О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

……….05.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, на 15 май, две хиляди и четиринадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ:  Северина Илиева

                          Петя Петрова

Като разгледа докладваното от съдия П. П. в.ч.гр.д. № 246  по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частни въззивни жалби на „ХипоКредит” АД и на Д.В.В. против определение № 444/07.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 854/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските, наречена въззивна жалба вх.№ 36454 от 09.12.2013 г. от „ХипоКредит” АД и молба вх.№ 36863 от 11.12.2013 г.  от адв. Д.П., като пълномощник на Д.В.В. за изменение на решение № 2373, постановено на  18.11.2013 г. по гр.д. № 856/2013 г. на Варненския окръжен съд, в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателят „ХипоКредит” АД е настоявал, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и противоречащо на закона, като е молил за отмяната му с произтичащите от това последици. По същество е изложил оплаквания за липсата на предпоставки за солидарното му осъждане за заплащане на разноските, тъй като не оспорвал правото на ползване на ищцата и не дал повод за завеждане на делото. Не били налице и предпоставки за солидарно осъждане на ответниците за разноските. Окръжният съд не взел предвид искането му за намаление на адвокатското възнаграждение и не отчел несъответствието между размера на възнаграждението и фактическата и правна сложност на делото, което било гледано само в едно съдебно заседание, без изслушване на експертизи и без отлагане за събиране на допълнителни доказателства.

Жалбоподателят Д.В. е сочил, че обжалваното определение е недопустимо, респ. неправилно – немотивирано и незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за отпадане на отговорността му за разноските заедно с осъждане на ищцата да му заплати сторените пред окръжния съд такива, съобразно приложен списък. Като евентуално е заявил искане за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на 913,85 лв., респ. на 1370,77 лв. и отмяна на солидарната му отговорност наред с останалите ответници. Навел е оплаквания за липсата на искане от ищцата за солидарно осъждане на ответниците за разноските и поради това за недопустимо произнасяне на окръжния съд в тази насока, както и оплаквания за липсата на предпоставки за солидарността. Изразил е несъгласие с изводите на окръжния съд, че в случая отговорността за разноските била отговорност за вреди, която е солидарна, когато увреждането е от неколцина. Навел е и оплаквания по размера на адвокатското възнаграждение, което според него било прекомерно, защото делото протекло само в едно заседание, без отлагане и събиране на допълнителни доказателства, изготвяне на експертизи и изслушване на вещи лица и в този случай размерът му следвало да се редуцира до сумата от 913,85 лв., респ. до 1370,77 лв. в случай, че се включи такова и по молбата за обезпечение.  Освен това, доколкото изобщо не оспорвал иска, а признавал правото на ползване на ищцата,  той не следвало да отговаря за разноски, което възражение неправилно не било уважено от окръжния съд.

Писмени отговори на двете жалби е подала  С.Д.Г., чрез адв. Г.Н., с които е оспорила същите, молила е за оставянето им без уважение и за потвърждаване на обжалваното определение на окръжния съд. Посочила е, че с действията по насочването на принудителното изпълнение върху имота, по отношение на който тя имала право на ползване,  всички ответници са оспорили правото й, което е обусловило и правния й интерес от водене на делото. Затова правилно окръжният съд е осъдил всички ответници  солидарно да заплатят разноските. Адвокатският хонорар не бил прекомерен, а съобразен с този по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правната сложност и материалният интерес по делото били определящи за конкретния размер на хонорара, а броят на проведените съдебни заседания, липсата на свидетели и вещи лица, нямали определящо значение за това. Добавила е, че оплакванията на първия жалбоподател изобщо не следвало да се разглеждат, защото той не бил направил своевременно възражение в тази насока.

Писмен отговор по жалбата на Д.В. е подал „ХипоКредит” АД, който по същество е споделил наведените оплаквания и отчасти е преповторил тези от своята жалба.

И двете частни въззивни жалби са допустими, като подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалването на определението на окръжния съд по чл. 248 от ГПК, като неизгодно за тях и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледани по същество, те са отчасти основателни по следните съображения:

С решението по делото /гр.д. № 854/2013 г./, окръжният съд е уважил установителния иск на С.Г. срещу четиримата ответници – П. П., С. П., „ХипоКредит” АД и Д.В. за признаване правото на ищцата на ползване върху ¾ ид.части от недвижим имот и е осъдил солидарно ответниците да й заплатят разноските, включващи 2 500 лв. възнаграждение за един адвокат и 238 лв. държавна такса.

В случая не е била налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, защото жалбоподателите с поведението си, като участници в изпълнителното производство насочено срещу имота, са оспорили правото на ищцата да го ползва и макар в хода на съдебното производството да са признали факта, че тя има право на ползване, не са признали иска й, а напротив – възразявали са по допустимостта и основателността му и са молили за прекратяване на делото, евентуално за отхвърлянето му спрямо тях. В този смисъл неоснователни са и оплакванията им за липсата на предпоставките, ангажиращи отговорността им за разноските: с поведението си да не са дали повод за завеждане на делото  и да са признали иска.

Правилно окръжният съд е преценил, че единствено жалбоподателят Д.В. е упражнил своевременно правото си да поиска намаление на адвокатското възнаграждение, поради което и оплакванията на „ХипоКредит” АД за липсата на произнасяне по искането му в тази насока са неоснователни.

Видно е от съдебния протокол от 18.10.2013 г., когато е приключило производството в първата инстанция, че единствено процесуалният представител на жалбоподателя В. е заявил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Оплакванията на последния, че окръжният съд неправилно не е намалил размера му са несъстоятелни. Това е така, тъй като договореното и платено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото с предмет установителния иск за право на ползване върху недвижим имот и на събрания значителен обем доказателствен материал.

Не могат да служат като аргумент в подкрепа на тезата за липсата на сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания или липсата на разпитани свидетели или изслушани вещи лица. Напротив, видно от книжата по делото, отлагане не се е наложило именно, защото процесуалният представител на ищцата своевременно е ангажирал всички необходими доказателства, което сочи на предварителна и задълбочена работа по делото и адекватно упражняване на процесуални права. Освен това, при преценката за реалната сложност на делото следва да се вземе предвид и обстоятелството, че защитата на ищцата е била проведена по отношение на четирима различни ответници, имащи различна връзка с относимите към спорното материално право факти. Платеният реално адвокатски хонорар е 2 500 лв., видно от отбелязването в договора за правна защита и съдействие и макар той да се явява над минималния размер по наредбата /913,85 лв./, това възнаграждение, предвид изложените по-горе съображения, не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не подлежи на редуциране. До този извод е достигнал и окръжния съд, като не е уважил възражението на жалбоподателя В. по чл. 78, ал.5 от ГПК, поради което и оплакванията в тази връзка срещу определението по разноските не могат да бъдат споделени.

Основателно, обаче се явява възражението на жалбоподателите за липсата на основание за солидарното осъждане за заплащане на разноските по делото:

Вземането за разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна ги дължи в пълен размер. В случаите, когато страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общия принцип, разписан в чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. При положение, че липсва изрична законова норма, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между ответниците по делото, отговорността за разноските, които следва те да заплатят на ищцата не е солидарна по см. на чл. 121, ал.1 от ЗЗД. Независимо, че задължението за разноските е възникнало от един и същи юридически факт, всяка от страните отговаря разделно за дълга. Поради това, като не е уважил възражението в тази насока, окръжният съд е процедирал неправилно и определението му по чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено в тази част и вместо това да се постанови изменение на решението в частта му за разноските с отмяна на солидарното осъждане за заплащането им.

В останалата част, обжалваното определение на окръжния съд не страда от посочените в жалбите пороци и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Апелативен съд –Варна

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 444/07.02.2014 г. постановено по гр.д. № 855/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, САМО В ЧАСТТА, с която са оставени без уважение молбите на ХипоКредит” АД и Д.В.В. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските досежно солидарното осъждане на ответниците за заплащането им и вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение № 2373 от 18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 854 / 2013 г. по описа на Варненския окръжен съд,  В ЧАСТТА, с която П. Р. П., С. И. Петкова, „ХипоКредит” АД и Д.В.В. са осъдени солидарно да заплатят на С.Д.Г. сумата от 2 738 лв. сторени разноски: 2 500 лв. за възнаграждение за един адвокат и 238 лв. държавна такса, като постанови:

ОСЪЖДА П. Р. П., С. И. П., „ХипоКредит” АД и Д.В.В. да заплатят на С.Д.Г. сумата от 2 738 лв. сторени разноски: 2 500 лв. за възнаграждение за един адвокат и 238 лв. държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 444/07.02.2014 г. постановено по гр.д. № 855/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.