РЕШЕНИЕ

 

86

 

гр.Варна, 11.06.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май, двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 240/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Община Аксаково, Варненска област срещу решението на Окръжен съд-Варна от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 3353/13 г. в частта му, с която е уважен иска, предявен от А.И.А. за заплащане на увеличената стойност на имот – общинска земя, подробно описан в диспозитива на решението следствие на извършени от ищеца подобрения в периода от м.декември 2002 г. до 30.07.2005 г. въз основа на договор за учредяване на право на строеж, на обща стойност в размер на 23258.00 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен. Основното твърдение във въззивната жалба е за неправилност на извода на съда, че възражението за изтекла погасителна давност за упражняване на правото на иск е преклудирано. В условията на евентуалност се твърди неоснователност на иска.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от А.И.А. *** заплащане на сумата от 25524.00 лева, представляваща увеличената стойност на имот – общинска собственост – парцел ІХ в кв.29 по плана на с.Игнатиево с административен адрес: ул.”Слави Дойчев” № 86. Твърденията в исковата молба са, че въз основа на отстъпено му право на строеж върху описания  имот ищецът е извършил подобрения, довели до увеличаване на стойността му с исковата сума. Претендира заплащането й, тъй като към момента на извършване на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди погасяване на правото на строеж към 10.02.2005 г.; твърди, че за реализиране на това право е необходимо изграждане на целия обект, а не на част от него; оспорва твърдението за увеличена стойност на имота вследствие от извършените подобрения; твърди, че част от подобренията са извършени незаконно и че стойността на имота е намалена, а не увеличена.

Не се спори между страните относно наличието на валидно отстъпено право на строеж от Община Аксаково в полза на ищеца А.И.А. за изграждане на спортна зала със застроена разгърната площ от 280 кв.м. в парцел ІХ в кв.29 по плана на с.Игнатиево, като А.А. се задължава за изгради сградата по одобрени архитектурен, СК, ЕЛ, ВИК и ОВИ проекти, съгласувани с ХЕИ и ПС н петгодишен срок.

Този факт се установява от приложените писмени доказателства: Заповед № 157/28.08.1998 г. на кмета на Община Аксаково на основание чл.75 от ППЗТСУ за изменение на ЗРП; Заповед № 120/22.03.1999 г. на кмета на Община Аксаково, на основание чл.37 от ЗОС и Решение № 11.4.1 от Протокол № 11/28.06.1996 г., Решение № 13.1.1. от Протокол № 13/17.10.1996 г. и Решение № 35.5.6.2. от Протокол № 35/17.12.1998 г. на Общински съвет-Аксаково; Договор № 29/28.04.1999 г. и № 9/10.02.2000 г., сключени между страните на основание чл.37 от ЗОС;  Заповед № 22/27.01.2000 г. на кмета на Община-Аксаково; разрешение за строеж № 129/2.11.1999 г.

Представени са и доказателства относно откриването на строителната площадка на 20.08.2002 г.: протокол от 20.08.2002 г., дневник на бетоновите работи за периода от 23.04.2003 г. до 27.05.2005 г., сертификати за качеството на строителните продукти, протоколи за изпитване на пробни бетонни тела и др.

С Акт за приемане на извършени СМР от 19.07.2005 г. е разрешено изпълнение на армировъчни и бетонни работи. На 30.07.2005 г. е издаден Акт за приемане на конструкцията.

С писмо изх.№ 9400-460/4.05.2012 г. Община Аксаково е уведомила ищеца, че правото му да построи сграда по договор № 9/10.02.2000 г. е погасено в полза на собственика на земята – Община Аксаково.

С писмо вх.№ 9400-1183/9.10.2012 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сума в общ размер на 19652.19 лева за извършени подобрения в процесния имот.

Събраните гласни доказателства – показанията на свид.С.К. и И.Н. установяват, че строителни работи на обекта за извършвани в периода от 2002 г. до 2005 г.

Назначени са единична и тройна съдебно-технически експертизи, чиито заключения са приети от съда за обективно и компетентно дадени. Съобразно първата експертиза увеличената стойност на имота вследствие от извършените подобрения е в размер на 20717 лева, а съобразно втората – 25524.00 лева. След извършен оглед на място е установено, че видимо конструктивно-техническото и физическото състояние на изпълнените СМР отговарят на техническите изисквания, не са забелязани разрушения по откритите бетонни повърхности и носещи конструктивни елементи, тухлената зидария е в цялост и без негативни следи от климатични влияния.

По направеното възражение за погасяване на вземането за извършени подобрения по давност:

Вземането на владелеца за извършени подобрения има облигационен характер и по отношение на него са приложими правилата за погасяване поради изтичане на погасителна давност. Съгласно разпоредбата на  чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Правилни са изводите на първоинстанцинония съд, съобразени изцяло и с практиката на ВКС, че вземането на владелеца, извършил подобрения в чужд имот става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика.

В подадения писмен отговор на исковата молба ответникът не е направил възражение за изтекла погасителна давност. Направеното в отговора възражение е само по отношение на погасяване на правото на строеж. Възражение за погасяване на правото на иск за извършени подобрения е направено едва в първото по делото съдебно заседание, с оглед на което правилно съдът е приел, че то е преклудирано, тъй като не е наведено в едномесечния срок за отговор по чл.131 от ГПК /решение № 111/8.10.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1068/09 г., 1 т.о.; решение № 177/26.10.2010 г. на ВКС по т.д.№ 46/2009 г., 2 т.о./.

Този извод на първоинстанционния съд изцяло се споделя от настоящата инстанция, поради което следва, че е неоснователно твърдението във въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение. 

Ищецът претендира увеличената стойност на имота. Предвид факта, че упражняваната фактическа власт е въз основа на валидно учредено право на строеж, следва да се приема, че договорът за учредяване на право на строеж е придобивното основание на суперфициара да стане собственик на построеното  в обема на притежаваните вещни права.

Безспорно е по делото, че ищецът е узнал за отпадане на основанието за упражняваната от него фактическа власт към датата на връчване на писмо изх.№ 9400-460/4.05.2012 г. Ответната страна не  е оспорила твърденията в исковата молба, че Общината ще отстъпи на друго лице доизграждането на обекта, като в тази връзка са и представените писмени доказателства – протоколи от 6.11.2011 г. и от 8.06.2012 г.

Видно от доказателствата по делото е, че строежът на сградата, за която е издадено строително разрешение не е завършен и учреденото  право на строеж е погасено в полза на Община Аксаково. С оглед гореизложеното следва, че отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл.72, ал.1 от ЗС, тъй като ищецът има качеството на добросъвестен владелец.

След допуснато изменение на иска, размерът на претендираните от ищеца подобрения е 25524 лева. Назначената единична СТЕ е представила заключение за стойността на имота преди извършване на подобренията /неоспорено/ в размер на 2266.00 лева. Заключението на тройната СТЕ, извършила замервания на място и оглед на имота, е определила увеличената стойност на имота в размер на 25524.00 лева. Съобразно заключенията на двете експертизи няма преотреждане на парцела и промяна в предназначението му с ПУП – към настоящия момент извършените СМР повишават стойността на имота. Изводът на съда, че искът е основателен за разликата между двете стойности в размер на 23258.00 лева е правилен, поради което решението – в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спор, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 600.00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 3353813 г. в обжалваната му част. В необжалваната му /отхвърлителна/ част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Община Аксаково, Представлявана от Кмета на Общината, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                             2.