Р Е Ш Е Н И Е № 98

гр. Варна, 18.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

            при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 237 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на „УИШБОН” ЕООД, гр. София против решение № 41/28.02.2018г., постановено по гр. дело № 121 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, с което са били отхвърлени предявените от дружеството против общо 23 ответници физически лица, обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:

            - с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, по силата на който Е.Н.К., С. Е. К., Н.Х.Н., П. Х.Н., А.Х.Н., М.Х.Н., Н.И.И., К.Г.К., Й. Г.Н., Д.Г.А., В.Г.П., Д. И.И., И.Й.И. и Б.Й.И. продават в полза на „УИШБОН“ ЕООД гр. София правото на собственост върху собствения си поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 02508.51.447 по КК на в. з. „Белите скали“, гр. Балчик, за сумата от 413 784 евро;

            - с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати парична сума в размер на по 639.12 евро, представляваща припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността квота от сумата, представляваща платената от ищеца продажна цена на имота, част от цялата сума от 413 784 евро по горния договор за покупко-продажба, ведно със законната лихва върху всяко  от главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното им изплащане;

            - с правно основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за осъждане на всеки от ответниците да заплати частично парична сума, както следва: ответниците М.Х.И., И.Д.Н., Х.Д.И., Е.Г.И., К.Н.И., Т.Н.З., М.С.К., Б.С.К. и Н.С.К. – в размер на по 437.03 лв. всеки от тях; ответниците Б.Й.И., И.Й.И. – в размер на по 764.80 лв. всеки от тях; ответниците Е.Н.К., М.Н.М. -  в размер на по 1 250 лв.; ответниците В.М.С., Н.М.В. – в размер на по 655.54 лв.; ответниците В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., М.Х.Н., А.Х.Н. и Н.Х.Н. – в размер на по 1 147.20 лв.; ответниците Д.Д.Н., Х.П.Н. – в размер на по 573.60 лв., представляващи съответни на квотите на всеки от всеки от ответниците разходи в общ размер на 18 355. 24 лв., съставляваща сумата на платените от ищеца нотариални такси и разходи по изповядването на н. а. № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;

            - с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане всеки от ответниците да заплати сума в размер на по 639. 12 евро, представляваща част от дължимата от всеки от тях неустойка по договора за покупко-продажба, част от цялата сума за неустойка в размер на 170 000 евро, ведно със законната лихва върху всяко  от главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

-           и предявеният ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД против К.Г.К. за осъждането ѝ да заплати парична сума в размер на 639.12 евро, представляваща припадащата ѝ се съобразно правата ѝ в съсобствеността квота от сумата, представляваща платената от ищеца цена, част от цялата сума от 413 784 евро по договора за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане;

            - и предявеният ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск с правно основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД против К.Г.К. за осъждането ѝ да заплати парична сума в размер на 1250 лв.,  представляваща част от сторените от ищеца разходи в общ размер на 18 355. 24 лв., съставляваща сумата на платените от ищеца нотариални такси и разходи по изповядването на н. а. № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София;

            - и предявеният ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ – иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, против К.Г.К. за осъждането ѝ да заплати парична сума в размер на 639.12 евро, представляваща припадащата се съобразно нейната квота неустойка по договора за покупко-продажба, част от цялата сума за неустойка в размер на 170 000 евро, 

            ведно със законната лихва върху всяко от главните парични задължения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.03.2017г./ до окончателното им изплащане. Ищецът е осъден да заплати на К.Г.К. сторените от нея разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв.

            В жалбата е изложено, че решението е неправилно, тъй като при постановяването му е налице нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и същото необосновано, като се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Относно първата категория на допуснатите нарушения се сочи, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил със задължителната практика на ВКС, според която при отхвърляне на отрицателен установителен иск за собственост, чрез силата на пресъдено нещо се установява, че ответникът е собственик. И след като в настоящия случай е налице именно тази хипотеза след влизането в сила на решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик, с което е бил отхвърлен иска на настоящия ищец против Община Балчик за отричане правото на собственост на общината върху процесния имот, то следва да се приеме за установено, че Община Балчик е собственик на имота. Като не е зачетена силата на пресъдено нещо по това решение и по настоящото дело, съдът е допуснал и второ нарушение на процесуалните правила. На следващо място е посочено, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е изложил, че приетото в мотивите на решение по друго дело /гр.д. № 375/13г. на ДОС/ обвързват страните относно преюдициалния въпрос за наличието на предпоставките за разваляне на договора поради евентуална евикция. Съдът не се е съобразил и със събраните по делото писмени доказателства, сочещи, че собственик на процесния поземлен имот е именно Община Балчик – основание да се поддържа неправилност поради допуснато процесуално нарушение и поради необоснованост на решението.

            Оплакването за нарушение на материалния закон е свързано с конкретни и подробни съображения за неправилното приложение на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС; на § 42 от ПЗР на ЗОбС /съгласно ЗИДЗОбС, ДВ бр. 96/99г./; на чл. 7, ал. 3 от ЗОбС – относно това кои вещи са общинска собственост и наличието на мораториум за придобиването по давност на вещи, общинска собственост; на чл. 188-189 от ЗЗД – относно правните последици при продажбата на чужда вещ и предпоставките за упражняване правата на отстранения купувач, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – относно предпоставките за реализиране на правата по неустойка, уговорена за пълно неизпълнение на договора. Въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител в с.з.

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещните страни, всички представлявани от адв. Н. Т. ***. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Поддържа се становището, изразено и пред първата инстанция, че решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик е недопустимо, като постановено по проведен симулативен процес. Освен това, отхвърлянето на отрицателния установителен иск на ищеца против Община Балчик относно собствеността върху процесния имот, не формира сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост, а отделно от това – ответниците не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по посоченото дело, тъй като не са участвали в същото. Отделно е развита тезата, че настоящото производство е недопустимо, тъй като между същите страни и по същите искове вече е формирана сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 375/13г. на ДОС. Поддържа се, че продавачите по договора за продажба на имота от 12.12.2007г. са прехвърлили собствеността, тъй като в тяхна полза е осъществена земеделската реституция на имота – подробно са изложени фактите, от които се извежда извода за завършване на реституционната процедура с издаването на решение по Протокол № 24-63/24.08.06г. на ОСЗГ-Балчик, допълнено на ръка, че възстановяването се извършва съобразно решението по гр.д. № 377/05г. на РС-Балчик и представената по него скица. Заповедта на Кмета на Община Балчик от 25.10.07г., с която е бил одобрен ПУП-ПРЗ и е образуван настоящия ПИ 447 нов УПИ ХХХІ в кв. 4 по плана на вилната зона „Белите скали” се сочи, че има характера и на одобряване на техническото решение на ОбЕСУТ за възможността за реална реституция на осн. чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ.  

Допълнено е, че дори и да се приеме, че реституционната процедура не е завършена, то тя може да се завърши след изработване на помощен план на старите реални граници на имотите в тази местност, при което ще се установи, че именно процесният имот е на ответниците. Поддържа се и релевираното възражение за погасяване на предявените искове по давност. Претендира се обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо или отхвърляне на исковете като погасени по давност, евентуално като неоснователни, ведно с присъждане на разноските по делото. Становището в отговора на жалбата се поддържа в с.з. чрез процесуален представител на въззиваемите.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

В исковата си молба ищцовото дружество е твърдяло, че на 10.08.07г. е сключило с Е.Н.К., С. Е. К., Н.Х.Н., П. Х.Н., А.Х.Н., М.Х.Н., Н.И.И., К.Г.К., Й. Г.Н., Д.Г.А., В.Г.П., Д. И.И., И.Й.И., Б.Й.И., предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 02508.51.447 по КК на гр. Балчик, в.з. „Белите скали” с площ от 3 284 кв. м., който преди това е бил обособен като самостоятелен имот чрез изменение на КК и отделянето му от имот с идентификатор 02508.51.333 въз основа на Заповед № КД-14-08-2023/29.07.05г. на Началника на СК-Добрич, срещу цена от 413 784 евро. В предварителния договор е била уговорена неустойка в размер на 170 000 евро, ако се окаже, че недвижимият имот не е собственост на продавачите. Окончателният договор е бил сключен на 12.12.07г. и оформен с НА № 197, т. VІ, рег. № 6323, нот. дело № 1040/12.12.07г. на нотариус с рег. № 314 на НК. Цената е била платена от купувача чрез банкови преводи по сметка на един от продавачите – К.Г.К. (получила сумата от името и за сметка на всички продавачи) на две вноски – на 14.08.07г. е била платена сумата от 41 378.40 евро и на 12.12.07г. – сума в размер на 370 575.60 евро. При изповядване на окончателния договор купувачът е платил и разноски по прехвърлянето на имота – 1359.95 лв. нотариална такса, 16 186 лв. – местен данък за продажбата и 809.29 лв. – ДТ за вписване, или общо 18 355.24 лв. Освен това през 2008г. продавачът Н. Е. К. е получил от купувача още една част от продажната цена в размер на 1830 евро. Твърди се още, че на 07.02.17г. е влязло в сила решение № 110/12.10.16г. по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик, с което е бил отхвърлен предявения от ищцовото дружество отрицателен установителен иск против Община Балчик относно правото на собственост върху описания поземлен имот с идентификатор 02508.51.447 по КК на гр. Балчик, в.з. „Белите скали”. От това обстоятелство се извежда извода, че е налице формирана сила на пресъдено нещо, че собственик на поземления имот е Община Балчик, от което пък следва, че продавачите по договора от 12.12.07г. не са изпълнили задължението си да прехвърлят собствеността върху продаваната вещ. Твърди се, че междувременно са настъпили наследствени правоприемства за част от участвалите като продавачи в договора от 12.12.07г. физически лица – подробно посочени в обстоятелствената част на исковата молба. В тази връзка е направен извода, че при неизвестност на квотите на всеки от продавачите в съсобствеността върху продадения на 12.12.07г. имот, то на осн. чл. 30, ал. 2 от ЗС същите следва да се считат за равни – по 1/14 ид.ч. за всеки. Ако обаче се вземе предвид, че имотът се твърди да е придобит от продавачите въз основа на наследствено правоприемство от техен общ наследодател - Н. А. Г., починал на 23.08.1925г., и ако се приеме, че продавачите са участвали в продажбата като единствени наследници на общия си наследодател (тъй като наследниците в коляното на петия наследник на общия наследодател не фигурират в представеното в охранителното производство удостоверение за наследници), то квотите на всеки от продавачите към 12.12.07г., а оттам и поради настъпилите след това правоприемства – следва да се определят по правилата на наследствения закон. От тези алтернативи се извеждат и частите от заплатената покупна цена /конкретно за авансово платената част от цената, за окончателно платената част от същата и за цялата платена цена/, припадащи се на всеки от настоящите ответници /т. ІІІ, т. 3, т. 4 и т. 5 от исковата молба/. С прилагането на същия подход са определени и припадащите се части за всеки от ответниците при наличието на задължение за връщане на заплатените от ищеца разходи по прехвърлянето на имота и за заплащането на неустойка поради неизпълнение на договора /т. ІІІ, т. 7 и т. 8 от исковата молба/. Евентуално, ако се приеме, че продавачът К.Г.К. не е получила вноските по заплащане на цената от името и за сметка на останалите продавачи, същата самостоятелно дължи връщането на полученото по договора, заплащането на неустойката за неизпълнение, както и заплащане на разноските по прехвърлянето. Отправените въз основа на тези твърдения искове са да се развали договора за продажба от 12.12.07г. поради осъществена евикция на осн. чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД; да се осъдят ответниците да заплатят частични суми /конкретно посочени в петитума на исковата молба за всеки от ответниците/ от общо дължимите от тях суми съобразно квотите в съсобствеността на имота /при дадените две алтернативи за квоти/ - от сумата от 413 784 евро /на осн. чл. 189, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/, представляваща платената по договора цена; от сумата от 18 355.24 лв., представляваща разноските на купувача по прехвърлянето на имота /на осн. чл. 189, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и от сумата от 170 000 евро – уговорената неустойка за неизпълнение на договора от продавачите  /на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД/. Към всеки от така заявените срещу всички ответници частични искове в условията на евентуалност са предявени и само против К.Г.К. същите искове – отново за заплащане на частични суми на посочените основания. Върху сумите е претендирано присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и до окончателното им изплащане, ведно с присъждане на разноските по делото.

Наведените с отговора на исковата молба възражения, оспорвания и правни доводи от ответниците са в следните насоки:

- че решение № 110/12.10.16г. по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик е резултат на проведен недопустим /поради липсата на правен интерес от този иск/ и симулативен /който не е целял установяване на права върху имота поради липсата на оспорването на такива от ответниците и поради непредставянето на доказателства за принадлежността на правото на собственост върху имота, придобити от продавачите по договора от 12.12.07г. въз основа на проведената в тяхна полза земеделска реституция/ исков процес, който не обвързва страните по настоящото дело със сила на пресъдено нещо /поради неучастието на настоящите ответници в този процес/;

- посоченото решение не формира сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост върху поземления имот;

- настоящото производство е недопустимо, тъй като страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо, с което са отхвърлени същите предявени от ищеца искове с влязло в сила решение по гр.д. № 375/13г. на ОС-Добрич;

- че подалият молбата търговски пълномощник на ищцовото дружество няма процесуалната възможност по см. на чл. 32 от ГПК да извършва процесуално представителство, вкл. и за подаването на исковата молба пред съда;

- че продавачите по процесния договор за продажба от 12.12.07г. са прехвърлили правото на собственост върху продавания имот, тъй като в тяхна полза е била осъществена земеделска реституция /при направен съвкупен анализ на предприетите от заинтересованите лица правни действия и издадени актове от компетентни органи при наличието на хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ – възстановяване на имота в стари реални граници с решение по Протокол № 24-63/24.08.06г. на ОСЗГ-Балчик/;

- че всички предявени искове са погасени по давност – този по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с изтичането на 5 години /съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД/, тези по чл. 189, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД с изтичането на 5 години /на осн. чл. 110 от ЗЗД/ и този по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД с изтичането на 3 години /на осн. чл. 111, б. „б” от ЗЗД/, считано от датата на сключване на договора 12.12.07г., евентуално – от момента на узнаването от купувача за наличието на чужди права – което е станало с предявяването на иск от неучаствалите в процесния договор наследници от коляното на общия наследодател Н. Андреев Груев, починал на 23.08.1925г. – гр.д. № 716/11г. и гр.д. № 842/12г.

            Направено е признание от всички ответници, че К.Г. е получила паричните суми от името и в полза на всички продавачи на имота. С протоколно определение от 29.11.17г. това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото /л. 239 от делото на ДОС/.   

Относно допустимостта на обжалваното в неговата цялост първоинстанционно решение.

Процесуалното правомощие за водене на гражданския процес – процесуалното представителство, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, поради което и макар в отговора на въззивната жалба да липсва подновяване на оплакванията за липсата на тази предпоставка, релевирани с отговора на исковата молба, въззивният съд следва да се произнесе и по този въпрос. Съдът намира, че в случая търговският пълномощник на ищцовото дружество е изрично упълномощен от управителя да води съдебни процеси по см. на чл. 26, ал. 2 от ТЗ и същият притежава юридическо образование и правоспособност, поради което е налице хипотеза на чл. 32, т. 5 от ГПК. Ето защо първоинстанционното решение е постановено въз основа на надлежно сезиране на съда с подаването на редовна искова молба и при извършени процесуални действия от надлежен процесуален представител на ищеца.

Настоящият състав на съда намира, че независимо, че на 15.07.15г. е влязло в сила решението по гр.д. № 375/13г. на ДОС, с което са били отхвърлени абсолютно същите предявени от същия ищец и против същите ответници искове, не е налице абсолютната процесуална пречка по чл. 299, ал. 1 от ГПК за непререшаемост на спора, имайки предвид, че на 07.02.17г. е влязло в сила решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик, с което предявеният от настоящия ищец против Община Балчик отрицателен установителен иск относно правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 02508.51.447 по КК на гр. Балчик, в.з. „Белите скали” с площ от 3 284 кв. м., е бил отхвърлен.

Съдът приема, че с решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик е осъществена съдебната евикция на купувача по процесния договор за покупко-продажба от 12.12.07г., тъй като със същото е бил отхвърлен предявения от „УИШБОН” ЕООД, гр. София против Община Балчик отрицателен установителен иск – да се признае за установено, че Община Балчик не е собственик на ПИ с идентификатор 02508.51.447 по КККР на гр. Балчик, м. „Белите скали” с площ от 3 284 кв.м. при посочени съседи, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.  Правната последица на отхвърлянето на отрицателния установителен иск за правото на собственост е формирането на сила на пресъдено нещо между страните, че ответникът е собственик на вещта, което ищецът неуспешно се е опитал да отрече – в този смисъл и решение № 20/20.02.17г. по гр.д. № 6179/15г. на ВКС, І г.о.

Поради това е налице новонастъпил (след влизане в сила на решението по гр.д. № 375/13г. на ДОС) факт, на който се основават предявените по настоящото дело искове, свързани с евикцията. И този факт не е от категорията факти и обстоятелства, водещи до правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение по предходното дело, посочени в чл. 303 от ГПК. Изводът е, че исковото производство по настоящото дело е допустимо.

Недопустимо се явява обжалваното решение единствено в частите му, с които е бил отхвърлен иска по чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на процесния договор за покупко-продажба от 12.12.07г., насочен и против ответницата М.Н.М.. Това е така, защото за същата не са наведени твърдения за наличието на надлежна пасивна процесуална легитимация - същата да е била страна по този договор или да е наследник на страна по този договор. Напротив, твърди се, че страна по окончателния договор е бил Е.Н.К., а не техния общ наследодател. Недопустиемо е и решението в частта, с която е бил отхвърлен иск по чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД против същата ответница за заплащане на сума в размер на 1 250 лв. като частичен иск от общо дължимата съобразно квотата ѝ в съсобствеността част от общо направените от ищеца разходи в размер на 18 355.24 лв. във връзка с изповядването на НА № 197, т. ІІ, рег. № 6323, дело № 1040/2007г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София. Това е така, защото такъв иск не е предявяван срещу този ответник и съдът се е произнесъл свръхпетитум. Производството по предявения против ненадлежно процесуално легитимирана страна конститутивен иск следва да се прекрати като недопустимо.    

Относно правилността на обжалваното решение.

Страните не спорят по фактите, а и от събраните по делото доказателства се установява следното:

На 10.08.2007г. Д. И.И., Н.И.И., Б.Й.И., И.Й.И., Н. Е. К., С. Е. К., Й. Г. Н., В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., А. Х. И., П.Х. Н., М.Х.Н. и Н.Х.Н., от една страна като продавачи, и Х. А. Х. в качеството си на управител на „УИШБОН” ЕООД, гр. Варна, от друга като купувач, са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот, попадащ в урбанизирана територия, с площ от 3 284 кв. м., с идентификатор 02508.51.447 по КК на вилна  зона „Белите скали“ в гр. Балчик, при продажна цена от 413 784 евро. Като задатък била платена  сумата от 41 378. 40 евро, преведена по сметка на К.Г.К. на 14.08.2007г., която е получила същата от името и за сметка на всички продавачи. Посочено е, че двете страни по договора знаят, че купувачът купува имота, за да го застрои, поради което и имотът следва да бъде урегулиран наново, за да може да се издаде разрешение за строеж за застрояване на поне 2000 кв.м. жилищна площ. Продавачите са декларирали, че към момента на сключване на предварителния договор имотът не е обременен с тежести, ограничени вещни права или облигационни права по договор за наем или друг предварителен договор за разпореждане с него, както и няма лица, които биха предявили права върху него на друго основание. В р. VІ, т. 1 от предварителния договор е уговорено, че при неизпълнение на условията на договора, виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на 170 000 евро. Една от посочените хипотези на неизпълнение от страна на продавача е ако имотът не е негова собственост.

По силата на договор за дарение, оформен с НА № 113, т. VI, вх. рег. № 5971, дело № 965/23.11.2007г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, Н. Евгениев К. прехвърлил на сина си Е.Н.К. собствените си 410.5 кв. в идеални части, или 1/8 ид. част от горния недвижим имот.

На 12.12.2007г. е сключен договор между Е.Н.К., С. Е. К., Н.Х.Н., П. Х.Н., А.Х.Н. и М.Х.Н., Н.И.И., К.Г.К., Й. Г.Н., Д.Г.А. и В.Г.П., Д. И.И., И.Й.И. и Б.Й.И., от една страна като продавачи, и „Уишбон“ ЕООД, като купувач, по силата на който продавачите са продали на купувача правото на собственост върху поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., с идентификатор 02508.51.447 по кад. карта на в. з. „Белите скали“ в гр. Балчик, срещу заплащане от страна на купувача на цена от 413 784 евро, от които 41 378. 40 евро платени  като задатък, а остатъка от 370 575. 60 евро ще бъдат платени по банков път, а остатъкът от 1 830 евро ще бъдат платени на Н. Е. К.. Сделката е изповядана под формата на НА № 197 т. VI рег. № 6323, дело № 1040/2007г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София. Продажната цена е била преведена на купувачите по сметка на К.Г.К. на 12.12.2007г., която потвърждава, че е получила същата от името и за сметка на всички продавачи. Страните по делото не спорят, че продажната цена е заплатена от купувача.

За изповядване на сделката дружеството – купувач е заплатило такси и разноски в общ размер на 18 355. 24 лв., видно от приложените платежни нареждания и фактури – л. 55-58.

Следва да се приеме, че както предварителния договор, така и планирания с него окончателен договор, са действителни и обвързват страните с насрещни и взаимно обусловени съобразно спецификата на качеството на субектите в тези облигационни правоотношения, права и задължения. Няма данни по делото купувачът да е знаел, че продавачите не са собственици на процесния имот – продавачите са декларирали в предварителния договор, че са собственици на имота /р. І, т. 1.1 от предварителния договор/, а пред нотариуса при изповядване на окончателния договор са се легитимирали с констативен НА № 188, т. VІІІ, рег. № 5534, дело № 1300/06.10.06г. на нотариус О. О., рег. № 109 на НК – л. 40 от първоинстанционното дело (а самият КНА е приложен в т. І, л. 41-42 от приобщеното към настоящото дело гр.д. № 375/13г. на ДОС). При изповядване на окончателния договор са били представени пред нотариуса и скица на имота от 03.12.07г. и удостоверение от същата дата от Община Балчик, „МДТ”. Следва да се приеме, че към 12.12.07г. купувачът е бил добросъвестен.   

Както се посочи и по-горе, с решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик е осъществена съдебната евикция на купувача по процесния договор за покупко-продажба от 12.12.07г., тъй като съдебно отстранен е не само купувач, спрямо когото е уважен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС от трето лице-собственик на вещта, но и купувач, спрямо когото е уважен с влязло в сила решение установителен иск за собственост на третото лице, независимо дали в този случай купувачът осъществява фактическата власт върху вещта, предмет на продажбата – в този смисъл решение № 41/05.05.15г. по т.д. № 85/13г. на ВКС, І т.о., съставляващо задължителна съдебна практика.

На осн. чл. 297 от ГПК влязлото в сила на 07.02.17г. решение по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик е задължително за настоящия съд и е недопустима последваща проверка относно допустимостта на това производство, приключило с посочения съдебен акт по същество /в каквато насока са били наведени възражения от ответниците още с отговора на исковата им молба, че предявеният по посоченото дело иск е бил недопустим поради липсата на правен интерес/. От друга страна пък, санкцията за воден симулативен процес, е тази по чл. 299, ал. 3 от ГПК – че решението обвързва страните по това дело и същите не могат да го оспорват като постановено по привиден процес. 

На осн. чл. 298, ал. 1 от ГПК обаче това решение не обвързва ответниците по настоящото дело, тъй като същите на са участвали в него. В продължение на тази защита чрез ограничаване на субективните предели на силата на пресъдено нещо, на осн. чл. 191, ал. 2 от ЗЗД продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. Последното означава, че настоящият съд не следва да зачете силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик, ако ответниците по настоящото дело са доказали, че те /респ. участвалите в сделката техни наследодатели/ са били собственици на продадения имот, или са станали такива по-късно /тъй като в доктрината се приема, че с по-късното придобиване на собствеността продавачът автоматически е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността и купувачът не може да бъде евинциран/.

В настоящото производство ответниците са представили писмени доказателства, ползвали са се и от представените от насрещната страна писмени доказателства, относими към въпроса за придобиването на правото на собственост върху процесния поземлен имот. Освен това по искане на ответниците са приобщени материалите по гр.д. № 375/13г. на ДОС, в които пък е налице пълната преписка № Б 2204/17.08.06г. в ОСЗГ-Балчик, образувана по искане на наследниците на Н. А. Г. – т. ІІ, л. 488-518.

Видно от представената на л. 152 от първоинстанционното дело обяснителна записка, съставена на 10.07.05г. от инж. Д. Куцаров, че същата е свързана с изработването по заявка на възложителя на проект за изменение на КК на гр. Балчик – за образуване на нов имот в местност „Белите скали” 51.447. За целта е била извършена подробна снимка на посочената местност, където няма заснети имоти. Имотът е бил заснет по възстановими граници. Номерът на новообразувания имот е бил съгласуван със СК-Добрич и е нов. Собственик на имота, както и на околните имоти е Община Балчик. Към записката е приложена скица-проект относно новообразувания имот – л. 153. На л. 151 от първоинстанционното дело пък е представено заявление от 22.07.05г., с което Н. Евгениев К. *** да бъде изработена скица за имот 02508.51.447, представяйки папка с материали по чл. 52 от ЗКИР. След съставяне на протокол от съответното длъжностно лице, с което са приети представените документи за изменение на ККР на гр. Балчик и е предложено издаването на заповед по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР /л. 154/, такава заповед с № КД-14-08-2023/29.07.05г. е била издадена от началника на СК-Добрич – л. 50. Била е издадена и скица № 4141/29.07.05г. за новообразувания ПИ с идентификатор 02508.51.447 с площ от 3.284 дка в м. „Белите скали”, урбанизирана територия с неидентифициран собственик – т. ІІ, л. 498 от гр.д. № 375/13г. на ДОС. На 14.07.06г. е било постановено решение № 117 по гр.д. № 377/05г. на РС-Балчик, с което на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и въз основа на събраните гласни доказателства и заключението на вещо лице /препис от същото е на л. 496-497, т. ІІ от гр.д. № 375/13г. на ДОС/ е прието за установено по отношение на ОбСЗГ-Балчик правото на наследниците на Н. А. Г., б.ж. на гр. Балчик, да възстановят правата му на собственост върху нива с площ от 3.284 дка, находяща се в землището на гр. Балчик, м. „Белите скали”. Решението е влязло в сила на 16.08.06г. – л. 493-494, т. ІІ от гр.д. № 375/13г. на ДОС. На 17.08.06г. Н. Харалампиев Н. в качеството си на  наследник на Н. А. Г., е отправил заявление до ОбСЗГ-Балчик да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на гр. Балчик ЕКНМ 02508 върху нива от 3.284 дка.

По преписка № Б 2204/17.08.06г. има два различаващи се по съдържание екземпляра на решение на ОбСЗГ-Балчик по Протокол № 24-63/24.08.06г. – т. ІІ, л. 500 и л. 526. И в двете е посочено, че на осн. чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 1/06.07.1992г. по чл. 18г, № 2/06.07.1992г. по чл. 18д и № 3/06.07.1992г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ, признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: 3.284 дка в м. „Белите скали”, при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно съдебно решение. В мотивите е записано, че се признава 3.284 дка в м. „Белите скали” в землището на гр. Балчик съгласно съдебно решение 117/14.07.2006г. по гр. д. № 377/05г. Върху екземпляра на л. 500 е удостоверено, че е получено на 13.09.2005г. /вероятно е налице техническа грешка в посочването на годината/ от Н. Х. Н.. Екземплярът на л. 526 има идентично съдържание, но и добавка с ръкописен текст в мотивировъчната част със съдържание „съгласно скица, представляваща имот 02508.51.447/29.07.05г. на началника на СК-Добрич”.  Няма данни този екземпляр да е връчван на заявителите.

Поради горното и изхождайки от съдържанието на решението на ОбСЗГ-Балчик по посочения протокол № 24-63/24.08.2006г., следва да се приеме, че е налице ясно и недвусмислено обективирано волеизявление на компетентния орган за възстановяване правата на бившите собственици върху земеделската земя с план за земеразделяне и не е възможно, поради наличието на предпоставки за друг способ на реституция, да му се придадат други правни последици. Не може да се приеме наличие на очевидна фактическа грешка в решението на ОбСЗГ-Балчик, тъй като диспозитива – да се признае и да се възстанови правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне /а не в стари реални граници/, съответства на мотивите - че решението се издава на осн. чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Не може да се приеме, че дори и допълнено решението и приподписано от председателя на ОбСЗГ-Балчик, че земята с посочена площ и местност съгласно съдебното решение и издадена от 29.07.05г скица за нанесен в КК имот, всъщност представлява уточняване на вече формирана воля на решаващия орган – че се реституира земеделска земя в стари реални граници. Това е така, защото такава воля не е формирана в мотивите от компетентния орган.

Поради това и следва да се приеме, че с това решение не са възстановени правата на наследниците на бившия собственик върху конкретен обособен обект на право на собственост, тъй като липсва следващо решение по чл. 17 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Нито страните твърдят, нито по делото е представено решение, с което да е осъществено възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници, които се определят с плана за земеразделянето. Наличието на одобрен план за земеразделяне сам по себе си не предизвиква възстановяващ правото на собственост ефект. Това става с решение на ОбСЗГ въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне, в което се описват размера и категорията на земеделските земи, тяхното местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота. Самият законодател е предвидил, че влязлото в сила решение на административния орган, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Наследниците на Н. А. Г. не са придобили следствие осъществена реституция по ЗСПЗЗ права върху конкретен имот, в частност върху поземлен имот с площ 3 284кв.м. и с идентификатор 02508.51.447 по КК на гр. Балчик.

В тази връзка няма никакво значение дали органът по земеделската реституция неправилно е приложил закона досежно начина на възстановяване на собствеността върху земеделска земя /относно имоти в границите на урбанизирана територия на населено място/, вкл. и като не се е съобразил с решението на съда по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и дали са били налице всички други предпоставки за реституция в реални граници /издадени скици и др./и са липсвали пречки за реална реституция, тъй като правните последици на реституцията настъпват единствено след съответното решение на Поземлената комисия, основано на предвидените в закона предпоставки. Нито вписването на наследниците на общия наследодател в КР като собственици на конкретния процесен имот, нито снабдяването им с констативен нотариален акт, са основания за придобиване на правото на собственост. Без значение в тази насока са и последвалите действия на продавачите по процесния договор и издадените от Община Балчик актове – изменение на ПЗ на терена – становище № 93-01-522/03.07.07г., издаването на предписание № 233/02.07.07г. на Кмета на община Балчик, както и негова Заповед с № 1750/25.10.07г., с която е бил одобрен проект за ПУП-ПРЗ и е образуван нов УПИ ХХХІ в кв. 4 по плана на вилната зона „Белите скали”.

Право на собственост върху продавания имот не са притежавали продавачите по процесния договор към 12.12.07г. и такова право не са придобили върху имота и по-късно – нито те, нито техните наследници. 

Съдът допуска, че процесуалната активност на ищцовото дружество да предявява искове относно процесния имот, най-вероятно е продиктувана от икономическата невъзможност да се реализира един проект с краен положителен финансов резултат към настоящия момент /налице е в поземления имот построена и невъведена в експлоатация сграда с пристройки, за което са начислени и задължения към Община Балчик/. Това обаче няма отношение към въпроса дали към момента на изповядването на договора за продажба продавачите са притежавали право на собственост или са го придобили след това, за да се приеме, че са изпълнили задължението си да го прехвърлят на купувача.

Очевидно е и още едно обстоятелство – ищцовото дружество не може да придобива по давност процесния общински поземлен имот /имайки предвид и междувременно влязлото в сила решение по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик/ предвид наложения, считано от 01.06.06г. и действащ и към настоящия момент мораториум в ЗС.  

И макар, че и към настоящия момент купувачът осъществява фактическа власт върху имота, а Община Балчик дори не желае да го актува като общински – така и от материалите по адм. д. № 213/17г. на Адм.С-Добрич, то имайки изложеното по-горе, същият може да развали договора за продажба и да търси обезщетение за вредите, тъй като съществува реална заплаха от претенция за предаване и на фактическата власт върху имота. Такава заплаха е налице винаги, когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си – в този смисъл изрично решение № 162 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2012 г., III г. о.

По въпроса относно това дали при осъществена евикция договора за продажба за имота се разваля по право или следва да се развали по съдебен ред на осн. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е налице противоречива съдебна практика. В една част от задължителни актове на ВКС се приема, че договорът за продажба на имота при осъществена евикция не се разваля по право и следва да се проведе конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД /Определение № 104 от 27.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 387/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т. Г.; Решение № 492 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3795/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д., Определение № 71 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К. Ю., Определение № 328 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М., Решение № 261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М./, а в друга част от съдебните актове /макар и незадължителна практика/ се приема, че развалянето в тази хипотеза настъпва по право Определение № 318 от 14.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 63/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А., Решение № 922 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6342/2007 г., III г. о., докладчик съдията Т. Н..

 Настоящият състав на съда споделя становището, че договора за продажба на имота при осъществена евикция не се разваля по право и следва да се проведе конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

От представените удостоверения за наследници /вкл. и чрез приобщените такива от доказателствен материал по гр.д. № 375/13г. на ДОС/ се установява, че част от продавачите по процесния договор за продажба от 12.12.07г. са починали и са оставили свои наследници, както следва:

- На 17.03.2009г. е починал П. Х.Н. /с квота от наследството на общия наследодател от 1/16 ид.ч. - ако не участват наследниците от петото коляно на този общ наследодател/ и е наследен от Д.Д.Н. и Х.П.Н. /всеки от тях придобил при това положение по 1/32 ид.ч./;

- на 15.06.2009 г. е починал Димитър И.И. /с квота от наследството на общия наследодател 1/12 ид.ч. - ако не участват наследниците от петото коляно на този общ наследодател/, който е наследен от М.Х.И., И.Д.Н. и Х.Д.И. /всеки от тях, придобил по 1/36 ид.ч. при това положение/;

- на 19.06.2010г. е починал Н.И.И. /с квота от наследството на общия наследодател 1/12 ид.ч. - ако не участват наследниците от петото коляно на този общ наследодател/ и е оставил наследници Е.Г.И., К.Н.И. и Т.Н.З. /всеки от тях, придобил по 1/36 ид.ч. при това положение/;

- на 05.01.2012г. е починала Й. Г. Н. /с квота от наследството на общия наследодател 1/16 ид.ч. - ако не участват наследниците от петото коляно на този общ наследодател/ и е оставила наследници В.М.С. и Н.М.В. /всеки от тях при това положение, придобил по 1/32 ид.ч./;

- на 12.04.2013г. е починал С. Е. К. /с квота от наследството на общия наследодател 1/8 ид.ч. - ако не участват наследниците от петото коляно на този общ наследодател/ и е оставил наследници М.С.К., Б.С.К. и Н.С.К. /всеки от тях при това положение, придобил по 1/24 ид.ч./.

На 26.10.2012г. е починал Н. Е. К. /с квота от наследството на общия наследодател 1/8 ид.ч. - ако не участват наследниците от петото коляно на този общ наследодател/ и е оставил наследници Е.Н.К. и М.Н.М.. Същият е участвал в сключването на предварителния договор на 10.08.07г., но в окончателния договор е участвал сина му Е.Н.К., легитимирайки се като собственик на 1/8 ид.ч. от продавания имот въз основа на договора за дарение, изповядан на 23.11.07г. – л. 41 от делото на ДОС. Поради това и следва да се приеме, че именно продавачът по окончателния договор Е.К. е получил и припадащата му се съобразно 1/8 ид.ч. част от продажната цена /макар и част от задатъка да е получен от баща му при сключването на предварителния договор/.

Участвалите в продажбата на 12.12.07г. като продавачи, които са и ответници по настоящото дело, се явяват наследници на общия наследодател Н. А. Г. /ако не участват наследниците от петото коляно на този общ наследодател/ при следните квоти от наследството: Б.Й.И. – с 1/24 ид.ч.; И.Й.И. – с 1/24 ид.ч.; В.Г.П., Д.Г.А. и К.Г.К. – всяка с по 1/16 ид.ч; М.Х.Н., А.Х.Н. и Н.Х.Н. – всеки с по 1/16 ид.ч.

С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че предявеният от ищцовото дружество конститутивен иск за разваляне на процесния договор за продажба на осн. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е предявен срещу надлежни ответници  /с изключение на ответника М.Н.М./ и са налице всички предпоставки за неговото уважаване, тъй като сключения между страните на 12.12.07г. договор е действителен, продавачите не са били собственици на продавания поземлен имот, което обстоятелство не е било известно на купувача, и продавачите не са прехвърлили собствеността върху вещта.

В тази връзка своевременно релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на този иск, съдът намира за неоснователно. Това е така, защото когато се претендират последиците на осъществена евикция, началото на давностния срок съвпада с осъществяването на евикцията, т.е. с влизането в сила на съдебното решение, което в случая е станало на 07.02.17г. До датата на предявяване на исковата молба 21.03.17г. не е изтекъл предвидения в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД срок.

На осн. чл. 189, ал. 1 от ЗЗД продавачите и техните правоприемници /всеки съобразно наследствените си квоти/ са длъжни да върнат на купувача и платената по договора покупна цена в общ размер от 413 784 евро. Предявените срещу всеки от ответниците на това основание искове /с изключение на иска, предявен против М.Н.М., която не е получила нито лично, нито като наследник на починалия Н. Е. К. някаква част от цената/ са основателни в предявените частични размери от по 639.12 евро. Това е така, защото на ответник и с най-малката наследствена квота от наследството на общия наследодател /ако не участват наследниците от петото коляно на този общ наследодател, както и следва да се приеме, че са се легитимирали продавачите по процесния договор и са си разпределяли получената покупна цена/, му се припада част от сумата от 413 784 евро, надхвърляща частично предявения срещу него размер - например ответниците с квоти от по 1/36 ид.ч. им се припада сума от по 11 494 евро, а дори и да се приеме, че техния наследодател, участвал в процесния договор на 12.12.07г. е получил 1/14 ид.ч. от покупната цена, то при 3-ма негови наследници /при това квотата им ще е по 1/42 ид.ч./ им се припада сума от по 9 852 евро – надхвърляща значително частичните претенции.

Единствено частичния иск против М.Н.М. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като решението в тази част следва да бъде потвърдено.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност за вземането на купувача за връщане на платената покупна цена при съдебно отстранение, в случая се явява неоснователно. Изискуемостта на вземането е настъпила с влизането в сила на решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик, което е станало на 07.02.17г. и до подаване на исковата молба не е изтекъл срока по чл. 110 от ЗЗД.

Върху сумите по така предявените частични искове следва да се присъди и законната лихва, считано от 21.03.17г. до окончателното им изплащане.

Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, предявения евентуален иск на това основание само против ответницата К.Г.К., не следва да се разглежда.  

На осн. чл. 189, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на купувача се дължат от продавачите и заплатените разноски по договора. Същите възлизат общо на 18 355.24 лв. Ответниците, спрямо които се претендират частично суми от по 437.03 лв., следва да бъдат осъдени да ги заплатят на това основание, тъй като квотите на тези ответници при посочените по-горе съображения относно начина на тяхното определяне – М.Х.И., И.Д.Н., Х.Д.И., Е.Г.И., К.Н.И., Т.Н.З., М.С.К., Б.С.К. и Н.С.К. /като наследници на участвалите в процесния договор продавачи/, надхвърлят 1/42 ид.ч. за всеки от тях (437.03 лв. е 1/42 от 18 355.24 лв.)  - най-малките квоти на тези ответници са от по 1/36 ид.ч.

Ответниците, спрямо които се претендират на това основание суми в частичен размер от по 1147.20 лв. /В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., М.Х.Н., А.Х.Н. и Н.Х.Н./ имат квоти в размери от по 1/16 ид.ч., а претендираната сума представлява точно 1/16 от 18 355.24 лв.

Квотите на ответниците Б.Й.И. и И.Й.И., спрямо които се претендират суми в частични размери от по 764.80 лв. са по 1/24 ид.ч., което съответства именно на 1/24 част от 18 355.24 лв. Частичните искове против тях също следва да се уважат.

Такова съответствие спрямо квотите им съществува и по отношение на ответниците Д.Д.Н. и Х.П.Н. /с по 1/32 ид.ч./, което представлява сума от 573.60 лв., за която същите следва да бъдат осъдени да я заплатят.

Съдът намира, че след като ответникът Е.Н.К. е участвал лично в процесния договор с припадаща се квота от 1/8 ид.ч. от продавания имот, същият дължи заплащане на разноски в размер на 2294.41 лв. /1/8 от 18355.24 лв./, поради което и предявеният против него частичен иск в размер на 1250 лв. следва да се уважи.

Налице е обаче разлика по отношение на ответниците В.М.С. и Н.М.В., които имат квоти в размери от по 1/32 ид.ч., което се равнява на по 573.60 лв. от общата сума от 18 355.24 лв. Предявените против тях частични искове следва да се уважат до тези размери от по 573.60 лв., а за горниците до предявените размери от по 655.54лв. /тази сума представлява 1/28 от 18 355.24 лв./ следва да се отхвърлят като неоснователни.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност за вземането на купувача за заплащане на разноските по продажбата, в случая се явява неоснователно. Изискуемостта на вземането е настъпила с влизането в сила на решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик, което е станало на 07.02.17г. и до подаване на исковата молба не е изтекъл срока по чл. 110 от ЗЗД.

Върху сумите по така предявените частични искове следва да се присъди и законната лихва, считано от 21.03.17г. до окончателното им изплащане.

Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, предявения евентуален иск на това основание само против ответницата К.Г.К., не следва да се разглежда.  

Страните са били обвързани от действително облигационно правоотношение. Няма спор по делото, че уговорената между страните още с предварителния договор от 10.08.07г. неустоечна клауза за заплащане на сумата от 170 000 евро при пълно неизпълнение на задълженията на всяка една от страните, ги обвързва и след сключването на окончателния договор (становището на ответниците специално по този иск се изчерпва с релевирането на възражение за изтекла погасителна давност). Съставлява пълно неизпълнение на договора от страна на продавача, когато същият не прехвърли собствеността върху продаваната вещ на купувача. Именно такава хипотеза е налице и в настоящия случай.

Предявените на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД искове за заплащане от всеки от ответниците /с изключение на ответницата М.Н.М., която не е била страна по окончателния договор, нито е наследник на страна по този окончателен договор/ на суми в размер на по 639.12 евро са основателни, тъй като всеки от ответниците е с квота, която като стойностно изражение надхвърля значително размера на частично предявените искове от цялата неустойка в размер на 170 000 евро.  

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност за вземането на купувача за заплащане на неустойката, в случая се явява неоснователно. Изискуемостта на вземането е настъпила с влизането в сила на решението по гр.д. № 408/15г. на РС-Балчик, което е станало на 07.02.17г. и до подаване на исковата молба не е изтекъл срока по чл. 111, б. „б” от ЗЗД.

Върху сумите по така предявените частични искове следва да се присъди и законната лихва, считано от 21.03.17г. до окончателното им изплащане.

Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, предявения евентуален иск на това основание само против ответницата К.Г.К., не следва да се разглежда.  

            Поради всичко гореизложено обжалваното решение следва частично да се обезсили в посочените по-горе части по исковете, предявени против М.Н.М. и частично да се потвърди – в отхвърлителните части против М.Н.М. за връщане на част от покупната цена и за заплащане на част от неустойката, както и в отхвърлителните части за горниците над 573.60 лв. до 655.54лв., претендирани като частични искове против В.М.С. и Н.М.В. за заплащане на разноските на купувача от общо 18 355.24 лв., на осн. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. В останалите му части следва да се отмени и предявените искове да се уважат.

            По разноските на страните.

            Единствено ответницата К.Г.К. е извършвала разноски по делото и пред двете инстанции, поради което и решението на ДОС следва да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на тази ответница, а за настоящата инстанция на същата не следва да се присъждат разноски, тъй като предявените искове са уважени.

            С оглед изхода на спора по настоящото дело, разноски се дължат на въззивника за първата и за настоящата инстанция на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК – съразмерно на уважената част от исковете. Направените от ищцовото дружество разноски пред първата инстанция възлизат в общ размер на 2 818.20 лв. /ДТ за заверен препис от ИМ – 58 лв. на л. 191, заплатени ДТ по делото в размери от 322.85 лв. – л. 234 и от 2 437.35 лв. – л. 258/, а съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължи общо сумата от 2748.10 лв.

            Направените от въззивника разноски пред настоящата инстанция възлизат на общо 1657.54 лв.  и съразмерно на уважената част от исковете, на същия се дължи общо сумата от 1616.31 лв.

            Съобразно уважените части от исковете против всеки от ответниците, задължението за заплащане на горните суми се разпределя по следния начин:

            - ответниците М.Х.И., И.Д.Н., Х.Д.И., Е.Г.И., К.Н.И., Т.Н.З., М.С.К., Б.С.К. и Н.С.К., следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за първата инстанция в размер от по 75.57 лв. всеки и разноски за въззивната инстанция в размер от по 44.45 лв. всеки;

- ответниците Б.Й.И. и И.Й.И., следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за първата инстанция в размер от по 132.18 лв. всеки и разноски за въззивната инстанция в размер от по 77.75 лв. всеки; 

- ответникът Е.Н.К. следва да бъде осъден да заплати разноски за първата инстанция в размер на 216.28 лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на 127.20 лв.; 

- ответниците В.М.С., Н.М.В., Д.Д.Н. и Х.П.Н., следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за първата инстанция в размер от по 99.21 лв. всеки и разноски за въззивната инстанция в размер от по 58.35 лв. всеки; 

- ответниците В.Г.П., Д.Г.А., К.Г.К., М.Х.Н., А.Х.Н. и Н.Х.Н., следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за първата инстанция в размер от по 198.41 лв. всеки и разноски за въззивната инстанция в размер от по 116.70 лв. всеки; 

            Ответницата М.Н.М. не следва да бъде осъждана за разноски.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОБЕЗСИЛВА решение № 41/28.02.2018г., постановено по гр. дело № 121 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която е отхвърлен иска на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център” против М.Н.М., ЕГН ********** *** за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/12.12.2007 г. на нотариус С. И., с район на действие РС-Балчик, вписан под № 314 на НК гр. София, на осн. чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

            ОБЕЗСИЛВА решение № 41/28.02.2018г., постановено по гр. дело № 121 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която е отхвърлен частичен иск на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център” против М.Н.М., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 1250 лв., представляваща съответната ѝ квота от разходите на дружеството-купувач в общ размер от 18 355.24 лв., платени във връзка с изповядването на НА № 197, т. ІІ, рег. № 6323, дело № 1040/2007г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, на осн. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/28.02.2018г., постановено по гр. дело № 121 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която са отхвърлени частичните искове на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център”, предявени против М.Н.М., ЕГН ********** ***, както следва:

-          за заплащане на сума в размер на 639.12 евро, представляваща припадаща ѝ се част от продажната цена на имота, цялата от 413 784 евро, по договор за покупко-продажба, обективирн в НА № 197, т. ІІ, рег. № 6323, дело № 1040/2007г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, на осн. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД;

-          за заплащане на сума в размер на 639.12 евро, представляваща припадаща ѝ се част от дължима неустойка за неизпълнение, цялата в размер на 170 000 евро, по договор за покупко-продажба, обективирн в НА № 197, т. ІІ, рег. № 6323, дело № 1040/2007г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД;

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/28.02.2018г., постановено по гр. дело № 121 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която са отхвърлени частичните искове на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център” против В.М.С. ЕГН **********о*** и Н.М.В., ЕГН ********** ***-22, за горниците над дължимите суми от по 573.60 лв. от всеки от тях, до претендираните от тях суми от по 655.54 лв., представляващи съответните им квоти от разходите на дружеството в общ размер от 18 355.24 лв., платени във връзка с изповядването на НА № 197, т. ІІ, рег. № 6323, дело № 1040/2007г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, на осн. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

            ОТМЕНЯ решение № 41/28.02.2018г., постановено по гр. дело № 121 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич в останалите му части, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            РАЗВАЛЯ договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/12.12.2007 г. на нотариус С. И., с район на действие РС-Балчик, вписан под № 314 на НК гр. София, по силата на който Е.Н.К., С. Е. К., Н.Х.Н., Ценко Х.Н., А.Х.Н. и М.Х.Н., Н.И.И., К.Г.К., Й. Г.Н., Д.Г.А. и В.Г.П., Д. И.И., И.Й.И. и Б.Й.И. продават на „УИШБОН“ ЕООД гр. Варна правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 02508.51.447 по КК на в. з. „Белите скали“, гр. Балчик, за сумата от 413 784 евро, на осн. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по иска на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център” против  М.Х.И., ЕГН ********** ***,  И.Д.Н., ЕГН ********** ***, Х.Д.И., ЕГН ********** ***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, К.Н.И., ЕГН ********** ***, Т.Н.З., ЕГН ********** ***, Б.Й.И., ЕГН ********** ***, И.Й.И., ЕГН ********** ***, Е.Н.К., ЕГН ********** ***, М.С.К., ЕГН ********** ***, Б.С.К., ЕГН ********** ***, Н.С.К., ЕГН ********** ***, В.М.С., ЕГН ********** ***, Н.М.В., ЕГН ********** ***-22, В.Г.П., ЕГН ********** ***, Д.Г.А., ЕГН ********** ***, К.Г.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.Н., ЕГН ********** ***, Х.П.Н., ЕГН ********** ***, М.Х.Н., ЕГН ********** ***, А.Х.Н., ЕГН ********** ***, и Н.Х.Н., ЕГН ********** ***.

            ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответниците по предявените частични искове М.Х.И., ЕГН ********** ***,  И.Д.Н., ЕГН ********** ***, Х.Д.И., ЕГН ********** ***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, К.Н.И., ЕГН ********** ***, Т.Н.З., ЕГН ********** ***, Б.Й.И., ЕГН ********** ***, И.Й.И., ЕГН ********** ***, Е.Н.К., ЕГН ********** ***, М.С.К., ЕГН ********** ***, Б.С.К., ЕГН ********** ***, Н.С.К., ЕГН ********** ***, В.М.С., ЕГН ********** ***, Н.М.В., ЕГН ********** ***-22, В.Г.П., ЕГН ********** ***, Д.Г.А., ЕГН ********** ***, К.Г.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.Н., ЕГН ********** ***, Х.П.Н., ЕГН ********** ***, М.Х.Н., ЕГН ********** ***, А.Х.Н., ЕГН ********** ***, и Н.Х.Н., ЕГН ********** ***, ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ ДА ЗАПЛАТИ на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център”, сума от по 639.12 евро /шестотин тридесет и девет евро и дванадесет евроцента/, представляваща припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността квота от сумата, представляваща платената от купувача продажна цена на имота, част от цялата сума от 413 784 /четиристотин и тринадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири/ евро по договора за покупко – продажба, обективиран в НА № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 21.03.2017г. до окончателното им изплащане.

            ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответниците по предявените частични искове, ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ ДА ЗАПЛАТИ на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център”, следните суми, представляващи съответстващи на квотите им от разноските на купувача по изповядването на НА № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/ 2007 г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, възлизащи в общ размер на 18 355. 24 лв. /осемнадесет хиляди триста петдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, а именно:

-          М.Х.И., ЕГН ********** ***, И.Д.Н., ЕГН ********** ***, Х.Д.И., ЕГН ********** ***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, К.Н.И., ЕГН ********** ***, Т.Н.З., ЕГН ********** ***, М.С.К., ЕГН ********** ***, Б.С.К., ЕГН ********** *** и Н.С.К., ЕГН ********** *** – всеки сума от по 437.03 /четиристотин тридесет и седем лева и три ст./лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 21.03.2017г. до окончателното им изплащане;

-          Б.Й.И., ЕГН ********** *** и И.Й.И., ЕГН ********** *** - всеки сума от по 764.80 /седемстотин шестдесет и четири лева и осемдесет ст./лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 21.03.2017г. до окончателното им изплащане;

-          Е.Н.К., ЕГН ********** *** – сума от 1250 /хиляда двеста и петдесет/лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2017г. до окончателното ѝ изплащане;

-          В.М.С., ЕГН ********** ***, Н.М.В., ЕГН ********** ***-22, Д.Д.Н., ЕГН ********** *** и Х.П.Н., ЕГН ********** *** - всеки сума от по 573.60 /петстотин седемдесет и три лева шестдесет ст./ лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 21.03.2017г. до окончателното им изплащане;

-           В.Г.П., ЕГН ********** ***, Д.Г.А., ЕГН ********** ***, К.Г.К., ЕГН ********** ***, М.Х.Н., ЕГН ********** ***, А.Х.Н., ЕГН ********** ***, и Н.Х.Н., ЕГН ********** *** - всеки сума от по 1147.20 /хиляда сто четиридесет и седем лева и двадесет ст./лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 21.03.2017г. до окончателното им изплащане;

ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ответниците по предявените частични искове М.Х.И., ЕГН ********** ***,  И.Д.Н., ЕГН ********** ***, Х.Д.И., ЕГН ********** ***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, К.Н.И., ЕГН ********** ***, Т.Н.З., ЕГН ********** ***, Б.Й.И., ЕГН ********** ***, И.Й.И., ЕГН ********** ***, Е.Н.К., ЕГН ********** ***, М.С.К., ЕГН ********** ***, Б.С.К., ЕГН ********** ***, Н.С.К., ЕГН ********** ***, В.М.С., ЕГН ********** ***, Н.М.В., ЕГН ********** ***-22, В.Г.П., ЕГН ********** ***, Д.Г.А., ЕГН ********** ***, К.Г.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.Н., ЕГН ********** ***, Х.П.Н., ЕГН ********** ***, М.Х.Н., ЕГН ********** ***, А.Х.Н., ЕГН ********** ***, и Н.Х.Н., ЕГН ********** ***, ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ ДА ЗАПЛАТИ на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център”, сума от по 639.12 евро /шестотин тридесет и девет евро и дванадесет евроцента/, представляваща припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността квота от дължимата неустойка в размер на общо 170 000 /сто и седемдесет хиляди/ евро за неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността по договор  за покупко-продажба, обективиран в НА № 197 т. II, рег. № 6323, дело № 1040/12.12.2007г. на нотариус с район на действие БРС, вписан под № 314 на НК гр. София, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 21.03.2017г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците /те и въззиваеми във въззивното производство/ да заплатят на „УИШБОН” ЕООД, ЕИК 148100869, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк”, № 151, вх. Б, ап. 44 и адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал. Малинов”, № 23, „Сити Пойнт Център”, направените от дружеството по делото разноски, за всяка от съдебните инстанции, както следва:  

         - М.Х.И., ЕГН ********** ***, И.Д.Н., ЕГН ********** ***, Х.Д.И., ЕГН ********** ***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, К.Н.И., ЕГН ********** ***, Т.Н.З., ЕГН ********** ***, М.С.К., ЕГН ********** ***, Б.С.К., ЕГН ********** *** и Н.С.К., ЕГН ********** *** - разноски за първата инстанция в размер от по 75.57 /седемдесет и пет лева и петдесет и седем ст./ лв. всеки и разноски за въззивната инстанция в размер от по 44.45 /четиридесет и четири лева и четиридесет и пет ст./лв. всеки;

- Б.Й.И., ЕГН ********** *** и И.Й.И., ЕГН ********** *** - разноски за първата инстанция в размер от по 132.18 /сто тридесет и два лева и осемнадесет ст./ лв. всеки и разноски за въззивната инстанция в размер от по 77.75 /седемдесет и седем лева е седемдесет и пет ст./ лв. всеки;

- Е.Н.К., ЕГН ********** *** - разноски за първата инстанция в размер на 216.28 /двеста и шестнадесет лева и двадесет и осем ст./ лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на 127.20 /сто двадесет и седем лева и двадесет ст./ лв.

- В.М.С., ЕГН ********** ***, Н.М.В., ЕГН ********** ***-22, Д.Д.Н., ЕГН ********** *** и Х.П.Н., ЕГН ********** *** – разноски за първата инстанция в размер от по 99.21 /деветдесет и девет лева и двадесет и една ст./ лв. всеки и разноски за въззивната инстанция в размер от по 58.35 /петдесет и осем лева и тридесет и пет ст./лв. всеки; 

- В.Г.П., ЕГН ********** ***, Д.Г.А., ЕГН ********** ***, К.Г.К., ЕГН ********** ***, М.Х.Н., ЕГН ********** ***, А.Х.Н., ЕГН ********** ***, и Н.Х.Н. - разноски за първата инстанция в размер от по 198.41 /сто деветдесет и осем лева и четиридесет и една ст./лв. всеки и разноски за въззивната инстанция в размер от по 116.70 /сто и шестнадесет лева и седемдесет ст./лв. всеки; 

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: