Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

105

гр.Варна, 23.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 08.06.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 234/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от П.В.И. чрез процесуалния й представител адв. К.Д. срещу решение № 164/12.02.2016 год по гр.д. № 1955/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е поставена под ограничено запрещение. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В постъпилия отговор от С. А. М. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на иска по чл. 336 от ГПК във връзка с чл. 5 от Закона за лицата и семейството - поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричан в практиката медицински критерий) и невъзможността на болния поради тези страдания да се грижи за своите работи (наричан юридически критерий). И двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване недееспособността на лицето. Това е така, защото основанието за поставянето под запрещение не е душевната болест или слабоумието сами по себе си, а невъзможността страдащият от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.

От доказателствата по делото се установява, че ответницата – въззивница в настоящото производство от много години страда от хипертонична болест, а през 2009 год е прекарала стволов исхемичен мозъчен инсулт, от който се възстановила напълно. През 2013 год има пореден инсулт, след който получила левостранна хемипареза – слабост и скованост на краката и главозамайване. При извършеното психиатрично обследване от двете тройни психиатрични експертизи е констатирано сериозно нарушение на когнитивните функции, водещо до трайно нарушена адаптация в нови ситуации, както и до снижено качество на живот. Състоянието на въззивницата се е развило динамично, като при първоначалното психиатрично освидетелстване по делото тя е показала задоволителни резултати, но след прекараните инсулти е настъпило рязко нарушаване на интелекта, паметта и мисловната дейност.

Болестното състояние на въззивницата, диагностицирано от експертизата като мозъчно-съдова болест, мозъчна атеросклероза, исхемична болест на сърцето, съчетани с исхемични мозъчни инсулти, само по себе си не е психична болест. Тя не е еднозначна със слабоумието, но има за последица настъпване на съдова деменция – умерен дементен синдром, което води до извод за изразено слабоумие - пречка да се ръководят постъпките от страна на болното лице.

Приетата при въззивното разглеждане на делото съдебно-психиатрична експертиза на база на посочените по-горе констатации и проследявайки наличната медицинска документация, е изложила своята преценка, че е налице медицинския критерий за поставяне на въззивницата под пълно запрещение.

Въпреки, че този извод се различава от този на предходните експертизи, настоящият състав намира, че той не следва да се възприема. По делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Само съдът е компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то с оглед изискванията на закона.

При установяване на относимите факти за психичното състояние на въззивницата няма сериозно разминаване в констатациите на двете тройни експертизи. Въпреки неблагоприятната прогноза на заболяването, довело до изпадане в трайно състояние на умерена деменция и затормозяване на способността за ориентация в сложни житейски ситуации, към настоящия момент не е налице основание за пълно лишаване на въззивницата от дееспособност. Такава възможност не съществува и поради това, че ищцата не е обжалвала решението за поставяне на ответницата под ограничено запрещение, а в настоящото производство пледира за неговото потвърждаване.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/12.02.2016 год по гр.д. № 1955/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)