О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

349/23.05.2019

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23. 05.2019г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№249/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Н.Х. чрез процесуалните й представители адв.Г.И. и адв.М. У.. против определение №353/01.02.2019г., постановено по в.гр.д.№2407/11г. по описа на ВОС, гр.о., с което оставена без разглеждане молба вх.№22792/30.07. 2018г., подадена от Н.Х., за изменение по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските на решение №1048/12.06.2018г., поставено по в.гр.д.№2407/11г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че определението е нищожно, като постановено от ненадлежен съдебен състав, различен от съдебния състав, постановил въззивното решение, чието допълване, евентуално изменение, в частта за разноските се претендира.Претендира се да се прогласи нищожността му и делото да бъде върна -то на ВОС за ново произнасяне по молбата.В условие на евентуалност се твърди, че определението е неправилно по изложените в жалбата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната молба.

Въззиваемите страни „Туринвест Варна”ООД, Р.П.Р., Л.Ш. ***АД/в несъстоятелност/, Д.И.К., Т.Р.К., Н.Р.К. и „Бриз Пропъртис”ЕООД, редовно уведомени, не са депозирали отговори по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по в.гр.д.№2407/11г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадените от „Туринвест Варна”ООД, Р.П.Р., Л.Ш. ***АД/в несъстоятелност/, Д.И.К., Т.Р.К., Н.Р.К. и „Бриз Пропъртис”ЕООД въззивни жалби против решение №2884/01.07.2011г., постановено по гр.д.№723/08г. по описа на ВРС, X състав, с което са уважени предявените от Н.Х. против „Туринвест Варна”ООД, Р.П.Р., Л.Ш. ***АД/в несъстоятелност/, Д.И.К., Т.Р.К., Н.Р.К. и „Бриз Пропъртис”ЕООД искове, съответно с пр.осн. чл.108 от ЗС против „Бриз Пропъртис” ЕООД и чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ против останалите ответници, отменен е посоченият в решението к.н.а. на осн. чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ както и е отхвърлен ИУИ, предя -вен от Д.К., както и по подадена частна жалба от Н.Х. против посоченото решение на ВРС само в частта му относно разноските.

Производството по гр.д.№723/08г. по описа на ВРС, X състав е образувано на 04.02.2008г., след изпращане на делото по подсъдност от ВОС, където исковата молба е била подадена на 15.10.2007г.

С решение №1048/12.06.2018г., постановено по в.гр.д.№2407/11г. по описа на ВОС, гр.о., решение №2884/01.07.2011г., постановено по гр.д.№723/08г. по описа на ВРС, X състав, е оставено в сила в частите му, с които са уважени предявените от Н.Х. искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, отхвърлен е ИУИ, присъдени са от ВРС разноски, както и по отношение отмяната на к.н.а., но само досежно реална част от недвижимия имот, и е обезсилено в частта му досежно отмяната на к.н.а за останалата реална част от недвижимия имот, предмет на акта.

Въззиваемата Н.Х. е направила своевременно искане за присъждане на сторените във въззивното производство разноски, вкл. адв.възнаграждение, за зап -лащането на което е представила своевременно доказателства с молба вх.№9843/ 05.04.2017г., към която е приложен договор за правна защита и съдействие от 06. 05.2012г., съгласно който е било уговорено и заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 7000лв.

 С решение №1048/12.06.2018г., постановено по в.гр.д.№2407/11г. по описа на ВОС, гр.о., въззивният съд е приел, че искането на Н.Х. за присъждане на сторените във въззивното производство разноски е основателно, като е счел, че същите включват заплатена държавна такса за въззивното производство, за съдебни удостоверения, депозит за призоваване на свидетел, депозит за вещо лице и превод на документи в общ размер от 339лв., която сума е осъдил въззивниците да й заплатят на осн.чл.64, ал.1 от ГПК/отм./.

Решението е връчено на Н.Х. чрез процесуалния й представител на 29.06. 2018г.В срока за обжалване на решението е депозирана молба вх.№22792/30.07. 2018г., подадена по пощата на 27.07.2018г., в която е посочено, че съдът, като й е присъдил разноски, е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане като разноски и на заплатеното за въззивното производство адв.възнаграждение в размер на 7000лв., поради което претендира решението да бъде допълнено, евент. измене -но, в частта относно разноските, като й се присъдят разноските за адв.възнагражде - ние, а, ако бъде прието, че с решението е отказано да бъде присъдено адв.възнаг - раждение, то молбата да се счита за частна жалба против решението в частта за разноските.

С обжалваното определение молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК е оставена без разглеждане поради липса на представен списък по чл.80 от ГПК.

Определението е валидно.Обстоятелството, че съставът, постановил решението, е различен от състава, постановил определението/идентичен е само докладчикът/ не обосновава извод за незаконност на състава.Не съществува изискване в ГПК, според което именно съставът, постановил въззивното решение, следва да се произнася по подадената молба за неговото изменение в частта за разноските.Определението е и допустимо, и правилно.Първоинстанционното и въззивното производство на осн. §2, ал.1 от ПЗР на ГПК са се разглеждали по реда на ГПК/обн.1952г., отм.2008г./, т.к. исковата молба е постъпила преди влизане в сила на ГПК-01.03.2008г.Със ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.50/08г., в сила от 01.03.2008г., е създадена новата ал.14 на §2, според която за всички непосочени изрично производства, образувани по молби, постъпили до 01.03.2008г., се прилага редът на отменения ГПК.По аргумент за противното, за молбите след 01.03.2008г. се прилагат правилата на ГПК/обн.2007г., в сила от 01.03. 2008г./.След постановяване на въззивното решение, редът за неговото обжалване, вкл. и в частта за разноските, както и последващите подадени молби, подлежат на разглеждане по реда, предвиден в ГПК от 2007г., по аргумент от §2, ал.3, 11 и 14 от ПЗР на ГПК.Основанието да се приеме, че допълването и изменението на решението в частта за разноските следва да се извърши по реда на ГПК от 2007г. е и невъз -можността за самостоятелно обжалване на въззивното решение само в частта за разноските, т.к. липсва в действащия ГПК норма, аналогична на нормата на чл.70 от ГПК/отм./.В изложения смисъл съдебна практика - определение №785/11.11.2010г. по ч.т.д.№669/10г., ВКС, ІІ т.о., определение №199/21.03.2012г. по ч.т.д.№98/12г., ВКС, ІІ т.о., определение №533/29.11.2010г. по ч.гр.д.№436/10г., ВКС, І гр.о. и др.

Предвид гореизложеното и съдът приема, че подадената от Н.Х. молба вх.№ 22792/30.07.2018г. подлежи на разглеждане по реда на чл.248 от ГПК.Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК.По същество с нея не се претендира допълване, а изменение на решението в частта за разноските, т.к. въззивният съд се е произнесъл с решението си по искането на страната за присъж -дане на разноски и й е присъдил разноски, но това произнасяне не е в съответствие с твърденията на страната за осъществените от нея във въззивното производство разноски, или в случая не е налице пропуск на съда изобщо да се произнесе по отго - ворността за разноските, претендирани от тази страна, когато би могло да се иска допълване.Видно от нормата на чл.80, изр.2 от ГПК и съгласно разрешенията, да -дени в т.9 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, абсолютна процесуална предпоставка от вида на положителните е представянето на списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да може страната да упражни надлежно правото си да иска измене -ние на решението в частта за разноските.В настоящия случай такъв списък не е бил представен/това обстоятелство не е спорно/, поради което молбата се явява недо -пустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Постановеното от ВОС в този смисъл обжалвано определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №353/01.02.2019г., постановено по в.гр.д.№2407/ 11г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: