Р Е Ш Е Н И Е № 121

гр. Варна, 13.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 240 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство против отделни части от решение № 1471/24.07.15г., както и против решение № 272/29.02.16г., постановени по гр.д. № 2072/13г. на ОС-Варна, както следва:

            1.Въззивна жалба вх. № 25060/14.08.15г. на И.А. ***, представляван от адв. А.П. *** против решение № 1471/24.07.15г. в частта му, с която са отхвърлени исковете му против П.К.К.-В., с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане ответницата да предаде владението върху апартамент 8 с идентификатор № 10135.1501.841.1.5 по КК на гр. Варна, находящ се на втори жилищен етаж, на жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" 2, със застроена площ от 70 кв.м., заедно с избено помещение № 8 с площ от 6.26 кв.м., както и 4.650484 % идеални части от сградата и от правото на строеж на жилищната сграда, построена в дворното място с площ от 240 кв.м., обозначена с идентификатор № 10135.1501.841.1.5 по КК на гр. Варна, и магазин 1 с идентификатор № 10135.1501.841.1.26 по КК на гр. Варна, находящ се на партерния етаж в посочената жилищна сграда, със застроена площ от 23,26 кв.м, както и 1,47235 % идеални части от сградата и от правото на строеж на жилищната сграда, основан на твърдения за придобиване на собствеността по наследствено правоприемство от майка си Венка Иванова С., б.ж. на гр. Варна, поч. на 17.05.2011 г., а от нея по приращение по чл. 92 от ЗС като собственик на 90/240 ид.ч. от ПИ № 10135.1501.841 по КК на гр. Варна по силата на развален по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с влязло в законна сила решение по гр.д. № 339/2009г. по описа на ВОС, ХІІ състав договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 60, том ХІ, дело 2883/1996 г. на Нотариус при ВРС, сключен между В. И. С., в качеството й на прехвърлител и П.К.К.-В., в качеството й на приобретател, като неоснователни; и ищецът е бил осъден да заплати на ответницата сумата в размер на 4022.98 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Претендира се решението в обжалваните части да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Оспорва се извода на ВОС, че ответницата е придобила собствеността върху процесните ап. № 8 и магазин № 1 чрез давностно владение, продължило за периода от 29.09.1997г. до подаване на исковата молба по настоящото дело – 28.06.13г. Поддържа се, че фактическите действия на собственик на имотите е осъществявала наследодателката на ищеца В. С., както и самият ищец, а не ответницата, тъй като тя от 2000г. и към настоящия момент не е била в България. От 16.06.11г. до края на 2014г. в ап. № 8 е живяла сестрата на ответницата – Е. Г., но до 28.06.13г. /подаване на исковата молба по настоящото дело/, не е изтекла и кратката придобивна давност. От съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства следва да се направи извода, че ответницата не е осъществявала фактическа власт върху имотите ап. № 8 и магазин № 1, както и не е доказано, че тя е имала намерение за тяхното своене, което да е стигнало до знанието на В. С., а още повече, че последната е сезирала ВОС на 04.09.07г. с искане за разваляне на алеаторния договор и връщане на процесните имоти, по която искова молба е било образувано гр.д. № 1952/07г., приложено като доказателство по гр.д. № 339/09г. на ВОС. Поддържа се, че ищецът е доказал придобиването на имотите на посоченото основание и ответницата следва да бъде осъдена да му предаде тяхното владение. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител като се претендира съдът да отмени решението в обжалваната му част като се произнесе с отделен установителен и отделен осъдителен диспозитив по ревандикационния иск, както е указано и в ТР № 4/14.03.16г. по т.д. № 4/14г. на ОСГК на ВКС. В останалата част се претендира решението да бъде потвърдено.

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна П.К.К.-В., с която същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че макар и ответницата да се е отказала от българско гражданство след като е придобила австрийско такова, както и че не се е връщала в България по вина на ищеца, то тя е продължила да държи процесните имоти като свои, но чрез другиго, и е изпълнявала всички свои права и задължения в качеството си на техен собственик. Отрича се В. С. да е имала собственическо отношение спрямо вещите. Последната е била допусната от ответницата да живее в един от имотите, както и да събира наема от магазина, като П.В. е била водена единствено от морални съображения и в изпълнение на задължението си за издръжка и гледане. С предявяване на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане не е било оспорено/смутено владението на ответницата, поради което не е налице прекъсването му. Отделно от това по посочения алеаторен договор ответницата е получила само идеалните части от земята, а не самостоятелните обекти в жилищната сграда, поради което и няма как с предявяване на иск за разваляне на този договор да е било прекъснато владението на ответницата по отношение на процесните апартаменти и магазина. Изобщо, поддържа се тезата, че след разваляне на алеаторния договор ответницата дължи връщане на полученото по него – 90/240 кв.м. ид.ч. от дворното място, владението върху което не е отнето от ищеца. Претендира се въззивната жалба на А. да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените по делото разноски.

            2.Въззивна жалба вх. № 26892/07.09.15г. на П.К.К.-В., представлявана от адв. Г. Ж. *** против решение № 1471/24.07.15г. в частта му, с която въззивницата е осъдена да заплати на И.А.А. сумата от 32 980 лева, явяваща се левовата равностойност на 17 000 щатски долара към 13.11.2002г., представляваща продажната цена на апартамент 12 на трети жилищен етаж на жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев", № 2 със застроена площ от 70 кв.м. по нот. акт № 195, том ІV, рег. № 7535, дело № 766/2002 г., от която се е възползвала ответницата К.-В., като е продала собствения на ищеца апартамент 12, преди завеждане на гр.д. № 339/2009 г. по описа на ВОС, ХІІ състав по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по която сделка правата на третите лица-купувачи се запазват, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.06.2013 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Счита се, че решението в тази му част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като с исковата молба ищецът е посочил иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който именно с такава квалификация е бил приет за разглеждане и от ВОС, но пък с решението си е уважил иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Не се споделят изводите на съда, че на ищеца се дължи пазарната цена на продадения ап. 12 към момента на отчуждаването му, тъй като ответницата е получила по алеаторния договор не ап. 12, а идеални части от земята, които с развалянето на договора са върнати на ищеца. В случая е предявена претенция да се заплати нещо, което не е дължимо, тъй като ответницата е продала имот, върху който нито майката, нито ищецът са имали някакви права, а не е продавала идеалните части от дворното място, получени по разваления договор. Във въззивната жалба е релевирано възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД за вземането на ищеца за посочената продажна цена на ап. 12. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, а ако същият бъде уважен – да се уважи и предявения от ответницата насрещен иск за присъждане на направените от ответницата подобрения, полезни и необходими разноски за ап. 12

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна И.А., който я оспорва като неоснователна. Счита се, че решението в обжалваната от ответницата част не е недопустимо, тъй като съдът е основал решението си на установените по делото факти, които сочат на неоснователно имуществено разместване в хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД – фактите са подведени под правилната правна квалификация и поради това решението е допустимо. Счита се, че въззивницата превратно цитира решение № 507/22.06.10г. по гр.д. № 944/09г. на ВКС, І г.о., тъй като в настоящия казус срещу прехвърленото по договора за издръжка и гледане вещно право върху дворното място, по силата на сключения на 21.10.1994г. договор за групов строеж, В. С. е щяла да получи в дял и изключителна собственост два гаража и апартаменти № 8 и № 12, които всъщност е получила ответницата В. с договора за доброволна делба, именно по силата на приращението по чл. 92 от ЗС. Именно възстановяването на съществуващото преди сключване на алеаторния договор положение дава основание за уважаване на иска и присъждане на левовата равностойност на 17 000 щ.д. към датата на продажбата на ап. № 12. Отрича се ответницата да е извършвала подобрения в ап. 12, тъй като същият е бил владян и ползван от А. и майка му. Твърди се, че всички подобрения в имота са правени от ищеца.

            3.Въззивна жалба вх. № 8717/24.03.16г. на П.К.К.-В., представлявана от адв. Г. Ж. *** против решение № 272/29.02.16г., с което е допълнено решение № 1471/24.07.15г. като са отхвърлени насрещните искове на П.К.К. – В. против И.А.А. с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС и чл. 72, ал. 2 от ЗС за осъждане ответника да заплати, както следва: сумата от 36 600 лева, представляваща увеличената стойност на ап. 12, находящ се в гр. Варна, на трети жилищен етаж в жилищна сграда на ул. „Антон Неделчев” № 2, вследствие на подробно описани подобрения в имота; и сумата от 1756.30 лева, представляваща сторени необходими разноски за запазване на апартамент № 12, подробно описани по видоме и стойности, като неоснователни. Счита се, че решението противоречи на материалния закон и трайната съдебна практика, тъй като съдът не е изследвал наличието на предпоставките на чл. 72 от ЗС и условията на чл. 70 от ЗС, касаещи добросъвестното владение. Поддържа се, че ищцата по насрещните искове е имала качеството на добросъвестен владелец на имотите, тъй като не е знаела, че праводателката й ще предприеме действия по разваляне на договора повече от 10г. след придобиване на имотите. Извършените от В. подобрения от придобиване на жилището в степен на завършеност по БДС до завършването му във вид за живеене, са действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственика. Изведени са аргументи от мотивите на ППВС № 6/74г. в подкрепа на тезата, че приобретателката по разваления алеаторен договор е добросъвестен владелец. В това си качество и за периода от 28.10.1997г. /договора за доброволна делба/ до продажбата на ап. 12 на 13.11.02г. същата е направила подобрения, които не могат да бъдат отделени без имота съществено да се повреди и с които е увеличена стойността му. Необходимите и полезни разноски са свързани със запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. В тази връзка по делото е било доказано, че В. е заплатила местен данък и такса смет, както и суми за поддръжка на общите части. Претендира се отмяна на допълнителното решение изцяло и уважаване на така предявените насрещни искове /уточняваща молба от 13.05.16г. пред въззивния съд/. В с.з. въззивната жалба против допълнителното решение се поддържа чрез процесуален представител, който уточнява, че същата е предявена в условията на евентуалност – жалбата да се разгледа ако се уважи въззивната жалба на И.А. и/или бъде потвърдено първоначалното решение, с което П.К.-В. е осъдена да заплати на ищеца левовата равностойност на ап. 12.

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна И.А., който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че всички подобрения в ап. 12 са направени от А. и с негови средства, по време, когато В. е била в Австрия и се намира в брак с друго лице. Ищцата по насрещния иск не е разполагала с такива парични средства, а всички сметки за общите части са били заплащани от майката на А. до 2011г.

            В указания от съда срок страните чрез процесуалните си представители са депозирали писмени бележки , в които поддържат по същество изразените становища по подадените от всеки от тях въззивни жалби и отговори.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            По въззивната жалба на И.А..

            Видно от договор за групов строеж, сключен на 21.10.1994г., че съсобствениците на незастроено дворно място /общо 10 физически лица, измежду които и В. И. С./ в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев”, № 2, цялото с площ от 240 кв.м., включени в УПИ VІІ-12, кв. 313а по плана на ІХ подрайон на гр. Варна, са се уговорили трима от тях да извършат за своя сметка предварителни проучвания, проектиране и строителство на предвидената за изграждане сграда в поземления имот, разпределяйки си помежду си и бъдещите самостоятелни обекти в сградата, като в дял и изключителна собственост на В. И. С. се поставят следните обекти: гараж 1 със застроена площ от 24.03 кв.м., гараж 2 със застроена площ от 24.03 кв.м., апартамент № 8 на ет. 2, със застроена площ от 76.94 кв.м., апартамент 12 на трети етаж на сградата със застроена площ от 77 кв.м. В р. ІІ, т. 3 от договора е уговорено, че ап. № 8 на втория етаж на сградата, който строителите се задължават да предадат на В. С., ще е в завършен вид /за разлика от всички останали апартаменти, които ще са в незавършен вид съгласно БДС/, и гаражите – без мазилка.

            С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с НА № 60, том ХІ, дело 2883/11.04.1996 г. В. И. С. е прехвърлила на П.К.К. 90/240 ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев” № 2, цялото с площ от 240 кв.м., съставляващо парцел VІІ-12 от кв. 313-а по плана на ІХ микрорайон, срещу задължението на приобретателката да поеме пожизнено гледане и издръжка на праводателката.

            Предвидената за изграждане в посочения УПИ жилищна сграда с магазини е била изградена и за същата е било издадено разрешение за ползване № 267/29.09.1997г. от РДНСК-Варна.

            С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 28.10.1997г. П.К.К., в качеството си на съсобственик на парцел VІІ-12 от кв. 313-а по плана на ІХ микрорайон в гр. Варна е получила в дял и изключителна собственост следните обекти от новопостроената в дворното място жилищна сграда: апартамент № 8 на втори етаж със застроена площ от 70 кв.м., апартамент № 12 на трети жилищен етаж със застроена площ от 70 кв.м., магазин № 1 на партерния етаж на сградата с площ от 23.26 кв.м.

            С констативни нотариални актове с № 186, том І, рег. № 2435, дело № 186/1999г., № 187 том І, рег. № 2436 дело № 1871999г. и № 188 том І, рег. № 2437 дело № 188/1999г. П.К.К. е призната за собственик на апартамент № 8 на втори етаж със застроена площ от 70 кв.м., апартамент № 12 на трети жилищен етаж със застроена площ от 70 кв.м., магазин № 1 на партерния етаж на сградата с площ от 23.26 кв.м., находящи се в жилищна сграда, изградена в гр.Варна, ул. "Антон Неделчев" № 2, като придобити на основание договор за издръжка и гледане и доброволна делба.

            С договор за продажба, оформен с НА № 195, том ІV, рег. № 7535, дело № 766/13.11.2002г. П.К.К. – В., чрез пълномощника си Д. Т. Г., е продала на съпрузите Ц. и К. Б. апартамент № 12, находящ се на трети жилищен етаж в жилищната сграда, изградена в гр.Варна, ул. "Антон Неделчев" № 2, със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, дневна, спалня, баня , тоалет пералня и две тераси, заедно с избено помещение № 12 с площ от 6.73 кв.м., за сумата от 17 000 щ.долара.

            По предявена от В. И. С. на 16.02.2009г. искова молба против ответницата П.К.К. – В. е било образувано гр.д. № 339/09г. на ВОС, ХІІ с-в за разваляне на сключения между тях алеаторен договор от 11.04.1996г. С решение № 1711/23.12.2011 г. по посоченото дело искът е бил отхвърлен /като ищцата С. е починала в хода на производството и е била заместена от единствения си наследник И.А.А. - виж удостоверение за наследници на В. И. С., б.ж. на гр. Варна, поч. на 17.05.2011г., лист 71 от делото на ВОС/. С решение № 101/23.05.2012 г. по в.гр.д. № 224/2012 г. по описа на АпС – Варна е отменено частично решение № 1711/23.12.2011 г. по гр.д. № 339/2009 г. по описа на ВОС, ХІІ състав и вместо него е постановено разваляне на договора, обективиран в нот. акт № 60, том ХІ, дело 2883/1996 г. С определение № 197/18.02.2013 г. по гр.д. № 1065/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 101/23.05.2012 г. по в.гр.д. № 224/2012 г. по описа на АпС – Варна.

            Въз основа на така установените факти се налага извода за основателност на предявените от ищеца А. ревандикационни искове против ответницата, касаещи ап. № 8 и магазин № 1. Развалянето на договора за издръжка и гледане /конститутивното действие на съдебното решение е настъпило от момента на влизането му в сила на 18.02.13г./ има обратно действие, което задължава страните по договора да върнат това, което е получено в изпълнение на всяка от насрещните престации. Правото на собственост върху посочените два самостоятелни имота – ап. № 8 и магазин № 1 е възникнало в патримониума на приобретателката по алеаторния договор като приращение на получените идеални части от право на собственост върху поземления имот, поради което следва да се приеме, че подлежи на реституция след развалянето на договора за издръжка и гледане. В настоящия казус прехвърлителката е заместена от своя правоприемник в лицето на единствения й наследник, който се легитимира като собственик на тези имоти на основание приращение и наследствено правоприемство от своята майка Венка Статева, поради което и същият има надлежна материално-правна легитимация да установи правото си на собственост и да претендира предаване на владението върху вещите от ответницата. Последната осъществява фактическата власт при липсата на правно основание след развалянето на алеаторния договор.

            В тази връзка следва да се посочи, че противопоставеното от ответницата основание за придобиване на имотите по давност за периода от 29.09.1997г. до 29.09.2009г., не е налице. Това е така, защото е недопустимо собственикът /каквато безспорно е била ответницата, придобивайки имотите въз основа на приращение на правото си на собственост върху дворното място, получено по алеаторния договор и след сключване на договора за доброволна делба/, да може да придобива правото на собственост върху имотите на друго правно основание, след като вече го е придобил с алеаторния договор и приложение на принципа на приращението – в този смисъл виж Решение № 3/20.05.2011г. по гр.д. № 1911/09г., І г.о. на ВКС, възпроизвело становището в решение № 80/25.06.1965г. по гр.д. № 58/65г. на ОСГК на ВС. Не случайно и в констативните нотариални актове, съставени на 19.07.1999г. и касаещи ап. № 8, ап. № 12 и магазин № 1, е отразено, че правото на собственост е придобито въз основа на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и доброволна делба.

            Поради това и настоящият съдебен състав не подлага на обсъждане и анализ доказателствата, събрани във връзка с установяване фактите от хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване на имотите на оригинерното правно основание – изтекла придобивна давност.

Първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС от А. против ответницата по отношение на ап. № 8 и магазин № 1, следва да се отмени и същите следва да се уважат, като в изпълнение на указанията, дадени в т. 2А от ТР № 4/2014г., постановено на 14.03.16г. по т.д. № 4/14г. на ОСГК на ВКС, съдът следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

            По въззивната жалба на П.К.К. – В. против решението по иска по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

            На първо място обжалваното решение на ВОС в тази му част не е недопустимо като произнесено по непредявен от страната иск. Видно от определение, постановено в с.з. от 13.03.16г., че първоинстанционният съд след направените от ищеца уточнения, е изменил доклада си по делото, постановявайки, че е предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 32980лв., явяваща се левовата равностойност на 17 000 щ.д. към м. 11.2002г., представляваща продажната цена на ап. 12, от която се е възползвала ответницата като е продала собствения на ищеца апартамент преди завеждане на делото за разваляне на договора за издръжка и гледане, която сделка му е противопоставима /в последната дума съдът е допуснал техническа грешка, изписвайки я като „непротивопоставима”, въпреки че общият смисъл на изложеното от съда сочи на противопоставимост на договора за продажба, именно поради което се дължи полученото като насрещна престация по същия/. Именно при така наведените твърдения относно фактите и при подвеждането им към хипотезата на приложимата правна норма се е произнесъл първоинстанционният съд, поради което и решението в тази му част не е недопустимо.

            На второ място, както се посочи и по-горе, развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие, което задължава страните по договора да върнат това, което е получено като насрещна престация. Правото на собственост върху посочения ап. № 12 /както и върху ап. № 8 и магазин № 1/ е възникнало в патримониума на приобретателката по алеаторния договор като приращение на получените идеални части от право на собственост върху поземления имот, поради което следва да се приеме, че подлежи на реституция след развалянето на договора за издръжка и гледане. Приобретателката обаче е отчуждила вещта преди развалянето на договора и правата на третите лица-купувачи са противопоставими на ищеца А.. При това положение последният има правото на осн. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД да претендира онова, от което се е възползвал длъжникът, имащ задължението да върне определена вещ – чл. 57, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД. Това, което е получила ответницата при отчуждаването е продажната цена в размер на 17 000 щатски долара, която е имала левовата равностойност към 13.11.2002г. в размер на 33 024.54лв. /по официалния курс на БНБ за посочената дата от 1 щ.д. = 1.94262лв./. Искът е основателен в рамките на предявения размер от 32 980лв., ведно с присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, поради което и решението в тази част следва да се потвърди.

            На трето място, релевираното от въззивницата В. за първи път с въззивната й жалба възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, е несвоевременно направено /така т. 4 от ТР № 1/2013г., постановено на 09.12.13г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС/, поради което и не следва да бъде разглеждано.

            По въззивната жалба на П.К.К. – В. против допълнителното решение и по насрещните искове на ответницата против ищеца.

            Предварително следва да се посочи, че ответницата има качеството на недобросъвестен владелец по отношение на направените в имотите подобрения. В този смисъл е даденото от ВС задължително тълкуване с т. ІV, 11 от ППВС № 6/74г. относно положението и правата на подобрителя при разваляне на договора – при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание. По аргумент за противното – когато поведението на подобрителя е причина за развалянето на придобивното му основание – той не би следвало да се ползва от правата на добросъвестния владелец. В настоящия случай се установи, че алеаторния договор е развален поради виновното неизпълнение на задълженията на приобретателката /ответницата/ да издържа и гледа прехвърлителката на имота, поради което за извършените подобрения тя има положението и правата на недобросъвестен владелец – чл. 74, ал. 1 и чл. 73, ал. 2 от ЗС.

            Съобразно приетото в решение № 29/04.03.15г. по гр.д. № 5189/14г., ІІ г.о на ВКС и цитираните в него решения, съставляващи задължителна съдебна практика, ако по делото не е установено ищецът да е извършил подобренията в качеството му на добросъвестен владелец, както е поддържал, то следва да се разгледа искът за заплащането им като на обикновен подобрител на чуждия имот, а не да се отхвърля иска само на това основание, че е квалифициран от ищеца като такъв по чл. 72, ал. 1 от ЗС /както е постъпил първоинстанционния съд в настоящия случай/. Допълнителното решение само на това основание като неправилно следва да се отмени и съдът следва да се произнесе по исковете по чл. 74, ал. 1 и чл. 73, ал. 2 от ЗС.

Уважаването на предявените от А. искове по чл. 108 от ЗС и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД сбъдва вътрешното процесуално условие, при което са предявени насрещните искове от ответницата П.К.К. – В. против ищеца И.А., поради което и същите следва да бъдат разгледани. Както се посочи и по-горе П.В. има качеството на обикновен подобрител, поради което и на същата се дължи само по-малката сума измежду сумата на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията – чл. 74, ал. 1 от ЗС. Същата има и правото да иска да й се заплатят и направените необходими разноски за запазване на вещта – чл. 73, ал. 2 от ЗС. Предявените от В. претенции за подобренията и необходимите разноски за всеки от имотите по вид и стойности, както и момент на тяхното извършване, са уточнени с молби от 03.07.14г., 08.10.14г., 16.02.15г., 19.03.15г. и 30.03.15г.

Относно задължението да се платят на недобросъвестния владелец направените от него необходими разноски за запазване на вещта, следва да се посочи, че основание собственикът да бъде държан отговорен за тези разноски се явява единствено факта на влагане във вещта на средства, предотвратили непосредствена опасност за увреждане на нейната субстанция. Така предприетата грижа, доколкото освобождава собственика да направи обективно наложителни разходи и като непосредствен резултат е довело до предотвратяване на сигурна загуба, го ангажира да възстанови реално вложеното за запазване на вещта.

Ако вложените средства във вещта за запазването й освобождават собственика от тази грижа и в този смисъл той реално се ползва от направените от владелеца разходи, няма причина да бъде държан отговорен за разход, обоснован с хипотетично съществуваща опасност. На обезвреда при тези условия подлежат разноски, обективно необходими за запазването на вещта. Субективно мотивираното убеждение за наложителност не е достатъчно. Или, разноските следва да са свързани със запазването на имота, т. е. с предотвратяване загубата на собственика от неговото разрушение, погиване, или същественото му влошаване, като е без значение дали нуждата от необходимите разноски е породена от външни сили или е настъпила в резултат на съществено изхабяване, поради нормалното, продължително използване на същия.

На недобросъвестният владелец не е призната правната възможност да иска да му се признае правото на задържане на вещта до заплащане на подобренията и разноските, поради което това искане е неоснователно.

Относно подобренията за ап. 8.

Общата претенция е за увеличената стойност на този апартамент в размер на общо 35 500лв., вследствие на подробно описаните в горните молби подобрения.

Според свидетеля Бл. Д. през 1996г. П. е имала магазинче за детски стоки на пазара в гр. Варна и същият лично е помогнал за разтоварването на плочки и материали за извършване на СМР в нейните два апартамента и гараж в новостроящата се жилищна сграда. Апартаментът на по-ниския етаж /това е ап. 8/ е бил почти завършен през 1997г., с поставени бели плочки и дървена дограма, а на гаража е имало дървена врата. П. е споделила на свидетеля, че всички ремонти са на неин гръб и тя плаща финансово за тях като се справя сама. По същото време П. освен магазина е започнала да пътува до Австрия, където по-късно е започнала да се занимава с търговия на автомобили.

Според свидетелката Р. Р., чиито съпруг е строил жилищната сграда, всички апартаменти са били предадени завършени по БДС и после всеки собственик сам си го е довършвал. Не знае точно как е бил предаден ап. № 8, но след 1997г., когато е влизала в този апартамент, е имало плочки.

Св. Н. описва ап. 8, където е заживяла на квартира при майката на И.А. от 2000г., като довършен с по-евтини материали и предполага, че това е извършил строителя. В. е сменила само един прозорец през 2007г. с алуминиева дограма, но всичко останало е със старата дървена дограма. Течове в апартамента не е имало, а влагата в едната от стаите се оправила, след като построили съседната сграда на калкан. Венка е правила само леки освежителни ремонти. Понастоящем в ап. 8 е направен нов ремонт според свидетелката, за да се докаже извършването на ремонти от П..

Според св. Ст. С. ап. № 8 е бил предаден в завършен вид от строителя на сградата – с фаянс и завършен до ключ. Майката на И. си е обзавела ап. № 8, но не е имала пари за последващи ремонти, а е сменила само един прозорец. Ремонт в този апартамент е правен едва след смъртта на Венка през 2011г., тъй като преди това тя е нямала пари, за да се храни и издържа.

Разпитаният като свидетел Г. Рафаилов, който е извършвал строителството на жилищната сграда сочи, че апартаментите са били издавани по БДС – с монтирани ключове и контакти и по една тоалетна чиния. Теракот и фаянс не е бил слаган никъде, а ап. № 8 не е бил довършен съобразно уговореното в договора поради обективни причини. Входната врата на този апартамент е била дървена при издаването на обектите от строителя. През зимата на 2014/15г. е правен нов ремонт в ап. № 8 от сестрата на П. – Е..

С оглед на всичко гореизложено от свидетелите, следва да се приеме, че ап. № 8 не е бил довършен съобразно уговореното в договора за групов строеж от 21.10.1994г., а е бил предаден на П. в степен на довършеност по БДС /показанията на св. С. останаха изолирани в тази насока за пълна завършеност на това жилище/. С оглед на всички свидетелски показания следва да се приеме, че именно П.В. е организирала и финансирала извършването на довършителните работи за ап. № 8, тъй като тя е имала магазин за детски стоки и е ходела до Австрия за внос на автомобили.

Съдът кредитира заключението на тройната СТЕ, тъй като е дадено обективно и компетентно, а освен това е и неоспорено от страните. Според същото стойността на извършените СМР за ап. № 8 към момента на тяхното извършване, възлиза на общо 7395.42лв., а увеличената стойност на ап. № 8 вследствие на тези подобрения възлиза на 23 340лв. Съдът намира, че претенцията по чл. 74, ал. 1 от ЗС за подобренията в ап. 8 следва да се уважи за по-малката измежду посочените две суми – 7395.42лв., от която обаче следва да се извади единствено стойността на ел. бойлер в размер на 214.67лв. /т. 6.7/, тъй като същият може да се демонтира без да се увреди имота и самия бойлер. При това положение насрещния иск е основателен за сума в общ размер на 7180.75лв., включваща размера на извършените СМР, описани по вид, обем и стойности към момента на тяхното извършване от заключението на тройната СТЕ, Приложение № 1. За горницата до предявения размер от общо 35 500лв. насрещния иск следва да се отхвърли.

Относно необходимите разноски за ап. 8.

В показанията на св. Божилова се съдържат данни, че когато са започнали да строят другата кооперация на калкан, в апартаментите е имало много влага. Статева я е повикала и свидетелката е посетила ап. 8, където видяла, че стената е била подпухнала. Свидетелката споделила това със строителя Р., който е поел ангажимент да говори със строителите на съседната сграда да направят качествено изолациите, за да няма влага при тях. Свидетелката не знае дали С. си е правила ремонт във връзка с тази влага. Това посещение е било 4-5 години след като Б. са купили ап. 12 /това означава 2006-2007г./. Сестрата на П., която е заживяла в това жилище след смъртта на С., е споделила, че са правили ремонти в ап. 8, тъй като всичко е било занемарено и старо. Ремонтът е бил финансиран от П., която е изпратила пари. Сменени са били вратите, шпакловани са били стените и ги боядисали, сменени са били тръбите в банята. Свидетелката е плащала тока и водата за жилището с пари, изпратени й от П.. Последната е изпратила и пари за ремонт на общ комин.

Според св. Н. течове в ап. 8 не е имало, но е имало влага в три от стаите, която е изчезнала след построяването на съседната сграда. В едната стая влагата е останала поради съседство с банята на съседен апартамент. Поставяни са изолационни гипскартони, но нищо повече.

Съобразно изложеното следва да се приеме, че поставянето на бойлер и смяната на електроуреди не съставляват необходими разноски. Освен това не се установи по делото за периода от 1997г. до 2001г. да е имало аварийна ситуация, при която да е била спукана тръба, да е имало наводнение от това и поради тази причина да са били извършени и ремонтни и възстановителни работи в ап. 8, които да са финансирани от В.. Няма доказателства и за спукана обща тръба към сталбището през 2011г. и спукване на тръба в банята на апартамента на горния етаж през 2012г., които да са наложили извършването на необходими разноски. Не съставляват такива разноски и заплащането на местни данъци и такси, тъй като неплащането им не нарушава нито субстанцията на имота, нито застрашава правата на собственика. Според свидетелите Б., Н. и Р., ремонтите в ап. 8 са правени, когато сестрата на П. е заживяла в този имот през 2011г., но това е станало през 2014г.-2015г. Свидетелските показания не сочат да са били правен ремонти през 2011г., чиято стойност претендира под формата на необходими разноски ищцата В. в т. 2, п. 11 от уточняващата молба от 08.10.14г., доуточнени с молбата от 16.02.15г. Освен това и заключенията на единичната и тройната СТЕ сочат, че ремонта в ап. 8 е актуално извършен като дори и кухненския шкаф-мивка не е скачен към ВиК инсталацията, което още веднъж доказва, че ремонта е от 2014г., а не от 2011г. /иначе няма как сестрата на В. да е живяла в това жилище за периода от 2011г. до 2014г. без да е имала функционираща кухня/. За новия ремонт свидетелства и св. Б. При това положение и претенцията за заплащане на разноски за извършен основен ремонт в ап. 8 през 2011г. не следва да се присъждат. Няма доказателсдтва за заплащането на сума за ремонт на външната стена на сградата от В. през 2001г.

Не съставляват необходими разноски заплащането на услугата за нанасяне на имота в КККР на гр. Варна, както и за поддръжката на хигиената и консумативните разноски за общите части.

Тази претенцията в общ размер на 29 210лв. /конкретно посочена по видове и стойности/ следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно подобренията за магазин 1.

Общата претенция е за увеличената стойност на този магазин в размер на общо 6 000лв., вследствие на подробно описаните в горните молби подобрения – вътрешни мазилки на под и стени, шпакловка, боядисване на стени и таван през 1998г. на стойност 2 800лв.; направа и монтаж на портални врати от масивна дървесина през 1998г. на стойност 2 800лв. и припадаща се част за изграждане на трафопост на сградата към м. 05.1997г. на стойност 400лв.

От показанията на свидетелите, възпроизведени по-горе, следва да се приеме, че П.В. е организирала и финансирала довършителните работи по магазин № 1, които и от 1998г. до този момент не са били новирани. Св. Савов сочи, че посоченото помещение не се ползва като магазин, а представлява съборетина, на груба замазка е, а вътре са нахвърляни чували със зърно от наемателя. Свидетелят Рафаилов сочи, че не знае кой е поставил вратата на гаража, но през 1997г. са монтирали дървени врати на всички гаражи. Гаражът, който и в момента е с дървена врата, е нямал шпакловки по стените.

Съобразно заключението на тройната СТЕ, което съдът кредитира, стойността на извършените подобрения в магазин 1 към момента на извършването им, възлиза на 894.95лв., а увеличената стойност на магазина, вследствие на тези подобрения е в размер на 390лв. При това положение и на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС в полза на П.В. следва да се присъди сумата от 390лв., а предявения иск за горницата до 6 000лв. следва да се отхвърли.

Относно необходимите разноски за магазин 1.

Претендираните от ищцата са на обща стойност от 4100лв. и се изразяват в следното: нова замазка и боядисване на стените вътре и отвън на помещението след наводнение през 2012г. на стойност 700лв.; заплащане на МДТ ежегодно по 100лв. в размер на общо 1700лв. и замазка и боядисване на стените – вътре и отвън на помещението и сваляне на лаково покритие, шкурене, лакиране на външната портална врата през 2007г. на стойност 1300лв.

Свидетелските показания не съдържат данни за извършването на посочените по-горе ремонтни работи. Няма и документи, удостоверяващи извършването на разходи за посочените СМР като необходими разноски. Само на това основание тази претенция е неоснователна и следва да се отхвърли като недоказана. Както се посочи и по-горе, не са необходими разноски плащането на местни данъци и такси и претенцията за тях е също неоснователна. Така предявеният иск следва да се отхвърли.

Относно подобренията за ап. 12.

Общата претенция е за увеличената стойност на този апартамент в размер на общо 36 600лв., вследствие на подробно описаните в горните молби подобрения.

            Съдът намира, че на ищцата по насрещния иск в качеството й на обикновен подобрител се дължи присъждане на по-малката сума измежду стойността на СМР за подобренията в имота и увеличената стойност на имота вследствие на тези подобрения на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС, независимо, че в патримониума на А. не се възстановява собствеността върху самата вещ, а само онова, от което се е възползвал длъжникът, дължащ връщането на вещта. Това е така, защото собственикът макар и получавайки сурогата на дължимото, а не самата вещ, попълва патримонума си със стойност, в която е включена и стойността на извършените подобрения. Същевременно обаче, именно защото вещта е отчуждена, то и подобрителят не може да вземе от имота онези вещи, които могат да се демонтират и поради това не съставляват подобрение, но пък тяхната стойност е определила цената при продажбата на имота /например стойността на бойлер в банята/, поради което и стойността на тези вещи следва да се включи в подобренията.

            По делото следва да се приеме за установено, че именно В. е финансирала извършването на всички довършителни работи в ап. 12 за периода от 1997г. до 2000г., влагайки средства за закупуването на материали и финансирайки труда на изпълнителите. По делото са налице писмени доказателства за получавани от В. доходи в Австрия /т. І, л. 279-282/, както и свидетелски показания, че именно тя е финансирала и организарала довършителните работи /св. Д./. Останаха изолирани показанията на св. С., че именно И.А. е финансирал довършителните работи и обзавеждането на ап. 12, тъй като по делото не се установи А. да е имал някакви доходи /самият свидетел сочи, че П. е изпращала пари на А. за издръжката на дъщеря им, докато тя е живяла с баща си в България, което е видно и от писменото доказателство на л. 327, т. І/.

            В заключението на тройната СТЕ липсва даден отговор на въпроса /тъй като такава задача не е била и поставяна/ с колко се е увеличила стойността на ап. 12 вследствие на извършените подобрения /даден е отговор на въпроса  само за стойността на подобренията към момента на извършването им/. Поради тази причина и съдът възприема отговорите, дадени в заключението на единичната СТЕ, тъй като те представляват съпоставими величини, установени по единен алгоритъм на пресмятането. Съобразно това заключение стойността на СМР в ап. 12 към момента на тяхното извършване възлиза на общо 17 500.01лв. Използвайки методиката на вещото лице за установяване увеличената стойност на ап. 12 в резултат на тези подобрения /стойността на подобренията (17 500.01лв.), умножена с коефициент на увеличение /К увел./, който съставлява съотношението на пазарната към вещната стойност на имота 72 720лв./47266 лв.= 1.538/, то тази увеличена стойност на имота ще е равна на 26 915.02лв. В полза на ищцата В. следва да се присъди по-малката от двете стойности, а именно 17 500.01 лв. на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС. Претенцията до предявения размер от 36 600лв. следва да се отхвърли.

            Относно необходимите разноски за ап. 12.

            Претендираните от ищцата са на обща стойност от 1756.30 лева, изразяващи се в заплащане на местен данък и такса смет по 184.26 лв. на година за периода от 1997 г. до 13.11.2002 г., заплащане за поддръжка на общите части по 10 лв. месечно за периода от 30.09.1997г. до 13.11.2002г., заплатена припадаща се част за ремонт на външната стена на сградата през 2001 г. на стойност 220 лева.

            Както се посочи и по-горе, нито заплащането на МДТ, нито разноските за поддръжка на хигиената и консумативите за общите части съставляват необходими разноски. Няма доказателства за плащането на суми за ремонта и физическото възстановяване на общи части в етажната собственост. Няма доказателства и за извършен ремонт на външната стена на сградата през 2001г., който да е заплатен именно от ищцата В.. Претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

            По разноските в съдебното производство.

Ищецът И.А. е бил освободен от заплащането на такси и разноски по делото, но същият е направил пред ВОС разноски в размер на 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение и 2000лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение. Възражението на насрещната страна за прекомерност на последното по размер не е основателно, имайки предвид не само материалния интерес на предявения първоначален иск /общо за трите имота 150 704.50лв. – сбора от данъчните оценки за ап. 8 и магазин 1 и претендираната парична сума за ап. 12/, но и материалния интерес по защитата срещу предявените насрещни искове в общ размер на 113 166.30лв. Адвокатското възнаграждение в полза на адв. П. е заплатено на 29.04.15г. и е за процесуално представителство за цялото дело и по всички искове. Поради последното следва да се приеме, че частта от сумата от 2000лв., която е платена за защита по предявените от А. искове е в размер на 1142.26лв., а за защита по предявените против А. насрещни искове е в размер на 857.74лв. /съобразно съотношението на материалния интерес на исковете/. Следователно, съразмерно на уважената част от исковете в полза на А. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъди сумата от 5лв. /за СУ/ и сумата от 1142.26лв. /по уважените негови искове/, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата в размер на 667.72лв. – съразмерна част от 857.74лв. на отхвърлената част от насрещните искове, или общо за пред ВОС на А. се дължи сумата от 1814.98лв.

По същия начин заплатения от В. адвокатски хонорар пред ВОС в размер на общо 5000лв. /който също не е прекомерен с оглед защитата по първоначалните и насрещни искове с общ материален интерес от 263 870.80лв./ следва да се приеме, че се разпределя в размер на 2 855.65лв. – за защита по първоначалните искове /с оглед техния материален интерес/ и в размер на 2144.35лв. – за защитата по насрещните искове. Направените от В. разноски по насрещните искове възлизат в общ размер на 9151лв., от които 2144.35лв. адвокатско възнаграждение, 4526.65лв. – ДТ по насрещните искове /толкова е дължимата, а не реално заплатената от страната в размер на 5157.36лв./, 300лв.+ 1130лв. за единичната СТЕ, 150лв. – за свидетели, 450+450лв. за тройната СТЕ. Съразмерно на уважената част от насрещните искове на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на В. се дължи сумата в размер на общо 2027.30лв., направени разноски пред ВОС.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата В. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВОС дължимата ДТ по уважените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, възлизаща в общ размер на 2496.44лв.

Въззивникът А. не е претендирал и направил разноски за настоящата инстанция, поради което и такива не следва да му се присъждат.

П.В. е претендирала присъждането на разноски за настоящата инстанция. По същия, посочен по-горе начин, заплатения от нея адвокатски хонорар от 5000лв. /който не е прекомерен по съображенията, изложени и по-горе с оглед защитата по материален интерес от общо 263 870.80лв./ следва да се приеме, че е за защита по предмета на цялото въззивно производство, а същият съвпада с предмета на първоинстанционното производство /обжалвано е първоинстанционното решение и допълнителното решение на ВОС от всяка от страните в различните му части и отделно са поддържани предявените в евентуалност насрещни искове, разгледани по същество от въззивния съд/. Така заплатения хонорар следва да се приеме, че се разпределя с част от 2 855.65лв. – за защита по първоначалните искове /с оглед техния материален интерес/ и в размер на 2144.35лв. – за защитата по насрещните искове. Общо извършените разноски за защита по насрещните искове /които частично са уважени от въззивния съд/ възлизат на 2911.48лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и съразмерно на уважената част от насрещните искове, в полза В. следва да се присъди сумата от 645.01лв.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемата В. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Апелативен съд-Варна сумата в размер на 588.62лв., представляваща дължимата ДТ за въззивното обжалване по уважените искове по чл. 108 от ЗС за ап. 8 и магазин 1.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

                ОТМЕНЯ решение № 1471/24.07.15г., постановено по гр.д. № 2072/13г. на ОС-Варна, в частта му, с която са отхвърлени исковете на И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** против П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77, с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане ответницата П.К.К.-В. да предаде владението върху апартамент № 8 с идентификатор № 10135.1501.841.1.5 по КК на гр. Варна, находящ се на втори жилищен етаж, на жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" № 2, със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, дневна, спалня, баня, тоалет пералня и две тераси, при граници: обекти с №№ 10135.1501.841.1.8, 10135.1501.841.1.6, 10135.1501.841.1.1 и 10135.1501.841.1.9, заедно с избено помещение № 8 с площ от 6.26 кв.м., при граници: избен коридор, жилищна сграда на ул."Антон Неделчев" № 4, ул."Антон Неделчев" и изба № 12, както и 4.650484 % идеални части от сградата и от правото на строеж на жилищната сграда, построена в дворното място, с площ от 240 кв.м., обозначена с идентификатор № 10135.1501.841.1 по КК на гр. Варна, при граници: ул."Антон Неделчев", ул."Беласица" и парцели: VI - 11 и VIII - 13 и магазин № 1 с идентификатор № 10135.1501.841.1.26 по КК на гр. Варна, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" № 2, със застроена площ от 23,26 кв.м., при граници: обекти с №№ 10135.1501.841.1.25 и 10135.1501.841.1.1, както и 1,47235 % идеални части от сградата и от правото на строеж на жилищната сграда построена в дворното място с площ от 240 кв.м., обозначена с идентификатор № 10135.1501.841.1 по КК на гр. Варна, при граници: ул."Антон Неделчев", ул."Беласица" и парцели: VI - 11 и VIII – 13, основан на твърдения за придобиване на собствеността по наследствено правоприемство от майка си Венка Иванова С., б.ж. на гр. Варна, поч. на 17.05.2011 г., а от нея по приращение по чл. 92 от ЗС като собственик на 90/240 ид.ч. от ПИ № 10135.1501.841 по КК на гр. Варна по силата на развален по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с влязло в законна сила решение по гр.д. № 339/2009 г. по описа на ВОС, ХІІ състав договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 60, том ХІ, дело 2883/1996 г. на Нотариус при ВРС, сключен между В. И. С., в качеството й на прехвърлител и П.К.К. – В., в качеството й на приобретател, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77, че И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на апартамент № 8 с идентификатор № 10135.1501.841.1.5 по КК на гр. Варна, находящ се на втори жилищен етаж, на жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" № 2, със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, дневна, спалня, баня, тоалет пералня и две тераси, при граници: обекти с №№ 10135.1501.841.1.8, 10135.1501.841.1.6, 10135.1501.841.1.1 и 10135.1501.841.1.9, заедно с избено помещение № 8 с площ от 6.26 кв.м., при граници: избен коридор, жилищна сграда на ул."Антон Неделчев" № 4, ул."Антон Неделчев" и изба № 12, както и 4.650484 % идеални части от сградата и от правото на строеж на жилищната сграда, построена в дворното място, с площ от 240 кв.м., обозначена с идентификатор № 10135.1501.841.1 по КК на гр. Варна, при граници: ул."Антон Неделчев", ул."Беласица" и парцели: VI - 11 и VIII - 13 и на магазин № 1 с идентификатор № 10135.1501.841.1.26 по КК на гр. Варна, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" № 2, със застроена площ от 23,26 кв.м., при граници: обекти с №№ 10135.1501.841.1.25 и 10135.1501.841.1.1, както и 1,47235 % идеални части от сградата и от правото на строеж на жилищната сграда построена в дворното място с площ от 240 кв.м., обозначена с идентификатор № 10135.1501.841.1 по КК на гр. Варна, при граници: ул."Антон Неделчев", ул."Беласица" и парцели: VI - 11 и VIII – 13, които имоти са придобити от ищеца по наследствено правоприемство от майка си В. И. С., б.ж. на гр. Варна, поч. на 17.05.2011 г., а от нея по приращение по чл. 92 от ЗС като собственик на 90/240 ид.ч. от ПИ № 10135.1501.841 по КК на гр. Варна по силата на развален по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с влязло в законна сила решение по гр.д. № 339/2009 г. по описа на ВОС, ХІІ състав договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 60, том ХІ, дело 2883/1996 г. на Нотариус при ВРС, сключен между В. И. С., в качеството й на прехвърлител и П.К.К.-В., в качеството й на приобретател И ОСЪЖДА П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 ДА ПРЕДАДЕ НА И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** владението върху тези имоти, на осн. чл. 108 от ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1471/24.07.15г., постановено по гр.д. № 2072/13г. на ОС-Варна, в частта му, с която П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 е осъдена да заплати на И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** 980 /тридесет и две хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, явяваща се левовата равностойност на 17 000 щатски долара, към 13.11.2002 г., представляваща продажната цена на апартамент 12 на трети жилищен етаж на жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" № 2 със застроена площ от 70 кв.м. по нот. акт № 195, том ІV, рег. № 7535, дело № 766/2002 г., от която се е възползвала ответницата К.- В., като е продала собствения на ищеца апартамент 12, преди завеждане на гр.д. № 339/2009 г. по описа на ВОС, ХІІ състав по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне договора прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по която сделка правата на третите лица – купувачи се запазват, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.06.2013 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 сумата в размер на 7 180.75 /седем хиляди сто и осемдесет лева и седемдесет и пет ст./лв., представляваща сумата на разноските за извършване на подобрения в апартамент № 8, находящ се в гр.Варна, на втори жилищен етаж в жилищна сграда на ул. „Антон Неделчев” № 2, както следва: гипсова шпакловка по стени и тавани през 1997г., байцване на дървени плоскости и лакиране на дървена дограма през 1997г., закупуване и монтаж на вътрешни врати за отделните стаи през 1997-98г.; тераса – шпакловка и боядисване, настилка от теракотни плочи с первази от теракота през 1998г.; доставка и монтаж на метална врата с двойно заключване през 1998г.; закупуване и монтаж на фаянс, теракотиу мивки, тоалетни чинии и пълна санитария за банята /включващо настилка от теракотни плочи на лепило, фаянсова облицовка с лепило по стена, тоалетна мивка среден формат, тоалетна седалка с ПВЦ казанче, вана-душ батерия, смесителна батерия за мивка-стенна/ през 1997г.; поставяне на вътрешно ел. окабеляване, включващо ключове, контакти и монтаж на осветителни тела през 1997г.; закупуване и монтаж на теракот за стаите и коридора през 1998г.; в коридора – замазка, шпакловка, боядисване през 1997г.; цялостно обзавеждане на кухня, включващо настилка от теракотни плочи на лепило, фаянсова облицовка с лепило по стени и покрай мивки; смесителна батерия за мивка-стенна; боядисване и шпакловки по стени и таван; кухненска мивка от алпака върху СКШ, боядисване нови шпакловки стени и тавани, направа и разваляне на кофраж за ремонт на малки к-ции; направа и монтаж на армировка, полагане бетон за плочи, през 1998г.; припадаща се част за изграждане на трафопост през м. 05.1997г., преграждане на хол с изграждане на вътрешна стена, замазка, шпакловане и боядисване през 2001г., на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до предявения размер от 35 500лв.

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 против И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане ответника да заплати сумата от 29 210лв. /двадесет и девет хиляди двеста и десет/ лева, представляваща сторени необходими разноски за запазване на апартамент № 8, находящ се в гр.Варна, на втори жилищен етаж в жилищна сграда на ул. „Антон Неделчев” № 2, изразяващи се в: подмяна на бойлер през 2000г. на стойност 450лв.; заплатена припадаща се част за ремонт на външната стена на сградата – за запазване на цялата сграда през 2001г. на стойност 440лв.; ремонт на спалня, боядисване и тапети, боядисване на дървена дограма, направен ремонт след наводняване от обща тръба през 2001г. на стойност 800лв.; основен ремонт на кухня с шпакловка, боядисване и подмяна на уредите, закупен нов климатик, вследствие на наводняване от обща тръба между банята и кухнята през 2001г. на стойност 3 600лв. /включва 750лв. за шпакловка и ново боядисване, 1900лв. за закупуване на печка, пералня, хладилник, микровълнова печка, 300лв. за демонтаж и изхвърляне на старите ел. уреди и 650лв. за закупуване и монтаж на климатик/; заплащане на МДТ за периода от 1997г. до 2014г. – общо 4760лв.; заплащане поддръжката на общите части за периода от 30.09.1997г. до 01.06.2014г. – по 10лв. месечно, или общо 2000лв.; заплащане на припадащата се част за нанасяне на самостоятелни обекти в КККР на 16.02.2011г. на стойност 60лв.; ремонт на хола и трапезарията – боядисване, подмяна на тапети, нови осветителни тела, направен след наводняване от обща тръба през 2001г. на стойност 1 500лв.; основен ремонт на всички стаи от апартамента като са свалени мазилки и боя, подменени са инсталации, закупени нов бойлер и климатик, направена вътрешна изолаци, подменени фаянс в кухня и баня, подменена външна врата, всички извършени през 2011г. на обща стойност от 15 000лв. /включваща – смяна на врата на банята, направена по поръчка от дърво и алуминий – 600лв.; смяна на 4 бр врати на стаите – 2000лв.; закупуване на душ за стена + смесител за топла и студена вода внос от Австрия – 600лв.; закупуване на обикновена батерия за мивката в банята – 120лв.; ПВЦ прозорче за банята – 140лв.; закупуване на 6 бр. осветителни тела – 600лв.; нови фаянсови плочки и теракот за банята и материали за монтаж – 1100лв. + 130лв.; теракот за коридор и кухня – 900лв.; труда за лепене на плочки в баня и кухня, направа на изолация на определени стени и довършителни ВиК работи на обща стойност 3150лв.; сваляне на тапети, мазилки и боя и направа на нова шпакловка в целия апартамент – труд и материали на стойност 1 000лв.; закупуване на бойлер – 400лв., труд за демонтаж и монтаж на бойлера и подмяна на ел. ключове и контакти и преместването на ел. контакти – 460лв., закупуване и монтаж на климатик – 700лв.; направа на вътрешна изолация – материали и труд – 400лв.; закупуване на санитарен блок за банята – 350лв.; шкаф за баня от Австрия – 500лв.; мивка за баня с полуботуш – 350лв.; монтаж на мивката в банята, клекалото и душа – 450лв.; подмяна на външна врата – 300лв., изхвърляне на стари мебели, уреди и отпадъци – 550лв., шкурене на стара боя и ново боядисване – 200лв./; ремонт на стената към стълбището след теч на обща тръба през 2011г. на стойност 400лв.; ремонт на тавана на банята след спукване на тръба в банята на апартамента на горния етаж през 2012г. на стойност 200лв., на осн. чл. 73, ал. 2 от ЗС.

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 сумата в размер на 390 /триста и деветдесет/лв., представляваща увеличената стойност на магазин № 1, с идентификатор № 10135.1501.841.1.26 по КК на гр. Варна, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" № 2, която е в резултат на извършване в него на следните подобрения: вътрешни мазилки на под и стени, шпакловка, боядисване на стени и таван през 1998г. ; направа и монтаж на портални врати от масивна дървесина през 1998г. и припадаща се част за изграждане на трафопост на сградата към м. 05.1997г., на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до предявения размер от 6000лв.

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 против И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане ответника да заплати сумата от 4 100лв. /четири хиляди и сто/ лева, представляваща сторени необходими разноски за запазване на магазин № 1, с идентификатор № 10135.1501.841.1.26 по КК на гр. Варна, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда, построена в гр.Варна, ул."Антон Неделчев" № 2, изразяващи се в: нова замазка и боядисване на стените вътре и отвън на помещението след наводнение през 2012г. на стойност 700лв.; заплащане на МДТ ежегодно по 100лв. в размер на общо 1700лв. и замазка и боядисване на стените – вътре и отвън на помещението и сваляне на лаково покритие, шкурене, лакиране на външната портална врата през 2007г. на стойност 1300лв. на осн. чл. 73, ал. 2 от ЗС.

ОТМЕНЯ решение № 272/29.02.2016г., с което е допълнено решение № 1471/24.07.15г., постановено по гр.д. № 2072/13г. на ОС-Варна, като са отхвърлени насрещните искове на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 против И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 72, ал. 1 и чл. 72, ал. 2 от ЗС за осъждане ответника да заплати, както следва: сумата от 36 600 /тридесет и шест хиляди и шестстотин/ лева, представляваща увеличената стойност на апартамент 12, находящ се в гр.Варна, на трети жилищен етаж в жилищна сграда на ул. „Антон Неделчев” № 2, вследствие на извършени подобрения в имота, както следва: замазки и шпакловки /груба и фина/ във всички стаи на под, стени и таван през 1999 г. на стойност 2800 лева, подмяна на съществуваща дървена с поставяне на алуминиева дограма на стаите през 2000 г. на стойност 4400 лева, вътрешна портална врата от алумий и стъкло през 2000 г. на стойност 1800 лева, остъкляване на тераса, направа и монтаж на външни алуминиеви щори направа на первази през 1999 г. на стойност 7000 лева, направа и монтираж на външна метална врата със секретно, двойно заключване през 1999 г. на стойност 3000 лева, алуминиеви вътрешни врати през 2000 г. на стойност 600 лева,  поставяне на вътрешно ел. окабеляване, вкл. ключове, контакти, монтаж на осветителни тела през 1998 г. на стойност 1600 лева, закупуване и монтаж на теракот за подовете за стаите и коридор /внос от Турция/ през 1999 г. на стойност 4000 лева, закупуване и монтаж на фаянс, теракот, мивки, тоалетни чинии и пълна санитария за баните, бойлер през 1999 г. на стойност 1600 лева, в коридора направа на портманто по поръчка през 2000 г. на стойност 800 лева, в кухнята направа по поръчка чамови шкафове, изливане на плот, мивка от гранит, батерия, плочки и цялостно осигуряване през 2000 г. на стойност 3400 лева, направа на подово отопление на целият апартамент през м. 12.1997 г. на стойност 3600 лева, в хола, освен пълно обзавеждане са направени вграден гардероб по поръчка от масивни материали през 2000 г. на стойност 1600 лева, припадаща се част за изграждане трафопост на сградата през м. май 1997 г. на стойност 400 лева; сумата от 1756.30 лева, представляваща сторени необходими разноски за запазване на апартамент № 12, изразяващи се в заплащане на местен данък и такса смет по 184.26 лв. на година за периода от 1997 г. до 13.11.2002 г., заплащане за поддръжка на общите части по 10 лв. месечно за периода от 30.09.1997г. до 13.11.2002г., заплатена припадаща се част за ремонт на външната стена на сградата през 2001 г. на стойност 220 лева, като неоснователни. като неоснователни, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 сумата в размер на 17 500.01 /седемнадесет хиляди и петстотин лева и една ст./лв., представляваща сумата на разноските за извършване на подобрения в апартамент 12, находящ се в гр.Варна, на трети жилищен етаж в жилищна сграда на ул. „Антон Неделчев” № 2, както следва: замазки и шпакловки /груба и фина/ във всички стаи на под, стени и таван през 1999г., подмяна на съществуваща дървена с поставяне на алуминиева дограма на стаите през 2000г., вътрешна портална врата от алуминий и стъкло през 2000г.; остъкляване на тераса, направа и монтаж на външни алуминиеви щори направа на первази през 1999г.; направа и монтаж на външна метална врата със секретно, двойно заключване през 1999г.; алуминиеви вътрешни врати през 2000г.; поставяне на вътрешно ел. окабеляване, вкл. ключове, контакти, монтаж на осветителни тела през 1998г.; закупуване и монтаж на теракот за подовете за стаите и коридор /внос от Турция/ през 1999г.; закупуване и монтаж на фаянс, теракот, мивки, тоалетни чинии и пълна санитария за баните, бойлер през 1999г.  в коридора направа на портманто по поръчка през 2000г.; в кухнята направа по поръчка чамови шкафове, изливане на плот, мивка от гранит, батерия, плочки и цялостно осигуряване през 2000г., направа на подово отопление на целият апартамент през м. 12.1997г.; в хола, освен пълно обзавеждане са направени вграден гардероб по поръчка от масивни материали през 2000г.; припадаща се част за изграждане трафопост на сградата през м. май 1997г., на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до предявения размер от 36 600лв.

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 против И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане ответника да заплати сумата от 1756.30 /хиляда седемстотин петдесет и шест лева и тридесет ст./ лева, представляваща сторени необходими разноски за запазване на апартамент № 12, находящ се в гр.Варна, на трети жилищен етаж в жилищна сграда на ул. „Антон Неделчев” № 2 изразяващи се в заплащане на местен данък и такса смет по 184.26 лв. на година за периода от 1997 г. до 13.11.2002 г., заплащане поддръжка на общите части по 10 лв. месечно за периода от 30.09.1997 г. до 13.11.2002 г., заплатена припадаща се част за ремонт на външната стена на сградата през 2001 г. на стойност 220 лева., на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗС.

ОТМЕНЯ решение № 1471/24.07.15г., постановено по гр.д. № 2072/13г. на ОС-Варна, в частта му за разноските в съдебното производство, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 да заплати на И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1814.98 /хиляда осемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и осем ст./лв., представляващи направените по делото разноски пред първата инстанция, от които 1147.26лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 667.72лв. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 сумата от 2027.30 /две хиляди двадесет и седем лева и тридесет ст./лв., направени разноски пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 да заплати в полза на Окръжен съд-Варна сумата от 2496.44 /две хиляди четиристотин деветдесет и шест лв. и четиридесет и четири ст./лв., представляваща дължимата ДТ по уважените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 сумата от 645.01лв./шестстотин четиридесет и пет лива и една ст./лв., направени разноски пред ВАпС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.К.К.-В., ЕГН **********, гражданин на Република Австрия, с адрес: Austria 8410, Wildon Bundestrasse 77 да заплати в полза на Апелативен съд-Варна сумата от 588.62 /петстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и две ст./лв., представляваща дължимата ДТ за въззивното обжалване по уважените искове по чл. 108 от ЗС за ап. 8 и магазин 1, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: