Р Е Ш Е Н И Е № 108

гр. Варна, 27. 06. 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т. и представителя на Апелативна прокуратура-Варна – прокурор Вилен Мичев, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 239 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби против отделни части от решение № 185/10.08.15г., по гр.д. № 410/13г. на ОС-Шумен, както следва:

1.Въззивна жалба вх. № 4822/25.09.15г. на Г.Г.Т. от гр. Шумен, представлявана от адв. Ж. Ж. ***, против решението в частта му, с която на основание чл.10 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от въззивницата е отнета в полза на Държавата по искане на КОНПИ сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, представляваща равностойността на 50 дяла с номинална стойност 100 лв. всеки, собственост на Г.Г.Т. и формиращи капитала на „Агротехника 2004” ЕООД, ЕИК 127582426, регистрирано по фирмено дело № 521/ 2004г. с решение от 21.07.2004г. на Шуменския окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Искър” № 3, вх.2, ет.7, ап.40, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.Г.Т. /съобразно уточнението, направено с молба от 14.01.16г., приложена на л. 1315, т. ІV от делото на ШОС/. Изложено е, че решението е незаконосъобразно поради неправилност и необоснованост, вследствие на неправилна интерпретация на материалноправните норми на приложимия ЗОПДИППД /отм./, относно предпоставките за провеждане на процедурата по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и тяхната съотносимост към спецификата на настоящия казус, предвид събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва се възприетия от ШОС извод на КОНПИ, че въззивницата не е имала достатъчно доходи, с които да обезпечи капитала на „Агротехника 2004” ЕООД, тъй като именно в мотивираното искане на КОНПИ са подробно изложени доходите й за периода от м. 07.99г. до края на 2011г. Отделно от това сумата от 5000лв., представляваща стойността на дружествените дялове на въззивницата, е далеч от критерия за значителна стойност, посочен в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ - имуществото да е на стойност над 60 000лв. Поддържа се, че В.Т., с когото от 2000г. са във фактическа раздяла, не е участвал в придобиването на дружествените дялове от посоченото ООД през 2004г. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на така предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В дадения от съда срок са депозирани писмени бележки.

Останалите оплаквания, касаещи отнемането на имущества от синовете й Д.Т. и Г.Т. са неотносими към предмета на обжалването от Г.Т., а по отношение на оплакването срещу решението в частта му за разноските, ШОС се е произнесъл с определение № 39/20.01.16г., допълнено с определение № 120/17.03.16г. по реда на чл. 248, ал. 1 и чл. 250 от ГПК, които не са обжалвани.

Срещу така подадената въззивна жалба е депозиран отговор от КОНПИ, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че решението е обосновано и правилно и не страда от посочените в жалбата пороци. Понятието „значителна стойност на имуществото”, определено в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ се отнася до имуществото, придобито изцяло от проверяваното лице и лицата, визирани в чл. 5-10 от посочения закон, а не до отделни имуществени единици. Освен това приходите на ответниците от трудови правоотношения за 2004г. са значително по-ниски по размер от разходите им, поради което се налага извода за липса на законен източник на доход за придобиване на дружествените дялове от капитала на„Агротехника 2004” ЕООД. Претендира се решението в обжалваната му от Г.Т. част да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

2.Въззивна жалба вх. № 4823/25.09.15г. на Д.В.Т. ***, представляван от адв. Ж. Ж. ***, против решението в частта му, с която на основание на основание чл. 9 във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от въззивника е отнет в полза на Държавата по искане на КОНПИ следния недвижим имот: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, северната изба и гараж с два хода, заедно с 1/3 ид. част от дворното място от 312 кв. м. по скица, а по нотариален акт – 330 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 20 кв. м., в което са построени, съставляващо парцел VІІІ-2950, 2951, в кв.157 по плана на гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62 и съответните ид. части от сградата и от правото на строеж на жилището и гаража, при граници на парцела: от запад - ул. „Цар Борис І”, юг – ул. „Цар Иван Александър”, от изток – парцел VІІ-2949, от запад - парцел ІХ-2947; на гаража: изток – двор, запад - ул. „Цар Борис І”, север - парцел ІХ-2947, юг – жилищна сграда; на избата: от две страни улици и двор, закупен с Нотариален акт № 157, т.ІІ, рег. № 4467, дело № 381/2000 г. на нотариус Св. Стоилов, рег.№ 024 на НК. Изложено е, че решението е незаконосъобразно поради неправилност и необоснованост, вследствие на неправилна интерпретация на материалноправните норми на приложимия ЗОПДИППД /отм./, относно предпоставките за провеждане на процедурата по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и тяхната съотносимост към спецификата на настоящия казус, предвид събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита се, че в случая е нарушено изискването на закона да е формирано имущество от ответника Д.Т., което да е на значителна стойност съобразно определението в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. Нито една от стойностите на процесния недвижим имот /от 20 500лв. по нотариалния акт на придобиването му, от 29 920лв. – по първоначалното експертно заключение или 33 500лв. – по допълнителното експертно заключение/ не покриват стойността от 60 000лв., посочена в цитираната легална дефиниция. Наред с това е било оспорено предположението, че имотът е закупен със средства от престъпната дейност на първия ответник, тъй като по делото е било установено /чрез подробно изброените доказателста/, че средствата за закупуването са били предоставени от дядото и бабата на въззивника /родители на баща му/ Д. и Е. Д. в размер на 8000лв. и от чичо му Н. Т. в размер на 12 500лв. Отделно от това и доходите и средствата на лицата, предоставили сумите за закупуване на имота са били надлежно доказани с приобщените по делото писмени доказателства. В тази връзка се поддържа, че стойността на придобития имот е именно посочената в нотариалния акт, цитирайки и съдебна практика на ВКС в подкрепа на тази теза. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на така предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В дадения от съда срок са депозирани писмени бележки, в които се поддържат релевираните с въззивната жалба оплаквания. Посочва се, че и разходите, извършени за периода 2001-2007г. за построяването на пристройка и надстройка в този имот, са осигурени със средства, подарени от въззивника от дядо му Д. и баба му Е. /4000лв./, от чичо му Н.  /3500лв./ и от леля му В. /17 500лв./. Последната сума е възстановена на леля му с получената от продажбата сума на тези построени самостоятелни имоти, извършена в полза на брат му през 2007г.

Останалите оплаквания, касаещи отнемането на имущества от Г.Т., са неотносими към предмета на обжалването от Д.Т., а по отношение на оплакването срещу решението в частта му за разноските, ШОС се е произнесъл с определение № 39/20.01.16г., допълнено с определение № 120/17.03.16г. по реда на чл. 248, ал. 1 и чл. 250 от ГПК, които не са обжалвани.

Срещу така подадената въззивна жалба е депозиран отговор от КОНПИ, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че решението е обосновано и правилно и не страда от посочените в жалбата пороци. Понятието „значителна стойност на имуществото”, определено в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ се отнася до имуществото, придобито изцяло от проверяваното лице и лицата, визирани в чл. 5-10 от посочения закон, а не до отделни имуществени единици. Наред с това от граматическото тълкуване на нормата на чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./ се налага извода, че придобитото и от съпруг и низходящи на проверяваното лице имущество, следва да се разглежда като част от цялото, придобито от проверяваното лице. Приравняването е логическо следствие на особените икономически отношения, съществуващи между лица, които са от една и съща семейна общност. Споделя се извода на съда, че свидетелските показания, събрани за установяване на източниците на доходи за закупуването на процесния имот, следва да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК и не следва да се кредитират, тъй като не кореспондират с писмените доказателства по делото – последните не доказват предаването на парични суми на ответника Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

3. Въззивна жалба вх. № 4824/25.09.15г. на Г.В.Т. ***, представляван от адв. Ж. Ж. *** против решението в частта му, с която на основание на основание чл. 8 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) от въззивника е отнет в полза на Държавата по искане на КОНПИ следния недвижим имот: надстройка на гараж и пристройка към него на един етаж, построени съгласно Разрешение за строеж № 168/14.06.2001 г. на общ. Шумен в парцел VІІІ-2950, 2951, в кв.157 по плана на гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62, представляващи самостоятелни обекти в сградата, както следва: пристройка на гараж с площ 32 кв. м. с идентификатор № 83510.666.294.2.1, попадаща в сграда с идентификатор № 83510.666.294.2, построена в ПИ с идентификатор № 83510.666.294, при граници на обекта: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.2.2, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.2.3, с адрес гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62 и надстройка на гараж с площ 64 кв. м. с идентификатор № 83510.666.294.2.3, попадаща в сграда с идентификатор № 83510.666.294.2, построена в ПИ с идентификатор № 83510.666.294, при граници на обекта: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.1.2, под обекта – самостоятелни обекти с идентификатори № 83510.666.294.2.1 и № 83510.666.294.2.2, с адрес гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62, закупен с Нотариален акт № 194, т.V, рег.№ 11956, дело № 857/2007 г. на нотариус Св. С., рег.№ 024 на НК. Счита се, че решението е недопустимо по отношение произнасянето по предявения иск против Г.В.Т., тъй като същият е придобил имотите като пълнолетно лице и възмездно, поради което не е налице надлежна пасивна процесуална легитимация по иск по чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./. Освен това се поддържа, че в случая е нарушено изискването на закона да е формирано имущество от ответника Г.Т., което да е на значителна стойност съобразно определението в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./. Нито една от стойностите на процесния недвижим имот /от 31 600лв. по нотариалния акт на придобиването му или от 49 920лв. – по експертното заключение/ не покриват стойността от 60 000лв., посочена в цитираната легална дефиниция. Наред с това е било оспорено предположението, че имотът е закупен със средства от престъпната дейност на първия ответник, тъй като по делото е било установено /чрез подробно изброените доказателста/, че средствата за закупуването са били придобити от продажбата на друг имот през 2003г. в размер на 10388.10лв., от дарение на сумата от 10 000лв., извършено от неговите тъст и тъща Й. и И. К. /които пък са я получили от продажбата на свой имот по предварителен договор от 2002г., оформен окончателно с НА № 68/2002г. за сумата от 5500 щ.д., равностойни на 10495лв., както и от доходи от трудовите им възнаграждения/, от заем в размер на 12 000лв., получен от леля му Василка Г. Василева /задължението за чието връщане по-късно е поето от бабата и дядото на въззивника – Велика и Г. Димитрови/ и от дарение в размер на 5000лв., получено от бабата на съпругата на въззивника Златка Кралева Жекова /която пък е придобила тази сума от продажбата на земеделски земи през 2007г./. Привежда се и аргумента, че покупната цена на процесния имот, вписана в нотариалния акт в размер на 31 600лв. е действителната такава, тъй като продавач на въззивника е неговия брат, който не е имал за цел да печели от продажбата, а отделно от това извършените през периода от 2001г.-2007г. СМР в имота са извършени с личен труд на продавача и чичо им Н. Т., поради което и не следва да се възприема оценката, дадена в експертното заключение. Цитирана е съдебна практика на ВКС, според която като действителна цена при сделките следва да се приеме именно вписаната в нотариалния акт. Сочи се, че следва да се вземе предвид и факта, че от 2000г. бащата /В.Т./ и майката /Г.Т./ на въззивника са фактически разделени и поради това бащата не е помагал на двете си деца – двамата братя. Претендира се решението в обжалваната част да бъде обезсилено като недопустимо, а евентуално – да бъде отменено и иска против Г.Т. да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В дадения от съда срок са депозирани писмени бележки чрез процесуалния представител.

Останалите оплаквания, касаещи отнемането на имущества от Г.Т. и Д.Т., са неотносими към предмета на обжалването от Г.Т., а по отношение на оплакването срещу решението в частта му за разноските, ШОС се е произнесъл с определение № 39/20.01.16г., допълнено с определение № 120/17.03.16г. по реда на чл. 248, ал. 1 и чл. 250 от ГПК, които не са обжалвани.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна КОНПИ, в който същата е оспорена като неоснователна. Споделя се изложеното от въззивника Г. Т., че същият не е измежду лицата, посочени в хипотезата на чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./, но в решението правилно е прието и правилно е приложен материалния закон, че Г. Т. е сред лицата по чл. 8 от закона – процесното имущество му е прехвърлено през проверявания период и същият е роднина по права линия на проверяваното лице при наличието на необорената презумпция, че приобретателят е знаел, че то е придобито от престъпна дейност Процесния имот е бил построен въз основа на издадено разрешение за строеж през 2001г. на името на В.Т., когато собственикът на имота Д.Т. е бил малолетен, а строителството е било завършено през 2007г., когато ответникът Д. Т. го е продал на брат си Г. Т.. За периода на извършване на строителството е установено, че семейството на ответниците не е разполагало със законни средства за построяването на имота. Не е установено и средствата за изграждането на имота да са били предоставени от роднини на ответника. Споделя се извода на съда с посочените аргументи, че не следва да се кредитират свидетелските показания. Претендира се решението в обжалваната му от Г. Т. част да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивните жалби, поради което се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство се развива по реда ЗОПДИППД /отм./ по арг. от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,в сила от 19.11.2012г., тъй като е започнало преди влизането в сила на последния закон /КУИППД сега КОНПИ е била уведомена и е образувала проверката преди влизането в сила на действащия ЗОПДНПИ/.

Ответникът В.Д.Т. е признат за виновен с одобреното с Определение от 05.07.2012 г. по НОХД № 335/2012 г. по описа на ШОС (т. І, л.132-137 от делото на ШОС) споразумение, че през периода 1999г. до края на 2008г. в гр. Шумен, без съответното разрешение в съучастие като извършител с М. Д. С. – извършител и И. Д. С. – помагач, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, съгл. чл. 1, ал. 4, т. 1 от ЗБ (отм.), уведомяване на БНБ, съгл. чл. 3 от ЗКИ, а именно – предоставил в съучастие с М. Д. С. парични средства срещу оформяне и подписване на 178 бр. договорни ипотеки в полза на себе си, на М. Д. С. и на И. Д. С. за обща договорена сума в размер на 756 219.80 лв., като с дейността си получил значителни неправомерни доходи, а именно сума в размер на 90 502.00 лв. – престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 от НК, във вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.26 от НК. Деянието е извършено виновно при пряк умисъл. На основание чл. 252, ал.2, пр.2 от НК, във вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК, вр. с чл.26 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на обвиняемия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание се отлага за срок от пет години. На осн. чл. 53, ал. 1 от НК веществените доказателства, представляващи сума в размер на 3760лв. е отнета в полза на държавата.

Предвид наличието на предпоставката по чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИИПД/отм./ и като подадено от надлежно активно легитимирана страна в лицето на КОНПИ (при наличието на предварително приети от КОНПИ /по-натакък, наричана Комисията/ Решение № 188/19.06.2013г. по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против ответника В.Т. и Решение № 337/10.07.2013г. /том І, л. 70-119 от делото на ШОС/ по чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ за внасяне на мотивирано искане до ОС-Шумен за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците на стойност 743 154.04 лв., то следва да се приеме, че мотивираното искане е допустимо.

Предпоставките на приложимия нормативен акт, за да се уважи искането на Комисията са: за проверявания период /който може да е 25 години от датата на придобиване на имуществото – чл. 11/ проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност /съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона „значителна стойност“ е стойност над 60 000 лв. /400 МРЗ/, определена към датата на придобиване на имуществото като съвкупност от всички имуществени активи/; да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл.3, ал. 1 от Закона по отношение на проверяваното лице; имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборимата презумпция, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи /чл. 4, ал. 1/.

В настоящия случай, както се посочи и по-горе, ответникът В.Д.Т. е признат за виновен с одобреното споразумение в сила от 05.07.2012г., което има значението на влязла в сила присъда. Същата на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието, в частта й относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй като размера на получените неправомерни доходи от извършването на банкови сделки без съответното разрешение е част от квалифицирания престъпен състав /чл. 252, ал. 2, пр. 2 от НК/, то следва да се приеме, че гражданския съд е обвързан и от установения от наказателния съд размер на получените неправомерни доходи, възлизащи общо на 90 502.00 лв.

            И тъй като в петитума на мотивираното искане се претендира отнемане в полза на държавата и на сумите, представляващи предоставени от В.Т. заеми по 178 договорни ипотеки /описани подробно в диспозитива на одобреното споразумение по наказателното дело/, като е съобразена и проследена съответната им трансформация /описани вече в 130 пункта в петитума на искането/, то само на това основание следва да се приеме, че придобитото от ответника В. Т. е на значителна стойност по см. на § 1, т. 2 от ДР на приложимия закон. Отделно от това се претендира и за отнемане на друго имущество /извън размера на неправомерно получените доходи/, което също надхвърля стойност от 60 000лв.

Проверявания период е от 01.01.1998г. до 31.12.2012г. /съобразно уточнението, направено от представителя на КОНПИ в с.з. на 28.11.2014г. – т. ІІІ, л. 1057/ и е в рамките на този по чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./.

Преди да се извърши обсъждането по същество на събрания по делото доказателствен материал и да формулира крайните си правни изводи в рамките на предмета на въззивната проверка, съдът намира за нужно да изложи предварително становището си по следните въпроси относно някои от фактите и тяхното значение за предмета на делото, както и значението на определени доказателства, а именно:

Ø      Безспорно е, а и това се установява от доказателствата по делото, че на 03.02.1978г. ответникът В.Д.Т. е встъпли в граждански брак с ответницата Г.Г.Т.. От брака са родени децата им Е. В. М. – р. на 26.05.1978г., Г.В.Т. – р. на ***г. и Д.В.Т. – р. на ***г. Ответникът В.Т. има брат – Николай Д.Т., а техни родители са Д.Т. Г. и Е. Г.Г. /т. І, л. 145-146, от делото на ШОС/. Горните обстоятелства имат значение при изследване наличието на хипотезите на чл. 8-10 от ЗОПДИППД /отм./, както и при преценка на събраните гласни доказателства относно защитните тези на въззивниците в настоящото производство. Освен това те имат значение при определяне на необходимите разходи за издръжка според броя на членовете на семейството за различните периоди. И тъй като доказателствената тежест за установяването на по-високи от определените средни разходи за едно лице и за домакинството по данните на НСИ, е върху Комисията, а евентуално оспорване на тези статистически стойности като занижени или завишени спрямо реално извършените, е върху ответника, но никоя от страните не е ангажирала доказателства в съответната насока, то за процесния период ще бъдат приети именно данните по НСИ.

Ø      Поради оспорването от страна на Комисията на цените към момента на придобиването на имотите /така в самото мотивирано искане и в поддържаното в рамките на целия процес становище от ищеца/, съдът ще приема за стойности на придобитите от ответниците недвижими вещи в размер на определените от съдебно-оценителните експертизи пазарни стойности към момента на придобиването /тъй като Държавата в лицето на Комисията е трето за тези сделки лице – доказването, че това са действителните стойности на вещите, е в тежест на ответниците/. Изключение от горното е налице само, когато вещта е придобита от Държавата, община или съдебен/публичен изпълнител , тъй като в част от тези случаи Държавата е страна по сделките, а в другите случаи предвидените публични процедури за договаряне и продажба на такива вещи са гаранция за определяне на реалната стойност на вещта. Изключение ще е и когато записаната в частния документ придобивна стойност е над пазарната стойност, определена чрез експертните знания и в този случай следва да се вземе предвид стойността по договора. Продажната цена /когато ответникът е продавал/ пък е тази, която следва да се посочи като източник на средства, освен ако самият той не докаже, че цената е била симулативна /тъй като ответникът е участвал в тези сделки/.

Ø      Безспорно е между страните, а това се подкрепя и от доказателствата по делото /т. І, л. 150-159 от делото на ШОС/, че на 19.07.2004г. Г.Т. е учредила ЕООД с наименование „Агротехника - 2004”, гр. Шумен и с адрес на управление ул. „Искър”, № 3, вх. 2, ет. 7, ап. 40, с капитал от 5000лв., изцяло внесен от Т. на посочената дата на учредяването. Капиталът е разпределен в 50 дяла от по 100лв. всеки.

Ø      Поради необжалването на първоинстанционното решение от ответниците В.Т. и Г.Т., то същото е влязло в сила в частта, с която от двамата на осн. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./ е отнет придобитият през 1998г. недвижим имот, представляващ заведение (постройка) за продажба на сандвичи, кафе, бира, скара, находящ се в гр. Шумен, посочените суми като получени пазарни стойности към датите на отчуждаването на три апартамента /ап. 19, ет. 2 на ул. „Дедеагач”, № 8, гр. Шумен, придобит на 08.04.1999г. и продаден на 13.09.1999г.; на ап. 30, ет. 5, вх. Б, сграда № 43 в кв. „Г. Д.”, гр. Търговище, придобит на 05.08.00г. и продаден на 25.10.00г. и ап. № 13, ет. 5, вх. Д, бл. 15, ул. „Пайсий”, № 19 в гр. Търговище, придобит на 30.05.2001г. и продаден на 15.11.2001г./, на една овощна градина /придобита с Постановление за възлагане от 21.10.09г. и продадена на 22.12.09г./, както и на едно МПС /придобито на 11.09.2001г. и продадено на 11.09.2007г./, и са отнети парични суми, представляващи предоставени от В.Т. /лично или в качеството му на ЕТ „Ведитос-В.Т.”/ парични заеми на трети лица /всички подробно описани в първия диспозитив на решението и касаещи периода от 18.09.1998г. до 30.10.2002г./. При това положение следва да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по въпроса, че това имущество е придобито от престъпната дейност, за която е бил осъден с влязла в сила присъда /одобреното от наказателния съд споразумение/ В.Д.Т., тъй като за проверявания период тези ответници са нямали достатъчно доходи с установен законен източник на средствата.

            И трите въззивни жалби са неоснователни, досежно релевираното оплакване, че в обжалваното решение е било нарушено изискването на закона да е формирано имущество от всеки един от въззивниците в качеството им на ответници, което да е на значителна стойност, съобразно определението в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, но тази преценка да е поотделно за всяко от имуществата на ответниците. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони имущество. В този смисъл и целта на закона е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност.

            В настоящия казус се установи, че В. Д. Т. е осъден именно за престъпление, попадащо в предметния обхват на закона – чл. 3, ал.1, т. 15 от ЗОПДИППД /отм./, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона - сума надхвърляща 60 000 лв. /400 МРЗ/, в каквато насока са заключенията на вещите лица по оценъчните и икономическите експертизи (придобитото от всички ответници през проварявания период е на обща стойност от 162 317.98 лв., равняващи се на 1 909.94 МРЗ).

            Преценката дали имуществото е на значителна стойност се прави на база цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило правото на собственост, но сделката е недействителна по отношение на държавата /чл. 6, чл.7, чл.8 от Закона/ или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се отнема полученото по сделката /чл.4, ал.2 от Закона/, преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. В този смисъл в общата стойност на имуществото на проверявания се включва и това по чл. 8 и 9 от ЗОПДИППД /отм/, като преценката за значителна стойност на същото се прави общо на база цялото имущество. В този смисъл, оплакванията на въззивниците, че окръжният съд неправилно е преценявал стойността на имуществото, претендирано за отнемане от същите, като част от цялото имущество, а не поотделно, не следва да бъдат споделени.

            По въззивната жалба на Г.Т..

            От заключенията на СИЕ – основно и допълнително /т. ІV от делото на ШОС/ се установява, че за 2004г. размерът на получените от Г.Т. приходи от трудови и приравнени на тях правоотношения, вкл. и на доходи по ГДД е 1807.11лв., а В.Т. за посочената година няма доходи. За предходните години доходите на Г.Т. са, както следва: 1999г. – 1602.09лв., 2000г. – 2812.88лв., 2001г. – 3089.59лв., 2002г. – 2675.68лв., 2003г. – 2395.05лв. Тези доходи, съпоставени само с обичайните разходи по данни за НСИ съобразно членовете на семейството (например за 2004г. разходите са 6287лв.  - т. ІV, л. 1116) сочат, че Г.Т. нито сама и с непълнолетния им син Д. /ако се приеме, че е живяла във фактическа раздяла с ответника В. Т./, нито със съпруга си, е могла да разполага със сумата от 5000лв., внесена като капитал за учредяване на посоченото ЕООД на 19.07.2004г. В т. 6 на основното заключение и в т. 2 от допълнителното заключение на СИЕ са дадени в табличен вид съотношението на приходи и разходи по години за целия проверяван период, при което е посочено, че за всички години разходите на ответниците В. и Г. Тоскови надхвърлят приходите им /отрицателна разлика в размер на минус 9944.18 МРЗ (по основното заключение) и минус 9003.21 МРЗ по допълнителното заключение/. Това налага извода, че придобиването на дружествените дялове е свързано с доходи, придобити от извършваната от В. Т. престъпна дейност, тъй като не е установен законен източник и логически може да се обоснове, че внесената сума като капитал е свързана с придобиваните от Т. суми от престъпната дейност. По делото няма категорични доказателства, че двамата съпрузи са живеели разделени и не са осъществявали никакви контакти /освен изложеното от свидетелите Н. Т. и В. В./. Напротив, и двамата ответници В. и Г. Т. и понастоящем са регистрирани на един и същи адрес /където и получават призовките и съобщенията си/, на който е и адреса на управление на „Агротехника 2004” ЕООД, двамата са сключвали разпоредителни сделки на придобитите в СИО имоти от 1999г. като последното съвместно разпореждане е от 2009г. на овощната градина, възложена на В. Т. по изпълнително дело от ЧСИ Я. Д. /т. І, л. 184-185/. 

            Определянето на правилната правна квалификация на предявената от Комисията претенция за отнемане от Г.Т. на сумата от 5000лв. като равностойност на 50 дяла с номинална стойност от 100лв. всеки, формиращи капитала на посоченото ЕООД, е задължение на съда /самата Комисия в обстоятелствената част на мотивираното искане е посочила чл. 9, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, а в петитума му – чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от посочения закон – т. І, л. 45и 46 от делото на ШОС/. Първоинстанционният съд е посочил правна квалификация по чл. 10 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, излагайки мотиви досежно липсата на принос на съпругата за придобиване на имуществото.

            Съдът следва да изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. В случая се поддържа от Комисията, че Г. Т. е съпруга на проверяваното лице, която е придобила на свое има собствеността от имущество, съставляващо 50 дружествени дяла на стойност 5000лв., като същата не е имала достатъчно доходи и не може да се установи друг източник на средства. Комисията не е поддържала, че придобитото е било в режим на СИО. Поради това и правната квалификация на предявената против Г. Т. за отнемане в полза на държавата на стойността на дружествените й дялове в размер на 5000лв. не е по чл. 10, а по чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./.

            Макар и първоинстанционният съд да се е произнесъл при друга правна квалификация на тази претенция, това не е повлияло на точността на дадените от същия указания на страните относно подлежащите на доказване факти. Същевременно за въззивния съд не е налице хипотезата служебно /без да е сезиран с такова оплакване/, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. При това положение настоящият съд следва да разреши спора по същество и в съответствие с действителното правно основание, а не да обезсилва първоинстанционното решение с връщане на делото за разглеждане въз основа на приетата правна квалификация. Както е посочено в Решение № 73 от 23.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 173/2014 г., II г. о., ГК, правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита, а когато липсва такова нарушение дадената от съда правна квалификация във всички случаи обуславя правилността на решението и когато въззивният съд е приел за неправилна дадената от първоинстанционния съд такава, той следва да реши спора при дадената от него правилна такава. Касае се за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо основание за отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора от въззивния съд по същество с произнасяне по основателността на иска.

            Дружествените дялове от капитала на дружеството макар и придобити по време на брака, не стават съпружеска имуществена общност (действалата към 2004г. норма на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985г., отм., определя като такива само вещите, правата върху вещите и паричните влогове, придобити през време на брака, в резултат на съвместен принос). Освен имуществен елемент дяловете съдържат в себе си и неимуществен – членствени права и задължения. Затова настоящият съд счита, че в полза на държавата на осн. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./ следва да се присъди не самите дружествените дялове, а тяхната парична равностойност, както е поискала Комисията и е присъдил първоинстанционният съд, тъй като съпругата на проверяваното лице ги е придобила през проверявания период, без да е имала друг източник на средства и стойността им надхвърля доходите й, а логически може да се приеме от конкретните обстоятелства по делото, че сумата има за източник придобиваните от В. Т. средства от престъпната му дейност. Първоинстанционното решение следва да се отмени и да се постанови друго в същия смисъл, но с правилната правна квалификация.

По въззивната жалба на Д.В.Т..

            Видно от НА № 157, т. ІІ, дело № 381 от 10.08.2000г. /датата се подкрепя от вписването на НА в СВ-Шумен, както и от датите на издаване на представените към НА документи, издадени на 25.07.00г. и 07.08.00г./ на нотариус Св. С., рег. № 24 на НК, с района на действие – този на РС-Шумен /т. І, л. 186-187/, че З. Л. У. и И. М. У. са продали на малолетния син на В.Д.Т. – Д.В.Д., действащ чрез законния си представител В.Д.Т., следния недвижим имот: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, северната изба и гараж с два хода, заедно с 1/3 ид. част от дворното място от 312 кв. м. по скица, а по нотариален акт – 330 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 20 кв. м., в което са построени, съставляващо парцел VІІІ-2950, 2951, в кв.157 по плана на гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62 и съответните ид. части от сградата и от правото на строеж на жилището и гаража, при описани граници на парцела и сградата, за сумата от 20 047.30 лв. /която е равна на данъчната оценка на продавания имот/. Върху имота е учредено пожизнено право на ползване в полза на В.Д.Т. и съпругата му Г.Г.Т..

            Съобразно заключението на допълнителната СТЕ /т. ІV, л. 1160-1162/, прието в с.з. на 10.03.15г., пазарната стойност на този имот към момента на закупуването му от ответника Д. Т., действал чрез баща си В. Т., е била в размер на 33 500лв. /446.67 МРЗ/. През 2000г. общия размер на приходите на В.Т. и съпругата му Г. Т. е бил 4 709.88 лв./62.52 МРЗ/, разходите за издръжка на семейството за 2000г. са били в общ размер на 4 230.00 лв. /56.15 МРЗ/, а направените разходи за заплащане на данъци през 2000г. са били в размер на 2 394.00 лв./31.78 МРЗ/. Това налага извода, че нито проверяваното лице В. Т., нито съпругата му /двамата родители на ответника Д. Т./ не са разполагали с достатъчно парични средства от законен източник, за да заплатят закупения на сина им имот.

            От разпита на св. Н. Т., чиито показания съдът преценява с оглед неговата евентуална заинтересованост на осн. чл. 172 от ГПК, тъй като той е брат на ответника В. Т. и чичо на ответника Д. Т., се установява че той е в чудесни взаимоотношения с Г.Т. и децата на брат си В.Т. – Д. и Г.. Твърди, че той е дал за закупуването на този имот през 2000г. сумата от 12 500лв., а родителите му /Д. и Е./, които са баба и дядо на Д. – сумата от 8000лв. /общо 20 500 лв./. Свидетелят сочи, че е имал тези парични средства, тъй като през 1999г. е получил обезщетение при пенсионирането си като военен, а след това е работил и към 2000г. е дал цялата тази сума и спестяванията си на племенника Д.. Родителите му са живеели на село, а майка му Е. е имала доходи от земеделски земи. Подпомагали са се с производство на собствена земеделска и животинска продукция в имота си в с. Дибич и поради това са спестявали своите пенсии. Свидетелят не знае при какви условия е закупен имота и дали има учредена вещна тежест при закупуването му, а и тези работи не са му ясни. Предаването на парите в общ размер на 20 500лв. е било през пролетта на 2000г. – на Г.Т., в брой, в жилището на Т. на ул. „Искър”, № 3 в присъствието на Д. и Е. Т. Сумата е била дадена, за да се обезпечи племенника Д.Т. с жилище, тъй като другият племенник Г.Т. е следвало да се обезпечи от родителите му с имота, в който са живеели. Свидетелят сочи, че на племенницата Е. Т. той не е помагал с изключение на едни 500лв. за ремонт. Към 1999г. пенсията на Н. Т. е била 80лв., а след пенсионирането си е получавал и минимално трудово възнаграждение, работейки като охранител. Баща му Д. е вземал „тавана на пенсията”, а майка му Еленка взема понастоящем пенсия от 340лв. Свидетелят сочи, че той и родителите му са живеели в едно домакинство.

            Видно от представеното в т. ІІІ, л. 696 удостоверение, издадено на 17.09.13г. от началника на оперативен архив на БА, че на основание заповед от 30.09.1999г. на началника на поделение 24350-Кочово, на Н. Д. Т. е било изплатено обезщетение в размер на 20 БТВ като е получена чиста сума след удържане на данъка в размер на 7480.15лв.

            Доказателства за реално получаваните пенсии от родителите на В.Т. - Д. и Е., както и за получавано от самия Н. Т. възнаграждение за работа като охранител, няма събрани по делото.

            Видно от представените писмени доказателства с отговора на исковата молба, подаден от Д. Т. /т. ІІІ, л. 692-695/, че Е. Г. Г. е получила с РКО на 01.12.1994г. сумата от 20 000 стари лв. от Земеделско дружество 16, с. Дибич за реализация на царевица. На същата дата с друг РКО Н. Т. е получил от същото дружество и на същото основание сумата от 20 000 стари лв.

            В издадено от И. Т. И. в качеството му ликвидатор на ПТВКК „Надежда”, с. Дибич, общ. Шумен удостоверение от 12.06.11г. е посочено, че на Е. Г. е била изплатена рента за земеделската й земя, както следва: за 1996г. – 671лв., за 1997г. – 915лв., за 1998г. – 1037лв., за 1999г. – 1109лв. и за 2000г. – 1281лв. Посочено е още, че за периода от 2008г. до 2011г. е била проведена ликвидация на кооперацията и на Е. Г. е бил изплатен дялов капитал в размер на 7985лв.

            О издаденото на 17.09.13г. удостоверение от Й. П. в качеството му на бивш земеделски производител в с. Дибич, се установява че на Е. Г. е изплатен наем за наета земеделска земя, както следва: за 2000г. – 1410лв., за 2001г. – 534лв., за 2002г. – 522лв., за 2003г. – 537лв., за 2004г. – 340лв., за 2005г. – 758лв., за 2006г. – 830лв., за 2007г. – 830лв., за 2008г. – 1050лв., за 2009г. – 1000лв.

            От установеното по-горе следва да се приеме, че не е доказано от ответника Д. Т. закупуването на описания имот при пазарна цена от 33 500лв. да е станало със средства, предоставени му от чичо му Н. Т. и дядо му Д. и баба му Е. На първо място няма данни през пролетта на 2000г., когато Н. Т. твърди, че е предадена общо сумата от 20 500лв., той да е разполагал със сумата от 12 500лв. Вярно е, че през есента на 1999г. той е получил обезщетение от 7480.15лв. и след това е получавал пенсия в размер на 80лв. /по негови твърдения/. Няма данни същият да е разполагал с някакви други спестявания и да е могъл да предостави през пролетта на 2000г. сумата от 12 500лв. на брат си и снаха си.

            По същия начин не се установи бабата и дядото на Д. Т. да са разполагали към посочения момент на 2000г. със сумата от 8000лв. Вярно е, че баба му Е. е получавала рента от земеделската си земя /удостоверенията не са оспорени от Комисията относно тяхната вярност – виж становището на л. 771-774, т. ІІІ/, но същата отново не е достатъчна, за да се формира дори и при пълното й спестяване, сума в размер 8000лв. Сбора от сумите, получени като рента за периода от 1996г. до 2000г. вкл. /ако се приеме, че в удостоверенията с оглед датите на тяхното издаване са вписани суми в деноминирани лева за периода от 1996г. до 01.07.1999г./ възлизат на общо 6433лв.

            Отделно от горното, показанията на свидетеля Н. Т. остават неподкрепени от останалия доказателствен материал, че действително е била дадена сума в размер на 20 500лв. на семейство Т. за закупуване на имота в полза на Д. Т. /съвсем отделен е въпроса пък защо родителите на Д. Т. са си учредили пожизнено право на ползване върху имота, ако парите са получени за подпомагане на Д. Т. от неговите близки, а не за подпомагане на В. и Г. Т./.

            С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че към момента на закупуването на процесния имот през 2000г., когато ответникът е бил малолетен на 12г. и без доказани свои доходи, но пък баща му е реализирал доходи само от престъпната си дейност и не е доказано В. и Г. Т. да са имали законен източник на средства, както и не се установи за заплащането на покупната цена да е имало друг източник на средства /твърдените дарения от близки/, то е налице хипотезата на чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./, тъй като имотът се смята придобит за сметка на проверяваното лице и искането за отнемане на този имот в полза на държавата, е основателно.

            Въззивната жалба е неоснователна и решението в тази му част следва да се потвърди.

            По въззивната жалба на Г.В.Т..

            Видно от НА № 194, т.V, рег. № 11956, дело № 857/10.09.2007г. на нотариус Св. С., рег. № 24 на НК, с район на действие – района на РС-Шумен /т. І, л.188/, че Д.В.Д. е продал на брат си Г.В.Д. притежавания от него недвижим имот, а именно: надстройка на гараж и пристройка към него на един етаж, построени съгласно Разрешение за строеж № 168/14.06.2001 г. на общ. Шумен в парцел VІІІ-2950, 2951, в кв.157 по плана на гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62, представляващи самостоятелни обекти в сградата, както следва: пристройка на гараж с площ 32 кв. м. с идентификатор № 83510.666.294.2.1, попадаща в сграда с идентификатор № 83510.666.294.2, построена в ПИ с идентификатор № 83510.666.294, при граници на обекта: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.2.2, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.2.3, с адрес гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62 и надстройка на гараж с площ 64 кв. м. с идентификатор № 83510.666.294.2.3, попадаща в сграда с идентификатор № 83510. 666.294.2, построена в ПИ с идентификатор № 83510.666.294, при граници на обекта: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.1.2, под обекта – самостоятелни обекти с идентификатори № 83510.666.294.2.1 и № 83 510.666.294.2.2, с адрес гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62, за сумата от 31 600.00 лв.

            Надстрояването на закупения през 2000г. имот е извършено въз основа на Разрешение за строеж № 168/14.06.2001 г. на общ. Шумен, издадено на името на малолетния тогава собственик Д.В.Т. /т. І, л. 194/. Строителството е извършено за периода от издаването на разрешението 2001г. до продажбата му през 2007г. Според експерта в заключението му , прието в с.з. на 28.11.14г. , стойността на извършените СМР за изграждане на пристройката и надстройката възлиза общо на 40 000 лв. /14 400лв. за пристройката и 25 600лв. за надстройката/, равняващи се на 262.17 МРЗ. Според заключението по допълнителната СТЕ /т. ІV, л. 1127-1129/ пазарната стойност на този имот към момента на придобиването му от ответника Г. Т. е била 49 430лв.

            Общия размер на приходите на В.Т. и семейството му през този период от 2001г. до 2007г. е 10 450.09 лв./104.08 МРЗ/, разходите за издръжка на семейството са в общ размер на 38 917.00 лв./310.21 МРЗ/. Следва да се посочи, че през 2006 г. и 2007г., когато са изпълнени СМР на обща стойност 29 120.00 лв., семейството не е реализирало приходи. Т.е. семейството на В. и Г. Т. не е разполагало с парични средства от законен източник за извършване на СМР.

            Както се установи и по-горе, собственикът на пристроявания и надстрояван имот Д. Т. е навършил пълнолетие едва на 16.04.06г., нямал е друго имущество и доходи, а по делото не се доказа да е получавал дарения и за закупуването на имота през 2000г. Съдът не приема за доказани по делото и твърденията, че разходите за извършване на СМР по пристрояването и надстрояването са осигурени с подарени или получени в заем от близки роднини средства – дарение от 4000лв. от дядото Д. и баба Е., дарение от 3500лв. от чичото Н. Т. и предоставен заем от 17 500лв. от лелята В. Г. В. /върнат от Д. Т. след продажбата на новоизградените имоти през 2007г./.

            От представените удостоверения за получена рента и наем на земеделска земя от бабата Е. за периода от 2001г.-2007г., може да се направи извода, че същата е имала доходи, надвишаващи номинално сумата от 4 000лв. Следва обаче да се има предвид и още едно обстоятелство – че по делото не са събирани никакви доказателства за разходите на домакинството, в което са живеели дядото Д., баба Е. и синът им Н. Т. /съгласно показанията на Н. Т./. При това положение е допустимо да се приемат данните за обичайните разходи за издръжката на домакинство съобразно изнесеното от НСИ на годишна база /виж заключението на СИЕ на л. 1116 в т. ІV/. Всяка една от сумите, посочени по години за периода от 2001г. до 2007г. надхвърлят многократно размера на получения наем от земеделската земя на Е.. Дори и да се приеме, че живеещите на село родители на В.Т. са произвеждали сами продукция за задоволяване на хранителните потребности на семейството, то остават разходите за консумативи, лекарства, транспорт, лечение и др. /за необходимостта от последното пък виж експертното заключение от 24.01.02г., с което е била инвалидизирана от 01.01.01г. Е. Г. със 76% намалена работоспособност с посочена диагноза и заболявания и при забрана за осъществяване на общ физически труд и нервно-психическо напрежение, както и епикризата от 02.02.12г., описваща заболяванията й – т. ІІІ, л. 827-828/, което налага извода, че по делото не е установено Д. и Е. да са могли да спестяват изцяло получения наем, за да са в състояние да кумулират средства в размер на 4 000 лв.

            По същия начин и полученото обезщетение при пенсионирането на Н. Т. в края на 1999г. в размер на 7480.15лв. номинално не е достатъчно да осигури средства за издръжката на общото му домакинство с родителите и да задоволява личните му нужди по начин, че да може да предостави и отделно сумата от 3 500 лв. допълнително за СМР /още по-малко вероятно е пък Н. Т. да е притежавал последната сума ако е предоставил цялото си обезщетение и допълнителни суми при закупуването на имота в полза на Д. Т. през 2000г., както сочи в показанията си/. Вярно е, че Н. Т. на 14.07.2003г. е продал свой апартамент в гр. Шумен /НА № 42/14.07.03г. на нотариус Св. С. – т. ІІІ, л. 697/, но в акта е записано, че продажната цена е в размер на общо 5 000 лв., от която при изповядване на сделката е изплатена 3 562лв., а остатъка ще се изплати след като на купувачката С. Б. В. се изплати тази сума по реда на ЗУЖВГМЖСВ. Доказателства за изплащане на остатъка няма.

            Но дори и да се приеме, че тези близки на Д. Т. роднини са притежавали достатъчно средства, за да му ги предоставят безвъзмездно за извършване на СМР, то по делото не се установи самото предаване на сумите. Самият Н. Т. в показанията си не сочи нищо конкретно за такова предаване на сумите от 4 000лв. от родителите му и 3 500лв. от него самия – кога и при какви обстоятелства са предавани сумите.

            В показанията си в с.з. на 28.11.14г. пред ШОС свидетелката В. Г. В., която е сестра на ответницата Г.Т. и леля на ответниците Д. и Г. Т. (и поради това съдът ги преценява с оглед нейната евентуална заинтересованост на осн. чл. 172 от ГПК), сочи че на Д.Т. е помогнала със 17 500лв., дадени за довършителни работи на пристройката към къщата. Парите са били дадени на части – април 2006г. са били дадени 7 500 евро и м. 09.06г. – още 2 500 лв., с уговорката, че парите ще й бъдат върнати от дядото и бабата на Д. по бащина линия и от чичо му Н. Отделно от това е дала на племенника си Г. и сумата от 12 000 лв. за закупуването на имота от брат му Д. през 2007г. Сумата от 17 500лв. е била върната на свидетелката от Д.Т. и майка му Г. след като са взели парите от продажбата на имота на Г.. Сумата от 12 000лв., дадена на Г. пък е била върната на свидетелката от нейните родители, тъй като племенника Г.Т. носи името на нейния баща. Паричните средства Василева е получавала от дъщеря си, която живее и работи в ЮАР и парите са й давани да ги управлява и за да помага на майка си и на братовчедите си. Свидетелката сочи, че помагала и на племенницата си Елена, както и на дъщеря си и двамата си внуци от ЮАР като на последните е закупила три апартамента, един магазин и един гараж при получавана пенсия за процесния период в размер на 127лв.

            Съдът не кредитира тези показания, тъй като те не се подкрепят при съвкупната преценка на целия доказателствен материал, а и са вътрешно противоречиви. На първо място, сбора от левовата равностойност от 7 500 евро и 2 500лв. е 17 168.73лв., а не 17 500лв. На второ място, видно от представеното копие на издадената спестовна книжка от „Банка ДСК” на 09.03.06г. /т. ІІІ, л. 698-700/ на името на В. Г. В., че действително през м. 04.06г. тя е изтеглила сумата от 7 500 евро от банковата си сметка /захранена с три отделни вноски на 07.04.06г./ и на 07.09.06г. е изтеглила сумата от 4 000 евро /при захранване на сметката с 8 900 евро на 04.09.06г./. Налице е внасяне на сума в размер на 7 260.86 евро /равностойна на 14 201.01лв. при официалния курс на БНБ за еврото от 1.95583лв. за 1 евро/ на 14.08.2007г. и сума в размер на 6 000 евро /равностойна на 11 734.98лв./ на 08.10.2007г. Друга голяма сума внесена в последващия период до 04.11.09г. няма. Продажбата между двамата братя Д. и Г. Тоскови обаче е сключена на 10.09.07г., поради което и показанията на В., че след тази продажба Д. й е върнал сумата от 17 500лв. не се подкрепят. Отделно пък е нелогично В. да предоставя в заем на Г. сума от 12 000лв., за да плати на Д. имота, при условие че Д. /неговите близки/ дължи на В. да й върне сума от 17 500 лв. Съвсем пък остават недоказани твърденията на В., че е управлявала парите на дъщеря си и е закупила за нея и децата й три апартамента, магазин и гараж, при собствен доход от пенсия в размер на 127лв., а освен това е разполагала и с пари, за да подпомага двамата си племенници, включително и да дава пари на единия племенник, за да плати той на другия й племенник, на когото е дала пари в заем. Не се доказа освен това, че парите, с които В. е разполагала към 2006г., са били реално предадени на Д. Т. и майка му Г. за извършване на СМР и изграждане на процесните имоти, което да е станало в жилището й в гр. Добрич.

            Следователно Д.Т. и родителите му не са разполагали със средства, които да имат установен по делото законен източник, с които за периода от 2001-2007г. да са извършили СМР и да са изградили имотите, продадени на 10.09.07г. на Г.Т.. Логично е при това положение да се приеме въз основа на събраните по делото доказателства за осъществяваната от В.Т. за периода от 01.01.99г. до 31.12.2008г. престъпна дейност, носеща значителни доходи, че паричните суми за осъществяване на пристрояването и надстрояването на закупения през 2000г. имот на името на Д. Т., са осигурени именно от този незаконен източник на средства. Възникналите въз основа на осъщественото строителство самостоятелни обекти формално в патримониума на собственика Д. Т., следва да се считат за придобити за сметка на проверяваното лице В. Т. /както се прие и по-горе относно пристроения и надстроен имот, закупен през 2000г./, тъй като от всичко изложено по-горе се налага извода за осъществяване хипотезата на чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./.

            Относно доходите на ответника Г. Т. за процесния период, необходими за закупуване на имотите.

            Видно от НА № 190, т.V, рег. № 7868, дело № 564/2003 г. на нотариус Св. С., рег. № 24 на НК, с район на действие – района на РС-Шумен /т. ІІІ, л. 707-708/, че на 02.09.2003г. ответникът Г.В.Т. е продал на сестра си Елена Вескова Д. притежавания от него апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „Искър”, № 3 за сумата от 10 388.72 лв.

            Свидетелят Й. К. /тъст на ответника Г.Т., поради което и показанията му съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК/ сочи, че през 2007г., когато зет му и дъщеря му са решили да закупят имота от Д.Т., за да живеят там, са им подарили сумата от 10 000 лв., която са имали от продажбата на свой имот и от спестявания от високите си заплати. На дъщеря му и зет му е била подарена по този повод и предвид сключването на граждански брак през същата година и сумата от 5 000 лв. от бабата на съпругата на Г.Т. – баба З. Отделно на Г. е била предоставена и сумата от 12 000 лв. от леля му В. Сумата е била предадена в брой в дома на свидетеля.

            В горния смисъл са и показанията на разпитаната като свидетел тъща на ответника Г. Т. – И. К., чийто показания съдът отново преценява с оглед евентуалната й заинтересованост на осн. чл. 172 от ГПК.

            Родствената връзка на свидетелите с ответника по сватовство се установява от удостоверението за раждане на Н. Й. Н. /т. ІІІ, л. 716/, която е сключила граждански брак с Г.В.Д. на 29.09.07г. /т. ІІІ, р. 717/. Баба на Н. Й. Д. /с това фамилно име след сключения граждански брак/ е З. К. Ж., починала на 16.05.12г. – удостоверение за наследници, в което И. П. К. е посочена като нейна дъщеря /т. ІІІ, л. 715/. З. К. действително е продала на 24.09.07г. свои ниви /НА № 28/24.09.07г. на л. 714/ за сумата от общо 5 000 лв.

            Видно от сключения на 13.12.02г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, че Й. Н. К. и И. П. К. са се задължили да продадат на С. Н. Х. собствения си ап. № 53 в гр. Шумен на ул. „Тича”, № 16, Бл. 1, вх. 5, ет. 1 за сумата от 5 500 щ. долара, от която 890 щ.долара са платени при подписване на този договор, а остатъка от 4610 щ.д. ще се плати при сключване на окончателния договор /т. ІІІ, л. 709/. Последният е сключен на 17.12.02г. при посочена цена от 5491 лв., за която е посочено, че е платена в брой на продавачите – НА № 68, т. VІ, дело № 781/17.12.02г. на нотариус Св. С. – гр. Шумен /т. ІV, л. 1147/.

            Доказателства за получавани възнаграждения от родителите на съпругата на ответника Г. Т., както и за техните размери не са събирани по делото. Поради това и не може да се приеме с категоричност, че Й. и И. К. към 2007г. са притежавали сумата от 10 000 лв., за да я подарят на семейството на дъщеря си за закупуване на процесния имот. Същевременно, както се посочи и по-горе, съдът не кредитира показанията на св. Василева, че е предоставила на племенника си Г. Т. сумата от 12 000лв. за закупуване на имота, а отделно от това пък са изминали цели 4 години от продажбата на апартамента на ул. „Искър”, № 3 през 2003г. и получената от Г. Т. продажна цена от 10 388.72лв. да е била изцяло запазена.

            С оглед на горното, дори и да се приеме, че съпругата на Г. Т. е получила от баба си З. сумата от 5 000лв., то не се установи по делото другите близки роднини да са притежавали и реално предали посочените по-горе суми за закупуване на имота. Но дори и да се допусне, че са били получени всички горепосочени суми от роднините на посочените основания, то техния сбор е 37 000лв., докато пазарната цена на имота към момента на неговата покупка е била 49 430лв.

            С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че придобитите за сметка на проверяваното лице В.Т. чрез извършеното надстрояване и пристрояване имоти /при липсата на установени законни източници и при наличието на обоснована логическа връзка на средствата от престъпната дейност с вложението при извършване на СМР/, които имоти са прехвърлени през проверявания период на неговия син Г.Т. /макар и прехвърлител да е формално другия му син Д. Т./, подлежат на отнемане на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, тъй като по делото не е оборена презумпцията /доказателствената тежест е върху ответника, който не е събрал доказателства в тази насока/, че Г. Т. е знаел, че придобитото е от престъпната дейност на баща му.

            Въззивната жалба на Г. Т. е неоснователна и решението в обжалваната от същия част следва да бъде потвърдено.

По разноските.

Макар и с настоящото решение да е налице частична отмяна на първоинстанционното решение, то крайния резултат е идентичен с отмененото решение, поради което и разноски в полза на въззивницата Г. Т. не следва да се присъждат.

На осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в полза на Комисията следва да се присъдят направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Отхвърлените въззивни жалби са имали за предмет първоинстанционното решение за отнемане на имущества, както следва: по жалбата на Г.Т. материалния интерес е 5 000лв., поради което същата следва да бъде осъдена да заплати на Комисията сумата от 580лв., определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 на ВАС; по жалбата на Д. Т. материалния интерес е 58 960лв., поради което същият следва да бъде осъден да заплати на Комисията сумата от 2298.80лв., определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС; по жалбата на Г. Т. материалния интерес е 48 970лв., поради което същият следва да бъде осъден да заплати на Комисията сумата от 1999.10лв., определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ решение № 185/10.08.15г., по гр.д. № 410/13г. на ОС-Шумен В ЧАСТТА, с която се отнема в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от Г.Г.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл.10 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, представляваща равностойността на 50 дяла с номинална стойност 100.00 лв. всеки, собственост на Г.Г.Т. и формиращи капитала на „Агротехника 2004” ЕООД, ЕИК 127582426, регистрирано по фирмено дело № 521/ 2004г. с решение от 21.07.2004г. на Шуменския окръжен съд, със седалище и адрес на управление - Шумен, ул. „Искър” № 3, вх.2, ет.7, ап.40, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.Г.Т. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТНЕМА в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София от Г.Г.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл. 9 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, представляваща равностойността на 50 дяла с номинална стойност 100.00лв. всеки, собственост на Г.Г.Т. и формиращи капитала на „Агротехника 2004” ЕООД, ЕИК 127582426, регистрирано по фирмено дело № 521/ 2004г. с решение от 21.07.2004г. на Шуменския окръжен съд, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Искър” № 3, вх.2, ет.7, ап.40, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.Г.Т..

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/10.08.15г., по гр.д. № 410/13г. на ОС-Шумен В ЧАСТИТЕ, с които се отнема в полза на Държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София съответно:

            - от Д.В.Т., ЕГН ********** на основание чл. 9 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) следния недвижим имот: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, северната изба и гараж с два хода, заедно с 1/3 ид. част от дворното място от 312 кв. м. по скица, а по нотариален акт – 330 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 20 кв. м., в което са построени, съставляващо парцел VІІІ-2950, 2951, в кв.157 по плана на гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62 и съответните ид. части от сградата и от правото на строеж на жилището и гаража, при граници на парцела: от запад - ул. „Цар Борис І”, юг – ул. „Цар Иван Александър”, от изток – парцел VІІ-2949, от запад - парцел ІХ-2947; на гаража: изток – двор, запад - ул. „Цар Борис І”, север - парцел ІХ-2947, юг – жилищна сграда; на избата: от две страни улици и двор, закупен с Нотариален акт № 157, т.ІІ, рег. № 4467, дело № 381/2000 г. на нотариус Св. С., рег. № 024 на НК;

            - от Г.В.Т., ЕГН **********, на основание чл. 8 във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) следния недвижим имот: надстройка на гараж и пристройка към него на един етаж, построени съгласно Разрешение за строеж № 168/14.06.2001 г. на общ. Шумен в парцел VІІІ-2950, 2951, в кв.157 по плана на гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62, представляващи самостоятелни обекти в сградата, както следва: пристройка на гараж с площ 32 кв. м. с идентификатор № 83510.666.294.2.1, попадаща в сграда с идентификатор № 83510.666.294.2, построена в ПИ с идентификатор № 83510.666.294, при граници на обекта: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.2.2, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.2.3, с адрес гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62 и надстройка на гараж с площ 64 кв. м. с идентификатор № 83510.666.294.2.3, попадаща в сграда с идентификатор № 83510.666.294.2, построена в ПИ с идентификатор № 83510.666.294, при граници на обекта: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № 83510.666.294.1.2, под обекта – самостоятелни обекти с идентификатори № 83510.666.294.2.1 и № 83510.666.294.2.2, с адрес гр. Шумен, ул. „Цар Иван Александър”, № 62 закупен с Нотариален акт № 194, т.V, рег.№ 11956, дело № 857/2007 г. на нотариус Св. С., рег.№ 024 на НК.

            В останалите му части решението като необжалвано е влязло в сила.

            ОСЪЖДА Г.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, с адрес: гр. София, ул. ”Г.С. Раковски” № 112, ет.3 сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Д.В.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, с адрес: гр. София, ул. ”Г.С. Раковски” № 112, ет.3 сумата от 2298.80 /две хиляди двеста деветдесет и осем лева и осемдесет ст./ лева, на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Г.В.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, с адрес: гр. София, ул. ”Г.С. Раковски” № 112, ет.3 сумата от 1999.10 /хиляда деветстотин деветдесет и девет лева и десет ст./ лева, на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/, а до В. Д. Т. – лично, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: