Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 107/10.07.2017г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми юни, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 243/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващия „СИНЕВА“ ООД, гр.Шумен срещу решение № 2/24.02.2017 г. по гр.д.№ 267/15 г. на Окръжен съд - Разград, с което са отхвърлени кумулативно съединените искове по чл.441 от ГПК, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. с чл.663, ал.3 от ТЗ, вр. с чл.53 от ЗЗД, предявени срещу Н.П.Г. от гр.Варна и Б.В.М. ***. Предмет на претенцията е обезщетение за претърпени от ищеца вреди в общ размер на 238957.90 лева, от които 1564962.81 лева – главница и 83995.09 лева – мораторна лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявените искове. След оставяне на производството по въззивната жалба без движение, въззивникът е уточнил, че предмет на обжалване е цитираното решение в отхвърлителните му части само до посочените в нея размери.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на Б.В.М.  оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззиваемият Н.П.Г. и третото лице-помагач – ЗАД „Армеец“ изразяват становище за правилност на решението в обжалваните му части.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

  Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.441 от ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с  чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл.663, ал.3 ТЗ,вр. с чл.53 ЗЗД от „СИНЕВА” ООД, гр.Шумен солидарно, алтернативно поотделно - против Н.П.Г. от гр.Варна и Б.В.М. *** за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в общ размер на 238 957.90 лв., от които 154 962.81 лв. главница и 83 995.09 лв., мораторна лихва за забава върху  главницата.

  Твърденията са за причиняване на имуществени вреди в резултат от виновни и противоправни действия от всеки ответницик по принудително изпълнение срещу имущество, считано от тях за собственост на обявен в несъстоятелност търговец „Диамант”АД.

    В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме наличие на предпоставки за ангажиране солидарната им отговорност, както и че липсва основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ Николай Георгиев, ищецът претендира обезвреда на имуществени вреди в същия общ размер от ответника Б.М., в качеството му на освободен от несъстоятелността на  „Диамант”  АД синдик.

    Ответникът Н.Г. оспорва искове като неоснователни и недоказани с твърдения, че  действия му по изп.д.№20067160400176 са законово регламентирани и предприети в изпълнение на съдебни актове, цитирани в писмения отговор; те не са довели до разпореждане с принадлежащо към масата на несъстоятелността имущество, което да е довело до нейното намаляване, респ.- до увреда на ищеца; предявява възражение за погасяване на исковете по давност, считана от 18.ХІІ.2006г. и изтекла до предявяването им.

Оспорвайки исковете, ответникът Б.М. твърди законосъобразност на действията си  на орган в  производството по несъстоятелността на    „Диамант”АД и оспорва заявената от ищеца активна материално правна легитимация, тъй като по повод придобиване на право на собственост, прехвърлителят по сделката се е легитимирал с неистински официален документ-Констативен н.а. №84, т.І, дело №79/14.02.2003г. на нотариус Шарабански, с рег.№147 и р-н на действие при РС-Варна, за съставянето на който срещу нотариуса е образувано ДП №3736/2007г. на ОД на МВР Варна за престъпление по чл.308 НК, предмет на НОХД №5192/2014 г. на ВРС. На основание чл.110 от ЗЗД   прави възражение за погасяване на предявените с исковете вземания по давност.

 Конституираното по реда на чл.219 ГПК ЗАД”Армеец”, гр.София изразява становище за неоснователност на исковете спрямо първия ответник и за погасяване на претенциите по давност.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с решение № 189/02.01.2002г.по гр. дело №430/ 2001 год. Разградски окръжен съд открил производство за обявяване в несъстоятелност на “ДИАМАНТ”АД гр.Разград, като е постановил обща възбрана върху имуществото на дружеството на основание чл.630, ал.1, т.4. от ТЗ. С Решение №191/20.08.2003год. длъжникът е обявен в несъстоятелност и за временни синдици на дружеството са назначени ответникът Б.М. и Г.Т. С Определение от 05.02.2002 г. същите двама са назначени за постоянни синдици. Г.Т. е освободен  от длъжността синдик с определение на съда от 26.09.2005г. поради смърт, а като Б.М. е овластен самостоятелно да изпълнява функциите на синдик до 28.10.2010 г.,когато на осн.657,ал.1,т.3 от ТЗ е бил освободен.

 С договор за покупко-продажба на движими вещи от 21.10.2002 г. „Диамант” АД ,в качеството на продавач е прехвърлил на „Ривенджър„ ООД, гр. Шумен, собствеността върху движими вещи срещу сумата от 14 400лв. с включен ДДС, като договорът е заведен в счетоводството на „Диамант”АД под №1690/21.10.2002год.

Предявавйки исковете, ищецът се легитимира като  собственик на недвижим имот - „Лагер”, състоящ се от сгради, построени върху имот № 558, в землището на с. Шкорпиловци, Община Долни Чифлик, подробно описан в исковата молба, въз основа на  договор за покупко-продажба от 14.05.2003г., н.а.№ 141, том II, дело № 282/2003 год. на Нотариус Жана Кирчева per. № 214 в НК, с район на действие Районен съд Варна между дружеството, като купувач и физическите лица Р.Р.П. и съпругата му Е.К.П., като продавачи.

С н.а. №84, том 1, рег.№1032, дело №79/2003г. на Нотариус рег.№147, район на действие РС-Варна, ”Ривенджър” ООД, гр.Шумен е признато за собственик на процесния имот въз основа на договора за покупко-продажба на материални активи от 21.10.2002г., сключен с  „Диамант“АД.

Видно от доказателствата по изп.дело №20068080400003 на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808, район на действие ОС Варна, на 01.09.2006г. ответникът Б.М., в качеството му на синдик на”Диамант”АД е депозирал молба до съда по несъстоятелността на дружеството, с искане  за запечатване на помещенията в бивша почивна станция в с.Шкорпиловци,поради опасност от разпиляване или унищожаване. Това било извършено от ЧСИ Н.Г., рег.№716, с район на действие ВОС по образуваното при него изп.дело №20067160400178 на 29.09.2006г. с протокол от същата дата, а за пазач на запечатените вещи бил назначен Б. П.,служител при ищеца. На 03.10.2016г. ищецът депозирал до РОС молба,с искане съдът сам да отмени постановеното от него определение от 20.09.2006г.за запечатване на сградите.Така депозираната молба била изпратена по компетентност на ВнАС, който с определение от 24.11.2006г.по в.ч.т.дело №405/2006г. оставил без разглеждане жалбата на „Синева”ООД, гр.Шумен като недопустима, тъй като дружеството не е кредитор на несъстоятелния длъжник.

На 15.12.2006 г. синдиците на „Диамант”АД Б.М. и М.М.  депозирали молба до ЧСИ Н.Георгиев образуваното при него изп.дело да бъде продължено от ЧСИ Захари Димитров, който насрочил дата на изпълнение 22.12.2006г. С обезпечителна заповед от 21.12.2006г. по ч.т.д. №3341/2006г. на ШРС е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ срещу „Диамант“АД/н/ по отношение на процесния Лагер/бивша почивна станция / в с.Шкорпиловци чрез спиране на изпълнението по изп.дело №  20068080400003 на ЧСИ З.Димитров.

На 17.01.2012г. ищцовото дружество е направило искане за разпечатване на сградите, собственост на дружеството, представляващи Лагер в с.Шкорпиловци с приложени нот.акт за собственост, скици и влязло в сила на 20.10.2011г. решение по гр.дело №513/2007 г. на ВОС, с което предявеният отрицателен установителен иск против „Диамант“АД е бил уважен и е прието в отношенията между страните, че несъстоятелното дружество не е собственик на обектите, находящи се в имот №000558 в землището на с.Шкорпиловци,община Долни Чифлик.

При разпечатване на имотите на 09.03.2012 г., видно от съставения протокол, повечето бунгала са намерени без налични лепенки,поставени при запечатването, а при извършване на действието не са присъствали представители на „Диамант“АД.  

Обосновавайки претенцията за пропуснати ползи от реализиран наем, ищецът представя четири броя договори за наем на обектите, находящи се в имота „Лагер“,сключени с ЕТ“Корона-Йордан Зидаров“ за годините 2004 - 2007г.,като съобразно броя на обектите, наемната цена е уговорена: 4000 лв. за 2004 г., 22 000 лв. за 2005 г. и по 23 000 лв. за 2006 г. и за 2007 г.

В рамките на гр.дело №2418/2012г. на ВРС за обезпечаване на доказателства е прието заключение на СТЕ, съобразно което недвижим имот „Лагер", състоящ се от дървени бунгала са с  експлоатационна годност 30 години, а  младежки клуб - масивна монолитна сграда на един етаж е с експлоатационна годност 80 години. Експлоатационна годност на бунгалата е изтекла - има изметнати врати и прозорци, спукани тръби и спирателни кранове на мивки, тоалетни, душ батерии и бойлери. Теч от покрива е повредил таваните на помещенията, а поради спукана външна водопроводна тръба, шест от бунгалата нямат водоподаване. В санитарните възли на някои от бунгалата има пукнати мивки и тоалетни чинии. Липсата на оглед и съставен опис на  санитарните прибори при запечатването, е пречка да се уточни момента на възникване на повредите.

Необходимите вътрешно и външно боядисване са текущи ремонтни работи и не са във връзка със запечатването на обекта.

Движимото имущество - дюшеци, матраци, одеала, възглавници, хладилници и някои вградени шкафове са силно амортизирани от вода или от гризачи; хладилниците са ръждясали и не работят.

Необходимите СМР за отстраняване на повредите са оценени в нарочна таблица по средни пазарни цени, без ДДС.

По делото са приети заключения на две единични експертизи – ССЕ и СТЕ и на допълнителна комплексна от вещите лица Геновева Драганова и инж.Виолетка Кулева, които са подробно описани в обжалваното решение.

Показанията на свид. Б. П., назначен за пазач от ответника ЧСИ Николай Георгиев при запечатването установяват, че при извършването му ЧСИ не му е разрешил да спре водата, да източи бойлерите и да сложи  сол в клекалата, което е причинило повреди - спукани бойлери, тръби и кранове, влага по балатума и стените. Установява течове от таваните и прозорците, мухъл по матраците  и одеялата, проядени от мишки.

Свид. Й.З., собственик на ЕТ - наемател на обекта за трите години преди запечатването, на което който е присъствал установява наличието на многобройни повреди по бунгалата и оборудването в тях; същите не можел да използва без ремонт. Свидетелят безспорно е знаел  състоянието на бунгалата още през 2007 г., видно от приложената към исковата молба нот.покана, отправена от него до дружеството-ищец.

Правилни са изводите на съда, че дружеството ищец е претъпяло имуществени вреди вследствие от запечатването на обектите, представляващи „Лагер“ в с.Шкорпиловци, извършено от ответника ЧСИ Николай Георгиев на 29.09.2006г. и продължило до 09.03.2012г.

Запечатването е извършено от ответника ЧСИ по изп.дело №20067160400178 в изпълнение на определение по гр.дело №430/2001г. по чл.650 от ТЗ. Макар това действие да е инициирано от втория ответник Б.В.М., в качеството му на синдик на „Диамант“АД, солидарната отговорност на двамата ответници не може да бъде реализирана, тъй като всеки от тях отговаря на различно основание.

Основателно е възражението на ответника ЧСИ Николай Георгиев за погасяване на претенцията за имуществени вреди по давност. Изп. дело  №20067160400178 е образувано на 28.09.2006г. по молба на втория ответник. С молба от 18.12.2006г. изпълнителното дело е изпратено на друг ЧСИ - Захари Димитров и е образувано под №№20068080400003. От посочената дата, до датата на предявяване на настоящия иск - 03.06.2015 г. са изминали повече от пет години, което прави претенцията по отношение на този ответник погасена по давност.

Неоснователно е възражението на втория ответник Б.М. за погасяване на претенцията за имуществени вреди спрямо него по давност, тъй като той е имал качеството на синдик на дружеството в несъстоятелност от 05.02.2002 г. до 28.10.2010 г.,когато съдът на осн.657,ал.1,т.3 от ТЗ го е освободил. До датата на предявяване на иска не са изминали пет години, поради което претенцията за обезвреда по отношение на него не е погасена по давност.

Изцяло правилен е извода на съда, за неоснователност на претенцията. В качеството си на синдик на несъстоятелното дружество, ответникът е поискал запечатване на имущество, което е считал за негова собственост, но впоследствие не е предприел каквито и да било действия с цел установяване на тази принадлежност, вкл.и отменителни искове по ТЗ. Не е доказана в процеса пряка причинна връзка между твърдяните от ищеца бездействия на синдика и причинените на „Синева“ООД имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализиран наем и материални щети по конкретните обекти на собственост.

Видно от доказателствата по делото, ищецът се е поставил в невъзможност да ползва собствените си обекти в имота и да ползва гражданските им плодове, тъй като не е защитил адекватно правото си на собственост. Поисканата от него обезпечителна мярка по бъдещ  отрицателен установителен иск „спиране на изпълнението“ по изп.дело №20068080400003 по описа на ЧСИ Захари Димитров е била допусната  по ч.т.дело №3341/2006г. на ШРС, за което е издадената обезпечителна заповед от 21.12.2006 г., а ЧСИ З.Димитров е насрочил разпечатване на обектите за следващия ден - 22.12.2006 г. Въпреки това ищецът е изчакал приключването на производството по гр.дело №513/2007г. с влязло в сила на 20.10.2011 г. решение и едва на 17.01.2012г. е направил ново искане за разпечатване на процесните сгради, на което е присъствало лицето, назначено за пазач на имотите, Б. П. - служител при ищеца. По делото не са представени доказателства да е полагана грижата на добър стопанин чрез изискване от ЧСИ разрешение за предприемане на действия по зазимяването на обектите и по тяхната поддръжка с цел запазването им в течение на периода от образуването на изпълнителното дело до приключването му. Ищецът  се е поставил в невъзможност да ползва собствените си обекти и да ги отдава под наем и е допуснал увреждането им, поради което изводът на съда за неоснователност на исковете е правилен.

 Правилен е извода на съда за неоснователност на претенцията за солидарно осъждане на двамата ответници, за погасяване на претенцията срещу Николай Георгиев по давност, както и за неоснователност и недоказаност на претенцията за обезвреда срещу втория ответник Б.  М.. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати на Николай Георгиев сумата от 1500 лева, а на Б.М. – сумата от 4000 лева, разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, варненският апелативен съд

 

                       Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/24.02.2017 г. по гр.д.№ 267/15 г. на Окръжен съд – Разград.

ОСЪЖДА „СИНЕВА” ООД, ЕИК 127568996, гр.Шумен да заплати на  Н.П.Г. сумата от 1500 лв. и на Б.В.М. – сумата от 4000 лева – разноски за водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                  2.