Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

107

 

30.06. 2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 248 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.В.Т., Б.Н.С. и П.А.С., подадена чрез адв. Р.Ч., против решение № 259/17.02.2015 г., постановено  по гр.д. № 1409/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете им: - по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците Б.А.С. и А.В.С. солидарно, да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците, като етажни собственици в жилищна сграда с адрес гр.Варна, ул. „Рила” №20, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху общи части на сградата и да ползват според собствеността си и според предназначението, което имат разделителния коридор в приземния етаж и аварийния евакуационен изход към вътрешния двор на сградата, като премахнат за своя сметка неправомерно извършено от тях преустройство в приземния етаж /описано конкретно в решението/ и да възстановят за своя сметка предишното състояние /подробно описано/, както и да възстановят ползването на коридора  и изхода на сградата по предназначението, което имат и шпакловат и боядисат  възстановените  на приземен етаж на сградата стени и врати; - по чл. 537 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 17, т. VI от 18.07.2000 г. на службата по вписванията и ищците са осъдени да платят на ответниците сторените по делото разноски.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, като са молили за отмяната му и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Навели са следните оплаквания: - окръжният съд не обсъдил възраженията им по представените от другата страна доказателства, по заключението на вещото лице и не взел предвид доводите им в подкрепа на иска, развити и с писмените бележки като не съобразил и цитираната задължителна съдебна практика; - съдът направил несъответен на доказателствата извод относно собствеността на ответниците върху апартамент № 4, изба № 6 и таван № 9, които според писмените доказателства били дарени на сина им; - не изложил мотиви и по законността на строителствата в приземния етаж; - не поставил на обсъждане заключенията на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото, поради което и не достигнал до правилния извод, че за извършеното строителство в приземния етаж не са издадени строителни книжа; - не взел предвид възраженията, че вещите лица са излезли извън предмета на поставените им от съда задачи като недопустимо преизчислили общите части на сградата при липсата на хипотезата на чл. 40 ЗС; - окръжният съд не извършил цялостна преценка на доказателствения материал, касаещ строителството, и не изложил мотиви във връзка с приложимостта на правните норми на чл. 55 и чл. 56, ал.5 от ЗТСУ, посочени като основание за издаването на визата за проектиране и разрешението за строеж; - погрешен и несъответстващ на закона бил и извода му, че разрешението за строеж било подписано от архитект в кръга на правомощията му; - окръжният съд не съобразил при решаването на делото и задължителната съдебна практика, намерила отражение в посочените в жалбата решения на ВКС и достигнал до погрешния краен извод за неоснователност на иска при наличието на доказани от ищците предпоставки за уважаването му. Позовали са се на процесуално нарушение на първостепенния съд – отхвърляне на искането им за назначаване на съдебно - техническата експертиза, като в тази връзка са поискали настоящата инстанция да допусне изготвянето на такава. С определение № 347 от 25.05.2015 г., въззивната инстанция се е произнесла по доказателственото искане, като след като е съобразила, че не са налице процесуални нарушения на първата инстанция, е оставила същото без уважение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците, чрез адв. Ч., са поддържали въззивната жалба и са молили за присъждане на сторените по делото разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК.

Лицата на насрещната страна – Б.С. и А.С., чрез адв. С.Ш., са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата по подробно изложени съображения. Развили са доводи във връзка с правилността на първоинстанционния съдебен акт, като обоснован и съобразен с материалноправните и процесуалноправните норми, като са настоявали за потвърждаването му и присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез адв. Ш., са поддържали отговора, молили са за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските, като са заявили възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване решението на първата инстанция, като неизгодно за тях, редовна е и допустима.

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на В.В.Т., Б.Н.С. и П.А.С., с която срещу Б.А.С. и А.В.С. са били предявени искове: - по чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците, като етажни собственици в жилищна сграда с адрес гр.Варна, ул. Рила № 20, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху общи части върху сградата и да ползват според собствеността си и според предназначението, което имат разделителния коридор в приземния етаж и аварийния евакуационен изход към вътрешния двор на сградата, като премахнат за своя сметка неправомерно извършеното от тях преустройство в приземния етаж на жилищната сграда: - новоизграден зид, представляващ част от стена на новоизградения обект, с дължина на зида 275 см. и височина 225 см., ширина 25см., находящ се в дъното на общия коридор на приземния етаж, новоизграден на отстояние 16 см. от съществуващия по проект зид, който е представлявал стена на помещение №2; -плътна преградна стена на коридора с размери 150/220 см. в частта от началото на асансьорната шахта до срещуположната стена на новоизградения обект; - новоизградено санитарно помещение; -втора изградена стена на новоизградено санитарно помещение, разположена перпендикулярно на стената на асансьорната шахта в посока изхода на блока с размери 130/220 см.; - новоизградена част от стена на новия обект - продължение на стена на гараж № 4 и гараж № 5, с размери 150/220 см.; - подзид с размери 90/60 см и монтиран прозорец на мястото на вратата към вътрешния двор на блока с размери 90/140 см., както и да възстановят за своя сметка: - зида под основната напречна греда, бивша стена на складово помещение № 2 и монтират врата с каса към складово помещение № 2 с размери 90/200см.; в съответствие с проекта на сградата да възстановят: - стена с размери 250/220 см. и с ширина на зида 25 см, представляваща част от стената на складово помещение № 2 и лява стена на коридора; - преградната стена на гараж № 5, представляваща дясна стена на коридора с размери на премахнатата стена 240/220 см.; -изход и врата (с каса) към вътрешния двор на сградата с размери 90/200 см., в съответствие с одобрения архитуктурен проект на сградата, както и да възстановят ползването на коридора и изхода на сградата по предназначението, което имат както и шпакловат и боядисат възстановените на приземния етаж на сградата стени и врати; - по чл. 537 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 17 т.VI от 18.07.2000 г. на СВ – Варна, с който ответниците са признати за собственици на кафе –бара.

Ответниците са оспорвали иска по съображения за недопустимостта му /поставените въпроси били от компетентността на общото събрание, което следвало да ги разреши; надлежен ответник по иска била етажната собственост/, евентуално – такива по основателността му /преустройството било извършено законно при спазване на всички технически правила и въз основа на изискуемите по закон разрешения; за преустройството и завземането на общите части било дадено предварително съгласие от всички етажни собственици; вторият изход на сградата не бил предвиден като авариен, затварянето му не създавало опасност за живущите в блока и той бил затворен по решение на всички етажни собственици още преди преустройството през 1999 г.; законността на административните актове по преустройството не подлежала на съдебен контрол в настоящото производство/.

Съдът като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск по чл. 109 от ЗС е негаторен и е подведомствен на съдилищата и тогава, когато има за предмет за защита правото на собственост върху общи части  на етажната собственост. Този предмет на негаторния иск не представлява  спор за служене с общата вещ, който се разглежда от общото събрание на етажната собственост, а цели защитата на съсобственика срещу смущаване правото му от другите съсобственици на общите части, притежаващи обекти на собственост в етажната собственост /Решение № 583 от 2.06.1993 г. по гр.д. № 2246/92 г., IV г.о./.

Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права и техния обект от неоснователни действия, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота. Правният интерес е обусловен от това ищецът да е носител на правото на собственост за имота, защита на което се търси. Легитимиран да предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост е и собственикът на самостоятелен обект в етажната собственост. Искът по чл. 109 от ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, но може и да е съсобственик, ако при упражняване на своите права създава ограничения, смущения  или заплашване на правото на съсобственика.

С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на иска, защото спорът следвало да се разреши от общото събрание на етажната собственост, както и че легитимираният ответник по иска е етажната собственост.

По правилността на обжалваното решение, с оглед събраните по делото доказателства, наведените оплаквания, доводите на страните, включително и развитите в писмените им бележки, съдът намира следното:

Установено е по делото, с приложените нотариални актове за правни сделки, че ищците се легитимират като собственици на конкретни обекти от сграда в режим на етажна собственост в гр.Варна , ул.“Рила № 20В.Т.  е  собственик на ½ ид. част от  ап.№ 9 на пети етаж, прилежащото му таванско помещение № 7, избено помещение № 9 и на гараж № 3, ведно с припадащите се 8.7876 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е изградена сградата, по силата на договор за дарение от 25.03.2004 г., сключен с П. В. Т. и В. М. Т. и обективиран в нотариален акт № 90, том I, рег.№ 2984, дело № 93 от 2004 г. на нотариус В. П. с район на действие района на Варненския районен съд, а праводателите му са придобили собствеността на 27.09.1995 г. с нотариален акт №1, том XXXIII, н.д. № 9943 на нотариус О. С.. Б.С. и П.С. са придобили собствеността върху апартамент № 1 на първи етаж, прилежащото му избено помещение № 1, тъмна стая- сметоотвод, таванско помещение № 6, ведно с припадащите се 7.8692% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж по силата на договор за продажба  от И. С. П., сключен на 27.10.2009 г. с нотариален акт № 131, том II, рег.№ 6661, дело № 292/2009 г. на нотариус А. А. с район на действие района на Варненския районен съд, а праводателят му се е легитимирал като собственик с нотариален акт от 16.07.1979 г. и удостоверение за наследници от 19.10.2009 г. Като собственици на отделни обекти от сграда в режим на етажна собственост, ищците са доказали правото си да претендират преустановяването на неоснователните действия, които им пречат да се ползват от общите части на сградата, представляващи част от коридор в приземния етаж и втори изход на сградата.

Ответниците са придобили собственост върху апартамент № 4, на втори етаж в същата жилищна сграда, заедно с изба № 6, таван № 9 и гараж № 5, заедно с идеално число 108 800 от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавен имот чрез участието си в ЖСК, по силата на окончателен разпределителен протокол и нотариален акт № 185, том VI, дело № 2499/1979 г. на нотариуса при Варненския районен съд. На 21.04.1995 г., друг етажен собственик – И. С. П., притежаващ повече от едно складови помещения, им е продал стая № 2 с площ от 6 кв.м., намираща се в приземния етаж на жилищната сграда. Видно от приложените по делото скици, стая №2 /складово помещение/ е била разположена срещу гаража на ответниците № 5, като двете помещения са били разделени от вътрешния общ коридор в сградата, водещ до втори изход на блока, затворен с външна врата. На 11.07.1997 г., ответниците са дарили на своя син А. С. апартамент № 4 с избеното и таванското помещения, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сграда и правото на строеж.

Без значение в производството по иска по чл. 109 от ЗС е  обстоятелството, че същите към момента не са собственици на апартамент в жилищната сграда, доколкото ответник по иска може да бъде всяко лице, което пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Затова са неоснователни и оплакванията на въззивниците в тази връзка.

В началото на 1999 г., ответниците са предприели преустройство на собствения си гараж № 5 и на помещението срещу него – стая №2 /складово помещение/ за обособяването им в един общ обект с предназначение за кафе-бар. За целта те са се снабдили с разрешение за строеж № 90а от 15.03.1999г., подписано от главен архитект Е.Ф. при община Варна, район „Одесос”, с което въз основа на одобрения архитектурен проект /архитектурно заснемане/ от 15.03.1999 г., им е била разрешена смяна на предназначениета на гаража в кафе-бар. Според приложената скица № 56/11.01.1999 г. и визата за проектиране, разрешението е за проектиране за смяна предназначението на гараж и складово помещение в кафе-бар. На 25.03.1999 г., в съответствие със ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба № 6 за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите  в Република България, писмо на ДИТСК № II-57/1994 г. и издадения констативен протокол обр.16  от 24.03.1999 г. е било разрешено ползването на стоежа „Промяна на предназначение на гараж и складово помещение в кафе-бар", като е било констатирано, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешението за строеж и одобрените архитектурни проекти. При извършеното преустройство, на практика са били обединени гараж №5, складовото помещение №2 и вътрешния общ коридор на партерния етаж в сградата от линията на асансьорната шахта – до външната врата – втори изход на сградата, като са били премахнати: съществуващ вътрешен преграден зид на гаража към вътрешния коридор, съществуващ вътрешен преграден зид на складовото помещение към вътрешен коридор, вратата на складовото помещение към коридора със зазиждане на отвора, входната врата към двора със зазиждане на отвора. Изградени са били нови ограждащи зидове обособяващи санитарен възел, функционално свързан с новообособения обект кафе-бар”, иззпълнена е била нова фасадна дограма, инсталации и са били извършени довършителни работи - мазилки, настилки, шпакловки и боядисване. Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, към новообособения обект са били включени 8,77м2 от общите части на сградата – част от вътрешния коридор между гаража и склада.

Според експерта, строително - монтажните работи за обособяването на обекта в „кафе-бар" били извършени в съответствие с одобрения проект и издаденото разрешение за строеж, като било спазено и изискването новообразуваният обект да има отделен вход, без връзка с входа на жилищната сграда. При преустройството бил зазидан втория изход на сградата. Съществуващи конструктивни елементи не били засегнати, с преустройството  не се предвиждало претоварване на конструкцията, а при огледа не са били забелязани видими деформации, които да показват износване или компрометиране на носещата конструкция. Вещото лице е дало заключение, че извършените работи по промяна предназначението на обекта не застрашават живота или здравето на живущите в жилищната сграда. Вторият вход - изход /към двора/ бил над нивото на терена и за осигуряване на достъпа до него, отвън следвало да се изпълнят две стъпала, каквито нямало. Освен това, този изход бил в непосредствена близост до гараж, който нямало как да се използва пълноценно, ако се постави отново вратата на изхода на блока.

Във връзка с възражението за неоснователност на иска и твърдяното съгласие на всички етажни собственици с преустройството и с предоставянето на ответниците на част от общия коридор на партера, по делото е бил приет като доказателство „предварителен договор  за покупко – продажба на идеални части от общите части на партерния етаж на жил. блок ул. „Рила” 20”. С този договор, на 16.03.1995 г. всички собственици на отделни обекти в сградата /собствениците на апартаменти от 1-3 вкл. и от 5-10 вкл./, от една страна като продавачи, са се задължили да продадат на Б.А.С. /собственик на ап.4/, като купувач, 5 кв.м. от партера - изхода към двора между гаража на Б. и А. С., вътрешния двор и закупената тъмна стая на И. С. П. и асансьорната шахта, срещу задължението на купувача самостоятелно и със собствени средства да извърши описани подробно ремонтни работи в жилищната сграда.

Договорът е бил подписан от всички етажни собственици към този момент, видно от сравнението с представените по делото нотариални актове на етажните собственици, придобили жилищата с прекратяването на ЖСК и разпределителен протокол от 1979 г. и прехвърлянето на собствеността за ап. 5 – на А. Я. П. /през 1993 г. от В. Ж. на Я. и И. П. и през 2002 г. с дарението на дъщеря им А. Я. П. В. Ж./, за ап. 8 – на Е. В.А. /дарение от 1981 г. от Е. Д.В./ и за  ап. 10 – на Д. Н. Я. /дарение от 1993 г. от Н. В. Я. и Д. Д. Я./. Предвид обсъдените доказателства и липсата на конкретни твърдения на ищците, а и доказателства за неучастието на определен етажен собственик при подписване на договора, възраженията в тази насока са неоснователни. Без значение за съгласието по чл. 38, ал.2 от ЗС е обстоятелството, че предварителният договор за продажба на общи части няма вещно – прехвърлително действие, защото в случая не се изследва дали ответниците са придобили собствеността върху тях, а е от значение дали те неоснователно пречат на ищците да ги ползват в качеството им на етажни собственици.

Че договорът е бил подписан именно във връзка с исканото преустройство от ответницата и с него е било дадено съгласие за предоставяне на общи части за ползване от ответниците, са свидетелствали М. П. С. и М. Д. К., двете собственици на апартаменти съответно № 6 и №7 в същата жилищна сграда. Според тях, преди преустройството на общо събрание на етажните собственици, било взето единодушно решение част от общия коридор на партерния етаж между склада и гаража на Б. и А. С. да им бъде предоставен за преустройстовото на кафе-бара, като било подписано и писмено съгласие за отстъпването на общите части около 5 кв.м. М. К. е посочила пред съда и подписа си под № 6 в документа - „предварителен договор за покупко-продажба на идеални части на партерния етаж на жил. блок ул. „Рила” 20”. Свидетелките са заявили също така, че изходът на блока към двора е бил затворен година преди преустройството, също по общо съгласие на етажните собственици, защото създавал опасност за живущите. Той бил разположен много високо над терена и някой можел да падне от там, а освен това и пречел на ползването на съседния гараж. Заключването на вратата не решавало проблема и затова тя първо била закована, а по-късно с преустройството -  премахната и изходът - зазидан.

Приобщеният към кафе – бара коридор на партерния етаж в жилищния блок и вторият изход към вътрешния двор на сградата, представляват обща по предназначението си част на сградата. Законодателят в нормата на чл.38, ал.2 от ЗС допуска общите части по предназначение да бъдат обособени за ползване само от някой от етажните собственици по общо съгласие на етажните собственици. Законът не изисква специална форма за това съгласие, като същото може да бъде дадено както писмено, така и устно или с конклудентни действия /в тази насока - решение № 259 от 01.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 773/2009 г., I г.о. ГК; решение № 1019 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 235/2008 г., I г.о., ГК; решение № 743 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1720/2009 г., I г.о., ГК/. В настоящия казус, подписаният от всички етажни собственици договор от 16.03.1995 г., съставен след взето на общо събрание на собствениците в жилищния блок решение,  обективира изричната воля  на всички етажни собственици за предоставяне на конкретно описана с граници площ от общите части /по предназначение/ на сградата за ползване само от някой от етажните собственици – ответниците /собственици към този момент на апартамент №4 и гараж№5/. Следва да се приеме и с оглед обясненията на свидетелките, че е било дадено съгласие от всички етажни собственици за извършване на исканото преустройство на гаража, склада и общата част от коридора в кафе – бар, както и зазиждането на втория изход от сградата /към двора/. Ищците не са твърдяли, а и не са посочили по делото доказателства в насока, че този втори изход е бил задължителен с оглед спазването на изискванията за противопожарна безопасност, а и такива императивни изисквания към този момент няма, поради което за противопожарната безопасност е достатъчен и основният вход- изход на жилищната сграда.

Дали преустройството е било извършено законно или не, не е решаващо за изхода на делото, защото незаконността на преустройството не води автоматично до основателност на иска по чл. 109 от ЗС, а следва да се извърши преценка дали конкретните действия на ответниците лишават ищците - етажни собственици от упражняване в пълния им обем на правата им на собственост и дали то е противоправно.

Освен това, в случая извършеното преустройство не  е било и незаконно, защото за него са били налице всички строителни книжа и те са били издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, по предвидения в закона ред и в изискуемата форма. В тази връзка неоснователно е възражението на ищците, че разрешението за строеж е издадено от некомпетентен орган и затова нищожно като административен акт. То е подписано от главен архитект Е. Ф. Същата, видно от представения трудов договор от 01.01.1999 г., е била назначена като „районен архитект” при община Варна, район „Одесос” и е разполагала с компетентността за одобряване на архитектурното заснемане и издаване на разрешението за строеж. Независимо, че в разрешението за строеж е било вписано само преустройство на гаража, от цялостната документация по издаването му, включително от визата за проектиране и одобрения архитектурен проект /във фаза архитектурно заснемане/ и разрешението за ползване е видно, че в преустройството е било включено обединяването на гаража, складовото помещение и част от общия коридор. Затова не може да бъде споделено и оплакванетно на въззивниците за липсата на разрешение за извършеното преустройство и от там за незаконността му.

С оглед конкретните данни по делото, при дадено съгласие на всички етажни собственици за ползването на общата част от сградата от ответниците и за извършване на преустройството, поведението на ответниците, осъществили и поддържали това състояние не е било противоправно и не може да бъде санкционирано чрез осъждането им за премахването му /в тази насока е решение № 291 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 629/2009 г., I г.о., ГК; решение № 1019 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 235/2008 г., I г.о., ГК/. Както бе посочено, ищците са приобретатели на обекти в етажната собственост, след извършване на преустройството през 1999 г. /първият е етажен собственик от 25.03.2004 г., а вторият и третият – от 27.10.2009 г./, като праводателите на техните прехвърлители /Д. П. и Т. П./ са участвали при вземането на решенията от общото събрание и са дали изричното си съгласие за това, поради което и ищците са обвързани от него. Това съгласие, квалифицирано като такова по чл.38, ал.2 от ЗС изключва неоснователността на извършеното преустройство и поддържането му от ответниците. Пасивно легитимиран по иска по чл.109 от ЗС е този, който извършва, или поддържа неоснователно действие към останалите съсобственици, или собственици, т.е. против ответниците е допустимо да се насочи негаторния иск, но в случая извършеното от тях преустройство и поддържането му в съответствие с изразената воля на всички етажни собственици към онзи момент не е неоснователно. Липсва противоправност, поради което искът по чл.109 от ЗС даващ защита на собственика само срещу всяко неоснователно действие е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Искът по чл. 537 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 17 т.VI от 18.07.2000 г. на СВ – Варна също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до идентичен резултат, макар и по различни от изложените съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с изложените в настоящото решение мотиви.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемите имат право на разноски и  съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лв. за въззивното производство, въззивниците следва да бъдат осъдени да ги платят.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 259/17.02.2015 г., постановено  по гр.д. № 1409/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА В.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, Б.Н.С. с ЕГН ********** и адрес: ***№ 1 и П.А.С. с ЕГН ********** и  адрес: *** да заплатят на Б.А.С. с ЕГН ********** и А.В.С. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, сумата от 1 000   лева, представляващи сторени във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: