Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

89

30.05.2016 г.,  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

            Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 248 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК и е образувано по две жалби:

- по въззивна жалба на Т.А.В., подадена чрез назначения му от съда особен представител адв. Г.Т., против решение №284/02.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1893/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е осъден да заплати на П.Б.С. сумата от 15 000 евро, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 22.04.2009 г. с нотариална заверка на подписите на страните, на осн. чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 24.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението и въззивникът е осъден да заплати разноските от 2 742,79 лв. за първоинстанционното производство.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и необоснованост на съдебния акт,  като е молил за неговата отмяна и за отхвърляне на иска. Изложил е следното: окръжният съд допуснал противоречие, както в мотивите, така и между мотивите и диспозитива на решението, извеждайки едновременно изводи за основателност и за неоснователност на иска; необосновано приел наличие на сключен договор за заем при липсата на доказателства за реалното прeдаване на сумата; окръжният съд не обсъдил възраженията, че с договора за заем се прикривал „друг договор с непозволен предмет”, както и че нотариалната заверка на подписите извършена на 02.02.2015 г., доказвала, че договорът не бил сключен на 22.04.2009 г.; не обсъдил и възражението за погасяване на вземането по давност.

Въззиваемият П.Б.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е молил за потвърждаване на обжалваното решение.

- по частна въззивна жалба на П.Б.С., подадена чрез адв. П.Н., против определение № 857/04.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1893/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските с присъждане допълнително на сумата от 2 500 лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение за един адвокат в обезпечителното и исковото производство. Жалбоподателят е развил оплаквания за неправилност - незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молил за отмяната му и уважаване на молбата с присъждане на сумата от 2 500 лв.

Т.А.В. не е подал отговор на частната жалба.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване съответно на решението и на определението на окръжния съд, като неизгодни за тях, редовни са и допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемият П.С., чрез своя процесуален представител адв. П.Н., е оспорвал въззивната жалба на другата страна и е поддържал частната си жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК. Претендирал е присъждането на разноски в настоящото производство по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Предмет на производството пред Варненския окръжен съд е бил иск на П.Б.С. предявен срещу Т.А.В. по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 евро, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заетата по договор за заем от 22.04.2009 г. сума от 15 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът, чрез назначения му от съда процесуален представител адв. Г.Т., е оспорвал иска по следните съображения: сумата не му била предадена; договорът за заем не бил подписан от заемателя; с договора за заем от 22.04.2009 г. се прикривало друго правоотношение между страните, твърдение – изведено от факта на по-късната нотариална заверка (на 02.02.2015 г.) на подписите на страните по договора за заем (с твърденията, че е станало след изтичане на давностния срок), от обстоятелството, че заемът бил безлихвен и че е даден в брой;

Претенцията на ищеца е по договор за заем за потребление. Договорът, при който заемодателят предава в собственост пари, а заемателят се задължава да върне заетите суми представлява договор за заем за потребление. Този договор е неформален и реален, а сключването му става с предаването на парите.

Установено е по делото, включително и с приобщената и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Емил Атанасов, че на 22.04.2009 г. между страните по делото е бил сключен договор, с който П.С., в качеството на заемодател, е предал на Т.В., в качеството му на заемател, сумата от 15 000 евро за временно безвъзмездно ползване за срок до 31.03.2015 г. Оспорването на подписа на заемателя не е проведено успешно, в откритото по реда на чл. 193 от ГПК производство за проверка истинността (авторството) на частния диспозитивен документ, поради което и възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни. Това налага извода, че Т.В. е подписал документа.

Че сумата по договора за заем е била предадена от заемодателя – на заемателя се установява (пряко и пълно доказано) от изходящото от заемателя признание за получаването й, обективирано в чл. 1 от договора за заем. В тази насока оплакванията във въззивната жалба за непредаването на парите, са неоснователни. Показанията на разпитания по делото свидетел Александър Василев са в подкрепа на горния извод, доколкото свидетелят е изнесъл знание за направеното пред него признание на задължението от заемателя.

Нито по-късно извършената нотариална заверка на подписите на страните от 02.02.2015 г. (в съответствие с възможността за потвърждаване пред нотариуса на вече положени подписи), нито обстоятелството, че заемът е безлихвен, нито това, че сумата е предадена в брой съставляват индиции за съществуване на друго правоотношение между страните, а и такова конкретно нито се е твърдяло, нито е било доказано по делото. Освен това, предвид уговорения краен срок за връщане на заема – 31.03.2015 г., петгодишният давностен срок за неизпълненото задължение, в съответствие с разпоредбата на чл.114 от ЗЗД, не е изтекъл нито към датата на нотариалната заверка на подписите на страните по договора, нито към датата на предявяване на иска (24.06.2015 г.). В този смисъл и тези оплаквания на въззивника са неоснователни.

Падежът на задължението за връщането на парите е настъпил на 31.03.2015 г., като ответникът, който носи тежестта от неустановяването на този факт, не е доказал по делото изпълнението на това свое задължение. Затова, съдът намира, че заемът не е върнат. В този смисъл предявеният иск по чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. За забава в плащането, ответникът дължи и закконните лихви върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. До този извод е достигнал и първоинстанционния съд, чието решение не страда от визираните във въззивната жалба пороци и като постановяващо идентичен резултат следва да бъде потвърдено.

Оплакванията на въззивника за вътрешна противоречивост на решението на окръжния съд също са неоснователни, доколкото в диспозитива е изразена ясно формираната в мотивите воля на съда за основателност на иска и очевидно е, че посоченият от въззивника израз от мотивите на решението  (който освен това не касае конкретния спор) съставлява техническа грешка.  

По частната жалба на П.Б.С., подадена чрез адв. П.Н., против определение № 857/04.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1893/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд:

Освен присъдените с решението на окръжния съд разноски на ищеца, последният е поискал и посочената в списъка по чл. 80 от ГПК сума от 2 500 лв., представляваща платен адвокатски хонорар за защита в производството по обезпечаване на иска и в първоинстанционното производство. Тази сума и конкретните действия, за които е била договорена са посочени, в приложения преди приключване на делото пред първата инстанция, в заседанието от 24.02.2016 г., договор за правна помощ от 22.05.2015 г. Според изричното отбелязване в договора, сумата е била платена на 18.01.2016 г., като това обстоятелство е отбелязано на съответното място в документа „внесена сума”. Изричното вписване в договора доказва, че сумата е платена в брой, а и в хода на производството не е твърдяно изплащането й по банков път, нито такъв начин на плащане е посочен в договора. Следователно, разписката за извършеното плащане в договора за адвокатска услуга доказва плащането в брой, поради което и с оглед резултата от делото, тези разноски се дължат на ищеца. Като е оставил без уважение молбата  на ищеца по чл. 248 от ГПК, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това – решението следва да бъде изменено в частта му за разноските с допълнително присъждане на сумата от 2 500 лв. платена за адвокатска защита в обезпечителното производство и в производството пред първата инстанция.

С оглед изхода от настоящото производство, Т.А.В. следва да заплати на П.Б.С. и сторените във въззивното производство разноски от 2 888,94 лв., включващи платеното адвокатско възнаграждение от 1 450 лв., възнаграждение за особен представител (с преводна такса) 1 420,94 лв. и държавна такса за частна жалба (с преводна такса) от 18 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №284/02.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1893/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 857/04.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1893/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение №284/02.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1893/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Т.А.В. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Б.С. с ЕГН ********** ***, допълнително сумата от 2 500 лв., представляващи сторените разноски за адвокатска защита в обезпечителното производство и в производството пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Т.А.В. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Б.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 888,94 лв., представляваща сторените разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: