ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

69

 

Гр.Варна, 02.02.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 02.02.2017 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

                        

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 25 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 25/2017 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на И.Л.Л., подадена чрез адв. Р.Д.Д., против определение № 2640/02.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 2053/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалбата й вх. № 9750/29.07.29016 г., в качеството й на длъжник по изп. дело № 20137180400617 по описа на ЧСИ С. Д. срещу Постановление на ЧСИ от 30.05.2016 год., с което й е отказано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно по съображения за незаконосъобразност и необоснованост, като е молила за отмяната му и разрешаване на жалбата й срещу действията на съдебния изпълнител по същество, евентуално – за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по жалбата срещу действието на съдебния изпълнител и присъждане на разноските. Молила е за присъждане на разноските в настоящото производство.

Взискателят „Юробанк България“ АД не е подал отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателката е длъжник по изпълнително дело № 617/2013 год. по описа на ЧСИ Ст. Д. с рег. № 718 и с район на действие района на ОС – Варна, което е било образувано по молба на „Юробанк България" АД, с ЕИК 000694749 със седалище гр. София въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 6864/2013 год. по описа на РС – Варна, с който длъжниците И. И. П., лично и в търговското му качеството на ЕТ „ЛЕО-Иван Илиев Първанов“; Валентина Л.Л.-Първанова, лично и в качеството й на ЕТ „Валентино-Валентина Л.-Първанова“ и И.Л.Л. са били осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк България"АД сумата от 9 015, 58 евро, от които 8 489, 33 евро главница; 480, 50 евро лихва; 45, 75 евро такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2012 г., както и разноски в размер на 1075, 85 лева.   С молба от 17.02.2016 год., И.Л.Л., чрез адв. Р.Д., е депозирала до съдебния изпълнител молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея. Представила е препис от влязло в сила решение по гр. дело № 203/2015 год. по описа на РС – Варна, с което е бил отхвърлен предявения срещу нея иск на взискателя „Юробанк България"АД – София за установяване дължимостта на сумите. На 25.04.2016 год., съдебният изпълнител е прекратил частично производството по отношение на настоящата жалбоподателка на осн. чл. 433, ал.1, т.3 ГПК. С молба от 30.05.2016г., Л. е поискала да й бъде присъдена сумата от 1 000 лв., представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, както и същата да бъде събрана от взискателя. С постановление от 30.05.2016 год. ЧСИ е отхвърлил молбата.

С жалбата си пред окръжния съд, Л. е обжалвала действието на съдебния изпълнител – постановлението от 30.05.16 г., с което й е било отказано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител (както предвиждаше стария ГПК), а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания. Затова, в качеството на длъжник, настоящата жалбоподателка е могла да обжалва, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК, постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомена надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, а според чл. 435, ал.3 – и постановлението за възлагане, както и на осн. чл. 462 ГПК – разпределението по изпълнителното дело. В случая, обаче обжалваното от длъжника пред окръжния съд постановление на съдебния изпълнител не покрива никоя от визираните хипотези, поради което и не подлежи на обжалване. Отказът на съдебния изпълнител да присъди на длъжника сторени от него разноски в изпълнителното производство, прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.3 от ГПК, осъждайки взискателя да ги плати, не съставлява постановление за разноските по смисъла на чл. 435, ал.2 от ГПК и затова не подлежи на обжалване. Постановление за разноски по см. на чл.435, ал.2 от ГПК е акт на съдебния изпълнител, с който той осъществява компетентността си за възлагане на сторените (или дължими) от взискателя в изпълнителното производство разноски – в тежест на длъжника. Т.е., съставлява акт на съдебния изпълнител, издаден в приложение на уредената в чл.79 от ГПК отговорност за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Т.е. нормата на чл. чл.79, ал.1 от ГПК, уреждаща дължимостта на разноските в изпълнителното производство предвижда, че същите са за сметка на длъжника, освен в посочените по-горе изключения (едно от които е и прекратяване на делото на осн. чл. 433, ал.1 т.3 ГПК). При наличието на тези изключения, сторените от взискателя разноски (или невнесените от него такси при хипотезата на чл. 79, ал.2 от ГПК) в изпълнителното производство не се възлагат върху длъжника, а остават за сметка на взискателя. Изключенията уреждат хипотезите, в които отпада общата отговорност на длъжника по чл.79, ал.1 от ГПК за сторените от взискателя разноски по изпълнението и разноските на взискателя остават в негова тежест. Изобщо с разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК не се предоставят правомощия на съдебния изпълнител, при прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433 от ГПК, той да осъжда взискателя да заплати на длъжника сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение. Такава компетентност на съдебния изпълнител не се извежда и от общите правила за присъждане на разноски в част първа от ГПК - чл. 78. Именно, защото постановлението за разноските по смисъла  на чл.435, ал.2 от ГПК е този акт на съдебния изпълнител, който той издава в приложение на уредената в чл.79 от ГПК отговорност за разноски, възлагайки сторените в изпълнителното производство от взискателя разноски - в тежест на длъжника, обжалваното пред окръжния съд действие на съдебния изпълнител, с което той отказва да уважи молбата на длъжника за присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение чрез осъждане на взискателя за заплащането им, не представлява постановление за разноските и не подлежи на обжалване. Цитираната от жалбоподателя практика на Върховния касационен съд касае съвсем различни хипотези: обжалван е отказ на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изпълнителното дело; разгледан е въпроса за издаване на обратен изпълнителен лист на длъжника за платените от него суми на взискателя в прекратеното впоследствие, поради отпадане на изпълнителния титул, изпълнително производство и не е приложима в случая, а цитираните решения на Варненския окръжен съд и на Пловдивския районен съд не съставляват задължителна практика за съда. В насока на даденото с настоящия акт разрешение е постановеното определение № 731 от 30.11.2016 г. по ч.гр.д. № 584/16 г. на ВАС.

Жалбата на длъжника пред ВОС, насочена срещу неподлежащото на обжалване действие на съдебния изпълнител е била недопустима и правилно образуваното по нея производство е било прекратено от окръжния съд с обжалваното определение. Затова то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящото производство, разноски на жалбоподателката не се дължат.

Поради изложеното,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2640/02.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 2053/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: