Р Е Ш Е Н И Е

 

№      98/30.06.2014 г.                    гр. ВАРНА

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                   Гражданско отделение

На 18 юни                                       2014 год.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 241 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид  следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата на адв. Е. Л. – пълномощник на Е.Л.Г., С.Т.Г. и Е.С.Н.,*** срещу решението на Варненския окръжен съд № 232 от 24.02.2014 г., постановено по гр. д. № 2995/2012 г., с което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД са осъдени да заплатят: 1/ първите двама солидарно на С.Ж.Ж. сумата от 8 180 евро, представляваща двойния размер на платено капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2011 г., ведно със законната лихва считано от 26.09.2012 г., както и 1 39, 75 лева – разноски по делото и 2/ третият – да заплати на С.Ж.Ж. сумата от 31 820 евро, представляваща двойния размер на платено капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2011 г., ведно със законната лихва считано от 26.09.2012 г., както и 4 044,58 лева – разноски по делото. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение с молба след отмяната му да бъде постановено ново решение, с което исковите претенции да се отхвърлят изцяло с произтичащите от това законни последици. Единственото оплакване в тази насока е, че окръжният съд е направил неправилен извод за неизпълнение на поетите задължения от страна на продавачите по предварителния договор и че в действителност ищцата е тази, която с късно отправеното си искане до „Уникредит Булбанк” АД за отпускане на кредит за закупуване на посочения в договора имот, е неизправната страна и като такава не може да черпи права от това си поведение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Ст. С. - процесуален представител на въззиваемата, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли обжалваното рошение да бъде потвърдено.

На 17.06.2014 г. /денят преди с. з./ е постъпила молба вх. № 3415 от въззивника Е.С.Н. чрез упълномощения от негоза настоящата инстанция адв. С. Б., в която молба са изложени нови оплаквания срещу първоинстанционното решение, а именно за недопустимост поради произнасяне по непредявен иск. Наведени са и нови оплаквания по правилността на решението, които страната не е посочила във въззивната жалба. Заявява се искане решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено и постановено ново, с което предявеният иск срещу този ответник да се отхвърли с произтичащите от това законни последици.  

В с. з. процесуалният представител на въззиваемата оспорва  наведените нови оплаквания в подадената от адв. Бъчварова молба поради преклудирането им.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуалния представител на надлежни страни и е допустима.

Предвид задължението на въззивния съд служебно да следи за наличието на възможни пороци на първоинстанционното решение, обуславящи неговата нищожност или заявена във въззивната жалба недопустимост, съдебният състав констатира:

            Варненският окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, предявен от С.Ж.Ж. чрез пълномощника й адв. С.С. срещу Е.С.Н., Е.Л.Г. и С.Т.Г. за заплащане на сумата от 40 000 евро, представляваща двойния размер на получено капаро в размер на 20 000 евро при сключване на предварителен договор за покупко - продажба от 22.12.2011 г. Ищцата твърди в ИМ, че на 22.12.2011 г. между страните е подписан предварителен договор за покупко - продажба на посочения в същия недвижим имот, 70 % от който са собственост на ответника Е.Н. и 30 % общо за други двама - Е. и С. Г.. Твърди също, че уговорената продажна цена е 39 000 евро, от които заплатила 20 000 евро като капаро, като останалата част от цената – 19 000 евро било договорено да бъдат платени по банков път на осование за сключен договор за кредит между купувача /ищцата/ и „УниКредит Булбанк“ АД. Посочва датата 15.06.2012 г., уговорена като  краен срок за сключване на окончателен договор. Тъй като не разполагала с всички изисквани от банката, ищцата изпратила покана до тримата ответници да й предадат необходимите документи за одобряване на кредита и изповядване на сделката в уговорения срок. На 13.06.2012 г. в отговор на поканата й, пред Нотариус О. С. се е явил само един от продавачите - ответникът Е.Г., който предложил да бъдат предоговорени цената и срока. С него било договорено изготвянето и съответно подписване на Анекс към договора от 22.12.2011 г. Такъв Анекс ведно с покана бил изготвен и изпратен с писмо с обратна разписка до тримата продавачи, но доставен само на Е.Н., а другите двама адресати въпреки уведомлението за пратката, не са я потърсили. На посочената в поканата дата - 13.07.2012 г. в кантората на нотариус К. И. с рег. № 572 не се явил никой от ответниците. В поканата ищцата изрично заявила на ответниците, че при непредставяне на необходимите документи в срок до 13.07.2012 г., едностранно разваля  сключения предварителен договор по тяхна вина. Преди това, на 28.06.2012 г. ищцата получила чрез адв. С. нотариална покана, с която ответниците я канят на 06.07.2012 г. да се яви в кантората на нотариус Росица Табакова с рег. № 148, за да изповядат сделката. На посочената дата пред нотариус Табакова се явила отново само ищцата.

          В проведеното на 31.05.2013 г. с. з. /л. 111/ пълномощникът на ищцата е заявил: „Претендираме сумата от 40 000 евро да бъде заплатена солидарно от ответниците съобразно квотите”. Настоящият съдебен състав приема, че с така изразеното от пълномощника на ищцата становище е налице уточняване на размера на претенциите спрямо всеки от ответниците, притежаващи различни квоти на собственост от имота – предмет на предварителния договор – 70 % за първия ответник и 30 % общо за другите двама, придобити от тях като съпрузи. /Не би могло някому да бъде присъждано повече от това, което притежава./ С оглед изложеното, постановеното от окръжнеия съд решение се явява допустимо, а направените в допълнителната молба оплаквания в тази насока – неоснователни.

          В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил едиствено отговор на ИМ  от ответника - Е.Л.Г., чрез процесуалния му представител адв. Е. Л. /л. 52-54/. Впоследствие /преди първото по делото с. з./  адв. Е. Л. е упълномощена да представлява и другите двама ответници /л. 104 и 106/. Съгласно нормата на  чл. 133 от ГПК с изтичането на срока на отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, които се основават на съществуващи и известни му към този момент факти. По силата на концентрационното начало страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство /Р. № 60 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 896/2012 г., III г. о. и др./. Следователно, възраженията на ответника Е.Н. срещу предявения иск са преклудирани с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Що се касае до ответницата С.Г., същата като задължителен  другар на Е.Г. в процеса се ползва от всички направени от него възражения.

 В отговора на ответника Г., а впоследствие и подадената вече от тримата ответници чрез пълномощника им адв. Е. Л. въззивна жалба  се оспорва основателността на предявения иск. В писмения отговор не се оспорва сключването на предварителния договор при посочените в него условия и задължения на страните, не се оспорва и че ищцата у заплатила на ответниците сумата от 20 000 евро като капаро. Оспорват се твърденията на ищцата, че ответника Г. не е изпълнил задълженията си по договора и я е поставил в невъзможност да плати покупко - продажната цена чрез кредит. Оспорва се твърдението й, че поради несвоевременно предоставяне на изискуемите документи й е отказан банков кредит, още повече, че в Общите условия на „УниКредит Булбанк" АД за предоставяне на  потребителски кредити на физически лица няма клауза, че при забавено представяне на документи, се отказва отпускането на кредита. Посочва се, че причината да бъде отказан кредит на ищцата е не поведението на ответника Г., а  обстоятелството, че тя не е отговорила на изискванията на банката т.е. причина, която не може да му се вмени във вина. Излага се също, че не по вина на ответника, а в зависимост от административната процедура имотът е вписан в кадастралната карта едва на 27.06.2012 г. Това наложило ответникът да поиска удължаване на срока и сключване на анекс. Въпреки това, според ответника Г. дори и да са били представени исканите документи, срокът по нотариалната покана за сключване на окончателен договор бил само 10 дни, т. е. недостатъчен за отпускане на кредит. 

Безспорно по делото е и се установява и от приложените писмени доказателства, че на 22.01.2012 г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на посочения в него недвижим имот срещу продажна цена от 39 000 евро, платима на  продвачите съобразно дяловете им от имота – 27 300 евро на Е.Н. и по 5 850 евро на Е. и С. Г. /чл. 2 от договора – л. 6 от делото на ВОС/.

 Безспорно е също, че при подписване на предварителния договор и в срока по чл. 3 от договора – 15.01.2012 г. - ищцата е заплатила капаро общо в размер на 20 000 евро, както следва: 10 910 евро на Е.Н., 4 090 евро на Е.Г. и още 5 000 евро на Е.Н.. Уговорено е остатъкът в размер на 19 000 евро да бъде заплатен по банков път на продавача на основание сключен договор за кредит между купувача и „УниКредит Булбанк“ АД след представяне   на съответните документи. Страните са уговорили сключването на окончателния договор да бъде най-късно до 15.06.2012 г.

С нотариална покана с рег. № 3504/07.06.2012 г. на нотариус О. С., връчена с писма с обрз разписка, ищцата е поканила ответниците да се явят при нотариуса на 13.06.2012 г. за представяне на удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за местонахождение на имота, удостоверение за тежести върху имота, констативен протокол за степен на завършеност, документ за ценообразуване, декларация по чл. 87 от НАП, както и декларация за семейно положение с предупреждението, че при неизпълнение ще счита договора за прекратен. В констативен протокол с рег. № 3665, том 1, акт № 159/13.06.2012 год. нотариус О. С. е удостоверил явяването само на ответника Е.Г., както и неговите изявления, че е съгласен да предаде документите, изискани чрез нотариална покана, но поради неизготвяне на кадастралната скица от АГКК е склонен за предоговаряне на цената и удължаване на срока за сключването на окончателния договор. С друга покана ищцата е поканила ответниците да се явят на 13.07.2012 г. в 11 ч. при нотариус К. И., за да й предоставят подписан анекс с новите цена и срок, както и за предоставяне на посочените в нотариалната покана документи /изброени по-горе/. Ответниците отново са предупредени, че в случай, че не се явят ще счита договора за прекратен поради вина на продавачите и в такъв случай претендира връщане на даденото капаро от 20 000 евро в двоен размер плюс лихви. Видно от приложеното известие за доставяне /л. 14/ поканата е връчена на Е.Н. на 05.07.2012 г., а от уведомлението на л. 15 е видно, че пратката е непотърсена от Е.Г. и С.Г.. Видно от констативен протокол от 13.07.2012 год., рег. № 7909, том 2, № 62/13.07.2012 г. на нотариус К. И. /л. 11, 12/ ответниците не са се явили. В протокола е отразено изявлението на ищцата чрез пълномощникеа й, че разваля предварителния договор поради виновно неизпълнение  на задълженията от продавачите.

По делото е представено банково удостоверение № 3050068/14.03.2013 г. от „УниКредит Булбанк“ АД /л. 109/, видно от което в банката има входирано от ищцата искане на ипотечен кредит за покупка на ателие № 3 в гр.Варна, ул. „Добри Войников” № 20, вх. Б, но към момента на издаване на удостоверението няма решение от страна на банката, тъй като не са представени необходимите документи за недвижимия имот - удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за местонахождение на имота, удостоверение за тежести върху имота, констативен протокол за степен на завършеност, документ за ценообразуване, декларация по чл. 87 от НАП, както и декларация за семейно положение. Съгласно банково удостоверение № 3050199/20.06.2013 г. от „УниКредит Булбанк“ АД /л. 125/ ищцата има входирано искане за ипотечен кредит с вх. № 3050068/04.06.2012 год. за закупуване на имот - ателие № 3 в гр.Варна, ул.Добри Войников № 20, вх. Б.

По делото не се спори също, че към уговорената в предварителния договор дата за сключване на окончателен такъв /15.06.2012 г./ ответниците не са разполагали с необходимите документи да изповядат сделката, индиция за което е и представената схема /л. 56/, издадена на 27.06.2012 г. по направеното от ответника Г. искане от 07.02.2012 г.

Настоящият съдебен състав въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗЗД предвижда задатъкът да служи освен за доказателство за сключения договор и за обезпечение на неговото изпълнение. Съобразно чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора, може да иска задатъка в двоен размер. За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 93, ал. 2, пр. 2 ЗЗД ищцата следва в условията на пълно и главно доказване да установи в процеса, че между нея и ответниците е възникнало валидно облигационно отношение, в което е включена действителна акцесорна реална клауза, по силата на която ищцата е предала на ответниците твърдяната и уговорена сума под формата на задатък. В тежест на ищцата е да докаже, че като изправна страна по договора е упражнила правото си да се откаже от него поради неизпълнение от страна на ответниците по причина, за която те отговарят.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка следва да се приеме, че страните са били обвързани от валидно сключен предварителен договор. Налице е изправност у бъдещия купувач – ищцата по делото, доколкото безспорно се установи заплащането на уговореното в предварителния договор капаро в размер на 20 000 евро, както следва: на Е.Н. – 15 910 евро /10 910 + 5 000/, а на Е.Л. – 4 090 евро. Установи се също, че ищцата многократно е канила ответниците да представят изисканите от банката във връзка с отпускането на кредит документи /с оглед на това, че не разполага с представителна власт и не е собственик на имота, за да се снабди с тях/. Страните са договорили в чл. 11 от предварителния договор, че остатъкът от продажната цена /19 000 евро/ ще бъде заплатен от ищцата чрез банков кредит. Съгласно представените банкови удостоверения до издаването им /14.03.2013 г. и 20.06.2013 г./ кредит не е бил отпуснат поради непредставяне на необходимите документи. Налице е неизпълнение на поетите от ответниците в чл. 11, изр. 2 от предварителния договор задължения за предоставяне на ищцата на необходимите документи, в резултат на което за ищцата е станало невъзможно изпълнението на задължението й остатъкът от продажната цена да бъде заплатен чрез банков кредит. С оглед на това поведение от страна на ответниците и отправеното им от ищцата в нотариалните покани предупреждение, настоящият съдебен състав приема, че предварителният договор е развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД поради неизпълнение от страна на ответниците. В чл. 14 от предварителния договор между страните изрично е било уговорено, че в случай, че продавачът се яви неизправна страна по него, то той дължи авансово получената сума, представляваща капаро в двоен размер. Предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като ответникът Е. Н. бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 31 820 евро, представляваща двойния размер на полученото от него капаро, а ответниците Е. и С. Л. с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата от 8 180 евро / Р. № 865 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1831/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Върху тези суми ответниците дължат и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2012 г.

С оглед разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК и дадените задължителни указания на ВКС на РБ в т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се обсъждат оплаквания, които не са направени във въззивната жалба, но се съдържат в представената на 17.06.2014 г. молба вх. № 3415 от въззивника Е.Н. чрез пълномощника му адв. С. Б., още повече, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК с изтичането на срока за отговор, възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти е преклудирана.

По изложените съображения като правилно, обосновано и законосъобразно, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78 във връзка с чл. 81 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и направеното възражение за прекомерност от процесуалните представители на въззивниците направените от нея за настоящата инстанция разноски за адвокат в размер на 2 870 лева, от които Е.Н. да заплати 2 009 лева, а Е. и С. Ганчеви – да заплатят 861 лева.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                                      Р    Е    Ш    И:

        

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 232 от 24.02.2014 г., постановено по гр. д. № 2995/2012 г.

         ОСЪЖДА Е.С.Н., ЕГН-********** да заплати на С.Ж.Ж., ЕГН-********** сумата от 2 009 /две хиляди и девет/ лева – разноски за въззивната инстанция.

         ОСЪЖДА Е.Л.Г., ЕГН-********** и С.Т.Г., ЕГН-********** да заплатят солидарно на С.Ж.Ж., ЕГН-********** сумата от 861 /осемстотин шестдесет и един/ лева – разноски за настоящата инстанция.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                             2.