ОПРЕДЕЛЕНИЕ 321

гр. Варна,31.05.2017г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 240/17г., намира следното:

Производството е образувано по жалба на „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД, гр. Варна против определение № 967/07.04.17г., постановено по в.гр.д. № 671/2017г. по описа на ОС-Варна, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба вх. № 2215/06.02.2017г. срещу отказ на ЧСИ З. Д. да заличи възбрана, наложена с акт № 63, том 10, дв.вх.рег. № 22524/14.10.2014 г. на СВ-Варна, върху собствения на жалбоподателя недвижим имот, представляващ Офис № 4 с идентификатор 10135.1504.182.2.3, със застроена площ от 74,69 кв.м., по изп.д. № 20148080401736. Излага се, че е налице противоречие в мотивите на обжалваното определение, тъй като от една страна е прието, че жалбата е недопустима, тъй като на длъжника по изпълнението не е предоставена възможността да обжалва посоченото действие на ЧСИ, а от друга страна е цитирана нормата на чл. 429, ал. 3 от ГПК, указваща на това, че дружеството-жалбоподател, закупило ипотекиран за чужд дълг имот, има качеството на трето лице. Счита се, че дружеството е именно трето задължено лице, което е длъжно да търпи изпълнението върху неговата вещ, но то не отговаря за парични задължения в изпълнителното производство, включително и такива за такси. Поради това и подадената пред ВОС жалба е допустима, тъй като третото задължено с имота си лице, не е ограничено от нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, отнасяща се само до длъжника. Сочи се, че задължен за таксите по самото изпълнение е длъжникът, а не третото лице, поради което и дружеството не дължи претендираната от ЧСИ такса за заличаване на вписаната по изпълнителното дело възбрана върху имота му. Освен това се твърди, че жалбоподетелят е заплатил всички дължими такси за заличаване на ипотеката и възбраната, но въпреки това ЧСИ отказва заличаването на възбраната, което нарушава правомощието на дружеството да се разпорежда с имота си. Посочва се още, че ако ЧСИ счита таксата за заличаване на възбраната по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 718 лв. за дължима от дружеството-жалбоподател, то същият е следвало по съдебен ред да се снабди с изпълнителен лист в своя полза за това си вземане, а не да отказва заличаване на възбраната. Претендира се определението да бъде отменено и делото върнато на ВОС за разглеждане на жалбата, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

В предвидения срок не е постъпил отговор от насрещната страна -  взискателя по изпълнителното дело „Алианц Банк България” АД, гр. София.

            Частната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем съдебен акт, от страна с правен интерес от обжалването му и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Подадената от „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД, гр. Варна жалба вх. № 2215/06.02.2017г. е била насочена срещу отказа на ЧСИ З. Д. да заличи вписаната на 14.10.2014 г. на СВ-Варна възбрана по изп.д. № 20148080401736 върху собствения на жалбоподателя недвижим имот, представляващ Офис № 4 с идентификатор 10135.1504.182.2.3 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 74,69 кв.м. Наведените в жалбата твърдения, изложените правни съображения и отправеното искане до ВОС, са идентични с релевирани и в жалбата до настоящата инстанция – че дружеството е закупило на 03.09.2007г. описания недвижим имот, за който не му е било известно, че преди това е бил ипотекиран в полза на банката за обезпечение на вземането ѝ по договор за кредит против длъжниците по изпълнителното дело. От получената по изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД е узнало за вписаната ипотека, както и за вписването на възбрана върху имота му. Въз основа на постигнато с взискателя споразумение, жалбоподателят е заплатил по сметката на длъжника С. С. сумата от 100 000 лв., след което с писмо от 06.12.16г. банката е поискала от ЧСИ да вдигне наложената върху имота възбрана. Такова искане е било отправено и от собственика на имота „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД с молбата му от 12.12.16г., но е последвал отказ, за който дружеството е било уведомено на 02.02.17г. Междувременно по искане на взискателя на 09.12.16г. е била заличена вписаната върху имота ипотека.

Горните твърдения по фактите се подкрепят от доказателствения материал по делото: изп.д. № 20148080401736 по описа на ЧСИ З. Д. е образувано по молба от 06.10.14г. и въз основа на изпълнителен лист от 21.07.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 9019/2014 г. по описа на ВРС, съгласно който С. И.а С., Д. В. И., „БГ - Имоти” ООД, „Мегатроник Юнайтед Гейминг” ЕООД, „Марубени” ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Алианц Банк България” АД сумата от 188 481,84 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит „Жилище” № 22511/22.03.07г. и анекси към него, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2014 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 61 508,31 евро, представляваща просрочена лихва за периода от 25.07.2013 г. до 07.07.2014 г.; сумата от 6 454,84 евро, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 25.07.2013 г. до 07.07.2014 г., както и сумата от 10 870,91 лева, представляваща разноски по делото. В. И. Д. е учредил договорна ипотека върху собствения си имот офис № 4 за обезпечение на вземането на банката по посочения договор за кредит с кредитополучател С. И. С., което е станало с НА № 137, т. І, рег. № 1244, дело № 137/26.03.07г. на нотариус В. Дякова, рег. № 115 на НК, гр. Варна, вписан в СВ-Варна на 26.03.07г.

От справката, издадена от СВ-Варна относно вписванията по партидата на „АДМИРАЛ НОВОТРОНИК” ЕООД – т. І, л. 91-92 от изп.д., се установява, че процесния офис № 4 му е бил продаден от В. И. Д. на 20.08.2007г. С НА № 68, т. ІІІ, рег. № 3578, дело № 436/03.09.07г. на нотариус В. Дякова, рег. № 115 на НК, гр. Варна е оформен договора за продажба на този имот, с който „АДМИРАЛ НОВОТРОНИК” ЕООД, гр. Добрич го е продал на „ЛЕКС СИТИКОНСУЛТ” ЕООД, гр. Варна /предишното наименование на дружеството-жалбоподател „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД/.

След образуване на изпълнителното дело и по искане на взискателя, ЧСИ е постановил вписването на възбрана върху процесния офис № 4, което е станало на 14.10.14г. с вх. рег. № 22780, акт № 63, т. Х на СВ-Варна – т. І, л. 109 от изп. дело.

Имотът е бил описан и изнесен на публична продан, за които действия собственикът „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД е било надлежно уведомявано. Същото е предприело неколкократно действия по спиране на изпълнението чрез наложени обезпечителни мерки, допуснати с обезпечителни заповеди, издадени от ВРС, с които са били допускани обезпечения на бъдещи или предявени искове. Тези обезпечения са били отменяни от ВОС и изпълнителните действия са продължавали. Поредната публична продан е била насрочена за периода от 07.11.16г. до 07.12.16г., но с молба от 06.12.16г. взискателят „Алианц Банк България” АД е поискал нейното спиране, което е било уважено от ЧСИ. Тази молба е следствие на постигнато между банката и „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД споразумение последното да заплати по банковата сметка на длъжника Светла Иванова Славчева сумата от 100 000 лв. до 07.12.16г., а банката да поиска вдигане на наложената върху имота му възбрана, както и заличаване на вписаната ипотека. Дружеството е поело задължение да заплати всички дължими държавни, нотариални такси и такси по ТТРЗЧСИ за вдигането на възбраната и заличаването на ипотеката, а след осъществяването на тези действия – и да се откаже от иска си по гр.д. № 2581/16г. на ВРС и да подаде молба по гр.д. № 1568/16г. на ВОС за сключване на съдебна спогодба по същото дело при посочени параметри /така в искането на „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД до „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД от 06.12.16г. и в гаранционното писмо на банката от същата дата - л. 23-24, 26-27 от делото на ВОС/. С молба от същата дата 06.12.16г. банката е отправила искане до ЧСИ да заличи наложената възбрана върху имота на жалбоподателя – л. 31 от делото на ВОС.

Видно от отбелязването върху молбата на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, находяща се на л. 29 от делото на ВОС, че вписаната в полза на банката ипотека върху собствения на „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД имот, представляващ офис № 4 в гр. Варна, бул. „Мария Луиза”, № 21, 2-ри етаж, е била заличена на 09.12.16г.

На 12.12.16г. „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД е представило във връзка с подадената си молба до ЧСИ за заличаване на възбраната от 06.12.16г. и доказателства за внесени такси по т. 31 и т. 10 от ТТРЗЧСИ. Върху тази молба е поставено разпореждане от ЧСИ от 21.12.16г., с което молбата е оставена без уважение до заплащане на сумата от 2 718 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ – т. ІІІ, л. 1263 от изпълнителното дело. За това разпореждане жалбоподателят е уведомен на 02.02.17г. – т. ІІІ, л. 1307 от изпълнителното дело.

Относно положението на приобретателя на ипотекиран имот, изнесен на публична продан, не е налице спор в съдебната практика, че същият не е трето лице, а има статута на длъжник по изпълнението. Субективните предели на издадения изпълнителен лист срещу кредитополучателя се разпростират и върху приобретателя на ипотекирания имот, тъй като изпълнението е насочено върху имота, който служи за обезпечение на дълга на взискателя – по арг. от чл. 429, ал. 3 от ГПК. Вярно е, че този приобретател не дължи лично, а само чрез имота си, но дължи всичко онова, за обезпечението на което е учредена ипотеката и до размера на ипотекираното имущество. Именно и поради това защитата срещу незаконосъобразните действия на СИ чрез тяхното обжалване, може да се осъществява от приобретателя на ипотекирания имот само в хипотезите, регламентирани за защитата на самия длъжник.

В случая не е налице спор за правата на собственост върху ипотекираната вещта /или за идентичността на имота, върху който е учредена ипотека и срещу който е насочено изпълнението/ – изпълнението в случая е насочено върху ипотекирания имот за събиране на парично вземане на длъжника, заради което е учредена ипотеката. Консенкветно това означава, че защитата по чл. 435, ал. 4 от ГПК, предоставена на третите лица, не е относима към положението на приобретателя на ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението.

Отнесено към настоящия казус, изложеното по-горе означава, че жалбата на приобретателя на ипотекирания имот, насочена против отказа на ЧСИ да вдигне наложената върху имота възбрана, не е насочена против действие, което да попада в хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Според последната, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. В приетия нов ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Поради това жалбата на „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД е била недопустима и обжалваното определение е законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

В случая съдът не следва да обсъжда дали изобщо ЧСИ законосъобразно претендира заплащането от приобретателя на ипотекирания имот и на такса в полза на ЧСИ върху платената по делото сума за погасяване на дълга при постигната уговорка с взискателя и длъжника, което всъщност е обосновало обжалвания отказ за заличаване на възбраната.

В случаите, които не попадат в хипотезите на защита срещу незаконосъобразните действия на СИ чрез тяхното обжалване, законодателят е предвидил защитата посредством отговорността на ЧСИ по реда на чл. 441 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 967/07.04.17г., постановено по в.гр.д. № 671/2017г. по описа на ОС-Варна, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от „ЛСК ПРОПЪРТИС” ЕООД, гр. Варна жалба вх. № 2215/06.02.2017г. срещу отказ от 21.12.16г. на ЧСИ З. Д. да заличи възбрана, наложена с акт № 63, том 10, дв.вх.рег. № 22524/14.10.2014 г. на СВ-Варна, върху собствения на жалбоподателя недвижим имот, представляващ Офис № 4 с идентификатор 10135.1504.182.2.3 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 74,69 кв.м., по изп.д. № 20148080401736.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: