Р Е Ш Е Н И Е

112/04.07.2013         г.                                                                        гр. ВАРНА

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                            Гражданско отделение

На 19 юни                                                                                             2013 година

В публично заседание в следния състав:          

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                            ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева в. гр. д. № 240 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК /отм./, образувано по жалбата на адв. Д. П. – пълномощник на Н.И.Т. *** срещу решението на Варненския окръжен съд № 1160 от 11.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1943/2010 г., с което е отхвърлен предявеният от нея на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС иск срещу М.С.К. и С.О.К.,***, за заплащане солидарно на сумата от 105 253 лева – обезщетение за едноличното ползване от тях за периода 01.03.2001 г. – 23.01.2006 г. на подробно описания в диспозитива на решението недвижим имот. В жалбата и допълнението към нея са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с молба да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което искът да се уважи с произтичащите законни последици. 

          В срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК /отм./ е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответниците, в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуалния представител на надлежна страна и е допустима.

Настоящото производство е въззивно поради, което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявеният от Н.Т. иск с правно осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС е предявен по реда на чл. 286 от ГПК /отм./, като искане по сметки в производството по гр. д. № 4405/2004 год. на ВРС, Х с-в. С определение № 365/10 от 19.07.2010 год., постановено по ч. гр. д. № 208/2010 год. на ВКС, І г. о. е указано на Н.Т. да приведе исковата си молба по чл. 31, ал. 2 ЗС в писмена форма, което е и сторено, като е образувано гр. д. № 1943/2010 г. по описа на ВОС (след изпращане на гр. д. № 12296/2010 г. по описа на ВРС на ВОС по подсъдност).

Основанието на предявения иск за заплащане солидарно от М.С.К. и съпругата му С.О.К. на сума в размер на 105 253 лева (след допуснато увеличение на иска от 20 000 лв. в о.с.з. на 04.05.2012 год.) ищцата черпи от обстоятелството, че ответниците еднолично ползват процесния съсобствен недвижим имот, а именно магазин с площ от 36.86 кв. м., подробно описан в диспозитива на решението, за периода от 01.03.2001 год. – 23.01.2006 год., въпреки получената от тях нотариална покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени.

Ответниците оспорват иска, като излагат подробни възражения за неговата неоснователност.

Не се спори между страните, че съсобствеността между ищцата и ответниците е възникнала въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 105/20.06.2003 год., с който съсобствениците на Н.Т. – В. Г., Б. Г. и Т. А. са продали на ответника М.С.К. притежаваната от тях общо 1/2 ид. част от процесния магазин. Към датата на извършената сделка приобретателят К. е имал сключен граждански брак с втората ответница, поради което придобитата от тях идеална част е притежавана в режим на СИО.

От своя страна не е спорно между страните и това, че ищцата Т. е собственик на 1/2 ид. част от магазина, придобита на основание договор за покупка на наследството на Т. Я. Д. с нот. заверка на подписите на нотариус Стефанов от 13.07.1994 год.

Също така, видно и от депозираната пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба от ищцата Т., не се спори между страните и относно това, че към момента на връчване на нотариалната покана (27.01.2000 год.), изпратена от Н.Т. и другите съсобственици на имота – В. Г., Т. А. и М.Н., ответникът М.К. не е бил съсобственик наред с тях.

По отношение на съдържанието на поканата е видно, че същата е отправена само до единия ответник – М.К. с искане за освобождаване на имота, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което изпращащите поканата съсобственици са били лишени от възможността да ползват имота в размер на средномесечния пазарен наем (л. 20 от том І на гр.д. № 1943/10 г. ВОС).

Не е спорно и че ищцата е била лишена от възможността да ползва своята идеална част от имота до датата на въвода във владение, осъществен на 21.09.2011 год. от ДСИ при ВРС. Изпълнителното дело № 4329/2011 год. е образувано въз основа на влязлото на 04.10.2006 год. в сила решение по гр. д. № 3951/02 год. на ВРС, ХХ с-в по предявените от Н.Т. против М.С.К. и С.О.К. обективно и субективно съединени искове по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

По делото са приети четири съдебно-технически експертизи (една единична и три повторни), като всяка една от тях посочва различен краен резултат.

Разпитаните свидетели по делото – К. Г. З., Ф.Г.Л., Г. М.К. (дъщеря на ответниците) дават показания, че процесният имот е отдаван под наем за магазин.

При така установената фактическа обстановка следват следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Съгласно тази разпоредба, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставките за уважаване на иска са следните: ищецът трябва да докаже: (1) че имотът е съсобствен с ответника (2) че като неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик (3) че ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността.

Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик (Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 год.). В конкретния случай нотариалната покана е била изпратена на лице, което към него момент (27.01.2000 год.) не е било все още съсобственик, видно от датата на нотариалния акт № 105/20.06.2003 год., с който М.С.К. е придобил 1/2 ид. част от магазина (независимо, че противно на изразеното от процесуалния представител на въззиваемите, поканата съдържа искане за обезщетение).

С оглед гореизложеното и поради липса на една от предпоставките за основателност на предявения иск, същият се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия правен извод, ВОС е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Водим от горното Варненският апелативен съд

Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1160 от 11.06.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1943/2010 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Н.И.Т.-М., с ЕГН **********,*** да заплати на М.Г.К., ЕГН **********,*** 25 и С.О.К., ЕГН **********,*** 25 сумата от 1 200 лв. съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция – адвокатски хонорар, на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.).

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                        2.