Р Е Ш Е Н И Е

107

гр. Варна, 24.06.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор Анна Помакова,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 235 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 08/02.03.2016 год. по гр.д. 263/2015 год. на ОС Разград, с което е осъдена Прокуратурата на РБ  да заплати на Т.Н.Б., ЕГН **********,***, сумата от 15000 лв. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдана; ведно с обезщетение за забава, считано от 05.06.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, както и разноски в размер на 916 лв.; като е отхвърлен искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ  за разликата над 15000 лв. до претендираните 28000 лв.

Подадена е въззивна жалба от Т.Н.Б. срещу решението в отхвърлителната му част. В жалбата се излага, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и неправилно е преценил доказателствата по делото, определяйки дължимия размер на обезщетението. Иска се уважаване на претенцията изцяло.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор. Оспорена е в с.з.

Подадена е и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решението в осъдителната му част. Твърди се, че определeното обезщетение е за вреди, които съдът е приел за доказани въз основа на неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Изложени са подробни доводи. Иска се отхвърляне на иска или алтернативно определяне на обезщетение в по-нисък размер.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор. Оспорена е в с.з.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, от Т.Б. срещу Прокуратурата на Рбългария за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано нох дело № 305/2010г. на ОС гр. Търговище, което е приключило окончателно на 05. 06. 2015 г.  с влязла в сила оправдателна присъда. Твърди се, че претърпените неимуществени вреди са болки и страдания, разстройство на психическото й здраве, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната й репутация. Излага се, че през времетраенето на процеса Б. изпитвала изключително силни притеснения и страдания. Страхувала се, че може да бъде лишена от свобода, от право да упражнява професията си, да бъде уволнена от работа и да не може да започне друга работа. Изпитвала срам и безпокойство от обстоятелството, че е обвиняема и от воденото наказателно производство. Отразяването на наказателния процес в медиите, стигнало до неограничен кръг хора и накърнило доброто й име в обществото. Появили се съмнения в професионалната й почтеност, променило се отношението към нея и се създало чувство на недоверие и изолация. Претенцията е за периода 08. 09. 10 г. до  05. 06. 15 г. в размер на 28 000 лв. и законната лихва от 05. 06. 15 г.  до окончателно изплащане на сумата.

         Депозиран е писмен отговор от ответника Прокуратурата на Рбългария, в който искът се оспорва като недоказан, както по основание, така и по размер, евентуално се твърди, че претендирания от ищеца размер на обезщетение е неоснователно завишен. Твърди, че г-жа Б. от назначаването си на работа през 2000 г. в Областна администрация гр. Разград до настоящият момент работи там, правят се възражения относно липсата на отговорност на Прокуратурата за публикациите в пресата и за продължителността на делото в съдебната фаза.

Не се спори по делото относно квалификацията на г-жа Б. като строителен инженер, както и че от 01. 01. 2000 г.  до настоящият момент е служител в Областна администрация гр. Разград , заемала е длъжностите  Главен експерт в отдел „Държавни имоти и устройство на територията”  , респ. отдел „Държавна собственост и устройство на територията” , Главен експерт към Дирекция „АКРРДС”.

С Постановление от 08. 09. 2010 г. на ОП Разград г-жа Б. е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление за това, че през периода 12. 06. 2009 г. – 11. 08. 2009 г. в област Разград в съучастие като съизвършител с още две лица, въпреки задълженията й, регламентирани в чл. 4, ал. 2 в Устройствен правилник на областните администрации, чл. 29, ал. 2 от Закон за администрацията и Заповед № 168/ 12. 06. 09 г.  в качеството й на длъжностното лице – член на комисия, не е положила достатъчно грижи за възложената й работа със Заповед № 168/ 12. 06. 09 г., като не изпълнила задълженията си  произтичащи от т. ІІ.1 от цитираната заповед / да извършва технически и финансов контрол по изпълнение на възложените СМР за възстановяване на молитвени домове на територията на Община Разград и от това са последвали значителни щети за държавния бюджет и Област Разград в размер на 99 537, 31 лв. , представляващи надактувани СМР: за обект с. Липник – 11 111, 14 лв.; за обект с. Стражец – 30 925, 41 лв.; за обект с. Мортагоново – 8 254, 12 лв.; за обект с. Киченица – 408, 20 лв.; за обект с. Недоклан- 3 733, 03 лв.; за обект с. Дянково – 6 808, 70 лв. и извършените СМР в с. Дянково по други сгради, не по обект „джамия” – 38 296, 71 лв., като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, престъплението е в особено големи размери, представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

След проведено разследване, през м. ноември на 2010 г. е бил внесен обвинителен акт от ОП Разград в ОС Разград, а впоследствие след отвод на съдиите от този съд, изпратено от ВКС за разглеждане в ОС Търговище, срещу г-жа Б. и други обвиняеми със същите обвинения, които са й били повдигнати с постановлението на ОП Разград от 08. 09. 2010 г. С влязла в сила на 05. 06. 2015 г. Присъда № 3/ 03. 02. 2015 г. по нохд № 305/ 2010 г. по описа на ОС Търговище г-жа Б. е била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Наказателното производство е продължило около четири години и половина.

Представени са и приложени по делото копия от статии, публикувани в  интернет сайтове на регионалният вестник „Екип 7”, Darik news Шумен, в които е отразено, че  е внесен обвинителен акт в ОС Разград, а впоследствие в ОС Търговище против всички подсъдими по същото дело, както и за хода на съдебното производство, без специално внимание към г-жа Б..

От събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите А.Т. и Д.В., се установява, че г-жа Б. е преживяла силен стрес по време на цялото наказателно преследване, който осезателно променил състоянието й и начинът и на живот. Тя се променила - преди бил тиха, скромна, изпълнителна, дисциплинирана, и въпреки, че изпълнявала професионалните си задължения отговорно и добросъвестно, се усещало, че преживява стрес, защото била несигурна от резултата по делото, от неизвестността. Престанала да се усмихва, станала затворена в себе си. Споделяла, че се притеснява от колегите си, че се срамува от тях, заради воденото срещу нея наказателно производство, притеснявала се да не бъде уволнена, тъй като била вдовица, в предпенсионна възраст и нямало да може да си намери друга работа. Притеснявала се от публикациите в пресата и от промененото отношение на познатите си. Влошило се здравето й, чувствала напрежение, влошил се сънят й.

По отношение на правната квалификация, предявеният иск по чл. 2, ал. 1,  т. 3 от ЗОДОВ. За уважаването му следваше да се установят следните предпоставки за отговорността на Държавата за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано: 1. незаконно повдигнато и поддържано обвинение в някоя от посочените хипотези; 2. настъпили вреди от вида, посочен в исковата молба; 3. пряка причинно-следствена връзка между вредите и  незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.

 

Повдигането и поддържането на обвинение, по която г-жа Б. е била оправдана, не е било спорно по делото.

По делото е установено по безспорен начин, че в периода на наказателното преследване г-жа Б. е претърпяла силен стрес от опасността да бъде лишена да упражнява професията си, от накърняване на доброто й име, от широкия обществен отзвук на наказателното производство. Ограничила е социалните си контакти, станала е тревожна и се е притеснявала за бъдещето си в случай, че загуби работа. Тези вреди са били със среден интензитет, търпяни са в продължение на четири години и половина и са без трайни и необратими последици за живота й.

         Държавата, отговаря за всички вреди, за които се установено причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди – чл. 4 ЗОДОВ. По делото е доказано от събраните гласни доказателства, че описаните болки и страдания са предизвикани от наказателното производство.

         Съдът не приема възраженията на Прокуратурата, че тя не носи отговорност за продължителността на производството в съдебната фаза: без повдигнато обвинение съдебна фаза не би имало, поради което и Държавата, чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите от цялото наказателно производство.

Искът е основателен. При определяне на размера на обезщетението, по чл. 52 ЗЗД, като съобрази вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането /4 години и половина/, липсата на трайни и необратими последици от наказателното преследване, възможността на г-жа Б. да упражнява професията си, реабилитацията й, предпенсионната й възраст, която не предполага активна кариера, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е този от 7000 лв., който е съобразен с действително претърпените вреди: силен стрес, тревожност, уронване на престижа като професионалист, затруднени социални контакти, притеснения за сигурността и прехраната й. Дължима е и законната лихва върху тази сума от датата на влизане на присъдата в сила. 

Предвид частично несъвпадане на крайните изводи на ОС с тези на АпС, решението следва да се отмени в частта, с която искът е уважен в резмер над 7000 лв., както и в частта, с която се присъждат разноски над 428 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата от 7000 лв. до 15000 лв. В останалата му част решението следва да се потвърди.

Разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 08/02.03.2016 год. по гр.д. 263/2015 год. на ОС Разград, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на РБ  да заплати на Т.Н.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по НОХД 305/2010 год. по описа на ОС Търговище, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 7000 лв. до присъдените от ОС 15000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 05.06.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, както и в частта от решението, с която са присъдени разноски над размер от 428 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т.Н.Б., ЕГН **********,***, срещу Прокуратурата на РБ , за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по НОХД 305/2010 год. по описа на ОС Търговище ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 7000 лв. до присъдените от ОС 15000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 05.06.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 08/02.03.2016 год. по гр.д. 263/2015 год. на ОС Разград, в останалата му част, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 7000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 05.06.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, като са присъдени разноски в размер на 428 лв., както и в частта с която искът е отхвърлен за разликата от 15000 лв. до 28000 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: