Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

101/17.06.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.05.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 247/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение № 204/19.02.2016 год по гр.д. № 107/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е отхвърлено мотивираното искане на осн. чл. 28 от ЗОПДИППД (отм) за отнемане на незаконно придобито имущество от В.Г.В. и М.А.В.. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което мотивираното искане бъде изцяло уважено. Посочват се доводи, че и в трите варианта на приетото по делото заключение на СИЕ е налице отрицателно салдо, а изводите на съда за наличие на законни източници на средства за придобиване на имуществото не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Въззивникът моли за присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В отговора на въззивната жалба ответниците оспорват доводите на въззивника и молят за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Основанията за образуване на производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, са регламентирани в чл.3 от ЗОПДИППД. Съгласно хипотезата на ал.1 на посочената разпоредба производството по този закон се провежда когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по НК по текстове, изчерпателно изброени в чл.3, ал.1, т.1-25.

По делото е безспорно, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда за престъпление, извършено през 2004 год. и попадащо в обхвата на цитираната разпоредба.

От събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на съдебно-оценителни и съдебно-икономически експертизи, се установява от фактическа страна следното:

През проверявания период от 1989 до 2013 год. ответниците са придобили в режим на СИО следните имущества: апартамент № 1 в гр.Варна, ул.”Ружа” № 45 с площ от 65 кв.м., придобит от проверяваното лице по време на брака, апартамент № 2 в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7 с площ от 33,60 кв.м., придобит от втората ответница по време на брака, гараж в гр.Варна, ул.”Ружа” № 32, придобит от първия ответник по време на брака и лек автомобил „Пежо” придобит на 20.06.2013 год. от втората ответница по време на брака. 

На 27.02.1997 год. ответниците закупили в режим на СИО дворно място с площ 970 кв.м. с изградена вилна сграда в с. Слънчево, Варненска обл, отчужден от тях през 2004 год. чрез възмездна сделка.

Придобити са в рамките на проверявания период и леки автомобили, които впоследствие били продадени.

Установена е също наличност в банкова касета на множество ювелирни и нумизматични предмети съгласно протокол за опис по изп.д.№ 10301/2013 год. на СИС при ВРС, оценени от вещо лице, назначено от съдебния изпълнител.

За определяне размера на разходите за придобиване на имуществото са приети заключения на съдебно-оценителни експертизи както за недвижимите имоти, така и за леките автомобили. Целта на оценките е да се определи справедливата пазарна цена на имуществата към датата на тяхното придобиване, независимо от стойностите, посочени в документите за собственост. Този подход е правилен, защото дава представа за действителната стойност на имуществото и служи като основа за преценката доколко то съответства на законно установените доходи на проверяваното лице.

Настоящият състав кредитира заключението на в.л. Добрева на л.322 от делото по отношение оценката на недвижимите имоти, придобити от ответниците. В него е използван сравнителният метод, основан на Европейските оценителни стандарти и отразява сумата, срещу която придобитият актив може да смени собственика си към датата на оценката чрез сделка при пазарни условия, при което всяка от страните е действала информирано, благоразумно и без принуда. За целите на експертизата са използвани цени на сравними обекти на база извършени реални сделки през периода на придобиване на съответните имоти. Заключението на вещото лице Рени Попова не може да служи за целите на настоящото производство, защото то е изработено въз основа на т.нар. вещен метод, базиран върху разходите, които биха се направили при изграждане на обекта съобразно с цените на вложените материали и труд към датата на оценката. В случая е от значение не производствената стойност на извършените СМР при изграждане на обектите, а тяхната действителна пазарна цена, заплатена от купувачите в деня на придобиването им.

По отношение оценката на леките автомобили съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от в.л. Ангел Ангелов – на л.358 от делото. Използваният от него метод е по-достоверен, защото изхождайки от първоначалната стойност на автомобилите, определена съгласно каталога Шваке, е взето предвид овехтяването съобразно с годините на експлоатация и пазарната конюнктура съответно към датите на придобиване и отчуждаване на автомобилите.

През проверявания период ответниците са реализирали общо приходи в размер на 208 930 лв., приравнени към 1764,43 МРЗ. Като обективен мерител на приходите, респ. разходите за целите на закона се възприема минималната работна заплата – критерий, чрез който се преодоляват различията, които биха могли да се получат в резултат от инфлационните процеси през този продължителен период от време, както и деноминацията на лева.  Източниците на тези приходи са със законен произход - от трудови правоотношения на двамата съпрузи, обезщетения, включително и такива по застрахователни договори, от договори за заем от ВСК, сключени от ответницата В., банкови кредити, наеми и дарения. В общата сума на приходите експертизата е включила и сумата, получена от продажбата на недвижимия имот в с. Слънчево през 2004 год. Този имот е бил придобит от съпрузите през далечната 1997 год., за когато липсват каквито и било основания да се предполага причинна връзка с престъплението, за което ответникът е осъден. Сумата от получения през 2007 год. кредит също следва да се зачете като законен източник на средства, тъй като от приложената таблица на л.471 от делото към заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответниците са имали достатъчни по размер приходи от трудови възнаграждения, от които са заплащани погасителните вноски.

Разходите през периода, определени съгласно първия вариант на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза на л.465 от делото, който настоящият състав възприема с оглед казаното по-горе относно оценките на имуществата, дадени от в.л. Добрева и в.л. Ангелов, възлизат на 304 636,72 лв., приравнени към 2075,74 МРЗ. Съпоставяйки приходите за целия проверяван период с разходите, се явява недостиг в размер на  - 95 706 лв., равностойни на 311,31 МРЗ.

Първоинстанционният съд неправилно е възприел даденото от в.л. Анастасова заключение на л.408 от делото, приемайки, че и в трите варианта несъответствието между приходи и разходи е незначително, съответно: 392,49 лв. по първи вариант, 734,36 лв. – по втори вариант и 1098,14 лв. – по трети вариант. При изслушването в съдебно заседание вещото лице е заявило, че поради допусната техническа грешка в текстовата част на заключението съответните цифри са дадени в лева, вместо в МРЗ. Действителните данни ясно личат от приложените таблици към заключението, в частност – в приложение № 6, където общата сума на приходите е 208930,07 лв., респ. – 1764,43 МРЗ, на разходите – 304680,69 лв., респ. 2156,92 МРЗ, а несъответствието между тях е в размер на 95750,62 лв., респ. - 392,49 МРЗ. Тази сума е претърпяла несъществена промяна с последното заключение, в което имущественото състояние на ответниците е проследено по години.

Несъобразяването с данните от експертизата, уточнени и съответно коригирани в текстовата част на заключението при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, е довело съда до неправилния извод за липса на придобито имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник на средства.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2014 год. на ОСГК на ВКС, „неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. Логическото предположение за наличие на такава връзка трябва да почива върху изяснените по делото факти и обстоятелства, вида и характера на престъпната дейност, времето на нейното осъществяване, респ. придобиването на имуществата. В конкретния случай инкриминираната дейност е осъществена през 2004 год., а недвижимите имоти са закупени в близък период преди и след това - съответно през 2002 и 2007 год. Подробната таблица на л.471 от делото, установяваща приходите и разходите по години сочи, че през 2002 год. – годината на придобиване на един от недвижимите имоти ответниците не са имали приходи, достатъчни да обезпечат сделката. Същото се отнася и за втората придобивна сделка през 2007 год. Единствено за закупуването на гаража през 2008 год. е ползван банков кредит, който е законен източник на средства, а получаваните от ответниците трудови възнаграждения са достатъчни за погасителните вноски.

Разпоредбата на чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.) урежда оборимата презумпция, че имуществото е за сметка на проверяваното лице, ако то е придобито от неговия съпруг по време на брака и е на значителна стойност, за което не може да се установи законен източник на средства. В тази хипотеза попада недвижимият имот – апартамент № 2 в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7, придобит на името на втората ответница – съпруга на проверяваното лице, през 2007 год., оценен на 56600 лв. От приложената таблица към заключението на съдебно-счетоводната експертиза на л.471 от делото се установява, че към датата на придобиване на този имот ответниците не са притежавали средства с установен законен произход.

По отношение другия недвижим имот – апартамент № 1 в гр.Варна, ул.”Ружа” № 45, придобит през 2002 год. на името на първия ответник е приложима нормата на чл. 10 от закона, съгласно която се отнема имуществото, придобито в режим на съпружеска общност, за което липсва принос на другия съпруг. В контекста на цитираната разпоредба приносът трябва да има имуществено изражение, а не такъв по смисъла на СК – чрез грижи за домакинството и децата. От заключението на експертизата несъмнено се установява, че през годината на придобиване, а и в предходните години съпрузите не са имали законоустановени приходи, които да им позволят закупуване на посоченото жилище. Сватбените дарения, отразени в приходната част на заключението и за които свидетелстват събраните по делото гласни доказателства, са твърде отдалечени по време от датата на придобиване, а и не са намерили отражение по банковите сметки на ответниците, които са с нулева наличност пред този период. Ето защо презумпцията за принос на съпругата в придобиването на този имот е опровергана.

При изготвяне на експертизите не са отчетени разходите за придобиване на златните бижута в запорираната банкова касета на стойност 4312,33 лв. по оценка на съдебния изпълнител. По делото няма категорични доказателства за произхода на тези бижута, нито за способа на придобиването им. От описанието им може да се заключи, че част от тях представляват дарения по повод брака между страните – извод, който се подкрепя и от гласните доказателства. Липсата на данни за периода на придобиване на бижутата, както и относно характера на средствата, вложени в тях, не дава възможност да се изгради обосновано предположение за връзка с престъпната дейност. Ето защо те следва да се изключат от имуществото, подлежащо на отнемане в полза на държавата. Въпреки това, и без да се взема предвид тяхната стойност, несъответствието между приходи и разходи е значително по смисъла на § 1 т.2 от Допълнителните разпоредби към ЗОПДИППД (отм).

Не следва да се отнемат също предметите с нумизматична стойност, намерени в банковата касета, за които в протокола за опис на съдебния изпълнител е посочено, че по преценка на представителя на Комисията са върнати на ответника. Това е индиция, че по отношение на тях ищецът не е имал претенции.

Не следва да се отнемат и сумите, внесени по банковите сметки на ответниците, тъй като от таблицата, приложена към заключението на съдебно-счетоводната експертиза на л. 471 от делото се установява, че тези суми представляват спестявания, за които те  са имали през съответните години законоустановени доходи от трудови възнаграждения.

Неоснователен е искът за отнемане в полза на държавата на сумите, получени при продажбата на леките автомобили „Ланчия”, придобит през 1984 и отчужден през 1996 год., лек автомобил „Фолксваген”, с първа регистрация през 1981 год., отчужден през 1996 год., „Опел” с първа регистрация през 1985 год., отчужден през 2006 год., „Опел” с първа регистрация през 1989 год. и отчужден през 2006 год., и „Пежо” с първа регистрация 1998 год., отчужден през 2013 год. Както се вижда от датите на придобиване, те са твърде отдалечени по време от извършването на деянието, за което ответникът е осъден и поради това няма основание да се предположи причинна връзка с него.

Не подлежи на отнемане и сумата от 7000 лв., придобита от продажбата на недвижимия имот в с.Слънчево. По отношение на него по-горе са изложени мотиви за липса на обосновано предположение за връзка с престъплението.

Не следва да се отнеме също и недвижимият имот – гараж № 3, заедно с 19 кв.м. ид.ч. от дворното място в гр.Варна, ул.”Ружа” № 32, за придобиването на който е установен законен източник – банков кредит, изплащан със средства от трудовите възнаграждения на ответниците.

По отношение лекия автомобил „Пежо”, придобит през 2013 год. и оценен на 6681,87 лв., от заключението на експертизата се установява, че към този момент ответниците са разполагали със законно установени приходи в размер на 19008,32 лв., които са достатъчни за придобиването на автомобила. Той също следва да се изключи от обхвата на имуществото, подлежащо на отнемане.

Ето защо, с оглед всичко изложено настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан в частта за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 116 600 лв., представляващо недвижимите имоти апартамент № 1 в гр.Варна, ул.”Ружа” № 45 и апартамент № 2 в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7, както и лекия автомобил „Пежо” с рег.№ В7786НС, за придобиването на които не е установен законен източник на средства.

С оглед изхода на спора в полза на КОНПИ следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 6833,27 лв. за двете инстанции, разпределени по равно между двамата ответници.

На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК ответниците също имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 11 172,36 лв. По компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 4339,09 лв.

Ответниците следва да понесат и дължимата държавна такса за двете инстанции на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 6996 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 204/19.02.2016 год по гр.д. № 107/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено мотивираното искане на КОНПИ на осн. чл. 28 от ЗОПДИППД (отм) за отнемане в полза на държавата на следното имущество на стойност 116 600 лв: АПАРТАМЕНТ № 2 на втори етаж, намиращ се в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7, с площ от 33,60 кв.м., състоящ се от: входно антре, баня-тоалетна, дневна с кухненски бокс и тераса, при граници: апартамент № 1, апартамент № 3, улица и етажна площадка, ведно с принадлежащото избено помещение № 9 с площ от 5,85 кв.м. при граници: изба № 1, изба № 10 и от две страни – коридор, както и 2,5767% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, изградени върху дворно място, цялото от 462 кв.м., намиращо се в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7, представляващо поземлен имот № VI-265, попадащо в кв.39, 25 подрайон на гр.Варна, при граници: улица, поземлен имот VII-264,263, поземлен имот V-266,267 и XIII-общински, придобит от М.А.В. по време на брака й с В.Г.в. съгласно нот.акт № 116, том II, рег.№ 7880, дело № 290/26.11.2007 год на нотариус Стелияна Костадинова, и вписан в Службата по вписванията при Районен съд Варна с вх.рег.№ 35761, акт 183, том CXII, дело 27827/26.11.2007 год, НЕДВИЖИМ ИМОТ – 11,90 кв.м. ид.ч. от място, цялото с площ 462 кв.м. намиращо се в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7, представляващо поземлен имот № VI-265, попадащо в кв.39, 25 подрайон на гр.Варна, при граници: улица, поземлен имот VII-264,263, поземлен имот V-266,267 и XIII-общински, придобит от М.А.В. по време на брака й с В.Г.В. съгласно нот.акт № 116, том II, рег.№ 7880, дело № 290/26.11.2007 год на нотариус Стелияна Костадинова, и вписан в Службата по вписванията при Районен съд Варна с вх.рег.№ 35761, акт 183, том CXII, дело 27827/26.11.2007 год, АПАРТАМЕНТ № 1, намиращ се в гр.Варна, ул.”Ружа” № 45, на първи жилищен етаж с площ от 65,00 кв.м., състоящ се от коридор, баня-тоалетна, спалня, килер, кухня и хол, една тераса, при граници: ап.№ 2, калкан, стълбище и улица, построен в жилищна сграда, състояща се от четири апартамента, гараж и кафе-аперитив за двадесет места, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с площ от 2,14 кв.м. при граници: изба на ап.2, коридор, калкан, както и 10,57% ид.ч. от общите части на сградата и 11,30 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 520 кв.м., съставляващо УПИ пл.№ VI-194.195 обединен, кв.19 по плана на 25 подрайон на гр.Варна, при граници на дворното място: улица, УПИ № V-190.193, УПИ № IX-196.197, УПИ № VII-199, съгласно нот.акт № 143, том I, рег.№ 4912, дело № 143/18.06.2002 год на нотариус Борис Василев, вписан в Службата по вписванията при Районен съд Варна с вх.рег.№ 8022, акт 2, том XXIV, дело № 5317/18.06.2002, и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА  на осн. чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм) следните имущества, придобити от В.Г.В. с ЕГН ********** и М.А.В. с ЕГН ********** ***, на стойност 116 600 лв., а именно:

АПАРТАМЕНТ № 2 на втори етаж, намиращ се в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7, с площ от 33,60 кв.м., състоящ се от: входно антре, баня-тоалетна, дневна с кухненски бокс и тераса, при граници: апартамент № 1, апартамент № 3, улица и етажна площадка, ведно с принадлежащото избено помещение № 9 с площ от 5,85 кв.м. при граници: изба № 1, изба № 10 и от две страни – коридор, както и 2,5767% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, изградени върху дворно място, цялото от 462 кв.м., намиращо се в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7, представляващо поземлен имот № VI-265, попадащо в кв.39, 25 подрайон на гр.Варна, при граници: улица, поземлен имот VII-264,263, поземлен имот V-266,267 и XIII-общински, придобит от М.А.В. по време на брака й с В.Г.в. съгласно нот.акт № 116, том II, рег.№ 7880, дело № 290/26.11.2007 год на нотариус Стелияна Костадинова, и вписан в Службата по вписванията при Районен съд Варна с вх.рег.№ 35761, акт 183, том CXII, дело 27827/26.11.2007 год,

НЕДВИЖИМ ИМОТ – 11,90 кв.м. ид.ч. от място, цялото с площ 462 кв.м. намиращо се в гр.Варна, ул.”Детелина” № 7, представляващо поземлен имот № VI-265, попадащо в кв.39, 25 подрайон на гр.Варна, при граници: улица, поземлен имот VII-264,263, поземлен имот V-266,267 и XIII-общински, придобит от М.А.В. по време на брака й с В.Г.В. съгласно нот.акт № 116, том II, рег.№ 7880, дело № 290/26.11.2007 год на нотариус Стелияна Костадинова, и вписан в Службата по вписванията при Районен съд Варна с вх.рег.№ 35761, акт 183, том CXII, дело 27827/26.11.2007 год,

АПАРТАМЕНТ № 1, намиращ се в гр.Варна, ул.”Ружа” № 45, на първи жилищен етаж с площ от 65,00 кв.м., състоящ се от коридор, баня-тоалетна, спалня, килер, кухня и хол, една тераса, при граници: ап.№ 2, калкан, стълбище и улица, построен в жилищна сграда, състояща се от четири апартамента, гараж и кафе-аперитив за двадесет места, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с площ от 2,14 кв.м. при граници: изба на ап.2, коридор, калкан, както и 10,57% ид.ч. от общите части на сградата и 11,30 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 520 кв.м., съставляващо УПИ пл.№ VI-194.195 обединен, кв.19 по плана на 25 подрайон на гр.Варна, при граници на дворното място: улица, УПИ № V-190.193, УПИ № IX-196.197, УПИ № VII-199, съгласно нот.акт № 143, том I, рег.№ 4912, дело № 143/18.06.2002 год на нотариус Борис Василев, вписан в Службата по вписванията при Районен съд Варна с вх.рег.№ 8022, акт 2, том XXIV, дело № 5317/18.06.2002.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734 да заплати на В.Г.В. с ЕГН ********** и М.А.В. с ЕГН ********** *** разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска и по компенсация в размер на 4339,09 лв.

ОСЪЖДА В.Г.В. с ЕГН ********** и М.А.В. с ЕГН ********** *** да заплатят в полза на Държавата, по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 6996 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)