ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№357

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 13.06.2017 година                       в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 242/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Н.Г. *** чрез процесуалния й представител адв. П.С. *** срещу определение № 769/21.03.2017 год по гр.д. № 83/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е осъдена да заплати на А.Н.С. разноски по делото в размер на 2400 лв на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК. В частната жалба се изтъква, че провеждането на производство по чл. 51 ал.1 от ЗН не е предпоставка за предявяване на иск от кредитор на наследството, като в такъв случай срокът за приемане на наследството се определя от съда. Поради това счита, че производството е прекратено не по вина на ищеца и той не следва да бъде натоварен с разноски. Моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което искането на ответника за присъждане на разноски бъде оставено без уважение.

В постъпилия отговор се застъпва становището, че още при предявяването на иска ответникът не е бил легитимиран, тъй като няма данни, че към този момент е приел наследството. Наред с това се изтъква, че ответникът е бил конституиран по делото, искът е бил обезпечен с възбрана върху негов имот, поради което адвокатската защита е била наложителна и са направени разноски във връзка с нея, подаден е отговор на исковата молба. По изложените доводи ответникът моли за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

За да се отговори на поставения в частната жалба въпрос, трябва да се направи съпоставка между разпоредбите на чл. 78 ал.2 и ал.4 от ГПК.

Съгласно чл. 78 ал.2 от ГПК разноските се възлагат в тежест на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Наличието на тази предпоставка може да бъде преценено от съда само тогава, когато той се произнесе с крайното решение по материално-правния спор. Ето защо единствено в тази хипотеза законът отдава значение на това обстоятелство: 1) по  чл. 78, ал. 2 ГПК – ако искът е уважен, а ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, и 2) по аргумент от противното от  чл. 78, ал. 2 ГПК – ако искът е отхвърлен поради погасяване на спорното право след предявяване на иска, но ответникът е дал повод за завеждане на делото, то разноските се възлагат върху ответника. И двата случая предполагат произнасяне с решение по съществото на исковата претенция.

В случаите на прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноските върху ищеца –  чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва, поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника. Тези разноски винаги са дължими от ищеца.

Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл.131 от ГПК и едва след това производството е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл.78 ал.4 от ГПК. В случая няма значение дали е проведено първо заседание по делото или такова не е проведено. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване правото по чл.78 ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.

В конкретния случай ответникът е получил препис от исковата молба на 18.03.2016 год . В депозирания на 01.04.2016 год отговор той е заявил, че на 02.03.2016 год се е отказал от наследството на Р. С. Н., за което представил удостоверение, че отказът е вписан в особената книга при съда на посочената дата. Представил е и отговор със становище по съществото на спора на 20.04.2016 год. С молба вх.№ 28136/11.10.2016 год ищцата заявила отказ от иска срещу А.Н.С.. С определение № 769/21.03.2017 год съдът прекратил производството по исковете срещу този ответник и присъдил в негова полза направените разноски.

Определението е правилно и законосъобразно, като изложеният в него мотив е ирелевантен. Провеждането на производство по чл. 51 от Закона за наследството не е задължителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск срещу наследника. От значение в случая е това, че производството е прекратено поради отказ от иска срещу ответника, заявен след връчване на препис от исковата молба и подаването на отговор от негова страна, за което той е направил разноски. В този случай и на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК те следва да се възложат в тежест на ищеца.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 769/21.03.2017 год по гр.д. № 83/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.