧСИ Л.Тасева, с рег. № 737 в КЧСИ, с район на действие ДОС,  жалба вх. рег. № 5570/15.02.2018г. по вх. регистър на ЧСИ срещу определения в ПДИ размер на дължимите от длъжника такси и разноски по изпълнението, вкл. посочения адвокатски хонорар, и жалба вх. рег. № 7777/01.03.2018г. по вх. регистър на ЧСИ, представляваща допълнение към първоначалната такава, насочена против „мълчалив отказна ЧСИ да намали  присъдените по делото разноски по молба вх. рег. № 4457/09.02.2017г. с правно основание чл. 248 от ГПК, и производството по делото е прекратено. Счита се, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона. Оспорва се извода на съда, че срокът за обжалване на разноските по изпълнението, е започнал да тече от 19.10.17г., приемайки наличието на хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Счита се, че съдът не е съобразил, че изпълнителното дело срещу жалбоподателя е било образувано на 18.10.17г., а на 19.10.17г. вече е налице приета за редовно връчена ПДИ, в която освен това има ръкописни дописвания за адвокатски хонорар. Излага се, че ЧСИ не е желаел да връчи ПДИ, а да се приеме наличието на хипотезата на фикционната норма, аргумент за което е и обстоятелството, че длъжникът има други изпълнителни дело при същия ЧСИ, но вече в качеството си на взискател. Невярно е отразеното в ПДИ, че търговецът е напуснал адреса, а настоящият е неизвестен, като сведението е взето от неуточнено лице. Сочи се, че „кафене Леон” все още е във владение на дружеството-жалбоподател, който държи и други помещения, а наемател с име „Пепа” на тези помещения не е имало през последните 11 години. Сочи се, че единствено вярното от удостоверението на длъжностното лице по призоваването върху ПДИ е, че на 19.10.17г. в 14.30 ч. да е нямало служител на дружеството на адреса. Счита се, че по аналогия на чл. 50, ал. 3 от ГПК е следвало да се посочи името на лицето, дало сведенията. Цитирана е съдебна практика по решение на ВКС в подкрепа на изложените съображения. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на жалбата по същество.

            В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „Хадин” ООД, гр. Добрич чрез адв. Д. Д. от ДАК, чрез който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят изводите на съда, че жалбата е недопустима като просрочена, тъй като правилно е била приложена от ЧСИ нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК при връчването на ПДИ по посоченото изпълнително дело. Извеждат се аргументи за наличието на знание у управителя на дружеството-жалбоподател за образуваното против търговеца изп.дело № 879/17г. на ЧСИ Л. Тасева, от наличието на доказателства за извършени през м. 10.17г. действия от „Ем Си Карго” ЕООД по изп.д. № 371/17г. на ЧСИ Л. Т., индициращи това знание. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

            Изпълнително дело № 879/17г. по описа на ЧСИ Л. Т., гр. Добрич, е образувано на 09.10.17г. /а не 18.10.17г., както твърди жалбоподателят/ въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Хадин” ООД против „Ем Си Карго” ЕООД за заплащане на неизплатена покупна цена за петролни продукти в размер на 20 642.06 лв. по фактура № 84/03.12.14г., ведно със законната лихва от 09.06.15г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 850 лв. разноски. Към това изпълнително дело са присъединени по реда на чл. 456 от ГПК вземанията на същия взискател против същия длъжник, за които са били образувани изпълнителни дела с № 880/17г., 881/17г., 882/17г. – всички по описа на ЧСИ Л. Тасева. Посочения от взискателя изпълнителен способ е чрез налагането на запор върху вземането на длъжника по изп.д. № 371/17г. по описа на ЧСИ Л. Тасева срещу трето лице.

            Поканата за доброволно изпълнение до длъжника „Ем Си Карго” ЕООД по изпълнителното дело, в която е отразен размера на дълга и разноските по изпълнителното дело, е изпратена на 18.10.17г. на вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството. На 19.10.17г. същата е върната в цялост с отразяване от дъжностното лице по призоваването, че адреса е посетен на 19.10.17г. в 14.30 ч. но на сградата и в нея /в която се помещават магазини и фирми/ липсва индикация за наличие на търсената фирма. Липсвали и указателни табели и служител на търсената фирма. По сведение на служителка от магазин за хранителни стоки в съседство е установено, че такава фирма на адреса е имало преди около 6 месеца, но след това помещението е отдавано под наем за кафе-аперитив с наименование „Леон”, което понастоящем не работи. Тези сведения са били потвърдени и от служители от друг магазин в съседство, които са виждали управителя на „Ем Си Карго” ЕООД – К., но не знаят къде се помещава фирмата в момента. Последната е била търсена и от други държавни органи и граждани, защото имала задължения.

            При тези данни настоящият състав на съда намира, че правилно ЧСИ е приел наличието на фикионната норма на чл. 50, ал. 2 от ГПК, и поканата е приета за редовно връчена на посочената дата 19.10.17г. Подадената едва на 15.02.18г. жалба против инкорпорираното в поканата за доброволно изпълнение постановление за разноските по изпълнението, е просрочена. Съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя за необходимостта от приложение по аналагия на нормата на чл. 50, ал. 3 от ГПК или за нарушение на нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, са неоснователни.  

            В тази връзка настоящият състав на съда намира за необходимо да цитира мотивите на Решение № 126 от 10.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1825/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е.в които се съдържат принципни съображения, относими към приложението на цитираните правни норми - разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се връчват съобщенията и призовките в гражданския процес. Един от тези начини, въведен за първи път с ГПК от 2007 г., е връчването чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на закона (чл. 50, ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК - да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува "канцелария" със "служители" и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата.

            Все в тази насока следва да се допълни, че посочването на имена на лицата, от които са взети сведенията, че търговецът е напуснал адреса, не може да се изведе по аналогия от нормата на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Последната изисква посочването на имената и длъжностите на служителя или работника от канцеларията на търговеца или на юридическото лице, когато такава канцелария е намерена, има такива служители и последните са се съгласили да приемат книжата или съобщенията. 

            Горните изводи са били решаващи и за ДОС, за да постанови обжалвания акт, с който е приета недопустимостта на жалбата срещу разноските по изпълнението, поради което и този акт следва да бъде потвърден.

            На самостоятелно основание следва да се потвърди обжалваното определение и в частта, касаеща допълнението към първоначалната жалба, която е насочена от длъжника против „мълчалив отказ на ЧСИ да намали присъдените по делото разноски въз основа на молба, подадена по реда на чл. 248 от ГПК” от 09.02.17г. Такава молба действително е депозирана от длъжника /л. 51 от изпълнителното дело/, но по същата липсва произнасяне от ЧСИ. За жалбоподотеля липсва правен интерес от обжалване на непостановен акт от ЧСИ. Такъв изричен акт е постановен едва с разпореждането от 13.03.18г. – л. 75-76 от изпълнителното дело, но жалба против същия няма.

            Насрещната страна не е отправила искане за разноски, поради което и такива по делото не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение208/12.04.18г., постановено по в.гр.д. № 168/2018г. по описа на ОС-Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: