РЕШЕНИЕ

 

116

 

гр.Варна, 05.07.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на деветнадесети юни, двехиляди и тринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар В.Т.                        

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 235/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решението на Окръжен съд-Варна от 1.03.2013 г. по т.д.№ 1574/12 г., с което са уважени отчасти исковете, предявени от О.Н.Я. и от И.Н.Я. срещу ЗК „Лев Инс” АД-София, с правно основание чл.226, вр. с чл.267 от ТЗ.

Ищците обжалват решението в отхвърлителните му части – за разликата от присъдените суми от по 70000 лева до претендираните размери от по 110000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на исковете за неимуществени вреди.

В подадени писмен отговор ЗК „Лев Инс” – София оспорва въззивната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

Срещу същото решение – в осъдителните му части за разликата над  30000 лева до 70000 лева е подадена въззивна жалба от пълномощника на ЗК „Лев ИНС”-София с оплаквания за нарушение на закона. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен; твърди се и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Искането е за отмяна в обжалваните части и за отхвърляне на исковете за сумите над по 30000 лева.

В подаден писмен отговор процесуалният представител на евентуалния ответник П.Я.П. оспорва първата жалба.  

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от О.Н.Я. и от И.Н.Я. срещу ЗК „Лев Инс” АД-София, евентуално – срещу П.Я.П. с правно основание чл.226 от КЗ и чл.45 от ЗЗД. Претендира се заплащане на всеки от ищците на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 110000 лева в резултат на настъпила при ПТП смърт на тяхната майка по вина на втория ответник. Претендира се и присъждане на законната лихва и направените по делото разноски.

Първият ответник оспорва исковете по размер и твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Втората ответница оспорва предявените в условията на евентуалност искове, като твърди, че размерът на претендираните обезщетения е завишен.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с одобрено от съда споразумение от 2.03.2012 г. по НОХД № 227/12 г. на ВОС е установено, че ответницата П.Я.П. при управление на МПС – лек автомобил „Хонда Сивик” с ДК № В 2454 РМ, на 10.10.2010 г. в гр.Варна нарушила правилата за движение на ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на майката на ищците – Ж. И. Я.    

 Заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните установява, че макар пострадалата да е имала определени заболявания, не е установена повишена чупливост на костите и не са налице данни за остеопороза.

Показанията на свид.Р.И. и С.Р. установяват, че ищците са поддържали контакт с майка си. Първият от тях живеел в непосредствена близост до нейното жилище и си помагали; вторият – макар и живеещ в чужбина, често се връщал в България и отсядал в жилището на майка си, тя го посещавала там и помагала за отглеждането на внуците си.

Със застрахователна полица № 0008220223100303406/8.03.2010 г. се установява наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” за срок от една година между П.П. и ЗК „Лев Инс”АД-София. Съобразно § 27 на ПЗР на КЗ,       действаща към момента на настъпване на събитието, минималните застрахователни суми по този вид застраховки за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, са в размер на 1 000000 лева за всяко събитие с едно пострадало лице.

С оглед доказателствата по делото следва извод, че деликвента, причинил вредата е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката „гражданска отговорност”, което обуславя правото на ищците да предявят прекия иск по чл.226, вр. с чл.267 от КЗ.

 Разпоредбата на чл.300 от ГПК изключва възможността за преценка на доказателства относно факти, установени с влязла в сила присъда. Гражданският съд не може да преразглежда въпросите, свързани с това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, неоснователни са твърденията на дружеството-въззивник за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – факта, че ПТП е станало на пешеходна пътека и е налице споразумение, одобрено от съда - изключват възможността за преразглеждането на този факт.

Доказателствата по делото установяват, че ищците са били в добри отношения с починалата тяхна майка. Макар и в пенсионна възраст – 69 години, тя е била трудоспособна, помагала е на двамата и са били еднакво привързани към нея, независимо от факта, че единият от тях живее в чужбина.

Съдът приема, че изводът на първоинстанционния съд за основателност на  претенциите в размер на по 70000 лева за всеки от ищците е правилен. Този размер би компенсирал загубата на тяхната майка и свързаните с това неимуществени вреди, тъй като до края на живота си те ще живеят с мисълта за загубата й при трагични обстоятелства. Този размер настоящата инстанция приема, че е справедлив и съобразно общия принцип на чл.52 от ЗЗД. Следователно, двете въззивни жалби са неоснователни, а   обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Разноските остават в тяжест на всяка от страните, така, както са направени.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението на Окръжен съд-Варна от 1.03.2013 г. по т.д.№ 1574/12 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.                          2.