ОПРЕДЕЛЕНИЕ 361

гр. Варна,     29.05.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 247/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М.Н.М. от гр. Варна чрез процесуалния й представител адв. Ю.М. *** против определение № 3545/03.04.15г. по гр.д. № 3021/14г. на ОС-Варна, с което е определена цена на иска в размер на 741927лв. Счита се, че определението е недопустимо /тъй като не съдържа никакви мотиви за увеличението на цената на иска и определянето на конкретния й размер/, евентуално е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния закон. Акцентира се на пряката връзка между определянето цената на иска с възможността за ограничаване на процесуалните права на страните и в частност гарантираното с ЕКЗПЧ право на справедлив процес. Твърди се, че за ищцата не е налице правен интерес да претендира стойността на цялото имущество по оспорваната от нея делба-завещание, а само за законоустановената припадаща се част от наследството на съпруга й, която част би попаднала в патримониума й при евентуално уважаване на иска за нищожност. На последно място се цитира задължителната практика на ВКС, според която при предявени облигационни искове, имащи за предмет действителността или прекратяването на договори с предмет вещни права върху недвижими имоти, дължимата ДТ се определя по правилото на чл. 71, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение съдът неправилно е приложил нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вместо тази на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Претендира се настоящата инстанция да обезсилипобжалваното определение, евентуално да го отмени и да се потвърди посочената от жалбоподателката цена на иска в размер на 202 531.96лв.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и неоснователна по следните съображения:

Предявения от жалбоподателката в качеството й на ищец по гр.д. № 3021/14г. на ВОС /първоначално образувано под № 14498/14г. на ВРС, ХLІ с-в/ иск против собствените й пълнолетни деца К.К.М.-К. и Н.К.М., е за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 03.10.05г., извършено от наследодателя на страните К. Н. М., починал на 24.11.11г. , имащо характера на делба-завещание, тъй като същото противоречи на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 78, ал. 1, чл. 77  и чл. 28, ал. 1 от ЗН, защото в делбата завещателят не е включил съпругата си /ищцата/, която е с право на запазена част. В обстоятелствената част на исковата молба и с допълнителна молба от 02.04.15г. ищцата е посочила, че към момента на откриване на наследството К. М. е притежавал 408 405 поименни акции с номинал от 1 лв. всяка в посочено АД, както и сумата от 55 855.59 евро като наличност по банков влог, както и сумите от 105 000лв. и 26110евро, находящи се в собствената му каса. Освен това към момента на откриване на наследството М. е притежавал и придобит в СИО с ищцата апартамент на посочения адрес в гр. Варна. И тъй като с процесното завещание е завещано цялото претажавано от наследодателя имущество само в полза на двете деца /с посочените в исковата молба подробности/, то и се претендира прогласяването на неговата нищожност на посоченото основание.

За да се определи цената на така предявения установителен иск следва да се има предвид, че искът е оценяем и има за предмет съществуването /недействителността/ на едностранна правна сделка, представляваща извършена приживе делба на имуществото на завещателя измежду част от своите наследници чрез завещание. По необходимост претенцията е за прогласяване недействителността на цялата делба /по арг. от чл. 78 от ЗН/, а не само по отношение на размера на запазената част на наследника, който не е включен в делбата. Съвсем друг е въпроса за размера на запазената част /като квота/ и респективно неговата стойност /като оценим в пари дял от стойността на цялата наследствена маса/, който въпрос не е предмет на предявения иск.

С оглед на горното следва да се приеме, че цената на иска следва да се определи от стойността на цялото завещателно разпореждане, което съобразно твърденията на самата ищца възлиза на 408 405лв. /стойността на поименните акции по техен номинал/, стойността на наличните парични суми от 55 855.59 евро, 105 000лв. и 26 110 евро, както и данъчната оценка на притежаваната от наследодателя ½ ид.ч. от посочения апартамент – 68 279.60лв. Или, стойността на атакуваното с установителния иск завещателното разпореждане възлиза на сбора от посочените стойности – 741 995.35лв., което е и цената на иска.

Съвсем друг е въпроса за начина на определяне на държавната такса, имайки предвид спорната съдебна практика по приложението на чл. 71, ал. 2 от ГПК относно облигационните искове, имащи за предмет сделки с вещни права върху недвижим имот, който въпрос обаче по настоящото дело не стои. Отделен е и въпроса за основателността на искането на ищцата за освобождаването от заплащане на дължими ДТ, по който ВОС предстои да се произнесе.

Имайки предвид, че първоинстанционния съд е определил цена на иска в размер на 741 927лв. /по-ниска от посочената по-горе от настоящия състав на съда /, както и че положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с настоящото определение /по арг. от чл. 271, ал. 2 вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК/, то и обжалваното определение следва да се потвърди чрез отхвърляне на частната жалба.

Тъй като настоящото определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 от ГПК, то и настоящото определение не подлежи на обжалване – в този смисъл е Определение № 351/07.05.12г. по ч.гр.д. № 153/12г. на ВКС, ІV г.о., с което е потвърдено Определение № 673 от 22.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 601/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф..

 Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от М.Н.М. от гр. Варна чрез процесуалния й представител адв. Ю.М. *** против определение № 3545/03.04.15г. по гр.д. № 3021/14г. на ОС-Варна, с което е определена цена на иска в размер на 741927лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: