Р Е Ш Е Н И Е

116

гр. Варна,  18.07.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 239 по описа за 2017-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на К.Б.С. и Б.Ж.Б. срещу решение № 332/10.03.2017 год. по гр.д. 3582/2013 год. на ОС Варна, с което е ОБЯВЕНА недействителността на договор с нотариален акт № 95, том І, рег. № 2543, дело № 87/2012 година, за продажба на 70 % (седемдесет процента) идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. Варна, ул. "Атанас Георгиев" № 37, ет. 9 с площ от 89.58 м², представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1504.16.1.32 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда и петстотин и четири, шестнадесет, едно, тридесет и две) със стар идентификатор 10135.1504.16.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от: входно антре, хол, две спални, дневна с кухненска ниша, баня и тоалет, при съседи по документ за собственост: апартамент № 31, апартамент № 33, ул. "Х. Стамат" и дворно място и при граници по схема на същия етаж – самостоятелни обекти 10135.1504.16.1.33 и 10135.1504.16.1.31, под обекта – самостоятелен обект 10135.1504.16.1.28 и над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 6 с площ от 8.20 м², при съседи по документ за собственост: изба № 4 и изба № 7, както и 2.8323 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.1504.16, в който е разположена сградата, като сключен без представителна власт, по иска, предявен от Я.Г. Г. – П., жив. във Виена, съдебен адрес: чрез адв. Р. М. срещу К.Б.С., на основание чл. 42 ЗЗД.; и е ОСЪДЕНА Б.Ж.Б. да предаде на Я.Г. Г. – П. владението върху гореописания апартамент, придобит по наследяване и чрез реализирано членствено правоотношение в ЖСК, за което е издаден нотариален акт № 27, том Х, дело 3627 по описа за 1972 г. на ВН, на основание чл. 108 ЗС; присъдени са разноски.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите за основателност на иска по чл. 42 ЗЗД. Оспорва се допустимостта на иска по чл. 108 ЗС и основателността му. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от, в който доводите в жалбата са оспорени.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искове, предявени от Я.Г. Г. – П., както следва: срещу К.Б.С. – за обявяване за недействителен на договор с нотариален акт № 95, том І, рег. № 2543, дело № 87/2012 година, за продажба на идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. Варна, ул. "Атанас Георгиев" № 37, ет. 9 с площ от 89.58 м², представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1504.16.1.32 със стар идентификатор 10135.1504.16.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от: входно антре, хол, две спални, дневна с кухненска ниша, баня и тоалет, при съседи по документ за собственост: апартамент № 31, апартамент № 33, ул. "Х. Стамат" и дворно място и при граници по схема на същия етаж – самостоятелни обекти 10135.1504.16.1.33 и 10135.1504.16.1.31, под обекта – самостоятелен обект 10135.1504.16.1.28 и над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 6 с площ от 8.20 м², при съседи по документ за собственост: изба № 4 и изба № 7, както и 2.8323 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.1504.16, в който е разположена сградата, като сключен без представителна власт, по чл. 42 ЗЗД; и срещу Б.Ж.Б. – за предаване владението върху същия апартамент, основан на твърдение за придобиване по наследяване от Я.Д.Д., починала 20.09.2012 г. по заместване на Г.Г.Г., починал 23.10.1983 г., а от нея: чрез реализирано членствено правоотношение в ЖСК, за което е издаден нотариален акт № 27, том Х, дело 3627 по описа за 1972 г. на ВН и по наследяване от Г.Г.Д., починал 12.02.1992 г., а от него: чрез същото реализирано членствено правоотношение в ЖСК, по чл. 108 ЗС.

Ответниците К.Б.С. и Б.Ж.Б. са  оспорили исковете пред ОС по мотиви, че Я.д. е била вменяема към момента на сделките, за което са им представени доказателства, както и че плащанията по сделката са извършени по банков път и парите са предадени с разписка на прехвърлителката.

По същество, по делата се установява, че по нот. акт № 27, т. Х, д. № 3627/18.08.1972 г. ВН се установява, че Г.Г.Д. и Я.Д. Д. са придобили собствеността върху описаното в исковата молба жилище, чрез реализирано членствено правоотношение в ЖСК "Вихрен".

От представеното копие от удостоверение № 7786/26.09.2012 год. от Община Варна, район "Одесос" се установява, че Г. Д. е починал на 12.02.1992 г. и е оставил наследници по закон: Я. Д. – съпруга и ищцата Я. П. – внучка, по заместване на починалия преди наследодателя негов син Г.Г.Г., починал на 23.10.1983 г.

Видно е, че на 21.04.2012 г. е сключен договор с нот. акт № 94, т. 1, рег. 2534, д. № 86 по описа за 2012 г. ВН № 196, чрез който Я.Д., чрез пълномощник Г.П./пълномощно рег. №№ 2330 и 2331, т. 1, акт № 101 от 2012 г. ВН № 196/, е отстъпила безвъзмездно на ответника К. Б. С. правото на собственост върху 5 % ид. ч. от притежаваните от нея 75 % ид. ч. от процесното жилище. Впоследствие, по нот. акт № 95, том І, рег. № 2543, дело № 87 по описа за 2012 г. ВН № 196, Я.Д., чрез пълномощника Г.П., действащ със същото пълномощно, е прехвърлила на ответника К.С. правото на собственост върху притежаваните от нея 70 % ид. ч. от гореописаното жилище срещу платена по банков път цена.

С решение № 280, постановено на 16.01.2015 г. по гр. д. № 14250 по описа за 2012 г. на ВРС, ХІV-ти състав, частично потвърдено с решение № 1503, постановено на 29.07.2015 г. по в. гр. д. № 902 по описа за 2015 г. на ВОС, пълномощното е унищожено, тъй като упълномощителката не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, по иска, предявен от Я. П. срещу пълномощника Г.П. и К.С.. Това решение обвързва със СПН К.С. и Я. П.

По иска срещу г-н С., следва да се приеме, че по делото не се твърди и не се доказва, че К.С. е знаел, че Я.Д. не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи при упълномощаването. В задължителната практика по чл. 290 ГПК, включително в цитираното от ВОС решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д.№1677/2010г., IV г.о., ГК, и в цитираните във въззивната жалба решение № 285828.09.2011 Г. по гр.д. 1033/2010 Г. ІІІ г.о. и решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д. 92/2009 г. ІV г.о. на ВКС, се приема, че в такъв случай договорът за продажба е висящо недействителен. Липсват твърдения и доказателства договорът да е валидно потвърден. Доводът в тази насока е, че и при подписване на разписката за приемане на сумата Я.Д.не е съзнавала какво подписва, а разписката е във връзка с унищоженото пълномощно и представлява отчетната сделка по него. Следователно подписването й не може да се приеме за валидно потвърждаване на недействителната сделка.

По иска за собственост:

В цитираното дело по искове за унищожаване на пълномощното първоначално страна е била и Б.Ж.Б.. Впоследствие по отношение на нея решението е обезсилено от горната инстанция и производството – прекратено.

По делото се изтъкват доводи, че между Я. П. и Б.Б. е висящо дело за делба на процесния имот, в което г-жа Б. е оспорила правата на Я. П. върху 75% от процесния имот, с което се твърди, че са оспорени последиците от унищожаването на пълномощното в полза на Г.П., от което черпи права г-н С..

Твърди се, че г-жа Б. понастощем владее имота, като е придобила 5% от правото на собственост по силата на нот.а. № 113, т.48, от 04.09.2012 год. на ВН, а по нот. а. 149, т.ІІІ, рег.№ 12668/05.09.2012 год. е закупила от констатин С. останалите 70% от същото право.

В процеса по гр.д. 14250/2012 г., заведено на 05.10.2012 год., и в процеса за делба, Б.Б. е оспорила претенцията, включително твърдяната недееспособност на прехвърлителката. Но в настоящия процес не е оспорено правото на Я. П. да атакува в качеството си на наследник на Я.Д. унищоженото пълномощно именно с иск по чл. 31 ЗЗД. Това право, освен това, е и безспорно установено по силата на наследственото правоотношение /удостоверение № 120935/26.09.2012 г. от Община Варна, район "Одесос"/. При това положение унищожаването на пълномощното обвързва и Б.Б., тъй като обвързва нейния праводател, а той не би могъл да й прехвърли повече права, отколкото е имал.

От друга страна, с решение № 995, постановено на 15.03.2016 г. по гр. д. № 16648 по описа за 2013 г. на ВРС, ХХХV-ти състав, потвърдено с решение № 1048, постановено на 27.07.2016 г. по в. гр. д. № 891 по описа за 2016 г. на ВОС, договорът за дарение в полза на К.С., е обявен за недействителен, по иска, предявен от Я. П. срещу К.С., тъй като е сключен без представителна власт и не е бил потвърден.

Съобразно приетото в решение № 491 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2009 г., I г. о., ГК, „Придобилото права трето лице може да встъпи в процеса като помагач на ответника, или да защити правата си по реда на чл. 188 ЗЗД, но не може в производството по чл. 108 ЗС срещу него да прави възражения срещу влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 31 ЗС. Вписването не дава защита на третото лице, вписало своя акт тогава, когато актът на неговия праводател е унищожен. Установи ли се, че праводателят е придобил собствеността на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на третото лице без оглед на това дали е било добросъвестно. Оповестително-защитното действие на вписването на правото на собственост на третото лице има действие по отношение на лица, които впоследствие са придобили същия имот от същия собственик. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване, има само оповестително действие. Дори исковата молба да не бъде вписана, при уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и последващите приобретатели. Само в изрично посочени случаи, ако актът, от който черпи права последващият приобретател е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица, последващи приобретатели. Такова оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл. 33 ЗЗД, но не и по чл. 31 ЗЗД.“.

Следователно твърденията, че вписването на исковата молба за унищожаване на пълномощното след вписване на сделките, по които г-жа Б. твърди, че е придобила права, е аргумент за запазване на правата й на трето лице по отношение на унищожената и недействителната сделка, са неоснователни. Както е видно от мотивите на решението, унищожаването на сделки по чл. 31 ЗЗД не е сред изрично посочените случаи, в които действието на вписване на исковата молба след вписване на сделките, от които г-жа Б. черпи права, в които правата й на трето лице се запазват. 

При положение, че К.С. не е придобил права върху процесния имот, той не би могъл да ги прехвърли валидно на г-жа Б.. От друга страна, Я. П. е наследила Я.Д., включително спорните 75 % от процесния недвижим имот.

Владението от страна на г-жа Б. се установява от събраните по делото гласни доказателства и от представеното писмено доказателства за изпращане на покана да освободи имота. За кредитирането на гласните доказателства е достатъчен фактът, че свидетелите разпознават г-жа Б. и упражняващото от нейно име фактическа власт трето лице. В какво качество е ставало това е правен въпрос.

След като Я. П. е собственик на твърдяното от нея придобино основание, а Б.Б. владее имота без основание, искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна разноските за настоящата инстанция в размер на 2008 лв.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 332/10.03.2017 год. по гр.д. 3582/2013 год. на ОС Варна .

ОСЪЖДА К.Б.С., ЕГН **********, от гр. Варна, и Б.Ж.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Я.Г. Г. – П., ЕГН **********, жив. във Виена разноски за въззивната инстанция, както следва: К.С. в размер на 1212 лв., а Б. Б. в размер на 1616 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :