ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

292

 

Гр.Варна, 28.05.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 28 май две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 240 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на А.Н.Н. против определение № 1518 от 07.06.2017 г., поправено с определение 2784/25.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1138/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 1947 от 20.02.2017 г. против действия на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, по изп.дело № 20177180400022, изразяващи се в опис и налагане на възбрана върху следните недвижими имоти – 1/8 идеална част от ПИ № 10135.2575.951 и Ателие за творческа дейност – първи етаж, представляващо имот № 10135.2575.951.6.1, прекратено е производството по делото и жалбоподателят е осъден за разноските на другата страна.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно по съображения за незаконосъобразност и необоснованост, молил е за отмяната  му, за уважаване на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и за присъждане на сторените по делото разноски. Изразил е несъгласие с изводите на окръжния съд, че няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 435, ал.4 от ГПК, като е настоявал, че към датата на възбраната по изпълнителното дело владее имота, спрямо който е насочено изпълнението, както и че е собственик на същия, по силата на обратното действие на развалянето на договора за продажбата му, сключен с ипотекарния длъжник.

Лицата на насрещната страна не са подали писмен отговор на жалбата.

Настоящата частна жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Изпълнителното дело № 20177180400022 по описа на ЧСИ С. К. – Д., рег.№ 718 е образувано на 23.01.2017 г. по молба на взискателя „Прокредит Банк България“ ЕАД срещу „Бо Нико Стил“ ООД за събиране на парично вземане, като изпълнението е насочено към недвижим имот, представляващ 1/8 ид. част – 108,25 кв.м. от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.2575.951 по КК на гр.Варна с площ от 866 кв.м., ведно с построения в поземления имот самостоятелен обект, разположен в сграда 10135.2575.951.6, а именно ателие за творческа дейност с идентификатор 10135.2575.951.6.1 със застроена площ от 115 кв.м., както и съответните части от идеалните части на сградата. С молбата си, взискателят е поискал присъединяване на новото дело към по-рано образуваното между същите страни такова при същия ЧСИ под № 20147180400481, по което имотът вече е бил възбранен на 19.03.2014 г. По делото няма данни за присъединяване на делата. По настоящото изпълнително дело, възбрана върху имота е наложена на 06.02.2017 г., като е насрочен и опис на недвижимия имот на 22.03.2017 г.  Като ипотекарен длъжник по делото е конституиран П.М.М..

В жалбата си пред окръжния съд, А.Н. е настоявал, че към момента на възбраната от 06.02.2017 г. владее имота, предмет на изпълнението и е негов собственик, поради което действията на съдебния изпълнител по насочването на изпълнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Твърдял е също така, а и се установява от доказателствата по делото, че на 10.08.2010 г. той е продал процесния имот на П.М.. На 12.08.2011 г. последният е учредил ипотека върху имота в полза на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, вписана на 16.08.2011 г., за обезпечаване на парично задължение на „Бо Нико Стил“ ООД по договор за кредит, сключен с банката. На 13.01.2014 г., продавачът – жалбоподател в производството А.Н. е завел срещу купувача П.М. иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба. Междувременно, на 18.03.2014 г. банката е образувала изпълнително дело № 20147180400481 по описа на ЧСИ С. Д. срещу длъжника „Бо Нико Стил“ ООД по издаден изпълнителен лист за събиране на вземането по договор за кредит, като изпълнението е насочено срещу процесния имот, ипотекиран от ипотекарния гарант П.М.. Възбраната по това изпълнително дело е вписана на 19.03.2014 г. Исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД е вписана на 27.05.2014 г., а постановеното по делото решение, с което е развален договора за продажба, сключен между А.Н. и П.М. – на 12.05.2015 г. Както бе посочено, настоящото изпълнително дело е образувано на 23.01.2017 г., като по същото възбраната върху процесния имот е вписана на 06.02.2017 г., а описът е извършен на 22.03.2017 г. Според протокола, огледът е извършен отвън без достъп до ателието.

Съгласно чл. 435, ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочена върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

В жалбата си пред окръжния съд, жалбоподателят се е позовал на осъществяваното от него владение върху имота  към 06.02.2017 г. (възбраната по изп. дело № 2017718804000223 по описа на ЧСИ С. К. – Д., рег.№ 718) и на собствеността си към този момент по силата на обратното действие на развалянето на договора за продажба, като е поддържал, че не е длъжник по изпълнението, нито ипотекарен гарант. Той е обжалвал действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху имота по настоящото изпълнително дело, поради което и релевантно за допустимостта на жалбата е твърдението за осъществявано владение към 06.02.2017 г., а не към предходен момент - 19.03.2014 г. (датата на вписаната по другото изпълнително дело възбрана). Твърдението не е и оборено с приложения опис на имота. За обосноваване допустимостта на жалбата са достатъчни релевантните твърдения на жалбоподателя, а в случая те са налице. Жалбоподателят разполага с право на жалба срещу насочването на изпълнението върху имота, който владее, поради което и жалбата му пред окръжния съд е била допустима и е подлежала на разглеждане от окръжния съд. Въпросите дали е законосъобразно насочването на изпълнението върху този имот, предвид ипотеката, действието на вписването на исковата молба и на развалянето на договора, са такива по съществото на делото и по тях окръжният съд следва да се произнесе с решението си.

В този смисъл, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за произнасяне по същество на жалбата на А.Н. с вх. № 1947 от 20.02.2017 г. против действия на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.№ 718, по изп.дело № № 20177180400022, изразяващи се в опис и налагане на възбрана върху имота.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  определение № 1518 от 07.06.2017 г., поправено с определение 2784/25.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1138/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на А.Н.Н. с вх. № 1947 от 20.02.2017 г. против действия на ЧСИ С. К.– Д., рег.№ 718, по изп.дело № 20177180400022, изразяващи се в опис и налагане на възбрана върху следните недвижими имоти – 1/8 идеална част от ПИ № 10135.2575.951 и Ателие за творческа дейност – първи етаж, представляващо имот № 10135.2575.951.6.1, прекратено е производството по делото и жалбоподателят е осъден за разноските на другата страна и ВРЪЩА  делото за произнасяне по същество на жалба с вх. № 1947 от 20.02.2017 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: