Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

97

 

гр.Варна,  13.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и пети май, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 246/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение № 171/15.02.2016 г. по гр.д.№ 2935/15 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е уважен иска, предявен от Д.И.С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1,т.1 от ЗОДОВ и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска. В условията на евентуалност се поддържа искане за значително намаляване на размера на присъденото обезщетение, уточнено в съдебно заседание като намаляване на присъдените суми с десет пъти.

Отговор на въззивната жалба не е подаден. В съдебно заседание пълномощникът на въззивника изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

В необжалваните отхвърлителни части, решението е влязло в сила.

Предявени са искове от Д.И.С. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 90000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 116, ал.1, т.7 и т.9 от НК, за периода от 08.11.2012 г. до  10.06.2015 г., на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и за сумата от 60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконно задържане за времето от 08.11.2012 г. до 26.02.2014 г., на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Претендирана е и законната лихва върху двете суми.

Твърденията са, че повдигането на обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление и задържането под стража е причинило на ищеца описаните в исковата молба неимуществени вреди, отразявайки се негативно както на семейните му връзки, така и на професионалния му живот.  

Оспорвайки исковете, Прокуратурата на РБ възразява, че обезщетенията не следва да се претендират поотделно, а като обща сума и възразява срещу претенцията за законна лихва от  08.11.2012 г. до 10.06.2015 г.  Оспорва размера на претенцията, като твърди, че е завишена и че не носи отговорност за условията в арестите.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем на 09.11.2012 г.  по ДП № 407/2012 г. на РУП – Аксаково и е задържан за срок от 72 часа за това, че на 7.11.2012 г. в гр.Аксаково, с користна цел, умишлено умъртвил Б. Д.Е. като деянието е извършено предумишлено – престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и 9 от НК. Убитият е бил вуйчо на ищеца, двамата имали бизнес отношения, живеели в съседни входове на обща сграда.

На 12.11.2012 г. е постъпило искане от Прокуратурата за определяне на постоянна мярка „Задържане под стража“, което е било уважено, а определението – потвърдено от АС-Варна по ВЧНД № 334/12 г.

С определение от 26.02.2013 г. по ЧНД № 205/13 г. на ВОС мярката „задържане под стража”  е изменена в „домашен арест“. Определението е протестирано и отменено от въззивния съд, който е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража“. В досъдебното производство са подавани множество молби за изменение на мярката, но всички са били отхвърлени.

Съдебната фаза на наказателното производство е започнала на 18.12.2013 г. с внесения от ВОП обвинителен акт за престъпление по чл. 116, ал.1, т.7 и т. 9 от НК, по който е образувано НОХД № 1537/2013 г. на Окръжен съд-Варна. Постановена е присъда на 26.02.2014 г., с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по обвинението, а предявеният граждански иск е отхвърлен. На същата дата мярката за неотклонение е изменена от „задържане под стража“ в „подписка“. Присъдата е влязла в сила на 10.06.2015 г.

Повдигатото и поддържано обвинение е продължило 2 години и 7 месеца – от 09.11.2012 г. до 10.06.2015 г., а срокът на задържането под стража е 475 дни - от 09.11.2012 г. до 26.02.2014 г.

 Безспорен е факта, че овбинението е медийно отразявано в печатни и електронни медии, проследяващи хода на предварителното производство и на съдебния процес.

По делото са събрани гласни доказателства, установяващи, че поради близостта си с убития, ищецът тъгувал и страдал от неговата загуба. Оплаквал се от лошите условия и от студа в ареста и преживявал дискомфорт от факта, че е разделен от семейството си. След освобождаването му, станал затворен, ограничил контактите си. Поради наложени обезпечителни мерки, изпаднал в затруднено финансово състояние. Въпреки постановената оправдателна присъда, хората сочели ищеца като убиец.

Правилен е извода на съда за неоснователност на възражението на ответника, че иска по чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по т.1 от същия текст. Повдигането на обвинение и задържането макар и да са в  пряка връзка и обусловеност по правилата на НПК, са различни юридически факти, от които субекта търпи различни правни последици. Вредите, произтичащи от различни юридически факти са самостоятелно основание за претендиране на обезщетения.

Чл. 2, ал.1 т.1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на Държавата за вреди от действията на разследващите органи, прокуратурата или съда. Доказателствата по делото установяват причинен на ищеца стрес в резултат от поставянето му в условия, ограничаващи правото на му свобода, в обременяване на съзнанието му с обвинение в извършване на престъпление, в ограничения от имуществен характер, които са се отразили върху издръжката на неговото семейство – съпруга и дете.  Съдът приема за доказани твърденията, че ищецът е изпитвал чувства на унижение, срам и тревога и тези вреди са пряка и непосредствена последица от предявяването на незаконно обвинението и от задържането под стража.

Задържането под стража е продължило около една година и три месеца. С оглед тежестта на обвинието, срокът е разумен, но е продължителен с оглед последвалата незаконност. Преценявайки този срок и доказателствата за характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, Варненският апелативен съд приема, че искът по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ следва да бъде уважен в размер на 10000 лева. Безспорно е, че задържането под стража се е отразило както на емоционалната сфера на ищеца, така и на неговите близки. Преживените стрес, чувство за несправедливост и срам са доказани в процеса, но уважаването на иска в по-голям размер не би било съответно на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.  

По отношение на ищеца е било повдигнато обвинение, за което се предвижда най-тежкото наказание. Наказателното производство е преминало през всички етапи на съдебното производство, не е било прекратено в по-ранна фаза, а постановената оправдателна присъда е била протестирана. Периодът от почти три години, през които е поддържано обвинението е преминал в тревоги и стрес както в личен, така и в обществен план, накърнил е доброто име на ищеца, честта и достойнството му. С оглед доказателствата за вида на претърпените неимуществени вреди, съдът приема, че искът по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, съобразен с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 10000 лева.

За сумите над посочените по-горе размери и за присъдените разноски  съобразно с уважената част от исковете - над сумата от 1066.00 лева, обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковете - отхвърлени.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                    Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 171/15.02.2016 г. по гр.д.№ 2935/15 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТИТЕ МУ, с които исковете, предявени от Д.И.С. са уважени: за сумата от 10000 лева до 90000 лева – за иска по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 10000 лева до 51157.89 лева – за иска по чл.2, ал.1,т.1 от ЗОДОВ и за разноските над сумата от 1066.00 лева до  присъдения размер от 7528.42 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от Д.И.С. срещу Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1,т.3 за сумата над 10000.00 лева до 90000 лева и по чл.2, ал.1,т.1 от ЗОДОВ – над сумата от 10000 лева до 51157.89 лева и за присъдените разноски над 1066.00 лева до 7528.42 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части. В необжалваните му отхвърлителни части, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.С. сумата от 400.00 лева, съразмерно с уважената част от исковете – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                          2.