Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 84/04.07.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми юни, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 249/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби против решение № 9/15.01.2018 г. по гр.д.№ 251/17 г. на Окръжен съд – Търговище, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р.Ш.А. сумата от 4000 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от образувано и водено досъдебно производство № 588/2012 г. на РУП-Попово по чл.209, ал.1 от НК, на осн.чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2013 г., до окончателното изплащане на сумата и искът е отхвърлен до пълния му размер от 200000 лв., ведно със законната лихва като неоснователен.

Ищецът Р.Ш.А. обжалва решението в отхвърлителната му част. Оплакванията са за незаконосъобразност, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на исковата претенция.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част с оплакване за завишен размер на присъденото обезщетение и искане за намаляването му на 1000 лева.

Отговори на въззивните жалби не са подадени.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Р.Ш.А. *** против Прокуратурата на РБ по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно водено досъдебно производство №588/2012 г. на РУП-Попово за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2012 г.

Оспорвайки иска, ответникът твърди, че не са налице предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение; при условията на  евентуалност, оспорва размера на претенцията и се позовава на погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД за лихвата до 06.12.2013 г.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 12.10.2012 г. срещу ищеца, в качеството му на земеделски производител, е образувано досъдебно производство №588/2012 г. на РУП-Попово за престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че от м.01.2012 г. до 4.09.2012 г. в гр.Попово, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х.Ц.Ц., че срещу финансиране от последния производство на около 500 дка слънчоглед и около 150 дка царевица ще му възстанови направените разходи от около 29532 лв. и стари задължения за 23600 лв., като му предостави равностойно количество от произведеното зърно и му причинил имотна вреда за 29532 лв. Образуваното предварително производство е прекратено с постановление на РП-Попово от 6.03.2013 г. без повдигане на обвинение с констатации, че деянието не е престъпление.

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от прокуратурата ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Приложена е практиката на ВКС на РБ по чл.290 от ГПК относно тълкуването на понятието "обвинение в извършване на престъпление" по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в по-широк смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Тъй като лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от това и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение, правилен е извода, че предявеният иск попада в приложното поле на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Съдът е приложил разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, като е преценил доколко претърпените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от обвинението, мерките на процесуална принуда и тяхната продължителност, данните за личността на подсъдимия и доколко повдигнатото обвинение се е му се е отразило негативно в различни аспекти - физически, психически, на социалния и на професионалния му живот.

Показанията на свид.Р.Р. и свид.Н.Ц.. установяват, че  след образуване на досъдебното производство, настъпила  промяна в емоционално-психическото състояние на ищеца, който изпитвал притеснения, безпокойства и терзания с чувство за накърнено добро име, предвид и на факта, че се кандидатирал за кмет на с.Дриново, общ.Попово и  за общински съветник. Започнал да заеква, станал необщителен и сприхав; приемал, че влошеното му финансово състояние,  дистанцирането на партньори и приятели и раздялата с приятелката му се дължат на тази несправедливост.

Съдът е преценил факта, че през посочения период срещу ищеца е имало и други наказателни производства - по чл.206, ал.2 от НК, по чл.255, ал.3 от НК и по чл.313, ал.2 от НК, по които са постановени осъдителни присъди и е направил правилен извод, че и разследване по чл.209, ал.1 от НК се е отразило негативно на емоционално-психическото му здраве, на положението му в обществото и възможностите за професионални изяви, тъй като е за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК и е създало допълнително чувство на тревожност и страх у ищеца. Не са представени доказателства, установяващи твърдяните в исковата молба нарушения на физическото му здраве и наличието на причинно-следствени връзки между отделните фактори.

Предвид описаните обстоятелства относно характера на увреждането на емоционално-психическата сфера на ищеца и продължителността на наказателното производство - около 5 месеца, обстоятелството, че спрямо него не е прилагана мярка за неотклонение, нито му е повдигано обвинение, а с негово участие е осъществено само едно процесуално действие – разпит, в качеството му на свидетел от 10.30 до 11.00 часа на 17.01.2013г., изводът е за наличие на увреждания, за чието възмездяване съобразно интензитета на негативните последици и изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата 1000 лв. Определеният от първоинстанционния съд размер не отговаря на вида и хакрактера на претърпените вреди и би довел до неоснователно обогатяване на ищеца. Обжалваното определение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разликата над 1000 лева до 4000 лева и за този размер искът следва да бъде отхвърлен. В останалата му отхвърлителна част, решението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 9/15.01.2018 г. по гр.д.№ 251/17 г. на Окръжен съд – Търговище В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р.Ш.А. *** обезщетение за причинените му неимуществени вреди от образуваното и водено ДП №588/2012 г. на РУП - Попово за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за сумата над 1000 лева до 4000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Р.Ш.А. *** против Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата над 1000 лева до 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от образуваното и водено ДП №588/2012 г. на РУП - Попово, за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, на осн.чл.2, ал.1, т.3 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/15.01.2018 г. по гр.д.№ 251/17 г. на Окръжен съд – Търговище в останалите му обжалвани части.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

 

                                                                                       2.