Р Е Ш Е Н И Е

130

гр. Варна, 17.07.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ :   ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

   ПЕНКА ХРИСТОВА;

секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова,

въззивно гражданско дело № 244 по описа за 2013-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр. София, р-н „Триадица”, ул. „Лавеле”, №19, срещу решение № 105/04.02.2013 год. по т.д. 1406/2012 год. на ОС Варна, с което: е осъдено  ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр. София, р-н „Триадица”, ул. „Лавеле”, №19, да заплати на К.И.Н. *** сумата от 30000 лв., представляваща неимуществени вреди, вследствие ПТП от 27.10.2010 год., на осн. чл. 226, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба; както и сумата от 4305 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от настъпване на ПТП до подаване на исковата молба и разноски в размер на 3072 лв. В жалбата се оспорва основната предпоставка за уважаване на исковете, а именно валидно застрахователно правоотношение между страните по застраховка Гражданска отговорност. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение като завишен.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещната страна, но е оспорена в с.з. и писмени бележки.  

         ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба на К.И.Н.,***830482, със седалище гр. София, с която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за следните суми: 30 000 лева, представляващи неимуществени вреди от ПТП, и 4 305 лева мораторни лихви, считано от датата на настъпване на събитието 27.10. 2010 г. до датата на завеждането на иска 18.05.2012 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска до окончателното и изплащане.    

Претендираното обезщетение е за вреди, вследствие на ПТП от 27.12.2010 година, настъпило около 17,30 часа на пешеходната пътека на кръстовището на бул."Сливница" и ул."Патриарх Евтимий" в гр. Варна, когато като пешеходец е ищцата и въззиваема в процеса е била блъсната от л.а. марка "Тойота" с ДК№ В 5106 КТ, движещ се с несъобразена скорост по бул."Сливница"в гр. Варна в посока към центъра, управляван от Филипа Стоянова Гунчева. За виновно причинените и средна и множество леки телесни повреди срещу водача на МПС е образувано НАХД № 6757/2011 г по описа на II състав на ВРС, което на основание разпоредбата на чл. 343, ал.2 както и на разпоредбите на чл. 378, ал.4,т.З и чл. 24, ал.1,т.9 от НК производството е прекратено. Телесните увреждания се изразяват в счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза, счупване на носни кости в долната трета, със слабо разместване на фрагментите, разкъсно-контузна рана на носа, оток и хематом по челото и комоцио, като счупването на таза е обусловило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за срок от 8 месеца, а останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След претърпяното ПТП по вина на водача на посочения по-горе автомобил, ищцата била приета в ортопедично отделение на болница „Св. АННА" -Варна, където престояла 5 дни, а след изписването и била обездвижена на легло за срок от три месеца, като след изписването от ортопедично отделение и продължилото три месеца обездвижване при домашно лечение, в продължение на осем месеца и седем дни и се провеждало медикаментозно лечение в домашен стационар, санаториално лечение и рехабилитация за раздвижване на левия крак, като за прегледи и санаториално лечение е изразходвала около 360 лева.

Счупването на лявата пубисна кост на таза е обусловило трайно затруднение на движението на левия и долен крайник за срок от осем месец, придружено с пълно обездвижване за първите три месеца след травмата. През първите три месеца от получаването на травматологичните увреждания било налице трайно затрудняване в изпълнението на ежедневните и функции и задължения, и се нуждаела от помощ от страна на съпруга и децата си. Всичко това довело и огромно психическо напрежение. Осем месеца след възстановяването и от травмата, поради чувствителното намаляване на калция в костите и, който се е концентрирал за зарастването на счупения таз, на 09.04.2012 год. при падане на улицата получила средна телесна повреда изразяваща се в счупване на горен край на раменна кост, което отново довело до физически и психически дискомфорт и провеждане на гипсова имобилизация за срок не по-малък от 50 дни.

Автомобилът, управляван от Филипа Гунчева, е бил застрахован в ЗД „Бул инс” АД - София - клон Варна със застрахователна полица №0294715 от 12.10.2010 год., валидна до 11.10.2011 год. В самата застрахователна полица има волеизявление на страните, че цялата застрахователна премия е заплатена при сключване на застраховката и в този смисъл възражението, че липсват доказателства за плащането на застрахователната премия, е безпочвено. Полицата съдържа в себе си и разписка за заплатената по нея сума от застрахованото лице.

Пред ОС искът е оспорен от ответното ЗД по основание и размер. Оспорено е съществуването на валидно застрахователно правоотношение, твърдяно е съпричиняване на увреждането, оспорва се наличието на деликт, оспорени са претенциите по размер.

Не се спори между страните, че на  27.12.2010 година около 17,30 часа на пешеходната пътека на кръстовището на бул."Сливница" и ул."Патриарх Евтимий" в гр. Варна, като пешеходец К.Н. е била блъсната от л.а. марка "Тойота" с ДК№ В 5106 КТ, движещ се с несъобразена скорост по бул."Сливница" в гр. Варна в посока към центъра, управляван от Филипа Гунчева. Това се потвърждава и от приложеното по делото НАХД № 6757/2011 г по описа на II състав на ВРС, което на основание разпоредбата на чл. 343, ал.2 както и на разпоредбите на чл. 378, ал.4,т.З и чл. 24, ал.1,т.9 от НК е прекратено. Представени и приети като доказателства по делото са копие от протокол за ПТП № 4795 от 28.10.2010 г. и наказателно постановление № 1554/21.03.2012 год., от което по безспорен начин се установява противоправното и виновно поведение на водача на МПС, причинил ПТП – нарушението, което е установено е по чл. 119, ал.1 ЗДвП, изразяващо се в непропускане на пешеходци на пешеходна пътека.

От заключението на назначената СМЕ се установява, че след ПТП на 27.12.2010 г., пострадалата К.Н., тогава на 47 г., е приета по спешност в ортопедично отделение, където са установили следните травматични увреждания: счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза, счупване на носни кости в долна трета със слабо разместване на фрагментите, разкъсно-контузна рана по носа, оток и хематом по челото.

Съгласно заключението на СМЕ, неусложнено счупване на горния клон на пубиса (срамната кост), при което няма нарушения на тазовия пръстен, обичайно изисква и се препоръчва 4-5 седмици постелен режим. На пациентката при изписването е препоръчан такъв режим на легло за 20 дни, след което раздвижване и рехабилитация. Окончателното оздравяване става за около 2-3 месеца, при липса на усложнения в лечебния процес.

В конкретния случай К.Н. е получила 225 дни домашно-амбулаторно лечение (по болнични листи) - от момента на инцидента до 4.9.2011 г. Няма други медицински документи, които да посочват дали са настъпили усложнения, евентуално какви са те. По време на лечението в МВР - санаториума през м. април 2011 г. е описана хипотрофия на мускулите на ляво бедро, което би могло да е резултат на обездвижването на пациентката.

По делото е установено, че е налице и втора фрактура в по-късен момент - счупване на шийката на лявата раменна кост при К.Н. на 9.4.2012 г., по повод на което тя е била 40 дни в болнични (според двата болнични листа), като в документацията е отразено, че това счупване е в резултат на битова травма на рамото. Тази фрактура е настъпила 15 месеца след ПТП от 27.12.2010 г. Според заключението на вещото лице по СМЕ не може да се приеме, че има причинна връзка между травматичните увреждания при ПТП от 27.12.10 г. и счупването на лява раменна кост (шийка) на 9.4.2012 г.

От  показанията та свидетелите Стоянова и Ненчев се установява, че ищцата непосредствено след инцидента е била в шок, впоследствие е била напълно обездвижена за месец, а раздвижването й е протекло бавно, три месеца не е напускала дома си, трудно се е възстановила. В първите месеци имала нужда от помощ и за ежедневните си лични нужди. Проведено й е домашно лечение, в продължение на осем месеца и седем дни, и се е провеждало медикаментозно лечение в домашен стационар, санаториално лечение и рехабилитация за раздвижване на левия крак. Въззиваемата е променила отношението си към живота, имала изблици на негативизъм, останала нестабилна психически след инцидента, претърпяла сериозни физически и психически болки е страдания.

В синхрон с гласните доказателства е и заключението на психиатричната експертиза пред ОС. От заключението на вещото лице се установява, че ищцата е развила непосредствено след инцидента Остра стресова реакция F43.0 и посттравматичен мозъчен синдром F07.2 по МКБ 10. Съгласно заключението, острата стресова реакция отшумява след няколко дни и е преминала в специфична изолирана фобия към ПТП - F40.2 по МКБ 10, като е отключила ранна менопауза. Експертизата е установила по безспорен начин, че в полза на посттравматичния мозъчен синдром говорят настъпили церебростенни симптоми, като световъртеж, придружен с гадене, главоболие, нарушение на съня, емоционална лабилност и паметови нарушения. Това разстройство отшумява за няколко месеца, като периодът на възстановяване зависи от състоянието преди ПТП, адекватното лечение , спецификата на травмата и възрастта. Като цяло се установяват множество психични промени, причина за които се явява претърпяното ПТП. По отношение на установените паметови нарушения вещото лице не е могло без допълнителни изследвания да установи точната причина, но вероятно е отключването им да се дължи на ПТП. Последствията от фобията въззиваемата търпи и до днес.

Неоснователно се явява становището на ответника за съпричиняване на ПТП в което е участвала ищцата. От свидетелските показания се установява, по безспорен начин, че тя е преминавала на зелен сфетофар, а ПТП е причинено от водача на МПС, който е предприел маневра след светването на жълт сигнал, за което не спори  никоя от страните. Това обстоятелство се потвърждава, както от изявлението на св. Г., така и от допуснатата САТЕ, приета от съда и неспорена от страните. От същата експертиза се установява, че макар и в допустими вероятно граници по ЗДвП за населено място, скоростта е била несъобразена със специфичните условия в ситуацията, довела до ПТП.

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане в рамките на застрахователната сума. Застрахователният договор е сключен със собственика на автомобила, в случая търговско дружество, предоставило фирмен автомобил на свой служител, причинил ПТП, както е посочено в наказателното постановление. Възражението за липса на застрахователен интерес по чл. 195 ,ал.1 КЗ е неоснователно – не са твърдяни, нито доказвани конкретни факти, сочещи на тази хипотеза.

Съгласно чл. 226, ал.1 от КЗ при наличие на застрахователен договор увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. По делото са доказани всички предпоставки за възникване на тази отговорност: ищцата и въззиваема в процеса е претърпяла вреди от виновно поведение на водач на МПС, което е застраховано при застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилисти, установено е противоправно поведение на водач на застрахованото МПС, причинило ПТП, причинените вреди на пострадалата са пряк и непосредствен резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

В конкретния случай се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и собственика на л.а. марка "Тойота" с ДК№ В 5106 КТ , основано на застраховка „Гражданска отговорност”, което обуславя и пасивната легитимация на застрахователя по предявения иск. Безспорно е също, че Ф. Г. е лице от кръга на изрично посочените в чл.257, ал.2 от КЗ, от което следва, че отговорността му за причинените във връзка с използването на автомобила имуществени вреди е покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения между първия ответник и собственика на превозното средство застрахователен договор.

Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на произшествието като основание по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността му за вреди. Допуснатата и приета от съда САТЕ заключава, че при разрешена скорост в населено място от 50 км/ч, съобразената скорост е била не по-висока от 30 км/ч, а г-жа Г. е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от ДВП, тъй като автомобилът се е движел с по-висока от 50 км/ч при настъпването на произшествието. Следва да се кредитира заключението на вещото лице Задгорски, който категорично заявява, че би било възможно избягване на сблъсъка между пострадалата и  МПС единствено при скорост около 30 км./ч.  Произшествието, освен това е станало на пешеходна пътека и е нарушен чл. 119, ал.1 ЗДвП. Следователно констатираното нарушение на разпоредбите на ЗДП  се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на произшествието, като няма данни за поведение на пострадалата, което да обосновен съпричиняване.

По отношение на размера на обезщетението, следва да се съобразят всички фактори, обуславящи справедливия му размер – сила и интензитет на причинените болки и страдания, прогноза за възстановяване, възраст на пострадалия, време, в което се търпят неблагоприятните последици, семейно положение и т.н.  Въззиваемата пострадала е претърпяла тежки фрактури, съпроводени с дълъг период на интензивни болки и обездвижване, труден възстановителен период от поне осем месеца, тежък шок и психични разстройства, посочени по-горе с кодовете от МКБ 10, универсалния каталог на заболяванията, също с няколко месечен период на възстановяване, психично страдание – фобия, която търпи и до днес. Фрактурите са: счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза, счупване на носни кости в долната трета, със слабо разместване на фрагментите, разкъсно-контузна рана на носа, оток и хематом по челото и комоцио, като счупването на таза е обусловило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за срок от 7 месеца, като съобразно заключението на СМЕ, към настоящият момент пострадалата се е възстановила напълно от причинените травми. По отношение на психичните страдания, от СПЕ се установява, че ищцата е развила непосредствено след инцидента Остра стресова реакция и посттравматичен мозъчен синдром. Острата стресова реакция е отшумяла след нянколко дни, но е преминала в изолирана фобия към ПТП и е отключила ранна менопауза. Посттравматичния мозъчен синдром е причинил церебрастенни симптоми, като световъртеж, придружен с гадене, главболие, нарушение на съня, емоционална лабилност и паметови нарушения. Ранната менопауза е състояние с редица неприятни симптоми и опасни последици, за които има данни в заключението на вещото лице.

Описаното състояние обуславя интензивно страдание в продължителен период от време и необратими последици, които въззиваемата продължава да търпи и до днес. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетение в размер на 30 000 лв. е справедлив еквивалент на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковота молба 18.05.12 г. до окончателното й изплащане,

Предвид направеното искане и на основание чл.86 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 27.12.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба 18.05.12  в размер на 4305 лева. Доколкото отговорността на застрахователя покрива всички неимуществени вреди в пълния им обем по чл. 45 ЗЗД, възражението  на въззивника за недлжимост на обезщетение за забава върху присъдената сума за този период от застрахователя е неоснователно, съобразно разпоредбата на чл.227, т.2 от КЗ.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски са претендирани и следва да се присъдят за въззивната инстанция в полза на въззиваемата в размер на 1500 лв. за асвокатски хонорар.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение 105/04.02.2013 год. по т.д. 1406/2012 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр. София, р-н „Триадица”, ул. „Лавеле”, №19, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Н. *** разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лв..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: