Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               104 /04.07.2014 година, гр.Варна

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                    ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 249 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Д.Ц. ***, в качеството му на процесуален представител на С.С.А. ***, срещу решение № 97/2.03.2014 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 522/2013 година, с което е отхвърлен  предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ДЗИ”Общо застраховане” ЕАД гр.София в размер на 100000.00 лева, тъй-като е погасен по давност. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи иска в този размер.

В останалата част, за разликата до 150000.00 лева горното решение не е обжалвано и следва да се приеме, че то е влязло в сила.

Насрещната страна ДЗИ ”Общо застраховане” ЕАД оспорва иска и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на с пора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил  е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Единственият спорен въпрос по делото пред въззивната инстанция се отнася до това дали предявеното вземане за частта от 100000.00 лева е погасено по давност или не.

Положителният отговор на този въпрос е даден и от ДОС, но във въззивната жалба са наведени твърдения, че началният срок на давността е от по-късен момент, а не от настъпването на застрахователното събитие, и че има прекъсване на давността, тъй-като застрахователят е направил признание на дълга.

Апелативната инстанция не може да сподели тези доводи на въззивника, поради следното:

От една страна, в настоящият случай увреденото лице е ангажирало отговорността на застрахователя по т.н. пряк иск по смисъла на чл.226 от КЗ. За този иск началото на давностния срок е от настъпването на застрахователното събитие, т.е. от настъпването на ПТП, при което е причинена смъртта на наследодателя на въззивницата.

От друга страна, разкриването на извършителя на ПТП е от значение за началото на давността само в случаите на ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на ПТП. В този случай действително без да е разкрит той няма как срещу него да тече погасителна давност. Но това обстоятелство не се отразява на течението на давността за отговорността на застрахователя, която произтича от договора за застраховка. Освен това направеното от застрахователя плащане към майката и брата на въззивницата, спрямо които производството е било прекратено с влязло в сила протоколно определение на ДОС от 28.02.2014 година, не може да се смята, че е признаване и на задължение за плащане към  третия наследник на починалия Симеон Ангелов Найденов, т.е. към въззивницата, която по принцип е в същата правна позиция както тях. За пропускът да се предяви своевременно (в предсъдебната фаза) претенция пред застрахователя и от името на малолетната към момента на ПТП С. С. А.-сега въззивник, не може да е отговорен самия застраховател.

В останалата част, за разликата до 150000.00 лева, претенцията е отхвърлена като неоснователна и в тази част решението е влязло в сила, тъй-като не е обжалвано.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивницата следва да понесе  разноските на въззиваемата страна направени за един адвокат, които според представените доказателства възлизат на 2650.00 лева.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/10.03.2014 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 522/2013 година в частта, в която е отхвърлен, като погасен по давност, иска на С.С.А. ***, срещу ДЗИ ”Общо застраховане” ЕАД гр.София за заплащане на неимуществени вреди в размер на 100000.00 лева.

ОСЪЖДА С.С.А. ***, с ЕГН ********** да заплати на ДЗИ ”Общо застраховане” ЕАД гр.София с ЕИК 121718407 разноски по делото в размер на 2650.00 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.