ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

286

 

гр.Варна,23.05.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 23 май 2017 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

                          Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 236 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 236/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на Ж.И.Д. против решение № 99/31.01.2017г., постановено по в.гр.д. № 2250/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което в една част е оставена без разглеждане жалбата й с вх. № 32836/01.10.2015 г. срещу действията на ЧСИ Д. П. –Я. по изп. дело № 20137110400652  изразяващи се в съществено нарушение при извършване на публичната продан на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 7, а в другата част - насочена  срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.06.2015 г. по изп. дело № 20137110400652  по описа  на ЧСИ Д. П. – Я., рег. № 711 с район на действие – ВОС  е оставена без уважение същата жалба,

Жалбоподателката е сочила, че обжалваното решение е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано, молила е за неговата отмяна и за връщане на делото на окръжния съд за преценка на искането й чл. 95 от ГПК вр. чл. 23, ал.2 от ЗПП, евентуално за отмяната му и за разрешаване по същество на жалбата й срещу действията на съдебния изпълнител с отмяната на същите.

Взискателят „ОББ“ АД е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата по съображения за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност и е молил за оставянето й без разглеждане, евентуално – без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, но в частта насочена срещу решението на окръжния съд, с която е оставена без уважение жалбата на Ж.Д. срещу постановлението за възлагане, тя е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С тази част на атакуваното решение, окръжният съд се е произнесъл по същество на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, а съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4 ГПК, това решение не подлежи на обжалване (в случая не се касае до обжалване на разпределение на съдебния изпълнител, поради което и чл. 463, ал.2 от ГПК, предвиждащ инстанционен контрол на решението пред апелативния съд, не намира приложение). Затова, в тази част настоящата частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – частично прекратено.

Жалбоподателката има качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, образувано по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД срещу длъжника Е.С.Д. за събиране на парично вземане. Изпълнението е насочено срещу собствения й недвижим имот и след проведена публична продан имотът е възложен на купувача К.С.Д. с постановление от 22.06.2015 г.

Пред окръжния съд Ж.Д. е обжалвала постановлението за възлагане, като е навела оплаквания за съществено нарушение при извършване на публичната продан, а именно: към деня на възбраната съдебният изпълнител не  се е уверил, че недвижимият имот е бил собственост само на длъжника; публичната продан не е била редовно разгласена; имотът бил съсобствен, а се продавала само идеалната част на длъжника; експертната оценка, включително и актуализираната такава не били подписани от вещото лице; занижена била оценката на имота. Освен това е посочила, че изпълнението е насочено към несеквестируем имот. Молила е за отмяна на всички действия на съдебния изпълнител и на постановлението за възлагане на имота. В жалбата си е поискала освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по производството, както и предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95  ГПК изразяващо се „в процесуално представителство при отстраняване на нередовности на жалбата, обосноваване допустимостта и основателността й“.

С постановеното по делото решение, окръжният съд е освободил жалбподателката от заплащане на държавни такси, оставил е без уважение жалбата й срещу постановлението за възлагане, основано на несеквестируемост на имота, а по всички останали оплаквания за нарушения при публичната продан е оставил жалбата без разглеждане.

В допустима част, настоящата частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в тази част (за оставяне без разглеждане на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител) – потвърдено по следните съображения:

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания. Затова, в качеството на ипотекарен длъжник, настоящата жалбоподателка е могла да обжалва, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК (в приложимата към казуса редакция на закона от 2010 г.), постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването й от имот, поради това, че не е уведомена надлежно за изпълнението, а според ал.3 - постановлението за възлагане, което може да се обжалва само от лице, внесло задатък, както и от длъжника, респ. съпруга недлъжник по силата на чл. 503, ал.3 ГПК, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършена надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. На обжалване подлежи и разпределението съгласно чл. 462 ГПК.

В случая, Ж.Д. не е изложила оплаквания в горепосочения смисъл, като за твърдяните от нея нарушение при извършване на публичната продан (към деня на възбраната съдебният изпълнител не се е уверил, че недвижимият имот е бил собственост само на длъжника; публичната продан не е била редовно разгласена; имотът бил съсобствен, а се продавала само идеалната част на длъжника; експертната оценка, включително и актуализираната такава не били подписани от вещото лице; занижена била оценката на имота) не е предвиден съдебен контрол по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК. Оплакванията й не са релевантни и към хипотезата на чл. 435, ал.3 от ГПК при обжалване на постановлението за възлагане, защото те не са част от наддаването, а подготвят същото. Както е прието и в т.8 на Тълкувателно решение 2/2013 г. от 26.07.2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, ОСГТК, действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от надаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.

С оглед изложеното по-горе и при липсата на наведени в настоящия казус от жалбоподателката релевантни към хипотезите на чл. 435, ал.2 и ал.3 ГПК оплаквания срещу действията на съдебния изпълнител, жалбата пред окръжния съд в частта тези за нарушение при извършване на публичната продан (към деня на възбраната съдебният изпълнител не се е уверил, че недвижимият имот е бил собственост само на длъжника; публичната продан не е била редовно разгласена; имотът бил съсобствен, а се продавала само идеалната част на длъжника; експертната оценка, включително и актуализираната такава не били подписани от вещото лице; занижена била оценката на имота) се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

От настоящата инстанция жалбоподателката не е искала предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК, а съобразно поясненията й в допълнителна молба от 19.04.2018 г. не е искала и допълване по реда на чл. 250 от ГПК на произнасянето на окръжния съд в частта на искането по чл. 95 от ГПК. Поддържала е, че липсата на произнасяне по чл. 95 от ГПК представлява процесуално нарушение на първата инстанция.

Действително, окръжният съд не се произнесъл по искането по чл. 95 от ГПК и това съставлява процесуално нарушение, но същото не се е отразило на правилността на обжалвания акт. Освен това следва да се има предвид, че искането по чл. 95 от ГПК е било заявено във връзка с евентуално отстраняване на нередовности по жалбата, каквито не са констатирани от окръжния съд, а и жалбоподателката в пълна степен е упражнила правата си като е подала редовна жалба с обосноваване на допустимостта и основателността й.

Като е постановил идентичен с посочения по-горе резултат, окръжният съд е процедирал правилно и обжалваната част от решението му (с характер на определение) следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ж.И.Д. против решение № 99/31.01.2017г., постановено по в.гр.д. №2250/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА,  с която е оставена без уважение жалбата й с вх. № 32836/01.10.2015 г., насочена  срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.06.2015 г. . по изп. дело № 20137110400652  по описа  на ЧСИ Д. П. – Я., рег. № 711 с район на действие – ВОС  и ПРЕКРАТЯВА настоящото производство в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 99/31.01.2017г., постановено по в.гр.д. №2250/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА,  с която е оставена без разглеждане жалбата на Ж.И.Д. с вх. № 32836/01.10.2015 г. срещу действията на ЧСИ Д. П. –Я. по изп. дело № 20137110400652 изразяващи се в съществено нарушение при извършване на публичната продан на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 7.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в прекратителната му част, пред ВКС, с частна жалба  в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: