Р Е Ш Е Н И Е

81

гр.Варна, 03.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№243/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез С.Османов - проку- рор в ОП-Разград против решение №13/03.04.2018г., постановено по гр.д.№ 183/17г. по описа на РОС, в частите му, с които Прокуратурата на Република Бълга- рия е осъдена да заплати на Д.В.Й. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение на 11.03.2011г. в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, преква - лифицирано по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда №29/30.05.2016г. спрямо Д.В.Й., потвърдена в тази й част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД №373/16г. на АС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, начиная датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 26.01.2017г. до окончателното плащане, както и е осъдена да заплати на Д.В.Й. сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.07.2017 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 956, 51 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на евентуалност се претендира размерът на присъдените обезщетения да бъде намален.

Въззиваемият Д.В.Й. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв.С. Х. и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Д.В.Й. излага, че с постановление от 11.03.2011г. по ДП №ЗМ-В-327/09г. по описа на ОД на МВР гр.Разград е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е била взета мярка за неотклонение „под -писка”.Впоследствие разследването е било прехвърлено към ОслО гр.Разград и на 25.11.2013г. по сл.д.№39/13г. е било издадено ново постановление за привличането му като обвиняем за извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и отново е била определена мярка за неотклонение „под -писка”.След приключване разследването по досъдебното производство ОП-Разград е внесла против него и други 8 лица обвинителен акт.В хода на съдебното след -ствие представителят на ОП-Разград в о.с.з. на 07.04.2016г. е направил изменение на повдигнатото обвинение в по-тежко, а именно по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.С присъда №29/30.05.2016г. по НОХД №73/14г. по описа на РОС е бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.Присъдата е била протестирана от ОП-Разград и е било образувано ВНОХД №373/16г. по описа на ВАпС, като в о.с.з. на 26.01.2017г. протестът е бил поддържан само по отношение на един подсъдим - А.Х., а по отношение на останалите, вкл. ищеца, не е бил поддържан.Наказателното производство приключило за ищеца с оправдателна присъда от 26.01.2017г., влязла в сила на посочената дата.Общата продължителност на воденото против него производство е 5 години и 10 месеца. Към момента на повдигане на обвинението и понастоящем е с чисто съдебно мина- ло, не е извършвал каквито и да било криминални и противообществени прояви. Необоснованото и несправедливо обвинение и продължителният наказателен про - цес довели до изключително травмиране на психиката му.До преди повдигане на обвинението имал сравнително спокоен живот, бил контактен, жизнерадостен, с добро здравословно състояние, добри взаимоотношения със семейство, близки и познати, добри отношения с представителите на общинската и областната адми -нистрация и с представителите на бизнеса в региона и страната.Повдигането на обвинението и продължилите дълго досъдебни и съдебни производства станали достояние на близките му, както и на роднините, съседите, жителите на малкото населено място, в което живее, както и на партньорите, с които работел.Чувствал се унизен, притеснен и несигурен, затворил се в себе си, не можел да общува нормално с околните, притеснявал се какво ще се помислят за него, че ще започнат да го отбягват, че ще се опетни авторитета му, страхувал се, че бизнес партньорите му ще започнат да го свързват с криминални прояви.Не можел да спи, отслабнал, бил силно депресиран, тревожен, зачестили и случаите на повишено кръвно налягане и кръвна захар, каквито до тогава не били налице.Отключило се и заболя- ването му хипертония и хронифицирало.Възникнали и множество неудобства в лич- ния му живот от това, че поради повдигнатото обвинение и по искане на КУИППД са били наложени обезпечителни мерки върху притежаваното от него и семейството му имущество в периода 2012г.-2016г.Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от воденото против него наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 26.01.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 500лв., представля -ваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за адв.възнаграж -дения по воденото досъдебното производство и за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са неустановени в производството, като същевремен - но и претендираното за тях обезщетение е в изключително завишен размер, несъ -образен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи и обществено-икономическите условия в страната.Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, която не би следвало да се е отразила на начина му на живот.Наказателното производство е било водено против общо девет лица, като процесуалното поведение на останалите обвиняеми също е повлияло на продължителността му.Прокуратурата не е предприемала действия спрямо ищеца, извън законоустановените, както и не е оповестявала по какъвто и да било начин воденото против него производство, предвид което и не следва да носи отговорност за евентуално последвала негативна реакция в неговия обществен кръг при узнаване на обстоятелството, че ищецът е наказателно преследван.Прокуратурата  не носи отговорност и за действията на КУИППД.Твърди, че претендираното обез - щетение за имуществени вреди е в завишен размер, доколкото сумите, съответно от 2 000лв. и 2 500лв., надвишават минималния предвиден в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер на адв.възнаграждение за престъплението, в което ищецът е бил обвинен, а именно 1 500лв.    

С влязло в сила в тази му част решение искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до 90 000лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения мате -риал по делото НОХД №73/14г. по описа на РОС и приложените по него ДП №ЗМ-В-327/09г. по описа на ОД на МВР гр.Разград и ДП №39/13г. по описа на ОслО при ОП-Разград, се установява, че по заведени през 2009г. преписки е образувано на 15.05.2010г. с постановление на ОП-Разград досъдебно производство, по което с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.03.2011г. въззиваемият е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извър -шване на престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, вр. ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че на 10.09.2009г. в гр.Лозница в условия на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - протоколи от 10.09.2010г. за установяване на завършването и заплащане на видове СМР за джамия в с.Каменар и джамия в с.Студенец, съзнателно е дал възможност на юри - дическо лице - „Соф-Ремонтстрой”ЕООД, гр.София да получи без правно основа - ние чуждо движимо имущество - пари, предоставени от Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС с решение от 24.03.2009г. и 20.05.2009г., отпуснати на община Лозница, в размер на 31 548, 89лв., като документната измама е в големи размери.Взета е мярка за неотклонение „подписка”.Постановлението е предявено на Д.Й. на 30.03.2011г. в присъствието на негов упълномощен защитник и е проведен разпит на обвиняемия.На 14.12.2011г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем/променен е единствено изразът „изпол -зване на документи” със „съставяне на документи”/ и определяне на мярка за неотклонение подписка по същото ДП.Постановлението е предявено на Д. Й. на 19.12.2011г. в присъствието на упълномощения от него процесуален представител и е проведен разпит на обвиняем също в присъствието на процесу -ален представител.По внесен на 28.12.2011г. обвинителен акт против девет лица, едно от които въззиваемият за престъплението, посочено във второто посочено постановление, е образувано НОХД №353/11г. по описа на РОС, прекратено с определение от 10.09.2012г. и изпратено на ОП-Разград за отстраняване на нарушения в досъдебното производство.Преди прекратяването въззиваемият се е явил в единственото на 04.09.2012г. о.с.з., на което не е даден ход на делото.По внесен на 30. 10.2012г. обвинителен акт е образувано НОХД №386/12г. по описа на РОС, прекратено с определение от 10.07.2013г. и изпратено на ОП-Разград за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила.Преди прекратяването въззивае -мият се е явил в три о.с.з., на които не е даден ход на делото.С постановление от 09.09.2013г. на ОП-Разград е възложено разследването на досъдебното производ -ство на ОслО при ОП-Разград, последното образувано под №39/13г.На 25.11.2013г. по посоченото ДП е издадено постановление за привличане на обвиняем/в същото е конкретизирано в какво се изразява невярното съдържание на съставените Д.Й. 2 бр. протоколи за СМР/.Постановлението е предявено на Д.Й. на 25.11.2013г. в присъствието на упълномощения от него процесуален представител и е проведен разпит на обвиняем също в присъствието на процесуален представител.По внесен на 28.02.2014г. обвинителен акт е образувано НОХД №73/14г. по описа на РОС.В о.с.з. на 07.04.2016г. по реда на чл.287 от НПК от ОП-Разград е изменено повдигнатото на Д.Й. обвинението в такова по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, предвид променения размер на получената без правно основание сума от 31 548, 89лв. на 89 973, 68лв., като съответно обвинението е за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.С присъда №39/30.05.2016г., постановена по цитираното дело, Д.Й. е оправдан по така повдигнатото му обвинение.По подадена от подсъдимия А.М.Х. въззивна жалба и по подаден от ОП-Разград протест против присъдата е образувано ВНОХД №373/16г. по описа на ВАпС, по което с присъда от 26.01.2017г. е потвърдена присъдата по НОХД №73/ 14г. по описана РОС в частта й относно Д.В.Й..Присъдата по ВНОХД №373/16г. по описа на ВАпС не е протестирана в тази й част пред ВКС.Присъдата на ВАпС е била обжалвана от подсъдимия А.М.Х. в частта й, с която е потвърдена присъдата по НОХД №73/14г. в частта й относно неговото осъждане за извършено престъпление по чл.254а, ал.2 от НК, както и про - тестирана от АП-Варна само в частта й, с която е потвърдена присъдата по НОХД №73/14г. в частта й, с която същият подсъдим е бил оправдан за част от  престъп -лението по чл.254а, ал.2 от НК.С решение №187/20.02.2018г., постановено по н.д. №731/17г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., е оставена в сила въззивна присъда от 26.01. 2017г. по ВНОХД №373/16г. по описа на ВАпС.

Въззиваемият претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни болки и морални страдания, дискомфорт, физически заболявания и накърняване на доброто му име в обществото, всички резултат от воденото против него наказателното производ -ство.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Д. Й. е оправдан по повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимущест -вени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятел -ства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезще- тението.

Съгласно показанията на св.В.П. с Д.Й. се познават от 17 години и са в добри приятелски отношения.Д.Й. има съпруга и три деца, имал добър бизнес, занимавал се със строителство, имал голяма фирма, имал много обекти. Преди 6-7 години, когато започнало наказателното производство против него, коренно се променил.Преди това се ползвал с много добро име, хората го поздравявали, почти всички от селото работили при него.После станал затворен, притеснителен, не говорел с никого.Започнали проблеми в семейството му, карал се с жена си, бизнесът му западнал, това, което поел като ангажименти да строи, не можел да го изпълни.От братята му знае, че отишъл в чужбина да си търси работа, както и, че започнал да вдига кръвно и кръвна захар и да ходи по лекари.

Съгласно показанията на св.Е.Й., братовчедка на въззиваемия, след като било повдигнато обвинение на Д.Й. преди около 7-8 години и предаден на съд здравословно и психически се сринал.Отчаял се, хората го отбягвали, защото се разчуло, че е подсъдим, дори имало такива, които спрели да общуват с него, и той го изживявал тежко.Вдигал високо кръвно, имал болки в корема, не можел да спи, започнали проблеми в семейството, основно заради безпаричието, бизнесът му западнал.Наложило се да отиде в чужбина, за да си изхранва семейството.

Съгласно СПЕ от 09.01.2018г. на в.л. д-р Д.К. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 14.02.2018г. от проведения преглед на Д.Й. има анамнезни данни за преживяно смесено тревожно-депресивно разстройство, с оплаквания, започнали от началото на наказателното производство и продължили през следващите шест години с различна интензивност, като някои от тях съществуват и понастоящем, но са значително по-слабо изразени.Смесено тревожно-депресивно разстройство се характеризира с дисфоричното или подтисна настроение, проблеми в концентрацията или паметта, нарушение на съня, умора, или липса на енергия, чувство за безнадежност, ниско самочувствие.Налице са и вегетативни симптоми като треперене, сърцебиене, чувство на задух.Води до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се приравнява на лека телесна повреда с разстройство на здравето.  

При съвкупния анализ на така събраните по делото гласни доказателства, които са вътрешно непротиворечиви, от които на св.Е.Й., ценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с въззиваемия, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, вкл. заключението на в.л. по СПЕ, съдът приема, че в резултат именно от воденото против въззиваемия наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания - изживени  силна тревожност, безпокойство, потиснатост, нервно напрежение, като съгласно СПЕ въззиваемият е преживял смесено тревожно-депресивно разстройство, симптомите на което, макар и по -слабо изразени, съществуват и понастоящем.От представената медицинска доку -ментация - лист за преглед в спешно отделение от 26.08.2013г., ехокардиография от 26.06.2013г. и амбулаторен лист от 27.08.2013г. се установява, че въззиваемият е бил диагностициран и преди посочените дати със заболяването артериална хи -пертония ІІ степен и към тези дати вече е приемал системно лечение за него /по -сочените в листа бетаблокер и препарат за високо кръвно налягане/.Друга меди -цинска документация не е представена по делото, съответно не се установява от кога е посоченото заболяване, съответно и твърденията на въззиваемия, че то е отпочнало именно в резултат от наказателното производство, но безспорно е, че това заболяване, хронично по своя характер, се влияе негативно при влошено психично състояние на лицето.

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неиму -ществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и видът на повдигнатото обвинение - въззиваемият е обвинен първоначално в извършване на престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в последствие в извършване на престъпление с предви - дено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, т.е. все за извършване на тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК.Периодът на продължилото наказателно преследване - от повдигане на обвинението на 11.03.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 11.02.2017г. е изминал период от пет години и единадесет месеца.Този срок от почти шест години в него -вата цялост не би могъл да бъде определен като разумен съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС, като следва да бъде посочено, че няма част от него, която да е следствие от процесуалното и извънпроцесуалното поведение на въззиваемия - същият се е явявал лично и с процесуален представител във всички съдебни заседания/общо 19/, като няма отложени такива поради неговото или на представителя му неявя -ване, както и се е явявал при изискването му в хода на досъдебното производство. На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение - в течение на цялото наказателно производ -ство му е била наложена най-леката мярка „подписка”, която не се установява да се е отразила върху начина му на живот.

На следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професио -налния и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Необход. е да бъде посочено, че основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което впоследствие е било оправдано от съд и проку - ратурата отговаря, т.к. с действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно обвинение.

Страните не спорят, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че въззиваемият няма предходни осъждания, нито се твърди, съот -ветно установява, против него да се били повдигани други обвинения и да са водени наказателни производства.Установява се от показанията на свидетелите и, че се е ползвал с добър морален облик.Не се твърди на обвинението да е била дадена публична гласност чрез публикации в пресата, но се установява, че същото е станало достояние на обществения кръг на въззиваемия, живеещ в малко насе -лено място, и това е повлияло негативно на отношението към него, което от своя страна е било преживявано тежко от въззиваемия.Тежко е било преживявано от последния и спада в дейността, от която се е препитавал/извършвал строителни дейности чрез регистрираната си строителна фирма/, но липсва по делото устано - вена пряка причинно-следствена връзка между този спад и повдигнатото обвинение

Съобразявайки в съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от въззиваемия следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи се в изживян силен стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да бъде определен на 12 000лв.

Този размер е обусловен от продължителността и интензитета на търпените психични страдания, който безспорно е бил висок, но без да се установяват изклю -чително тежки и трайни последици за въззиваемия в здравословен план, а досежно тези в професионален план, както се посочи, не се установи пряка причинно -следствена връзка с повдигнатото обвинение.Съобразяват се данните за неговата личност, притежаваният до този момент много добър морален облик, отзвукът в обичайната му среда.Не се установява безспорно същият да е бил отхвърлен от близките си.Съобразява се и дългата продължителност на наказателното произ -водство, която не е съпричинена от поведението на въззиваемия.При определяне размера на обезщетението се изключват евентуално търпените неимуществени вреди от наложените по реда на ЗОПДИППД/отм./ през 2012г. обезпечителни мерки върху имуществото на въззиваемия и семейството му/възбрани върху недвижими имоти, запори на леки автомобили и банкови сметки/ по искане на КУИППД/от 23.01.2018г. с наименование КПКОНПИ/, отменени 2016г., т.к. за тези вреди на осн. чл.2а от ЗОДОВ пасивно легитимирана да отговоря като процесуален субституент на държавата е посочената комисия, а не прокуратурата.

Предявената претенция за неимуществени вреди е основателна до размера от 12 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане, до който следва да бъде уважена.Датата на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на Д.В.Й. е 11.02.2017г., предвид задължителните разрешения, дадени в т.4 от ТР №5/21.05.2018г. на ОСНК на ВКС.Потвърждаването на оправдателната присъда на първонинстанционния съд по отношение на Д.Й. е с присъда на ВАпС от 26.01.2017г.Същата подлежи на касационна проверка в 15 дневен срок, считано от 26.01.2017г.В рамките на посочения 15 дневен срок не е подаден протест от АП-Варна против присъдата в частта й относно оправдаването на Д.Й. или в тази й част същата е влязла в сила с изтичане на срока обжалване на въззивния акт, т.е. на 11.02.2017г.Възражения при обжалване на първоинстанционното решение в частта му по иска с пр.осн. чл.86 от ЗЗД относно датата на присъждане на законната лихва върху главницата не са въведени във въззивната жалба, но следва да се има предвид, че нормата на чл.84 е ЗЗД е с императивен характер, предвид което и с оглед дадените задължителни разрешения в т.1 от ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следва служебно да осигури правилното й приложение, предвид което законна лихва върху главницата от 12 000лв. следва да се присъди, считано от 11.02.2017г. 

Въззиваемият претендира и обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатените адв.възнграждения в наказателното производ -ство, а именно 2 000лв. за първа инстанция, заплатени в брой на процесуалния му представител съгласно представените договор за правна защита и съдействие и разписка от 10.03.2014г., и 2 500лв. за въззивна инстанция, заплатени в брой на процесуалния му представител съгласно представените договор за правна защита и съдействие и разписка от 01.11.2016г.Направено е възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от въззивника.Въпросът може ли при предявен иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адв.хонорар, да се намали поради преко -мерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес, е предмет на т.д.№1/17г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение.В настоящия случай минималното предвидено възнаграждение в чл.13, ал.1, т.4 и т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, съответно по първото повдигнато обвинение е в размер на 1 500лв., а по второто, по което и са били постановени оправдателните присъди на РОС и ВАпС, е 2 000лв.При така предвидения минимален размер на възнаграждението за една инстанция и броя проведени съдебни заседания-чл.14 от цитираната наредба, не би могло да се приеме, че възнаграждението се явява прекомерно.Предвид гореустановеното и обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди в размера от 4 500лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.07.2017г. до окончателното изплащане.

С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на РОС следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разли -ката над 12 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва, както и следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 12 000лв., считано от 26.01.2017г. до 11.02.2017г., и вместо него постановено друго за отхвърляне на претенцията в тези й част, както и следва да бъде отменено в частта му относно присъдените разноски за разликата над 465, 71лв./съразмерните на основателната част от исковете-16 500лв./ до 956, 51лв.Следва да бъде потвър -дено в частта му, с която е присъдена сумата от 12 000лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 11.02.2017г. до окончателното изплащане, ведно с разноски до размера от 465, 71лв., както и изцяло в частта му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди.

Пред настоящата инстанция се претендират разноски за адв.възнаграждение в размер на 1 560лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.06.2018г. Направено е от насрещната страна възражение за прекомерност на възнагражде -нието.Минималният предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба Д1/04г. на ВАдвС размер на възнаграждението съобразно материалния интерес по въззивното дело /34 500лв./ е в размер на 1 565лв., предвид което възражението следва да се прие -ме за неоснователно.Съразмерно с основателната част от исковете на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемия следва да се присъди сумата от 746, 09лв.   

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №13/03.04.2018г., постановено по гр.д.№183/17г. по описа на РОС, в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.В.Й.: 1/ сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение на 11.03.2011г. в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда №29/30.05.2016г. спрямо Д.В.Й., потвърдена в тази й част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД №373/16г. на АС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  26.01.2017г. до окончателното плащане; 2/ сумата, представляваща законна лихва върху главницата от 12 000лв. за периода от 26.01.2017г. до 11.02.2017г.; 3/  сумата, представляваща разликата над 465, 71лв. до 956, 51лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.Й., ЕГН **********, адрес ***, против Прокуратурата на Република България искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД в частта им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за твърдени, че са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда №29/30.05.2016г., постановена по НОХД №73/14г. по описа на РОС, ведно със законната лихва върху главницата /разликата над 12 000лв. до 30 000лв./ считано от 26.01.2017г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Й., ЕГН **********, адрес *** против Прокуратурата на Република България иск с пр. чл.86 от ЗЗД в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху главницата от 12 000лв., считано от 26.01.2017г. до 11.02. 2017г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №13/03.04.2018г., постановено по гр.д.№ 183/17г. по описа на РОС, в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.В.Й.: 1/ сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение на 11.03.2011г. в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.212, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда №29/30.05.2016г. спрямо Д.В.Й., потвърдена в тази й част с присъда от 26.01.2017г. по ВНОХД №373/16г. на АС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2017г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 4 500лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.07.2017г. до окончателното й изплащане; 3/  сумата от 465, 71лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д.В.Й., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 746, 09лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                             ЧЛЕНОВЕ: