ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№351./27.05.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 233/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. П. С., чрез процесуалния й представител адв.К. против разпореждане № 1661/11.03.2019г., постановено по гр.д. № 1836/2018г. на ОС – Варна, с което на основание чл.275 вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК е върната подадената от нея частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 3308/14.12.2018г.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в срок са изпълнени всички указания на съда, дадени вр. редовността на депозираната частна жалба. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

            С определение от 14.12.2018г., постановено в закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д. № 1836/2018г. поради оттегляне на предявения от ищцата Т.С., настоящ жалбоподател, иск и е осъдил същата да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 880 лева, на основание чл.78 ал.4 ГПК.

            В срока за обжалване на така постановеното определение жалбоподателката е депозирала частна жалба, в която същата е посочила, че не е доволна от определението в частта му за разноските, по подробно изложени доводи, поради което и е поискала от по-горестоящия съд неговата отмяна и произнасяне по същество като искането за разноски бъде оставено без уважение, а в условията на евентуалност присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено като прекомерно.

С разпореждане от 06.02.2019г. администриращият съд е оставил частната жалба без движение и е указал на жалбоподателката, че следва в 1-седмичен срок от съобщението да уточни дали с оглед твърденията си основава искане за изменение на прекратителното определение в частта му за разноските или друго, евентуално да представи доказателства за внесена по сметка на АпС – Варна държавна такса в размер на 15 лева.

В изпълнение на тези указания в срок е постъпила молба, в която е посочено, че „основава твърденията си за непредставен от насрещната страна списък по чл.80 ГПК като абсолютна процесуална пречка за уважаване претенцията за присъждане на разноски на страната“. С молбата са представени и доказателства за заплатена държавна такса.

Доколкото действително жалбоподателката не е отговорила на дадените от първоинстанционния съд указания да уточни дали с оглед на твърденията си отправя искане за изменение на атакуваното определение, правилно жалбата й повторно е оставена без уважение, като й е указано, че следва да отстрани противоречието между твърденията й и основаното на тях искане – твърди, че не дължи възложените й разноски, а не отправя искане за изменение на определението; не твърди друга порочност на определението, а иска неговата отмяна.

С молба от 07.03.2019г. отново е повторено, че единствения порок на определението е присъждането на разноски без да е бил представен списък от ответната страна по чл.80 ГПК, на което и основание обжалва същото пред по-горестоящия съд.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане първостепенният съд е приел, че дадените указания отново не са изпълнени, поради което е постановил връщане на частната жалба.

Действително и с молбата от 07.03.2019г. жалбоподателката не е изпълнила дадените й указания по отстраняване на противоречието между твърденията й за недължимост на присъдените разноски и посоченото, че обжалва определението вр. тези разноски, отправяйки искането си до по-горестоящия съд, вместо да иска изменение по реда на чл.248 ГПК. Това противоречие произтича именно от обстоятелството, че актът, с който съдът се произнася за първи път по разноските не подлежи на самостоятелно обжалване. Въпросът за неговата законосъобразност може да бъде разгледан едва при проверка законосъобразността на последващо определение, постановено по реда на чл.248 ГПК. Ето защо и депозираната частна жалба срещу определението от 14.12.2018г. би се явила и недопустима, ако единственото оплакване за неправилност е само оспорването дължимостта, респ. размера на възложените в тежест на  жалбоподателката разноски.

Доводът защо обжалва това определение, а не иска неговото изменение, изложен едва в частната жалба по настоящото производство касателно непредставянето на списък по чл.80 ГПК и от самата нея е неоснователен, доколкото представянето на такъв е процесуално условие за допустимост на искане по чл.248 ГПК само в случаите когато страната иска изменение на присъдени в нейна полза разноски, но не и на такива, за които е осъдена за заплати на насрещната страна.

Независимо от изложеното за неотстраняване на посоченото по-горе противоречие във върнатата частна жалба, настоящият състав намира, че не страната, а съдът е този, който следва да даде правна квалификация на искането, а оттам и да направи преценка кой е компетентния съд да се произнесе по него, независимо от посочения от страната адресат. В тази връзка, от изложеното във върнатата частна жалба и последващите молби, и отправеното искане как да бъде разрешен спора за разноските, и доколкото липсват други оплаквания за порочност на постановеното прекратително определение, освен в частта му за разноските, следва да се приеме, че по същество тази жалба съставлява искане по чл.248 ГПК, компетентен да са произнесе по което е именно първоинстанционния съд. Това обстоятелство не променя извода за законосъобразност на разпореждането за връщане, доколкото жалбоподателката не е направила необходимите уточнения по отстраняване несъответствието между оплаквания и заявен петитум.   

Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по обективираното във върнатата частна жалба искане с правно основание чл.248 ГПК.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1661/11.03.2019г., постановено по гр.д. № 1836/2018г. на ОС – Варна.

 

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по обективираното във върнатата частна жалба искане с правно основание чл.248 ГПК.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на страната.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                              2.