ОПРЕДЕЛЕНИЕ

315

_19_.05.2014 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _19_.05. през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр.д. № 248 по описа за 2014 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ДВЕ ЧАСТНИ ЖАЛБИ, подадени от П.М.Д. ***, срещу определение № 56/06.03.2014 по гр.д. 98/2013 год. на ОС Силистра, с което служебно от съда е допълнено решение №40/2014 г. по същото дело с произнасяне по разноски, за които страните са останали задължени, а именно, дължими държавни такси по чл. 78, ал.6 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е приключило с влязло в сила решение, с което са уважени два иска за установяване нищожността на две сделки. Ищецът е бил освободен от заплащане на дъжавна такса.

С атакуваното определение съдът се е произнесъл по разноските, като е присъдил държавната такса по исковете да се заплати от двамата ответници солидарно. Актът на съда намира своето правно основание в чл. 77 ГПК. Този акт не подлежи на самостоятелно обжалване, а се подчинява на режима на атакуване на произнасянето по разноските с решение.

В разпоредбата на чл. 248 ГПК, не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта му, с която, с което се присъждат разноски, по реда на чл. 274 ГПК, без да се обжалва акта по съществото на спора. Следва да се подаде молба до съда, който се е произнесъл по искането за разноски, съобразно чл. 248, ал.1 ГПК, и едва след произнасянето му в закрито заседание, определението може да се атакува по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

ОС Силистра неправилно е посочил в акта си, че той е постановен на основание чл. 248 , ал.3 ГПК. Производството по чл. 248 ГПК не може служебно да се стартира от съда. Служебно може да се постанови акт по чл. 77 ГПК, или за поправка на ОФГ, и то пак с уведомяване и възможност за становище на страните. В случая е постановен акт, който е следвало да бъде част от решението по делото и в случай, че беше постановен като част от решението, искане за изменението му страните щяха да могат да направят по реда на чл. 248 ГПК. По същата логика и настоящият състав намира, че двете частни жалби всъщност представляват молби за изменение на акт, с който съдът се е произнесъл за разноски, поради което и производството пред ВАпС следва да се прекрати, а делото да се върне на ОС Силистра за произнасяне по двете молби с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК.

Частните жалби са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. По молбите за изменение на определението за разноски следва да се произнесе ОС.

 Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ЧАСТНИ ЖАЛБИ, подадени от П.М.Д. ***, срещу определение № 56/06.03.2014 по гр.д. 98/2013 год. на ОС Силистра, с което служебно от съда е допълнено решение №40/2014 г. по същото дело с произнасяне по разноски, за които страните са останали задължени, а именно, дължими държавни такси по чл. 78, ал.6 ГПК.

Изпраща делото на ОС Силистра, който следва да се произнесе  по искането за изменение на решението в частта за разноските.

Определението подлежи на КАСАЦИОННО обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с ЧЖ ПРЕД ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: