Р Е Ш Е Н И Е

 

№  121/16.07.2014 г.                                                              гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

Апелативен съд – Варна,                                    Гражданско  отделение

на 02 юли                                                            2014 год.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар:  В.Т.

Като разгледа  докладваното от СЕВЕРИНА ИЛИЕВА въззивно гр. д. № 247 по описа на 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 27 от 25.07.2013 г., постановено по гр. д. № 60/2012 г. Силистренският окръжен съд е:

1/ осъдил „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра да заплати на П.М.М. и В.В.М., двамата от с. Проф. Иширково, Силистренска обл. обезщетения за неимуществени вреди от по 120 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от 23.03.2009 г., претърпени в резултат на смъртта на дъщеря им М. П. М., починала на 29.11.2009 г. в болницата; 2/  отхвърлил исковете на П. и В. М. срещу ответната МБАЛ за разликите над присъдените им обезщетения от по 120 000 лева до пълния размер на претенциите; 3/ отхвърлил исканията на П. и В. М. за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от 29.11.2008 г. до 23.03.2009 г.; 4/ осъдил „Generali Застраховане” АД-София да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра сумата от 19 000 лева, ведно със законната лихва от 04.06.2012 г. след като МБАЛ заплати на П. и В. М. присъденото им обезщетение за неимуществени вреди общо за двамата в размер на 240 000 лева, ведно със законната лихнва от 23.03.2009 г.; 5/ отхвърлил предявения от „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра срещу  „Generali Застраховане” АД-София обратен иск за размера над 19 000 лева; 6/ присъдил в полза на ищците П. и В. М. по компенсация съобразно уважената и отхвърлена част от исковите им претенции разноски в размер на 12 306,67 лева, дължими от „МБАЛ-Силистра” АД.

С решение № 50 от 13.03.2014 г., постановено по същото дело, Силистренският окръжен съд е осъдил З.Г. *** и Валентин П.С. /погрешно посочено собствено име  - вместо В. /от с. Проф. Иширково, Силистренска обл. да заплатят СОЛИДАРНО на „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра сумата от 221 000 лева ведно със законната лихва от 04.06.2012 г. след като „МБАЛ-Силистра” АД заплати на П. и В. М. присъдените им обезщетения.

І. Недоволни от решение № 27 от 25.07.2013 г. / вж. в. гр. д. № 481/2013 г. на ВАпС/ са останали:

1/ П. и В. М., които го обжалват чрез пълномощниците си адв. П. Н. и адв. Р. К. В ЧАСТИТЕ МУ, с които претенциите им за обезщетения за неимуществени вреди за разликите над присъдените им от по 120 000 лева за всеки един от тях до пълния им размер от по 180 000 лева са отхвърлени, както и В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени исканията им за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от 29.11.2008 г. до 23.03.2009 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части с молба да бъде отменено и постановено ново, с което исковите претенции да се уважат в пълния им размер с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу първата въззивна жалба е постъпил писмен отговор от „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра и З.Г.Г. чрез процесуалните им представители, в които се изразява становище за нейната неоснователност.

2/ „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра обжалва същото решение /№ 27/25.07.2013 г./ В ЧАСТИТЕ МУ, с които е осъдено да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 120 000 лева, както и разноски по делото с молба като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон да бъде отменено, а предявените искове изцяло отхвърлени с произтичащите от това законни последици – присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от процесуалните представители на ищците, в който са изразили становище за нейната неоснователност.

В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор от процесуалния представител на З.Г.Г., в който е изразено становище за основателност на жалбата с молба след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, исковете да бъдат изцяло отхвърлени, евентуално присъдените обезщетения намалени на по 10 000 лева за всеки един от ищците.

3/ „Дженерали Застраховане” АД-София в качеството му на трето лице-помагач и ответник по предявените обратни искове обжалва решение № 27/25.07.2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено да заплати на „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра обезщетение от 19 000 лева, в която част моли като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено и предявените срещу него обратни искове изцяло отхвърлени. Евентуално се моли присъденото обезщетение да бъде намалено от 19 000 на 9 500 лева. Претендират се и разноски.

Срещу тази жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са подали писмени отговори „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра и  З.Г.Г. чрез процесуалните си представители, в които изразяват становище за нейната неоснователност.

Постъпил е и писмен отговор и от процесуалния представител на ищците, в който се сочи, че така подадената жалба касае договорни отношения между жалбоподателя и ответника „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра, по които те не са страна и не могат да изразят становище.

ІІ. Решение № 50 от 13.03.2014 г.  е обжалвано като неправилно САМО от З.Г.Г. чрез пълномощника му адв. М. Р.. В жалбата се твърди, че СОС неправилно е уважил главните искове срещу „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра, което води до неправилност и на решението, с което са уважени и обратните искове срещу ответниците физически лица. Твърди се също, че ищците като лица, претърпели неимуществени вреди в резултат на пътния инцидент и последвалата смърт на тяхната дъщеря, са предявили претенция пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи-София и на 02.08.2012 г. им е било изплатено обезщетение от по 80 000 лева за всеки един поотделно. Ето защо, ищците не са имали право да претендират обезщетения от трети лица в т. ч. и от ответника по главния иск  „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра за същите вреди. В жалбата се излага, че когато едно лице може да претендира обезщетение за вреди от различни лица на различно основание, с факта на получаването на дължимото обезщетение от което и да е от тези задължени лица, вземането му към другите правни субекти се погасява. Освен така изложеното, във въззивната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закони.

          В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра, в който се изразява принципно становище за нейната неоснователност. С оглед на това, че в тази жалба се иска отмяна на решението, с което са уважени главните искове срещу „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра и като последица отхвърляне и на обратния иск срещу З.Г.,*** поддържа жалбата си срещу първото решение /№ 27/25.07.2013 г./.

В законоустановения срок срещу жалбата на З.Г. е постъпил и писмен отговор и от процесуалните представители на ищците П. и В. М.. В същия се излагат съображения за  частична недопустимост на жалбата с оглед на това, че Г. обжалва и решението на СОС № 27/25.07.2013 г., с което са уважени главните искове, предявени срещу „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра и което по отношение на Г. /привлечен като трето лице-помагач/ е влязло в сила. Изразено е и становище за неоснователност на тази жалба срещу решение № 50 от 13.03.2014 г. предвид наличието на влязла в сила осъдителна присъда срещу увредилите ищците лица, които не са репарирали причинените им вреди, а отговорността им е ангажирана по предявените срещу тях обратни искове. В отговора е направено изрично признание за получени от ищците от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на 02.08.2012 г. /съгласно приетото от окръжния съд и приложено и към възз. жалба у-ние/  обезщетения от по 80 000 лева за всеки един за вредите, причинени им само от В.С. и за които отговорност носи застрахователят. Според процесуалните представители на ищците предявените срещу ответното „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра главни искове са в качеството му на работодател на Г., поради което неговата  /на „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра/ и на Националното бюро за българските автомобилни застрахователи отговорност не е солидарна.

            Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

          СОС е сезиран с активно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

          П.М.М. и В.В.М.,*** претенидарт от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр. Силистра да заплати на всеки един от тях по 120 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживени болка, мъка, страдание - в резултат на  смъртта на дъщеря им М. П. М., ведно със законната лихва от 29.11.2008 г., както и всички направени по делото разноски. М. твърдят в исковата си молба /вх. № 471 от 23.03.2012 г./, че дъщеря им е починала в „МБАЛ Силистра” на 29.11.2009 г. от  гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта. Гнойно абсцедиращата следконтузионна пневмония се явява усложнение на травмата на гръдната клетка, получена при ПТП и е в пряка причинно-следствена връзка с нея. Въз основа на извършени съдебно - медицински експертизи в рамките на предходно наказателно производство е дадено заключение, че причинноследствената връзка между травмата при катастрофата и настъпилата смърт не се прекъсва. Освен това, експертизата заключава и че не са спазени установените правила на добрата медицинска практика, което пък е довело до недиагностициране, профилактиране и лекуване на съществуващата гръдна травма. С влязла в сила на 09.02.2012 г. присъда № 95/30.11.2010 г. по НОХД № 261/2010 г., СОС е признал за виновен доктор З.Г.Г., за това че на 27.11.2008 г. в гр. Силистра, като лекар, хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение" в „ МБАЛ Силистра" - АД, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Със същата присъда е признат за виновен и осъден и В.П.С., за това, че на 08.11.2008 г. по път № Ш-218 около 21.ЗО часа в посока гр. Силистра към с. Проф. Иширково, при управление на МПС -  л. а. „Сеат Толедо”, с рег. № В 86 31 NC в пияно състояние - с 1,20 промила алкохол в кръвта, е нарушил чл. 5, ал. 2, т. З , предложение „първо", чл. 20, ал. 1 и чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М., която е настъпила на 29.11.2008 г. –престъпление по чл. 343, ал. З, б „б”, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б „в”,  вр. с чл.    342, ал. 1 от НК. Ищците считат, че отговорността на ответника следва да се ангажира, тъй като е работодател /възложител на работата, при изпълнението на която са причинени вредите/ на признатия и осъден по посоченото НОХД хирург доктор Г.. С молба от 07.05.2013 г. /л. 176/ ищците са направили увеличение на исковите си претенции с 60 000 лева за всеки един от тях, допуснато с протоколно определение от 02.07.2013 г. /л. 329 на обр. стр./. В допълнителна ИМ /л. 241/ ищците са заявили, че претенцията срещу ответното дружество е единствено за вредите, които неговия служител е причинил, както и че отговорността на водача на МПС В.П.С. също ще бъде ангажирана отделно от настоящия процес.

В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор /л. 65-67/ ответното „МБАЛ-Силистра” АД оспорва исковите претенции по основание и по размер, прави възражение за съпричиняване както от осъдения водач на МПС, причинил ПТП-то, така и от страна на пострадалото и впоследствие починало лице. Ответникът е направил и искане за привличане на трети лица-помагачи: 1/ застрахователното дружество „Generali” Застраховане-София, с когото има сключена застраховка „професионална отговорност”; 2/ В. П.С. /вместо В. собственото му име е сгрешено/ - осъден с влязла в сила присъда като водач на МПС за причиняване смъртта на дъщерята на ищците и 3/ З.Г.Г. – другият осъден със същата присъда и на когото ответникът е работодател. В отговора си и направеното с допълнителна молба уточнение /л. 92/   „МБАЛ-Силистра” АД е предявило и обратен иск със следния петитум: „ Ако бъдем осъдени да заплатим на ищците исковите суми, или част от тях, както и разноските по делото, като се съобрази конкретната вина на нашия служител, да осъдите „Дженерали” Застраховане-София, З.Г.Г., В. П.С. /с погрешно посочено собствено име вместо В./ и застрахователя на последния по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” /след посочването му от застрахования/ да ги заплатят СОЛИДАРНО в размерите, в които ние бъдем осъдени, ведно със законната лихва от датата на плащането им от нас, както и направените от нас разноски по делото”. С протоколно определение от с. з. на 02.07.2013 г. /л. 330/ въз основа на изразеното от процесуалния представител на ответника е допуснато изменение на предявения обратен иск, като същият се счита предявен в съотношение на евентуалност първо срещу „Дженерали” Застраховане АД, а в случай, че бъде отхвърлен – се предявява в условията на солидарност срещу З.Г.Г. и В.П.С..

В писмен отговор /л. 138-148/ конституираното „Дженерали” Застраховане АД-София като трето лице-помагач на ответника изразява становище за недопустимо ангажирането на солидарна отговорност на третите лица-помагачи по предявения обратен иск, както и че претенцията към застрахователя е предявена след срока на застраховката. Оспорва изцяло претенцията като неоснователна, позовавайки се на т. 6.7 в раздел ІІІ от Общите условия по застраховката „Професионална отговорност”. Оспорва и по размер търсеното обезщетение с оглед лимита на отговорност за едно пострадало лице и договореното задължително безусловно самоучастие на застрахования, определени в сключената полица. Направило е и възражение за прихващане със сумата от 5 % от размера на обезщетението, но не по-малко от 500 лева, съставляваща уговорено съгласно договора безусловно самоучастие на застрахования при всяка вреда от този вид.

          Третото лице-помагач З.Г.Г. в писмени отговори /л. 128-133 и л. 138/ заявява чрез процесуалните си представители, че се придържа към изразеното от ответното дружество становище, а именно: оспорва исковете по основание и размер, заявява наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, което не е ползвало обезопасителен колан – нарушение на чл. 137 а и сл. от ЗДвП; пострадалата след изписването й от болницата, въпреки наличието на болки и редица други оплаквания, не е потърсила специализирана мед. помощ, не ги е заявила и при проведения на 27.11.2008 г. контролен преглед, което е довело до недиагностицирането и непредприемането на адекватно лечение на настъпилите усложнения; пострадалата сама е поставила в опасност живота и здравето си, качвайки се в автомобила въпреки знанието, че водачът му е употребил алкохол.

Третото лице-помагач В.П.С. не изразява становище нито по предявените главни искове, нито по предявения срещу него обратен иск.

          От фактическа страна се установява следното:

          Безспорно по делото е, а се установява и от приложените писмени доказателства /л. 9-33/, че с влязла на 09.02.2012 г. присъда № 95 по НОХД № 261/2010 г. Силистренският окръжен съд Е ПРИЗНАЛ ЗА ВИНОВНИ: 1/  В.П.С. в това, че на 08.11.2008 г. по път № Ш-218 около 21.ЗО часа в посока гр. Силистра към с. Проф. Иширково, при управление на МПС -  л. а. „Сеат Толедо”, с рег. № В 86 31 NC в пияно състояние - с 1,20 промила алкохол в кръвта, е нарушил чл. 5, ал. 2, т. З , предложение „първо", чл. 20, ал. 1 и чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М., която е настъпила на 29.11.2008 г. –престъпление по чл. 343, ал. З, б „б”, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б „в”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК; 2/

З.Г.Г., за това че на 27.11.2008 г. в гр. Силистра, като лекар, хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение" в „ МБАЛ Силистра" - АД, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно-медицинска професия, причинил смъртта на М. П. М., настъпила на 29.11.2008 г., като нарушил : чл. 1 от Длъжностната характеристика на Началник Хирургично отделение, утвърдена от Изп. директор на „МБАЛ Силистра" - АД и чл. 4.2.1. - 4.2.3.2. от Правилата на Медицинските стандарти по хирургия, утвърдена със Заповед № 09-109 от 18.03.2002 г. на Министъра на здравеопазването - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Разглежданият състав на непозволено увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД урежда една от хипотезите на отговорност за чужди действия и касае отговорност за лицето, което е възложител на определена работа, при изпълнението или по повод изпълнението на която е причинена щета. Във всички случаи на отговорност за чужди действия, вкл. и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД отговорността е производна. Тя е в пряка зависимост от извършения деликт доколкото е налице виновно поведение на извършителя. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и е обусловена от отговорността на причинителя. Следователно, субсидиарността на отговорността по чл. 49 от ЗЗД е в няколко зависимости: 1/ Доколко е налице деликт от изпълнителя, на когото е възложена работата – в конкретния случай вече установен с влязлата в сила присъда; 2/ Дали деликтът е по повод и във връзка с изпълнението на възложената работа се установява от представените писмени доказателства /л. 34-36/, видно от които ответникът е работодател на единия от подсъдимите по горепосочената присъда – З.Г.. 3/ Налице ли е причинно-следствена връзка между неправомерните действия и претендираните вреди: Видно от представеното у-ние за наследници /л. 60/ ищците са родители на починалата в резултат на допълващите се виновно извършени от В.П.С. и З.Г.Г. деяния, като всеки един от тях независимо е съпричинил резултата – смъртта на М. П. М.. Наличието на причинно-следствена връзка между неправомерните действия и претендираните вреди  се установява от приложените към дело писмени доказателства и разпитаните в първоинстанционното производство свидетели на ищците П. Х., Д. Д. и С. К., които установяват, че между ищците и дъщеря им е съществувала силна привързаност и близки и топли отношения. Установяват също, че ищците понесли тежко трагичната загуба на дъщеря им, преустановили активния си обществен живот, получили здравословни проблеми – ищецът развил захарен диабет, а ищцата – заболяване на щитовидната жлеза.

В първоинстанционното производство е назначена комплексна  съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, от чието заключение /л. 288/ се установява, че при станалото на 08.11.2008 г. ПТП пострадалата М., намираща се на задна дясна седалка на л. а. „Сеат Толедо” не е била със сложен обезопасителен колан, какъвто е бил налице в автомобила. Според вещото лице инж. Д. Ж. в резултат на преобръщането на автомобила тялото на пострадалата най-вероятно се е ударило първо в гърба /облегалката/ на предната лява седалка, а после при преобръщането – в средната лява колонка и тавана, в резултат на което са настъпили пораженията по главата и тялото й. Според вещото лице, ако е бил поставен предпазния колан, същият би задържал пострадалата на седалката и степента на уврежданията несъмнено би била значително по-малка. С оглед това заключение следва да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала в размер на 20%.

Във втората част на комплексната назначена от съда експертиза вещото лице д-р В. Д. е изложил какви са били клиничните симптоми на увреденото лице при повторното му приемане в ответната МБАЛ и е дал заключение, че при положение, че реално му е бил извършен обстоен клиничен преглед и назначени образни и параклинични изследвания и съответно поставена правилна диагноза, М. М. е имала реални шансове да избегне смъртния изход. Всъщност, това е установено и е елемент от деянието на Г. по влязлата в сила присъда на наказателния съд.

Съобразявайки се със задължителната практика на ВКС на РБ /постановените по реда на чл. 290 от ГПК Р. по т. а. № 525/2008 г. на ІІ т. о., Р. № 59 по т. д. № 289/2010 г. и др./ настоящият състав приема неоснователно възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредата от пострадалата, която, въпреки, че е знаела, се е съгласила да бъде пътник в автомобила, управляван от водача В. П. С. след употреба на алкохол  и реализирал ПТП-то. Приносът на управлявалия автомобила за настъпване на ПТП винаги е личен и не може да обуслови автоматично принос и на пътуващите в същия автомобил.

При тази установеност се налага извода за наличието на предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди –скръб, мъка и страдания от загубата на дете, които житейскн не могат да намерят материален еквивалент за родителите. Ето защо, законодателят в чл. 52 от ЗЗД постановява, че следващото се обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съобразявайки се с тази законова разпоредба, с естеството и характера на увреждането – болките и страданията от загубата на пълнолетно дете, отношенията в семейството, както и с практиката на съдилищата, настоящият съдебен състав определя обезщетения в размер на 100 000 лева за всеки един от ищците. С оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД така определените обезщетения следва да бъдат намалени на 80 000 лева за всеки един от ищците предвид приетото от въззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Върху обезщетенията ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.11.2008 г., когато е настъпила смъртта.

Безспорно е, че за причинените на ищците вреди е налице солидарна отговорност между служителя на ответника - З.Г. съвместно с другия подсъдим В.С.. От приложените писмени доказателства на л. 390 и л. 436 по делото на СОС се установява, че ищците са подали молба до Гаранционен фонд-София да им бъдат заплатени обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, каквато увреждащото МПС имало в Испания. По образуваната по тази молба щета от 30.05.2012 г. УС на Гаранционния фонд е отказал изплащане на обезщетение и е изпратил преписката на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Последното /НББАЗ/ е изплатило на 02.08.2012 г. на ищците обезщетения от по 80 000 лева за всеки един поотделно. Действително предявените срещу ответното „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра главни искове са в качеството му на работодател на Г., поради което неговата  /на „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра/ и на Националното бюро за българските автомобилни застрахователи отговорност не е солидарна, но когато едно лице може да претендира обезщетение за вреди от различни лица на различно основание, с факта на получаването на дължимото обезщетение от което и да е от тези задължени лица, вземането му към другите правни субекти се погасява. В случая увредените лица – ищците са упражнили едното си право да търсят обезщетения и то е погасено поради изпълнение от застрахователя на солидарно задълженото лице /В. П. С./ чрез плащане. При това положение, в съответния определен от настоящия състав размер е погасено и другото право, а именно - да се търси обезщетение от работодателя на другото солидарно задължено лице /З.Г./, тъй като липсва вреда, подлежаща на обезщетяване. Отсъствието на подлежащи на обезщетяване едни и същи вреди обуславя неоснователността на предявените срещу ответната МБАЛ претенции и същите следва да се отхвърлят изцяло.

Обратните искове, предявени от „МБАЛ Силистра” АД по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК са по характера си евентуални искове, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявените обратни искове подлежат на разглеждане само при уважен първоначален иск. В настоящия случай предявените от ищците на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД първоначални искове се отхвърлят, поради което съдът не следва да се произнася по тях. Обжалваните първоинстанционни решения в частите им, с които съдът се е произнесъл по тях, следва да бъдат отменени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

                        Р    Е    Ш    И:

              ОТМЕНЯВА решение № 27 от 25.07.2013 г., постановено по гр. д. № 60/2012 г. Силистренският окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр. Силистра, ЕИК118501906, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул." П. Мутафчиев", №80, представлявано от Д.Д.К. -Изпълнителен директор на дружеството е осъдена да заплати на П.М.М., ЕГН *********, и В.В.М., ЕГН **********,***, обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им М. П. М.,  починала в МБАЛ Силистра на 29.11.2009 г. от  гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта , в размер на ПО 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева за всеки един от тях,  ведно със законната лихва, считано  от 23.03.2009 г.  до изплащане на задължението и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД искове от П.М.М., ЕГН *********, и В.В.М., ЕГН **********,*** срещу Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр. Силистра, ЕИК118501906 за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в МБАЛ Силистра на 29.11.2009 г. от  гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта , в размер на ПО 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева за всеки един от тях,  ведно със законната лихва, считано  от 23.03.2009 г.  до изплащане на задължението.

          ПОТВЪРЖДАВА същото решение /№ 27 от 25.07.2013 г./ В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени исковете на П.М.М., ЕГН *********, и В.В.М., ЕГН **********,***,  срещу „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра, ЕИК118501906 за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря ни М. П. М.,  починала в МБАЛ Силистра на 29.11.2009 г. от  гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта, в размер  по – висок от  по 120  000 лева за всеки един, както е отхвърлено и искането им за заплащане на законната лихва.

          ОТМЕНЯВА същото решение /№ 27 от 25.07.2013 г./ В ЧАСТИТЕ МУ, с които е уважен и отхвърлен предявеният от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД  ОБРАТЕН ИСК срещу „GENERALI Застраховане”АД, София. 

          ОТМЕНЯВА същото решение / /№ 27 от 25.07.2013 г./ и В ЧАСТТА, с която в полза на  П.М.М., ЕГН *********, и В.В.М., ЕГН **********,*** са присъдени разноски в размер на 12 306,67 лева, дължими от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД. 

          ОТМЕНЯВА решение № 50 от 13.03.2014 г., постановено по същото дело, с което Силистренският окръжен съд е осъдил З.Г. *** и В.П.С. /с погрешно посочено собствено име  - вместо В. /от с. Проф. Иширково, Силистренска обл. да заплатят СОЛИДАРНО на „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра по предявен ия обратен иск сумата от 221 000 лева ведно със законната лихва от 04.06.2012 г., след като „МБАЛ-Силистра” АД заплати на П. и В. М. присъдените им обезщетения в общ размер от 240 000 лева, ведно със законната лихва от 23.03.2009 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 2.