ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№325

_13_.06.2018 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _13_.06. през две хиляди и осемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА.;

Като разгледа докладваното от съдия Х.

гр. д.238 по описа за 2018 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от „ЕКО-ТЕХ ПРО“ ЕООД с ЕИК 203321020, гр. София, срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 141/14.03.2018 год. на ОС Добрич по в.гр.д. 52/2018 год., с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от „ЕКО-ТЕХ ПРО“ ЕООД, гр. София жалба срещу ОПИС И ПРЕДАВАНЕ ЗА ПАЗЕНЕ на движими вещи, открити при извършен въвод във владение, на пазача „Т.“ ООД, по изпълнително дело № 20177390400421. 

В жалбата се излага, че изводът на съда за липса на процесуална легитимация на жалбоподателя в производството по чл. 435, ал.4 ГПК е неправилен, тъй като движимите вещи са били във владение на жалбоподателя към момента на въвода, обжалването на описа и оставянето за пазене на движимите вещи било независимо от обжалване на въвода във владение, оспорва се тезата на съда, че жалбоподателят трябва да защити правата си с иск за собственост.

Преписи от жалбата са връчени на насрещните страни в изпълнителния процес – „Т.“ ООД, гр. София и „Х. М“ ООД, в несъстоятелност, гр. София, които не са изразили становища по жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по жалба на трето за изпълнителния процес лице срещу опис и предаване за пазене на движими вещи, извършени от ЧСИ при въвод във владение по изпълнително дело с длъжник“Хидропонт М“ ЕООД, в несъстоятелност и взискател „Т.“ ООД.

 В жалбата се твърди, че описаните движими вещи са собственост на третото лице и че то не е било уведомено при извършване на въвод във владение на недвижимия имот, да ги изнесе. Твърди се, че ЧСИ е бил уведомен за това, че недвижимите имоти се ползват от жалбоподателя и там има негови движими вещи. Нещо повече, жалбоподателят бил уведомен за въвода, но в същия ден. Твърди се, че представител на дружеството не присъствал на въвода, тъй като седалището му било в София. Тъй като на 14.12.2017 год. били предадени движими вещи за пазене на взискателя, но все още намиращите се в имотите продукция, суровини, материали, документация, не били описани от ЧСИ, такъв опис се състоял на 20.12.2017 год. Тогава представител на дружеството бил там, но ЧСИ отказал да й предаде движимите вещи. Твърди се, че ЧСИ отказал вписване в протокола на възраженията на третото лице, а впоследствие се съгласил, ако бележките се редактират. Твърди се, че назначаването на пазач ограничава правото на собственост на третото лице. Твърди се, че не са налице хипотезите, при които може да се назначава пазач по чл. 470, ал.1 ГПК и по чл. 481, ал.10 ГПК. Иска се отмяна на действието – назначаване на пазач на движими вещи.

По жалбата е изразено становище от ЧСИ за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.

Взискателят и длъжникът не са изразили становище.

С постановеното определение ОС Добрич е прекратил производството по жалбата с оглед липсата на легитимацията на жалбоподателя на трето лице по смисъла на чл. 435, ал.4 ГПК.

Жалбата пред ОС е била недопустима и производството по нея е следвало да бъде прекратено.

Според разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.5 ГПК, длъжникът може да обжалва назначаването на пазач, трето лице, ако не са спазени изискванията на чл. 470 и в случаите на чл. 486, ал.2 ГПК.

Очевидно това не е настоящия казус. Жалбата не е подадена от длъжник.

В случая е извършен въвод във владение на недвижими имоти, собственост на длъжника, а жалбоподателят е трето лице, което претендира, че в имотите имало негови движими вещи, които не е получило възможност да изнесе и обжалва предаването им за пазене на взискателя.

Трето лице може да обжалва действията на ЧСИ само в едно единствена хипотеза на чл. 435 ГПК, извън обжалването на въвода във владение по чл. 435, ал.5 ГПК.

Легитимирано да обжалва действията на ЧСИ, съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.4, т. ГПК е само онова трето за изпълнителния процес лице, което в деня на запора или описа е било във владение на вещите. Владението е фактическо състояние и единственото релевантно доказателство за установяването му в изпълнителния процес е установяването му в протокола за опис от СИ. По настоящото дело съдебният изпълнител е намерил вещите в имот на длъжника и е установил фактическа власт над вещите именно на третото лице.

Но хипотезата на чл. 435, ал.4 ГПК би била налице, ако изпълнението е било насочено именно към намерените в имота движими вещи. А това не е така. Изпълнението е било насочено към недвижимите имоти. Не е налице хипотезата по чл. 435, ал.4 ГПК, която дава възможност на трето лице да се намесва в некасаещ правата му изпълнителен процес. Законодателят не е дал възможност и на съда да се намесва в изпълнителния процес извън стриктно регламентираните законови хипотези.

При това положение жалбоподателят има друг път за защита, не и този по чл. 435, ал.4 ГПК. Ако ЧСИ произволно е нарушил правото му на собственост, той ще отговаря за нанесените вреди, съответно вещите могат да бъдат върнати във владение на собственика им по исков път.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 141/14.03.2018 год. на ОС Добрич по в.гр.д. 52/2018 год..

 Определението Е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ