Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                              №  29

гр.Варна,02.03.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

При секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр. дело № 25/16г., намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Л.Б.Г. *** чрез адв. М.Т. *** срещу решение № 1721/21.10.2015г., постановено по гражданско дело № 1111 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, с което въззивника е осъден да заплати на „Динипо”ЕООД сумата от 17 732лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишил дружеството от ползване на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Академик Курчатов” №*, представляващ южната незастроена реална част с площ от 2000 кв.м., целия с площ от 5820 кв.м. съставляващ поземлен имот №10135.3514.247 по КК на гр.Варна за период от 29.12.2010г.-30.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2013г. до окончателното й изплащане и 2 562,40лв. разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Счита се, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не  е разгледал, направените от въззивника правоизключващи възражения относно заявеното от ищеца придобивно основание за правото на собственост върху имота и не е обсъдил събраните по делото доказателства, установяващи твърденията на ответника, че не е упражнявал търговска дейност в имота, през процесния период, поради което и е достигнал до неправилни и необосновани изводи за основателност на претенцията. Поддържа се, че съдът избирателно е разгледал само част от доводите на ответника и не е обсъдил събрани и приобщени по делото доказателства, относими към предмета на спора. В нарушение на процесуалните правила съдът не  е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, от които се установяват твърденията на ответника, че след прехвърляне на предприятието на едноличния търговец, същият не е упражнявал фактическа власт върху имота и, че върху голяма част от него ищецът е натрупал земни маси, правещи невъзможно ползването му за стопанска или друга дейност. Необоснован и в противоречие на събраните писмени доказателства е извода, че прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец е извършено с договор от 04.11.2013г. Едновременно с това се счита, че от доказателствата се установява, че ответникът не  е осъществявал ползване на имота след 27.06.2008г., поради което и предявената претенция за заплащане на обезщетение е неоснователна. Твърди също, че за определяне на размера на обезщетението не е приложима методиката, разработена от Община Варна и използвана от вещите лица по допуснатата СТЕ, тъй като имотът не е общинска собственост и при определянето на обезщетение в размер на средния пазарен наем не е отчетено неговото фактическо състояние и негодността му за отдаване под наем. Ищецът не е установил, че е претърпял вреди, под формата на пропусната полза по вина на ответника. Напротив от събраните доказателства се установява, че в резултат на действията на ищеца, извършени в исковия период, процесната реална част от имота не е могла да се ползва. Поради това и е недоказано, че имуществото на ищеца със сигурност е могло да бъде увеличено, както и че това не е настъпило единствено в резултат на действията на ответника. Не се установяват елементите на фактическия състав, пораждащ правото да се претендира обезщетение. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор от „Динипо”ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.  Излага, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът е осъден на същото основание да заплати на въззиваемото дружество парична сума за друг период, като главните факти в процеса – че дружеството- ищец е собственик на имота, а ответникът не е имал противопоставимо основание да държи имота са надлежно установени. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските по делото.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от „Динипо”ЕООД гр.Варна срещу Л.Б.Г., действащ като ЕТ”Андрей – ВН-Л.Г.”/ от 06.03.2014г. само физическо лице Л.  Г./, за заплащане на сумата от 25 033лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползите, които би получил при ползване на реална част с площ от 2000 кв.м., представляваща южната половина от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Акад.Курчатов” №* с идентификатор 10135.3514.247 по КККР за периода 19.12.2010г.-30.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С определение от съдебно заседание от 17.09.2015г., съдът по молба на ищеца е допуснал изменение в размера на иска, като същият е предявен за сумата от 17 732лв., от които 8904лв. за 2011г.; 8160лв. за 2012г. и 668лв. за периода 01.01.2013г. – 30.01.2013г. 

     Ищецът твърди, че е собственик на имот, целият с площ от 5820 кв.м., ведно с построените в него три склада, съставляващ ПИ № 10135.3514.247, идентичен с УПИ 1682 в кв.46 по предходен РП и образуван от обединяване на имоти №№10321 1033 и 1034 по предходен КП. Правото на собственост е придобито чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 111, н.д.№103 от 2005г. на нотариус Н.Дюлгеров, вписан в СВ Варна като акт №71, д. № 13250 от 15.07.2005г. Праводателят по сделката – „Албатрос Комерс”ЕООД е преобразувано държавно търговско предприятие, което е имало в активите си множество недвижими имоти, включително и процесния, в който е имало монтирано съоръжение – метален навес. За имота е бил съставен АДС №154/08.05.1997г. Преди сключване на сделката с ищеца, на 30.01.2002г. праводателят е сключил с ответника предварителен договор, по силата на който се е задължил да му продаде 500 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 2000 кв.м., съставляващо ПИ 1034 по КП на ЗПЗ, при северна граница – друг имот на „Албатрос Комерс”ЕООД, ведно с находящите се в имота навес и монтирана под навеса хладилна камера. Владението върху мястото е предадено на купувача в деня на подписване на предварителния договор. В последствие е сключено допълнително споразумение, с което на купувача се признава и право да закупи още 250 кв.м. от мястото, с оглед формиране на нов самостоятелен имот, както и правото да ползва и изгражда съоръжения от техническата инфраструктура на имота. На 27.05.2003г. ответникът е заплатил и придобил собствеността върху хладилната камера, на която до тогава е бил наемател. Поради несключването на окончателен договор, Л.Г., в качеството си на ЕТ е предявил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД срещу „Албатрос Комерс”ЕООД за обявяване на предварителния договор за окончателен, който иск е бил уважен с решение постановено по в.гр.д. № 410/2005г. на ВОС. Купувачът по предварителния договор не е заплатил дължимата за изкупуването на имота цена, поради което и на основание чл.297, ал.2 ГПК с решение № 1273/02.05.2007г. постановено по гр.д. № 8807/2003г. на ВРС е обезсилено влязлото в сила решение за обявяване на предварителния договор за окончателен. Ответникът владее имота без основание, като на 31.07.2009г. се е снабдил с КНА за собственост по давност на 500 кв.м. от ПИ 10135.3514.247, целият с площ от 5 820 кв.м. Ищецът оспорва правото на собственост по този КНА, като твърди, че ответникът като владелец по предварителен договор няма качеството на добросъвестен и не е владял имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС. За преустановяване на действията по владение на имота, ищецът е предявил претенция за преустановяване на ползването на имота и присъждане на обезщетение на ползите, от които е лишен, по които е образувано гр.д. № 2565/2010г. Въз основа на изпълнителен лист ищецът е въведен във владение на имота на 30.01.2013г., като с постановеното по делото решение ответника е осъден да заплати сума в размер на 23440лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен ищеца за периода 27.12.2010г. до 19.12.2010г., на основание чл.73, ал.1 ЗС. В настоящото производство е предявена претенция за заплащане на обезщетение за ползите от имота за периода 29.12.2010г. до датата на предаване на владението върху имота – 30.01.2013г.

Ответникът е оспорил предявения иск. Твърди, че не е използвал имота за осъществяване на търговска дейност; с договор от 27.06.2008г. е извършено прехвърляне на предприятието му на едноличен търговец, като съвкупност от права задължения и фактически отношения; прехвърлянето на търговското предприятие е вписано в ТР с рег.020080819113004 по партидата на отчуждителя и на правоприемника. След прехвърляне на предприятието  и през процесния период ответникът не е извършвал търговска дейност. От 2003г. и и в последващ период, ищецът сам се е поставил в невъзможност да ползва частта от имота, натрупвайки в нея купчини земни маси, като същата е обрасла с дървета и храсти. Пропускането на получаване на ползи от имота не  е по вина на ответника. В резултат на действията на ищеца, процесната реална част не е била в състояние да се ползва за търговска дейност и от ответника или от трети лица, поради което не може да бъде направено сигурно предположение за увеличаване на имуществото на ищеца.

     От представените по делото доказателства се установява, че с договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 111/ 2005г., „Динипо”ЕООД е закупил от „Албатрос Комерс” ЕООД земя с площ от 5950 кв.м.; с постановеното на 31.07.2012г. решение по гр.д. № 2565/2010г. на ВОС Л.Б.Г., действащ като ЕТ”Антей –ВН-Л.Г.”*** и „Антей ВН”ООД ЕИК 175449953 са осъдени да предадат на „Динипо” ЕООД упражняваното от тях общо държане върху имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Академик Курчатов” №*, представляващ южната незастроена част с площ от 2000 кв.м. от имот с идентификатор 10135.3514.247 по КК на гр.Варна на основание чл.108 ЗС, като е отменен НА № 163, рег.№4547, н.д.№154/2009г., вписан като ат №150/31.07.2009г. в СВ Варна, на основание чл.537, ал.2 ГПК. С решение №228/18..12.2012г., постановено по гр.д. № 509/2012г. Апелативен съд Варна е потвърдил постановеното от ВОС решение, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.108 ЗС и е отменил решението, в частта относно иска по чл.73, ал.1 ЗС, като е постановено ново по същество, с което Л.Б.Г., действащ като ЕТ”Антей –ВН-Л.Г.” е осъден да заплати на „Динипо”ЕООД обезщетение за ползите, от които е бил лишен собственика на имота за периода 28.12.2008г. – 27.12.2010г. в размер на 23 440лв. на основание чл.73, ал.1 ЗС.

Видно от представен по делото, в заверен препис протокол от 30.01.2013г. на същата дата е предадено владението на процесния имот от „Антей-ВН”ООД и ЕТ”Антей-ВН-Л.Г.” на ищцовото дружество.

От представените по делото заверени преписи на влезли в сила съдебни решения се установява, че решението, постановено по в.гр.д. № 410/2005г. на ВОС, с което е уважен предявения от ответника в настоящото производство иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД срещу „Албатрос Комерс”ЕООД за обявяване на предварителния договор за окончателен, е обезсилено с решение № 1273/02.05.2007г. постановено по гр.д. № 8807/2003г. на ВРС на основание чл.297, ал.2 ГПК, поради това, че купувачът по предварителния договор не е заплатил дължимата за изкупуването на имота цена.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответникът е ползвал процесната част от имота от 2003г. до началото на 2013г. В показанията си всички свидетели са посочили, че отделни части от целия имот на ищеца с площ от 5820 кв.м. са се ползвали от различни лица въз основа на сключени договори за наем. Всички ползватели са минавали през общ портал, включително и ответника, като до ползваната от него част имало път. Ответника е ползвал част от имота с площ повече от 1 декар. В тази част били поставени хладилна камера и фургон, който е ползвал за канцелария и ползвал мястото около хладилната камера и фургона за паркиране на транспортните средства, с които осъществявал търговската дейност – два хладилни камиона и пикап, мотокар. Освен това в имота влизали и коли на клиенти, които зареждали стока от хладилната камера. Свидетелите посочват, че камерата била в местото до началото на 2013г., когато била преместена от ответника. Според свидетелите зад хладилната камера имало натрупана земна маса от преди 2004г. и в тази част имота не можел да се ползва. След 2010г. на около 15м. от камерата бил изкопан канал, който препятствал достъпа на клиенти на ответника до хладилната камера с автомобил. Поради това стоката била пренасяна на ръце от камерата до превозните средства.

По делото са приети заключения по три СТЕ, като съгласно първите две единични експертизи пазарния наем за имота за претендирания период е в размер на 14 286лв./съгласно заключението на в.л. Р.П./ и 14490лв./ по заключението на в.л.К.Г./. Съгласно заключението на тричленната СТЕ размера на средната пазарна наемна цена за периода е 16219лв. Вещите лица са предложили и наемна цена в размер на 17732лв., след съобразяване на цената, на която община Варна предоставя под наем общински терени за построяване на временни преместваеми търговски обекти. При определяне на размера на наемната цена за целия период, вещите лица са диференцирали периода по години.

По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин наличието на определените в закона предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния недвижим имот, че за претендирания период ответникът е ползвал същия без да е налице валидно учредено правно основание за това, в следствие на което ищецът е бил лишен от възможността да реализира ползи от ползването на имота. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответника е да установи валидно учредено правно основание за ползване на имота.

Съдът счита, че ищеца се легитимира като собственик на имота, съобразно представения договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 111/ 2005г. и  влязлото в сила решение по гр.д. № 2565/2010г. на ВОС, което установява със сила на присъдено нещо между страните правото на собственост на „Динипо”ЕООД и възраженията на въззивника относно заявеното от ищеца придобивно основание не следва да се разглеждат. Със съдебното решение е бил разрешен спора за собственост и същевременно е обозначена частта от имота, която се владее без основание от въззивника, която той е продължил да ползва и след постановяване на решението.

Относно пасивната легитимация по иска:

     От доказателствата по делото се установява, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху имота в процесния период- от 29.10.2010г. – 30.01.2013г. това се установява от гласните доказателства, събрани по делото и от представения протокол от 30.01.2013г.

По изложените съображения съдът счита, че при наличието на две от предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС, а именно, че ищеца е собственик на процесния  имот и, че същият се е владял от ответника, следва да бъде изследван въпроса относно наличието на правно основание за осъществяваното от ответниците ползване.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че въззивникът е установил владение върху имота въз основа на сключен предварителен договор за продажба на имот през 2002г. След обявяването с постановеното съдебно решение на предварителния договор за окончателен, ответникът е имал качеството на собственик на имота и като такъв е имал правото на доходите и добивите от вещта. С влизането в сила на решението, с което е обезсилено  решението за обявяване на предварителния договор за окончателен е отпаднало основанието на ответника да владее имота, като за него възниква и задължението за обезщетяване на собственика за ползите, от които той е лишен, в следствие невъзможността да ползва имота си. В случая това задължение е възникнало на 22.12.2008г. След този момент ответникът е владял имота като без основание.

Без значение в случая е начина на ползване на имота от страна на ответника. Ползването е върху чужд имот и това е достатъчно да обоснове извод за основателност на претенцията по чл.73 ЗС. След като ответникът е осъден с влязло в сила решение да предаде владението върху процесния имот е без значение е и дали за определен период имота е ползван за осъществяване на търговска дейност фактически лично от ответника или от трето лице, на което той е прехвърлил търговското си предприятие. Въпреки това от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че имота е ползван от ответника Л.Г., който в качеството си на търговец е осъществявал търговска дейност в имота. Същият е освободил имота месец февруари 2013г.

Настоящият състав на съда намира, че от доказателствата по делото не се установяват твърденията на ответника, че в резултат на действия на ищеца, ползването на имота е било невъзможно.

С оглед на горното, съдът намира, че са налице предвидените в закона и посочени по-горе предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС.

Искът е предявен за сумата от 17732лв., представляваща средна пазарна наемна цена на имота за периода 29.12.2010г. – 30.01.2013г.

 Настоящият състав на съда не кредитира заключението на вещите лица по допуснатата и приета пред първоинстанционния съд тричленна СТЕ, в частта, в която е предложена средна наемна цена за имота за периода 01.01.2010г. – 01.02.2013г. в размер на 17732лв., предвид следните съображения: вещите лица са посочили тази цена след съобразяване на цената, на която Община Варна предоставя под наем общински терени за построяване на временни преместваеми търговски обекти чрез търг или публичен конкурс. Тази цена е нормативно определена и се отнася само за общински имоти, поради което би могла да представлява средна цена за отдаване под наем на общински имоти, но не е средна пазарна наемна цена. В случая имотът не  е общинска собственост и липсват данни от които да се направи извод, че би могъл да се отдава под наем за поставяне или построяване на временен обект. Дължимото обезщетение следва да се определи в размер на сумата от 16219лв., която е посочена от вещите лица като средна пазарна наемна цена, съобразена с предназначението и начина на ползване, диференцирано по отделните години от периода.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в закона и посочени по-горе предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС за сумата от 16 219лв., като за разликата до 17732лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид несъвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВАпС, с установеното от ВОС по спора, решението на първата инстанция, с което е уважен иска следва де се отмени за разликата от 16 219лв. до 17 732лв. Решението следва да се отмени и в частта с която Л.Г. е осъден да заплати на „Динипо”ЕООД разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за разликата над 2343,40лв. до присъдения размер от 2562,40лв.

Предвид изхода от спора и направените от двете страни искания за присъждане на разноски по делото, въззиваемият следва да заплати на въззивника сторените пред първата и въззивната инстанция разноски в размер на 428,89лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. Искането на въззиваемата страна е основателно и следва да бъде уважено до размера на сумата от 971,38лв. Възивника следва да бъде осъден да му заплати посочената сума на на основание чл.78 ГПК

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №1721/21.10.2015г. на ВОС, постановено по гр.д.№1111/2013г., в частта с която е осъден Л.Б.Г. ЕГН ********** *** да заплати на основание чл.73, ал.1 ЗС на „Динипо”ЕООД, ЕИК 103592848, гр.Варна, ул.”Младежка” № 142, бл.55, вх.А, ет.3, ап.9 разликата от 16 219лв. до 17 732лв., представляваща обезщетение за лишаването на „Динипо”ЕООД за ползите, които би получил ако бе ползвал собствения си имот, находящ се в гр. Варна, ул.”Академик Курчатов” №*, представляващ южна незастроена част с площ от 2000 кв.м., от дворно място, цялото с площ от 5820 кв.м., съставляваща ПИ 10135.3514.247 по КК на гр.Варна за периода 29.12.2010г. – 30.01.2013г. и разноски на ос8нование чл.78, ал.1 ГПК за разликата над 2343,40лв. до 2562,40лв., като вместо него постановява

ОТХВЪРЛЯ иска на „Динипо”ЕООД, ЕИК 103592848, гр.Варна, ул.”Младежка” № 142, бл.55, вх.А, ет.3, ап.9 предявен срещу Л.Б.Г. ЕГН ********** ***, с пр. основ. чл.73, ал.1 ЗС за заплащане на разликата от 16 219лв. до 17 732лв., представляващи обезщетение за лишаването му от ползите, които би получил ако бе ползвал собствения си имот, находящ се в гр. Варна, ул.”Академик Курчатов” №*, представляващ южна незастроена част с площ от 2000 кв.м., от дворно място, цялото с площ от 5820 кв.м., съставляващо ПИ 10135.3514.247 по КК на гр.Варна за периода 29.12.2010г.–30.01.2013г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1721/21.10.2015г. на ВОС, постановено по гр.д.№1111/2013г., в останалата обжалвана част, с която е уважен иска с правно основание чл.73, ал.1 ЗС.

ОСЪЖДА  „Динипо”ЕООД, ЕИК 103592848, гр.Варна, да заплати на Л.Б.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 428,89лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА Л.Б.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на Динипо”ЕООД, ЕИК 103592848, гр.Варна сумата от 971,38лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: