Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

100

гр. Варна, 03.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 245 по описа за 2014-та година на ВОС:

Настоящото производство е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Д.Й.Ф. от гр. Варна и А.П.Ф. от гр. Сандански, чрез пълномощника им адв. Ф. Д., срещу решение № 176/14.02.2014 год. по гр.д. 409/2013 год. на ОС Варна, с което е отхвърлен предявеният от тях иск срещу Л.Й.Т. и Р.Е.П. за предаване на владението върху собствения им недвижим имот, апартамент № 21 н гр. Варна, бул. „Сливница”, №8, ет.5, ап.21 с площ от 53,30 кв.м., ведно с прилежащите му таванско и избено помещения, с идентификатор 10135.1508.193.1.30, при твърдяно придобивно основание наследство от Пламен Николаев Филипов, поч. на 08.12.2006 год., ведно с присъждане на разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, при незоконосъобразно формирани и необосновани правни и фактически изводи на съда. Твърди се, че разпитаните от съда свидетели са били допустимо доказателствено средство за установяване симулативността на сделка, по отношение която въззивниците са трети лица, поради което и е следвало да бъдат ценени от съда и без начало на писмено доказателство. Твърди се, че при процесулано нарушение съдът е отказал разпит на поискания в исковата молба трети свидетел, чието допускане до разпит се иска в жалбата при условията на чл. 266, ал.3 ГПК.

Срещу жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л.Й.Т., в който се оспорват всички доводи на въззивниците, включително доказателствените искания. Представени са писмени доказателства, без да е посочено защо те не са били представени пред първата инстанция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложимите към спора правни норми и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС е образувано по искове на Д.Й.Ф. и А.П.Ф. против Л.Й.Т. и Р.Е.П., в която се излага, че първите две са единствени наследници по закон /съпруга и дъщеря/ на Пламен Николаев Филипов, починал на 08.12.2006 г. в гр. Варна. Сочат, че с нот.акт № 31, т.II, рег.№ 2090, н.д. № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213/ВРС, вх.рег.№ 27763, акт.№151, т.LXXXVIII, дело № 20919/31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр. Варна, наследодателят им П. Н. Ф. е продал на Л.Й.Т. – апартамент № 21, находящ се в гр.Варна, бул. "Сливница" № 8, етаж 5, таванско и избено помещение, заедно с 56/2790 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата. Твърдят, че договорът за продажба, обективиран в нот.акт № 31, рег.№ 2090, нот.дело № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213, е абсолютно симулативен и нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. посл. от ЗЗД поради това, че между страните по договора е имало уговорка собственик на имота да остане П.Н. Ф. Наведени са твърдения, че недействителен е и договор за продажба, обективиран в нот.акт № 63, т.I, дело № 56/21.03.2012 г. на нотариус рег.№ 195, акт № 54, т.ХIII, дело № 2741/31.03.2012 г. на Служба по вписвания - Варна между двамата ответници, касаещ същия имот. Сключеният между тях договор за продажба по нот.акт № 63, т.I от 21.03.2012 г. на нотариус рег.№ 195 с район на действие района на ВРС също бил абсолютно симулативен, а именно като сключен с цел да възпрепятства претенциите на ищците за собственост върху имота. Твърди се, че в случай, че не е симулативен договорът за продажба, сключен с нот.акт № 63/2012 г. същият няма прехвърлително действие, тъй като не е осъществена хипотезата по чл.17, ал.2 ЗЗД, а именно - втората ответница не е придобила добросъвестно правото на собственост от приобретателя по привидното съглашение, поради което правата й не се запазват. Симулативността, евентуално - недобросъвестността на ответницата, се установявала и от посочената в нот.акт за продажба № 63 от 21.03.2012 г. продажна цена в размер на 9 980 лева - почти седем пъти по-ниска от данъчната оценка, отразена в текста на нотариалния акт - 68732.30 лева. По изложените съображения се сочи, че двамата ответници не са собственици на процесния апартамент. Твърди се, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание - наследяване по закон на П. Н. Ф., като квотите им в съсобствеността били равни на основание чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗН, както и че понастоящем процесното жилище е във владение на двамата ответници, които продължават да живеят на съпружески начала. Искането към съда е, след като преюдициално приеме за установено, че договорът за покупко - продажба, обективиран в нот.акт № 31, рег.№ 2090, нот.дело № 231 от 28.10.2005 г. на нотариус рег.№ 213, вх.рег.№ 27763, акт. № 151, t.LXXXVIII, дело № 20919 от 31.10.2005 г. на Служба по вписвания - гр.Варна, е абсолютно симулативен и следователно нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. посл. от ЗЗД, както и че договорът за продажба, обективиран в нот.акт № 63, т.1, дело № 56 от 21.03.2012 г. на нотариус рег. № 195/ВРС, акт № 54, т.XIII, дело №2741/31.03.2012 г. на Сл. по вписвания - Варна е също абсолютно симулативен и следователно нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.посл. от ЗЗД, евентуално - че правата на купувача по договора за продажба по НА № 63 от 21.03.2012 г. на нотариус рег.№195 не се запазват, тъй като не ги е придобила добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, да постанови решение, с което да приеме за установено правото на собственост на ищците и да осъди ответниците да им предадат владението на процесния имот: АПАРТАМЕНТ №21, находящ се в гр.Варна, община Варна, бул."Сливница" № 8, етаж 5, крилото вляво от входа, състоящ се от антре, хол, стая, баня - тоалетна, кухня, два балкона, целият с площ от 53.30 кв.м, при граници: ап. на Малджиев, юг - улица, север - стълбище, с принадлежащите му таванско помещение с площ 10 кв.м, при граници: юг - таванско помещение на сем. В., север - таванско помещение на Р., изток-коридор, избено помещение с площ 8.02 кв.м, при граници: запад-избено помещение на Ц., изток-избено помещение на сем. П., север-коридор, заедно с 56/2790 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж дворното място, в което е построена жилищната сграда, цялото с пространство от 515 кв.м, съставляващо УПИ VI-7, идентичен с бивш поземлен имот пл. №1 в кв.715 по плана на 3-ти микрорайон на гр. Варна, с идентификатор на самостоятелния обект 10135.1508.193.1.30 по КК и кадастралните регистри, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.1508.193.1.20, под обекта: 10135.1508.193.1.16, над обекта 10135.1508.193.1.21.

Ответницата Р.П., чрез процесуалния си представител в срока за отговор по чл.131 от ГПК е оспорила предявения иск като твърди, че същият не е недопустим, но е неоснователен по възражения: че претендираното придобивно основание от страна на двете ищци е неприложимо в настоящия случай тъй като не е годно да ги легитимира като собственици. Твърди се в отговора, че към момента на откриване на наследството на П. Ф. процесният имот не е бил негова собственост и че няма как имотът да бъде наследен от ищците по делото.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Л.Й.Т. е изразил становище за недопустимост на исковата претенция и твърди нейната неоснователност по възражения: не оспорва, че между ответника Т. и П. Ф. е извършена разпоредителна сделка с процесния имот; че към момента на продажбата П. Ф. е единствен собственик на имота, придобит от неговата баба с приложения по делото н.а. № 91/1986 г. Оспорва наведените по делото твърдения за симулативност и нищожност на Договор за продажба, обективиран в н.а.№ 31, т.II, рег.№ 2090, дело 231/28.10.2005 г. като сочи, че никога между страните не е имало уговорка собственик на имота да остане П. Ф. Оспорва и твърдението, че сделката е сключена, за да бъде лишена ищцата Д.Ф. от претенции към имота при евентуален развод. Твърди се, че договорът за продажба е реална разпоредителна сделка; че не е обявен за нищожен по съответния ред и е породил вещно прехвърлителното си действие спрямо Л.Т.. Процесното жилище било лична собственост на П. Ф., придобито от баба му преди брака; че с тази сделка се възстановяват нарушените му права още през 1986 год.; през 2007 г. от ищците срещу ответника Л.Т. било заведено дело за разваляне на сделката, предмет на настоящото дело и предаване владението върху процесния имот - иск по чл.108 от ЗС по гр.д. № 2832/2007 г. на ВРС, 10 с-в, гр.д.№1353/09 г. на ВОС и гр.д. № 659/10 г. на ВКС, III г.о., с което съда е признал ответника за собственик на процесното жилище и е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС като неоснователен, като в тази връзка твърди, че между страните за същия предмет и на същото основание вече е воден иск, поради което счита, че настоящото дело следва само на това основание да бъде прекратено като недопустимо. Сочи се, че Р.П. е добросъвестен купувач. Не оспорва, че ответниците по делото живеят на семейни начала и от съвместното им съжителство имат родено дете – Л. Т. Прехвърлянето на процесния имот било с оглед обезпечаване на ответницата и роденото дете. Оспорва, че ищците са придобили правото на собственост върху процесното жилище на основание наследяване по закон от П. Ф.

По възражението на ответната страна за недопустимост на иска, съдът го намира за неоснователно, тъй като по гр.д. № 2832/2007 г. на ВРС, Х състав по описа на ВРС /гр.д.№ 1353/09 г. на ВОС и гр.д. № 659/10 г. на ВКС, III гр.о./ първоначално предявеният иск по чл.108 от ЗС срещу Л.Т. е бил оттеглен и производството в тази част е било прекратено. В останалата му част производството не е идентично нито по предмет, нито по страни с настоящото.

По фактите:

Видно от нотариален акт № 91, том II, дело № 512/1986 год. на нотариус Л. Г. при ВРС, че Р. Х. е прехвърлила на П. Н. Ф. собствеността върху процесния апартамент № 21, находящ се на пети етаж, крилото ляво от входа на жилищната сграда на бул. «Георги Димитров» № 8, гр. Варна, ведно с таванско и избено помещение, както и 56/2970 ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху държавно място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с пространство от 515 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане.

С договор за покупко – продажба от 28.10.2005 год., обективиран в НА № 31, том II, рег. № 2090, дело № 231/2005 год. описания по - горе имот е прехвърлен от П. Н. Ф. на Л.Й.Т..

С последващ нотариален акт № 63, том I, рег. № 1554, дело № 56/21.03.2012 год. на нотариус И. М. № 195 при ВРС – Л.Й.Т. е прехвърлил собствеността върху имота чрез договор за покупко-продажба на Р.Е.П..

В открито съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците Л.Т. и Р.П. към датата на сключване на договора за покупко-продажба към 21.03.2012 год. живеят на семейни начала.

Видно от удостоверение от 13.09.2009 год., издадено въз основа на акт за граждански брак № 2672/23.12.1989 год. на Община Варна, че П. Ф. и Д. С. са сключили граждански брак.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № ИАО–794/II-212/20.12.2006 год. на Община Варна, че Д. Й. Ф. и А.П.Ф. са наследници по закон на П. Н. Ф., починал на 08.12.2006 год. в гр.Варна.

Видно от удостоверение изх. № ЗАО 13242/27.03.2007 год. на Община В., че преди смъртта си П. Н. Ф. е имал постоянен адрес в гр.Варна, ж.к.Младост, бл. 146, вх.4, ет.6, ап.82 и настоящ адрес – гр. Варна, бул.Сливница, № 8, ет.5, ап.21.

Видно от представеното по дело съдебно решение № 313/22.03.2005 год. по гр.д. № 2086/2004 год. на ВОС, че е прието за установено, че П. Н. Ф. не е баща на детето – Й. П. Ф., родено на *** год.

По делото е представено копие от искова молба за прекратяване на брака между П. Ф. и Д. Ф. по взаимно съгласие, заведена на 27.08.2004 год., от която се установява косвено твърдяната раздяла между съпрузите Ф. към 2004 год.

Видно от представения по делото договор за наем от 30.09.2003 год., с рег. № 2550/30.09.2003 год. на нотариус М. Т., нотариус с район на действие ВРС, рег. № 334 на НК, че същият е сключен между П. Н. Ф. и Р. Н. С., с който първият се е задължил да предостави за временно и възмездно ползване процесния имот за срок от 2 години, считано от 01.10.2003 год.

С анекс към договор за наем от 30.09.2003 год., че на 25.09.2006 год. П. Ф. и Р. С. са уговорили месечна наемна цена за имота в размер на 400 лева и срок на договора до 01.08.2008 год.

Представени и приети като доказателства по делото са разписки за наем /л.17/ от 05.01.2004 год., 13.01.2004 год., 10.09.2004 год., 22.08.2005 год. и 25.09.2006 год.

Видно от удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № АУ038129ВН/02.04.2013 год. на Община Варна и удостоверение за раждане, че ответниците по делото имат дъщеря – Л. Л. Т., родена на *** год..

От представеното по делото решение № 1213/21.04.2009 год. по гр.д. № 2832/2007 год. на ВРС, че е признато за установено по иска на Д.Ф. и А.Ф. против Р. С., Л.Т. и „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД, че договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 31, т.II, рег. № 2090, н.д. № 231/28.10.2005 год. на нотариус № 213 при ВРС е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.23 от СК, отхвърлен е предявеният иск по чл.108 от ЗС против Р. Н. С. /свидетел в настоящото производство/ за предаване владението върху процесния имот и са отхвърлени предявените против Р. Н. С. и „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.60 от ЗКИ, чл.168 ЗЗД и чл.73, ал.3 от СК за приемане за установена нищожността на учредената договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД върху недвижимия имот за обезпечение изплащането на отпуснат на Румен Съев кредит по договор за банков кредит, вписана под № 149, том I, вх. Рег. № 5449/2007 год. на СлВ – Варна и постановяване на заличаването й като неоснователен. Решението на ВРС е отменено с решение № 1691/19.12.2009 год. на ВОС по в.гр.д. № 1353/2009 год., в частта, с която е признато за установено, че договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 31, т.II, рег. № 2090, н.д. № 231/28.10.2005 год. на нотариус № 213 при ВРС е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.23 от СК /отм./ и в частта за присъждане на разноски. С решение № 98/15.03.2011 год. постановено по гр.д. № 659/2010 год. на III г.о. на ВКС е обезсилено решение № 1691/19.12.2009 год. по гр.д. № 1353/2009 год. на ВОС в частта, с която е отхвърлен иска на Д.Ф. и А.Ф. против Р. С., Л.Т. и „Райфайзенбанк” /България/ ЕАД за приемане на установено, че договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 31, т.II, рег. № 2090, н.д. № 231/28.10.2005 год. на нотариус № 213 при ВРС е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.23 от СК /отм./.

Пред ОС са ангажирани гласни доказателства за установяване на твърдяната симулативност на атакувания договор за покупко-продажба.

Изготвено е заключение по допусната съдебно – графологична експертиза на вещото лице Е. А., която съдът кредитира като безпристрастно и обективно дадена, и от което се установява, че подписът, положен в графа „получил сумата”, в разписка за наем от 25.09.2009 год. е изпълнен от П. Н. Ф.

За уважаване на иска по чл.108 от ЗС ищците следваше да докажат преди всичко своето право на собственост върху процесния спорен имот на твърдяното от тях правно основание – наследяване от П. Т.. Основаният преюдициален въпрос е въпросът за твърдяната нищожност на двата договора, легитимиращи ответницата Р.П. като собственик на спорния апартамент, евентуално – твърдението за липса на вещно-транслативен ефект за втория договор. 

Твърденията в исковата молба по отношение на договора за покупко-продажба по нот.а. №31/2005 год. на ВН, с който П. Ф. е продал спорния имот на Л.Т., са за абсолютна симулативност. Не се твърди, че този договор прикрива друга сделка, а се твърди, че договорът е целял да прикрие действителния титуляр на правото на собственост и транслативният му ефект не е желан въобще. От една страна твърденията са, че с договора се целяло отблъскване на претенции за предоставяне ползването на имота като семейно жилище, от друга страна, избягване на наследяване на имота от страна на съпругата на прехвърлителя Д.Ф.. 

По твърденията за абсолютна симулация от страна на ищците същите следваше да докажат, че: страните по договора не са имали воля изобщо да бъдат обвързани от него, а са го сключили само, за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са желаели.

Страните по делото не са твърдяли, а и не е било спорно, че не разполагат с обратно писмо за разкриване на симулацията и че такова не е съставяно по никоя от атакуваните сделки.

При такива твърдения, следва да се приеме, че твърдяната симулативност е била насочена към елиминиране на правата на всяко трето лице, а не само на наследниците на прехвърлителя и при това положение разкриване на симулацията не може да бъде извършено с гласни доказателства, като събраните такива по делото са недопустимо доказателствено средство.

По отношение на действителната воля на страните по сключената сделка нотариалният акт е частен документ /по отношение на извършването на волеизявленията пред нотариуса нотариалният акт е официален свидетелстващ документ/. Наследниците от прехвърлителя нямат повече права от самия прехвърлител, който е участвал в атакуваната сделка, да я оспорват, тъй като те са негови универсални правоприемници по отношение на тази сделка, а не трети лица. Следователно, нито наследодателят, нито неговите правоприемници  биха могли да оспорват верността на волеизявлението на Пламен Филипов с гласни доказателства – чл. 164, ал.1, т.6 ГПК /не се оспорва, че волеизявлението е било направено пред нотариуса в този му вид, което би било оспорване по чл. 164, ал.1, т.2 ГПК, а се оспорва верността на волеизявлението по отношение на сключването на заявената пред нотариуса сделка/.

Симулацията може да бъде разкрита от участваща в сделката страна или нейни правоприемници и чрез свидетелски показания, по арг. от чл. 165, ал.2 ГПК, ако е налице т.нар. начало на писмено доказателство - документ, изходящ от ответника, от който може да бъде заключено, че симулацията вероятно е налице. Такъв документ по делото не е представян.

Хипотезата на чл. 165, ал. 2, изр. последно, изключваща ограничението за допускане на гласни доказателства само при начало на писмено доказателство при твърдения за симулативност на сделката, не може да бъде приложена по настоящото дело. Двете ищци не са трети лица по отношение на процесната сделка, не са и наследници, срещу които сделката е насочена, тъй като при абсолютната симулация наследодателят уговаря запазване на правата си, а не елиминиране на наследници с право на запазена част, както би било при относително симулативна сделка, прикриваща действитеното основание за прехвърляне на право на собственост. При уговорка за абсолютна симулативност наследодателят е следвало да се съобрази с разпоредбите на чл. 164 ,ал.1, т.6 ГПК и чл. 165 ГПК и да предвиди доказателства за разкриване на симулативността, за да може да си върне имота. Липсва доказаване в тази насока. Твърдението за уговорка «връщането» на имота да стане чрез прехвърляне на имота на дъщерята на наследодателя след неговата смърт също не е доказано.

Събраните по делото доказателства, от които се установява, че П. Ф. е получавал наем от процесния апартамент след продажбата, че е имал настоящ адрес, съвпадащ с адреса на спорния имот до смъртта си, както и че същият е разполагал с достатъчно средства от продажбата на имот /нотариален акт № 113, том VIII, рег. № 8644, дело № 1280/29.11.2004 год. – л.184/, не променят извода на съда за недоказана симулативност на сделката.

Не е доказана симулативност или липса на прехвърлителен ефект и по отношение на последващата прехвърлителна сделка.

При това положение не е доказано към датата на откриване на наследството на П. Ф. в патримониума му да е бил процесния имот и ищците да са го придобили по наследство. Липсва активна материално-правна легитимация за водене на ревнадикационен иск.

Предявеният иск за собственост като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не се присъждат, тъй като въззиваемият Т., който ги е претендирал, не е представил доказателства за заплащане на адвокатския хонорар, посочен в списъка му за разноски.

  Водим от горното, съдът

                             

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/14.02.2014 год. по гр.д. № 409/2013 год. по описа на ОС ВАРНА.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: