ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

303

 

Гр.Варна, 14.05.2014 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 14.05.2014 г., две хиляди и четиринадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Северина Илиева

                     Петя Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 239 по описа на Апелативен съд Варна за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано  по въззивна жалба на „Пиреос Лизинг България” АД, подадена чрез адв. В., против решение № 62/27.01.2014 г. по т.д. №47/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.108 от ЗС против ЕТ „Томаш – Д.Е.” за  собственост и предаване на владението върху зърнокомбайн Клас „Мега 208 II”, шаси № 94500407, двигател „Мерцедес” 240 к.с. 3394, хедер 6С и въззивникът е осъден да заплати на другата страна съдебно-деловодни разноски от 3 600 лв. Жалбоподателят е настоявал, че обжалванато решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на разноските.

Насрещната страна – „Томаш –Д.Е.”, чрез адв. Е.К., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и е молила за оставянето й без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното решение, евентуално при отмяна на решението и уважаване на иска – за осъждане на другата страна да заплати направените подобрения по вещта с признаване на право на задържане до изплащането й и отхвърляне на възражението за прихващане на ищеца. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице- помагач „Агрогруп –ДБ” ЕООД не е подал отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок /по пощата/, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, но е нередовна, тъй като не е внесена изцяло дължимата държавна такса.

В първоинстанционното производство е определена цена на иска по чл. 108 от ЗС за собственост на движима вещ в размер на сумата от 156 678 лв. Според дадените в т. 20 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, размерът на държавната такса се определя по чл.71, ал.1 от ГПК, т.е. върху цената на иска.

Изчислена върху цената на иска в съответствие с чл. 71, ал.1 от ГПК, дължимата държавна такса за първоинстанционото производство се равнява на сумата от 6 267,12 лв., а за въззивното производство – на сумата от 3 133,56 лв.

В случая, с въззивната жалба е представен документ за внесена държавна такса от 783,39 лв. Това означава, че таксата по въззивната жалба не е била внесена изцяло, като е останала неплатена част от нея в размер на 2 350,17 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл. 262, ал.1 от ГПК, окръжният съд, действащ като първа инстанция, следва да извърши проверка за редовността на въззивната жалба и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, да съобщи на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Жалбата се връща /чл. 262, ал.2 ГПК/, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

В настоящия казус, окръжният съд не е изпълнил задълженията си по проверка редовността на въззивната жалба, като не е указал на въззивника да довнесе остатъка от дължимата държавна такса в размер на 2 350,17 лв., поради което образуваното в.гр.д. № 239/2014 г. на Варненския апелативен съд следва да бъде прекратено и делото да му бъде върнато за изпълнение на процедурата по чл. 262, ал.1, респ. ал.2 от ГПК. При отстраняване на недостатъка на жалбата, същата следва да бъде изпратена за разглеждане на апелативния съд.

Освен това, първостепенният съд е определил държавната такса в първоинстанционното производство, вместо по чл. 71, ал.1 от ГПК върху цената на иска, по чл.71, ал.2 от ГПК върху една четвърт от цената на иска, която разпоредба намира приложение само при исковете за собственост на недвижими имоти. Така се е стигнало до изчисляване и събиране на по-малък размер от дължимата държавна такса /със сумата от 4 700,34 лв./. Затова окръжният съд, с оглед правомощията си по чл. 77 от ГПК, следва да прецени дали следва да постанови определение за събирането на неплатения остатък от дължимата такса за първоинстанционното производство.

Предвид изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по в.гр.д. № 239/2014 г. по описа на Апелативен съд -Варна и ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за изпълнение на процедурата по чл. 262 ГПК по изправяне нередовността на въззивната жалба с оглед дадените в мотивите на определението указания, както и  за преценка относно събирането на неплатения остатък от държавната такса за първоинстанционното производство.

При отстраняване нередовността на въззивната жалба, същата следва да бъде изпратена за разглеждане на апелативния съд.

Определението не може да се обжалва.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: