ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       № 335

 

                                    20.05.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 20. 05.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

        Членове: Петя Петрова     

                  Мария Маринова                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 245 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл. 274, ал.2, изр. I –во ГПК и е образувано по частна жалба на Г.К.Т., подадена чрез адв. И., против определение № 921/20.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 192/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без разглеждане насрещната й въззивна жалба вх.№ 85721/31.12.2018 г. срещу решение № 4210 от 24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 6382/2018 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът й срещу „Банка Пиреос България“ АД с пр.осн. чл. 74, ал.4, вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017 г. към трудов договор от 12.11.2007 г., сключено между страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от 12.09.2017 г. до 31.12.2017 г.“, поради противоречие със закона.

Жалбоподателката е настоявала, че определението на окръжния съд е неправилно, като постановено в нарушение на закона и е необосновано, като е молила за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на производството по насрещната й въззивна жалба. Молила е и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Насрещната страна „Банка Пиреос България“ АД е подала писмен отговор, с който е оспорила частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното определение е молила за потвърждаването му и за присъждане на разноски за производството по частната жалба.

Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

С решение № 4210 от 24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 6382/2018 г. по описа на Варненския районен съд, съдът е отхвърлил предявения от Г.К.Т. срещу „Банка Пиреос България“ АД иск по чл. 74, ал.4, вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействително на допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017 г. към трудов договор от 12.11.2007 г., сключен между страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от 12.09.2017 г. до 31.12.2017 г.“, поради противоречие със закона и със същото решение е уважил останалите искове: на осн. чл. 74, ал.4 вр. с ал.1 от КТ обявил за недействително допълнително споразумение №903/04.12.2017 г. към същия трудов договор, поради противоречие със закона; на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ признал за незаконно и отменил уволнението на Г.Т.; на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ възстановил Г.Т. на заеманата преди уволнението длъжност. Решението е връчено и на двете страни на 12.11.2018 г., като в срока за обжалване банката – ответник е подала въззивна жалба срещу решението в частта, с която са били уважени исковете на ищцата. Последната не е подала в срока въззивна жалба срещу решението в частта на отхвърления с него иск. Преписът от въззивната жалба е връчен на Г.Т. на 17.12.2018 г. и в двуседмичният срок за отговор тя е депозирала, върнатата от съда с обжалваното определение, насрещна въззивна жалба.

Насрещната въззивна жалба е нов институт на гражданския процес, уреден в чл. 263 ГПК. Срокът за нейното подаване се свързва не с връчване на решението, както е при обикновената въззивна жалба, която открива въззивното производство, а с наличието на вече открито такова с първоначалната жалба в един последващ момент в рамките на срока за отговор на последната. Условията за допустимост на насрещната въззивна жалба включват подадена първоначална жалба, спазване на срока за отговор на последната и наличие на интерес от обжалването. Съгласно новите процесуални правила приложението на института на насрещната въззивна жалба се мотивира с предоставената допълнителна възможност на страната да упражни правото си на въззивно обжалване, ако тя е пропуснала срока за това или подадената от нея жалба е била върната като нередовна. Освен това, тази страна може да не е имала намерение да обжалва дори и решението да не я удовлетворява напълно, ако противната страна не подаде жалба, която би могла да утежни положението й. Целта е не само да се преодолее забраната за влошаване положението на обжалващия, тъй като въззивният съд не би могъл да преразглежда решението и в необжалваната му част, макар то може да е неправилно в нея, а и за да се избегне опасността от противоречиви съдебни становища по отделните части от него. По този начин се гарантира диспозитивността на процеса и равенството на страните в него, тъй като всеки ответник по въззивна жалба след получаване на препис от нея, би могъл да предизвика с насрещна въззивна жалба производство по самостоятелно обжалване пред въззивния съд, което намира положение не само при обжалване на решението по един иск, но и при обективното и субективното съединяване на искове, какъвто е и настоящия случай с пет обективно съединени искове. Институтът на насрещната въззивна жалба не е ограничен от законодателя в прилагането му спрямо оная част от предмета на спора, разгледан от първоинстанционния съд, въведена и като предмет на въззивното производство, чрез въззивна жалба на противната страна. В тази насока е и трайната и последователна практика на ВКС (определение № 405/28.05.214 г. по ч.т.д.№ 739/2014 г. I т.о.; определение 804/25.06.2013 г. по гр.д.№ 2518/2013 г. на III г.о., определение № 263/13.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 251/2011 г. на III г.о.).

За да остави без разглеждане насрещната въззивна жалба, окръжният съд е приел същата за недопустима, предвид липсата на обусловеност на насрещната въззивна жалба от подадената въззивна жалба. Посочил е, че със същата се цели въвеждането за разглеждане на иск, който не е предмет на образуваното въззивно производство, поради което и представлява въззивна  жалба (а не насрещна въззивна жалба), подадена извън преклузивния срок за обжалване на решението.

Насрещната въззивна жалба на Г.К.Т. е била допустима, тъй като е подадена при образувано по въззивна жалба на другата страна въззивно производство, в срока за отговор на първоначалната въззивна жалба и жалбоподателката има интерес да обжалва решението в отхвърлителната му част. Друго изискване за допустимост на същата законодателят не е предвидил. Затова, при невъведено от законодателя изискване за идентичност в предмета на иска или възражението, ползващо се със сила на пресъдено нещо, на първоначалната и насрещната жалби и липса на законово основание за извеждането му от друго процесуално правило, то насрещната въззивна жалба е следвало да бъде приета за разглеждане от окръжния съд. Обжалваното определение като постановяващо различен резултат е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството в тази част.

Доколкото с настоящото определение не се приключва делото по см. на чл. 81 от ГПК, то и разноски не следва да се присъждат. Те се дължат с крайния съдебен акт в съответната инстанция с оглед резултата от производството.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 921/20.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 192/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без разглеждане насрещната въззивна жалба на Г.К.Т. с вх.№ 85721/31.12.2018 г. срещу решение № 4210 от 24.10.2018 г., постановено по гр.д. № 6382/2018 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът й срещу „Банка Пиреос България“ АД с пр.осн. чл. 74, ал.4, вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017 г. към трудов договор от 12.11.2007 г., сключено между страните, в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от 12.09.2017 г. до 31.12.2017 г.“, поради противоречие със закона и ВРЪЩА  делото в тази част за продължаване на производството по насрещната въззивна жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ