Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №   113/04.07.2013 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 245 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Галатекс” АД гр.Варна срещу решение № 256/18.02.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1436/2011 година, с което е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС срещу Българска академия на науките гр. София и нейния Институт по океанология гр.Варна за процесния имот - ПИ № 2637 по КП на м.”Вилите” от  кв.”Аспарухово” на гр.Варна, с площ 17.185 дка. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на иска, като се присъдят и направените разноски по двете производства.

Насрещните страни БАН и ИО-Варна оспорват въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като им присъди и направените за тази инстанция разноски по делото.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и с изключение на извода, че процесния имот е бил в патримониума на праводателя на ищеца, е направил законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях в посочената част, като се има предвид следното:

1.Относно придобиване на имота по правоприемство :

Направения от първоинстанционния съд положителен за въззивника извод в обжалването решение – л.436 и л.437, в смисъл, че той е придобил процесния имот по правоприемство от „Галатекс” ЕООД, респективно от ДФ”Галатекс” и ДФ”Рила”, е  необоснован.

От една страна този извод е формиран като не е зачетена констатацията на СИЕ по делото, че няма сигурни данни процесния имот да е включен в активите на бивщата държавна фирма „Галатекс”, респективно „Галатекс” ЕООД. Наличието на това съмнение само за себе си изисква да се направи паралел и с другите доказателства по делото ( АДС, Решение на КЗ при МС за предоставяне на процесния имот на БАН, свидетелските показания, включително и прекия доказателствен ефект на влязлото в сила решение по гр.д.№ 2690/2005 година на ВРС, с което е прието, че в спора между „Асен Н. І” ООД гр.София и настоящите въззиваеми-ответници по иска, собственик на процесния имот е БАН, тъй-като академията е придобила имота през1975 година, и това е препотвърдено с влизане в сила на Закона за БАН през 1991 година, а отмяната на конфискацията на имотите на Асен Н. е в сила от 21.01.1994 година).

 От друга страна с предоставянето на имота на БАН през 1974 година с АДС № 12461/20.03.1974 година на ГНС-Варна, академията е осъществявала така нареченото оперативно управление, а формално собствеността е останала държавна, в какъвто смисъл е и самия акт за държавна собственост, но това е съответствало  на тогавашната конституционно-правен модел в България. Но с влизане в сила на Закона за БАН  на 19.10.1991 година е прогласено правото академията да е титуляр и на правото на собственост върху недвижимите имоти, които стопанисва. При това положение няма съмнение, че с този закон законодателят е искал да уреди по нов начин, в съответствие със сегашната конституция, придобиването на вещни права от академията.

По изложените съображения следва да се приеме, че процесният имот не е бил част от активите на праводателя на въззивника и поради това няма как  той да го е придобил от правоприемството му.

2.Относно давностното владение:

От доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че въззиваемите  осъществяват непрекъснато владение върху процесния имот още от придобиването му през 1975 година. Нещо повече, за времето до 2005 година , когато имота е бил ограден от тях, не е имало и никакви спорове за него. Едва от този момент е започнало горепосоченото  дело във ВРС. Не е имало и реституционни претенции спрямо имота и това е установено с категорични писмени доказателства.

Процесният имот е част от  предоставените с горепосоченото решение на КЗ при МС общо 35 дка и за него към  момента има незавършена процедура по отразяването му в кадастралната карта и регистри - виж решение № 1482/09.07.2010 година на Варненския административен съд, което е влязло в сила на 03.08.2010 година. С това решение е прието, че в кадастралните карти и регистри имота следва да се впише собственост на БАН. Това решение не обвързва гражданския съд по решаване на спора за собствеността на имота, но то е една индиция и потвърждение на решаващия извод за изхода по настоящето дело.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.

При този изход на делото въззивникът следва да понесе и направените разноски от въззиваемите за тази инстанция – юрисконсултско възнаграждение в същия размер определен от ВОС за БАН – 5000.00 лева  и адвокатско възнаграждение за ИО-Варна в размер на 3000.00 лева съобразно списъка за разноските.

Направеното пред въззивния съд от процесуалния представител на въззивника изявление в съдебно заседание, да се съобрази адвокатското възнаграждение за адв. Д. с Наредба № 1/1994 година на ВАС не представлява възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Но независимо от това възнаграждението от 3000.00 лева в никакъв случай не надхвърля дори еднократния размер на адвокатското  възнаграждение за случая.

Водим от горното, ВАпС

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 256/18.02.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1436/2011 година.

ОСЪЖДА „Галатекс” АД гр.Варна, с ЕИК 103003885 да заплати на Българска академия на науките юрисконсултско възнаграждение в размер на 5000.00 (пет) хиляди лева и на Институт по океанология  при БАН гр.Варна адвокатско възнаграждение в размер на 3000.00 (три) хиляди лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                            2