ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№308

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   11.06.2018 година                    в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 241/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от адв. С.Й.С. *** в качеството му на назначен особен представител на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.Шумен, ул.“Софийско шосе“ № 3 срещу определение № 178/09.05.2018 год по в.гр.д. № 127/2018 год на ШОС, в частта му относно началната дата, от която е прекратена представителната му власт като особен представител, предоставена с определение № 695/21.03.2017 год по гр.д. № 323/2017 год на Районен съд Шумен, както и относно отхвърлянето на искането му за определяне на възнаграждение за извършената работа – изготвяне на отговор на въззивната жалба. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което прекратяването на представителната му власт като особен представител да се счита от 09.05.2018 год и да бъде определено възнаграждение за изготвянето на отговор на въззивната жалба без явяване в съдебно заседание в размер на 300 лв. Направено е искане за спиране на производството по в.гр.д. № 127/2018 год на ШОС до влизане в сила на определението по частната жалба.

Настоящият състав намира, че частният жалбоподател разполага с правен интерес от обжалване на определението в посочените части, поради което частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съдът в мотивите на определението си е допуснал смесване на института на особения представител по смисъла на чл. 29 ал.4 от ГПК и предоставянето на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. от ГПК. Същото несъответствие е налице и в определение № 695/21.03.2017 год по гр.д. № 323/2017 год на Районен съд Шумен и последвалото го опрределение № 719/23.03.2017 год по същото дело, с което е учредена процесуалната представителна власт на особения представител на ответника. Това е довело и до неправилно тълкуване и приложение на процесуалния закон.

Както се установява от съдържанието на определение № 695/21.03.2017 год по гр.д. № 323/2017 год на Районен съд Шумен, нуждата от назначаване на особен представител е обусловена от наличието на противоречие в интересите на представител и представляван, т.е. в хипотезата на чл. 29 ал.4 от ГПК, въпреки че в диспозитива на определението неправилно е посочена разпоредбата на чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал. 1 и чл. 21 т.3 от Закона за правната помощ. В същото време, разноските за особения представител са възложени в тежест на ищцата.

Разграничението между двата института се откроява ясно при систематичното и граматическо тълкуване на двете разпоредби.

Правната помощ е регламентирана в чл. 94 от ГПК и в специалния Закон за правната помощ и се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, която се финансира от държавата. Тя се предоставя на лица, които поради материални, здравословни и други причини, посочени в чл. 22 от ЗПП не могат да си позволят квалифицирана юридическа защита.

За разлика от това, фигурата на особения представител е уредена като алтернатива на процесуалното представителство по пълномощие тогава, когато такова не може да се учреди поради някоя от предпоставките, визирани в чл. 29 от ГПК. Разноските за особения представител се възлагат на някоя от страните в зависимост от хипотезата, при която той е назначен.

Единственото общо между двата института е това, че те се учредяват и прекратяват с изричен акт на съда. Поради това е без значение дали в предходен момент е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е назначен особеният представител. Той е длъжен да изпълнява функциите, възложени му с акта на съда до тогава, докато не бъде освободен от тях чрез изрична отмяна на назначението му. Подобно на действията на пълномощника до оттегляне на пълномощията му (чл.35 изр.2 от ГПК), действията на особения представител следва да се считат за редовно извършени до постановяване на акта на съда за прекратяване на представителната му власт. Щом това е така, той има право да получи възнаграждение за работата, извършена до този момент. Компетентен да определи размера на възнаграждението е съдът, пред който делото е висящо и който едновременно с решаването на спора по същество ще трябва да разпредели тежестта на разноските между страните.

Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че определението следва да бъде отменено в обжалваната част относно датата, от която да се счита прекратено особеното представителство, а делото – да се върне на същия съд за определяне размера на възнаграждението, дължимо на особения представител за изготвения отговор на въззивната жалба без явяване в съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 178/09.05.2018 год по в.гр.д. № 127/2018 год на ШОС, в частта му относно началната дата, от която е прекратена представителната власт на адв. С.Й.С. *** като особен представител на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.Шумен, ул.“Софийско шосе“ № 3, предоставена с определение № 695/21.03.2017 год по гр.д. № 323/2017 год на Районен съд Шумен.

ВРЪЩА делото на същия съд за определяне на възнаграждение на особения представител за действията, извършени до датата на постановяване на определение № 178/09.05.2018 год по в.гр.д. № 127/2018 год на ШОС, изразяващи се в изготвяне на отговор на въззивна жалба без явяване в съдебно заседание, съобразно с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.