О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

304/09.05.2016

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09 .05.2016г., в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                          МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.М. в.ч.гр.д.№249/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по подадена частна жалба от Т.Н.К. против протоколно определение от 11.11.2015г., постановено по в.гр.д.№2127/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по подадената от Л.К.К. въззивна жалба против решение №6296/29.12.2014г., постановено по гр.д.№9843/14г. по описа на ВРС, ХХV състав, само в частта му, с която искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4000лв. до 6000лв.В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Л К.К. в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор поддържа становище за недопустимост на подадената частна жалба, като моли да бъде оставена без разглеждане, евент. становище за неосно -вателност като моли обжалваното определение бъде потвърдено.Претендира разноски. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Пред ВРС са предявени искове с пр.осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД от Л.К.К. против Т.Н.К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимущес -твени вреди, както и сумата от 457, 84лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6000лв., считано от датата на деликта-29.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба-29.07.2014г., ведно със законната лихва върху глав- ницата, считано от 29.07.2014г. до окончателното изплащане.С решение №6296/ 29.12.2014г., постановено по гр.д.№ 9843/14г. по описа на ВРС, ХХV състав, Т.К. е осъден да заплати на Л.К. сумата от 1 500лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2013г. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата над 1 500лв. до 6 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013г. до окончателното изплащане.

Против така постановеното решение от ВРС са подадени въззивни жалби от всяка от страните, съответно от Л.К. против частта му, с която исковете са частично отхвърлени, и от Т.К. против частта му, с която исковете са частично уважени.По жалбите е образувано в.гр.д.№2127/15г. по описа на ВОС, гр.о.В първото по делото о.с.з., проведено пред ВОС на 11.11.2015г., въззивникът Л.К. чрез процесуалния си представител е оттеглил частично подаде -ната от него жалба, а именно в частта й, с която се обжалва решението на ВРС в частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата над 4 000лв. до 6 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013г. до окончателното изплащане, като с обжалваното определение ВОС е прекратил производството по делото в тази му част.

Съгласно разпоредбата на чл.264 от ГПК във всяко положение на делото пред въззивна инстанция страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената от нея въззивна жалба.Така и в настоящия случай Л.К. е оттеглил частично подадената от него въззивна жалба против решението на ВРС в горепосочената му част, като и съответно въззивното производство в тази му част е прекратено. Правен интерес от обжалване на този преграждащ производство акт е налице само за страната, производството по чиято въззивна жалба е прекратено или това е Л. К..За Т.К., който е въззиваемата страна по тази жалба, не е налице правен интерес от обжалване на прекратителното определение, т.к. при евентуалното му влизане в сила ще влезе в сила и решението на ВРС в частта му, с която исковете на Л.К. против Т.К. са отхвърлени за разли -ката над 4 000лв. до 6 000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013г. до окончателното изплащане.Доколкото за страната липсва правен интерес от така подадената частна жалба, образуваното по същата производство пред настоящия съд се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.На осн. чл.78, ал.4 от ГПК, направеното искане и доколкото настоящият спор е досежно производство, което приключва/по исковете в частта им за разликата над 4000лв. до 6000лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2013г./, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за производството пред ВАпС.Претендират се разноски в размер на 200лв., представляващи адв.възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.01.2016г.Съдът констатира, че приложеният в частното производство договор за правна защита и съдействие/л.18 от делото на ВАпС/ е с посочен предмет „отговор по чл.248 от ГПК”.В развилото се пред ВОС след постановяване на решението по делото производство по чл.248 от ГПК Л К. е депозирал отговор по молбата на Т.К. с пр.осн. чл.248 от ГПК чрез процесуалния си представил адв.Ю. Г. на 25.01.2016г., с който също е претендирал присъждане на разноски в размер на 200лв.-адв. възнаграждение.На 25.01.2016г. е депозиран и отговорът от Л. К. чрез процесуалния му представил адв.Ю.Г. по настоящата частна жалба. Приложеният договор за правна защита и съдействие от 19.01.2016г. към отговора по частната жалба с посочен предмет „отговор на частна жалба” е погрешно пришит по делото на ВОС-л.46, а съответно този договор, който е към отговора по молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК, е пришит към делото на ВАпС.Независимо от изложеното, съдът приема, че въззиваемата страна е представила доказателства за направени от нея разноски в размер на 200лв. за настоящото частно производство, предвид което и същите следва да й бъдат присъдени.             

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№249/16г. по описа на ВАпС, гр.о.

ОСЪЖДА Т.Н.К. с ЕГН ********** да заплати на Л.К.К. с ЕГН ********** сумата от 200лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: