Р Е Ш Е Н И Е

83

гр.Варна, 03.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№250/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, както следва.Въззивна жалба, пода - дена от С.Д.К., починал след подаване на жалбата и заместен от правоприемниците си С.Г.К. - преживяла съпруга и Д.С.К. - низходяща, против решение №1920/20.12.2017г., постановено по гр.д.№1854/16г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които С.Д.К. е осъден да заплати на Н.Д.К. и В.К.К. сумата от 14 778 лв., представляваща обезщетение за това, че ищците са лишени от правото на ползване  за периода от 20.09.2011г. до 20.09.2016г. на собствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес гр.Варна, п.к. 9000, ул."Баба Рада"№16, трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93, 50 кв.м., стар идентификатор няма, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, тоалет-баня, коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема: на същия етаж: няма; под обекта 10135.1507.460.1.2.; над обекта: няма, заедно с избено помещение под стаята към улицата и двора без посочена площ; 1/3 идеална част от избено помещение под хола, с площ от 19,30 кв.м.; едно таванско помещение над кухнята и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21, 50 кв.м., както и 1/3 идеална част от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и банята, 1/3 идеална част от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.460, със стар идентификатор 1377, квартал 28, парцел VI-8, с площ по скица 209 кв.м., а по документ за собственост цялото от 214 кв.м. застроено и незастроено, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи по скица: 10135.1507.459, 10135.1507.462, 10135.1507.461, 10135.1507.464, 10135.1507.458, а по документ за собственост имот пл.№8 в кв.28 по плана на 8 подрайон на гр.Варна, при съседи на целия парцел: улица, имоти пл.№ 7, 9 и 10, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 20.09.2016г. до окончателното й изплащане, както и е осъден да им заплати сумата от 689, 60 лв., представляващи направени по делото разноски съобразно уваже -ната част от иска.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемите Н.Д.К. и В.К.К. в депозирания чрез процесуалния им представител адв.С.Б. отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят решението в обжалваните му от С.К. части да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Насрещна въззивна жалба, подадена от Н.Д.К. и В.К.К., двамата чрез процесуалния им представител адв.С.Б., против решение №1920/20.12.2017г., постановено по гр.д.№1854/16г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от тях против С.Д.К. иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за разликата над 14 778 лв. до 17 937лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до размера от 17 937лв.Претендират разноски.

Въззиваемите С.Г.К. и Д.С.К., като правоприемници на С.Д.К., не са депозирали отговор по насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.В хода на производството поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението в обжалваната от К. част да бъде потвърдено.Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците Н.Д.К. и В.К.К. излагат, че са собственици на недвижим имот с адрес гр.Варна, ул."Баба Рада"№16, ет.3, с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по КККР, одобрени 2008г., представляващ апартамент с площ от 93, 50 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня с кухненска ниша, баня-тоалет, коридор, ведно с 1/3 ид.ч. от избено помещение под хола, с площ от 19, 30 кв.м.; едно таванско помещение над кухнята и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21, 50 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и банята, 1/3 ид.ч. от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.460, придобит от тях в условия на СИО с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№143/18. 03.1994г., сключен с Ц. и Д. К. - родители на ищцата и родители на ответника С.Д.К.След придобиване на имота от К. ответникът К. живее в и ползва целия недвижим имот, вкл. прилежащите тавански и избени помещения.От 1994г. и понастоящем ищците многократно са водили разговори с ответника да освободи имота, но той категорично отказвал, вкл. и след изпратената му нотариална покана през 2009г., да освободи имота и да им предаде ключовете от него, като заявявал несъществуващо право на собственост върху 1/6 ид.ч. от него., вкл. се снабдил с к.н.а.Предвид отказа му да предаде владението върху недвижимия имот, ищците предявили против него иск с пр.осн. чл.108 от ЗС на 30.12.2013г., производството по който е образувано в гр.д.№150/14г. по описа на ВОС, гр.о. и е висящо.Ответникът продължава да ползва имота без основание, като не допуска ищците в него, предвид което претендират С.Д.К. да бъде осъден да им заплати обезщетение за ползите, от които са били лишени от недопускането си в имота за периода от 20.09. 2011г. до 20.09.2016г. в размер на 30 000лв./по 500лв. за всеки от месеците в периода/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 20.09.2016г. до окончателното изплащане.  

Ответникът С.Д.К./починал на 05.03.2018г. и заместен от правоприемниците си С.Г.К. - преживяла съпруга и Д.С.К. - низходяща/ в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск. Твърди, че не единствено той е ползвал през процесния период недвижимия имот. Последният е бил ползван също от неговата и на ищцата майка Ц.Х.К./по решение на ищците/ докато е починала в началото на 2016г., вкл. с разположени множество нейни лични вещи.Той и семейството му /съпруга и дъщеря/ са обитавали само едната стая от апартамента и малка част от таванските помещения и преди Ц.К. да почине, и понастоящем, съответстваща на притежаваната от него по наследство от баща му 1/6 ид.ч., за която ид.ч. е плащал редовно данъчните си задължения.Останалата част от апартамента ищците са посещавали безпрепятствено и не са били лишени от достъпа до него. Н.К. винаги е притежавала ключ от жилището и е можела да го ползва, ако пожелае.

След подаване отговора на исковата молба и въведените възражения от ответ - ника, ищците с уточняваща молба от 03.10.2017г. и в първото по делото о.с.з. са поддържали, че не оспорват обстоятелството, че Ц.К., докато почине на 16.01.2016г., е ползвала от апартамента кухнята с кухненска ниша, но твърдят, че всички останали помещения, извън посоченото, са били използвани от ответника, вкл. изградил в едно от тях кухненска част. 

С влязло в сила в тази му част решение искът е отхвърлен за разликата над 17 937лв. до 30 000лв. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№143/18.03.1994г. на ВН, Н.Д.К. и В.К.К. са закупили по време на брака си гореописания недвижим имот от И.Х.К. и Д.Д.К.Праводателите К./първата, поч. на 16.01.2016г., вторият поч. на 26.01.2004г./ са родители на Н.К. и С.К.

С влязло в сила на 13.06.2017г. в тази му част решение №1228/12.08.2014г., постановено по гр.д.№150/14г. по описа на ВОС, гр.о., С.Д.К. и Ц.Х. К., поч. в хода на производството на 16. 01.2016г., и заместена само до размера от ½ от С. Д.К., са осъдени да предадат на Н.Д.К. и В.К.К. владението върху гореописания недвижим имот, придобит от ищците с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№143/18.03.1994г. на ВН.

Предвид формираната между страните СПН по иска с пр.осн. чл.108 от ЗС, възраженията на ответника относно правото на собственост на ищците върху целия недвижим имот за целия процесен период следва да се приемат за неоснователни. В производството по този иск е установено и, че С.К. и Ц.К. владеят имота и двамата са осъдени да го предадат на ищците.Възраженията на С. К., че Н.К. е разполагала с ключ от жилището, както и, че е можела да го ползва, когато пожелае, са от една страна недоказани, а от друга предвид формираната СПН следва да се приеме, че до датата на последното о.с.з. пред въззивна инстанция, т.е. до 16.11.2016г., С.К. като ответник по иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС е упражнявал фактическа власт върху имота без основание, така  и Ц.К. до 16.01.2016г.

С нотариална покана, получена на 16.07.2009г., Н.К. е поканила С.К. да освободи гореописания недвижим имот в срок до 14.09.2009г., като се яви на посочената дата в срок до 16ч. в посочената нотариална кантора и й предаде ключа от апартамента.В съставения от нотариуса протокол от 14.09.2009г. е удос -товерено, че С.К. се е явил на посочената дата и заявил, че отказва да освободи имота и предаде ключа, като счита себе си за собственик на 1/6 ид.ч. от имота и не му е известен н.а.№143/94г.

Съгласно показанията на св.Л.П. същата познава С. и Н. от около 40 години.От придобиване на жилището от родителите им С. живее в него.Жилището се състои от четири стаи и кухненски бокс и таван.Н. също е живяла в него докато се омъжила и тогава го напуснала.През последните 7-8 години свидетелката е посещавала имота поне 3-4 пъти годишно  - придружавала Н., когато носела продукти на майка си или се налагало да й бъде вземана кръв за изследвания/свидетелката е медицински лаборант/.При посещенията е виждала, че Ц. К. обитава само кухня/трапезария/ с кухненска ниша /бокс/, ограничила се до тези помещения.Знае, че в останалата част от апартамента живеят С. със съпругата му и дъщеря им.Ц. К. живяла там до смъртта си през м.01.2016г.От коридора се виждало, че едната стая била пълна с багаж, свидетелката не знае на кого е този багаж, но не е на Н.. Стаята по принцип била заключена.

Съгласно показанията на св.К.К.той, съпругата му и С.К. били съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Драган Цанков”№17, водили дело за делба от 2012г., приключило след като през пролетта на 2017г. С.К. им продал притежаваните от него 2/3 ид.ч.Докато били съсобственици било разпределено ползването на този недвижимия имот, като К. ползвал две стаи и един вестибюл.В тях имало багаж, мебели.

Съгласно показанията на св.Ю.А. същата познава съпругата на С. С. от около 40 години.Работили заедно в гр.Добрич, после С. ***, а свидетелката заминала в гр.Бургас и преустановили връзка. Впоследствие й ходила на гости в жилището ул.”Баба Рада”.Семейството живеело в една стая, там си и готвило, и перяло.Предполага, че не е ползвало другите стаи, след като си готвело в тази стая и там са я канили да влезе.От коридора се виждали врати на четири стаи.От едната е виждала да излиза свекървата на С., другата стая била тази, която семейството на С. използвало.В третата стая не била влизала до лятото на 2017г., когато разбрала, че те са закупили жилището, и я поканили в нея.Видяла, че багажите на възрастната двойка все още не били изнесени от там, дрехите били по закачалките, така, както ги е виждала и преди, стояли и сега.Свидетелката посъветвала С. да ги изнесе и да се обзаведе, но тя не смеела, очаквала Н. да дойде, защото всичко било собственост на възрастните хора.Посещавала е друг имот на С., празнували там рожден ден, знае, че понякога С. готвила там /имало по-добри условия за това/ и пренасяла храна в съдове.

От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се установява, че все -ки от ответниците по уважения иск с пр.осн. чл.108 от ЗС - С.К. и Ц. К. фактически е ползвал определени помещения от недвижимия имот, собственост на К., през целия процесен период.Обстоятелството, че С.К. в този период е притежавал ид.ч. от друг имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Драган Цанков”№17, вкл. е бил адресно регистриран там/съгласно посочения му постоянен адрес в н.а.№134/17г. по издадената му на 19.11.2014г. л.к./ не опровергава този извод.По предходната му издадена на 17.02.2005г. л.к. /копие от същата е приложено по приобщеното към доказателствения материал гр.д.№150/14г./ същият е с регистриран постоянен адрес ***, но и горното обстоятелство е ирелевантно, доколкото регистрирането на постоянен адрес не може да установи фактическото ползване на даден недвижим имот.От своя страна и фактическото ползване на един недвижим имот не изключва ползването и на друг, като вкл. от показанията на св.К.К. и св.А., водени от ответника, се установява, че ползването на недвижимия имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Драган Цанков”№17, е било спорадично, а семейството основно е обитавало процесния недвижим имот.

Съгласно решение №398/06.08.2014г., постановено по гр.д.№1933/13г. по описа на ВКС, ІV гр.о., общата хипотеза за неоснователно обогатяване е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание и с това препятства собственика да го ползва съобразно неговото фун -кционално предназначение в обема на правата, които има.Ползването от несоб -ственик на имота препятства собственика да ползва лично или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага.Фактическият състав на предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД обхваща елементите: 1/ ищецът да е собственик на имота/вещта; 2/ ответникът да го използва фактически без наличието на правно основание за това; 3/ размер на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, т.к. не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.

Съвпадащи са показанията на св.Л.П. и св.Ю.А. в частите им, уста -новяващи обстоятелството, че Ц.К. е живеела в една от стаите, а именно кухня/трапезария/ с кухненска ниша.Установява се общо от показания им и, че друга стая от апартамента е била изцяло заета с покъщнината на Ц. и Д.К., стояла по принцип заключена, и фактически не е била обитавана от С.К. и семейството му, нито то е имало разположен в нея багаж.Предвид горното и съдът приема, че първоначалният ответник по иска фактически е ползвал до 16.01.2016г. останалите помещения от жилището, извън тези ползвани от Ц. К. и заети от багажа й, а след посочената дата, т.е. след като същата е починала, вече еднолично е ограничавал достъпа на ищците до жилището/само семейството му след посочената дата е притежавало ключ от жилището/ и е пречел да го използват съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които имат.При отчитане на фактически ползваните и обитавани от С.К. помещения, установени от събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че обезщетение следва да се присъди за периода 20.09.2011г. - 16.01.2016г. за помещенията, извън тези ползвани и заети от Ц.К., а за периода 17.01. 2016г. до 20.09.2016г. за ползването на целия недвижим имот.Пред първоинстанционния съд са изслушани СТЕ от 26.09.2017г. на в.л.М.Атанасова, оспорено от ищците, и СТЕ от 14.11.2017г. на в.л.Т.Онцов, неоспорено от страните.Двете заключения безпротиворечиво установяват, че жилището се намира в идеалния център на гр.Варна, но е неподдържано и се нуждае от ремонт.Средната месечна пазарна цена, посочена от в.л., е съобразена с така установеното състояние на недвижимия имот, като са приложени съответните корекционни коефициенти.Двете заключения не се различават съществено и като крайна посочена обща за периода 20.09.2011г.-20.09.2016г. средна наемна цена, съответно 22 400лв. и 23 040лв.Съобразявайки местоположението на недвижимия имот и установеното му състояние, съдът въз -приема неоспореното от страните заключение на в.л.Т.Онцов.В това заключение е посочена и площта на обитаваната от Ц.К. кухня с кухненска ниша, а именно 24 кв.м.Останалите помещения не са посочени по площ, посочена е общата площ на жилището - 93, 50 кв.м.При съблюдаване нормата на чл.162 от ГПК съдът приема, че освен установените 5 103лв., представляващи наемна цена за частта от 24 кв.м. за периода 20.09.2011г.-16.01.2016г., следва от общата наемна цена от 23 040лв. да се приспадне и стойността за 15 кв.м./при установена цена за 1 кв.м./ за стаята, заета от покъщнината на Ц.К., за периода 20.09. 2011г.-16.01.2016г. или това е сумата от 3 189лв.Така след приспадането на сумата от 5 103лв. и сумата от 3 189лв. от общата сума в размер на 23 040лв. остава сумата от 14 748лв., дължима като обезщетение на ищците за ползите, от които са били лишени вследствие фактическото ползване на процесния недвижим имот от С. К. за периода от 20.09.2011г. до 20.09.2016г.Предявеният иск е основателен до посочения размер, до който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.    

Предвид частичното несъвпадане изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните му части следва да бъде отменено в частта му, с която искът е уважен за разликата над 14 748 до 14 778лв. и в тази част искът отхвърлен, както и потвърдено в частите му, с които искът е уважен за сумата от 14 748лв. и отхвърлен за разликата над 14 778лв. до 17 937лв. Разноските, присъдени на ищците от ВОС, в размер от 689, 60лв. следва да се редуцират съобразно основателната част от иска до 688, 24лв.

Всяка от страните претендира присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, представляващи държавни такси и адв.възнаграждение.Съоб -разно основателната и неоснователната част от въззивните жалби, на К. разноски за държавна такса по подадената от тях неоснователна насрещна въззивна жалба не се дължат.На К. се дължи съобразно основателната част от тяхната жалба, а именно за разликата над 14 748лв. до 14 778лв., т.е за 30лв., д.т. в размер на 0, 60лв.К. са представили доказателства за направени разноски за адв.възнаграждение в размер на 750лв., а К. в размер на 450лв.Основателната част от иска е в размер на 14 748лв., а неоснователната част, предмет на въззивното производство, т.е. разликата над 14 748лв. до 17 937лв., е 3 189лв., или в процентно съотношение 82, 22% е уважената част от иска, съответно възнаграждението се дължи до размера от 616, 65лв.Неоснователната част от иска в процентно съотношение е 17, 78%, предвид което на К. се дължи възнаграждение до размера от 80, 01лв. и с посочената д.т. от 0, 60лв. общо сумата от 80, 61лв. 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №1920/20.12.2017г., постановено по гр.д.№1854/16г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които С.Д.К., поч. на 05.03.2018г. и заместен от правоприемниците си С.Г. К. и Д.С.К., е осъден да заплати на Н.Д.К. и В.К.К. сумата, представляваща разликата над 14 748лв. до 14 778 лв. на осн. чл.59 от ЗЗД, както и е осъден да им заплати съдебни разноски, представляващи разликата над 688, 24 лв. до 689, 60лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.К. и В.К.К. против С.Г.К. и Д.С. К., като правоприемници на починалия в хода на производството С.Д.К., иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД в частта му за присъждане на сумата, представляваща разликата над 14 748 лв. до 14 778 лв., представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., за периода от 20.09.2011г. до 20.09.2016г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1920/20.12.2017г., постановено по гр.д.№1854/16г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ С.Д.К., поч. на 05.03.2018г. и заместен от правоприемниците си С.Г.К. и Д.С.К., е осъден да заплати на Н.Д.К. и В.К.К. сумата от 14 748 лв., представляваща обезщетение за това, че ищците са лишени от правото на ползване  за периода от 20.09.2011г. до 20.09.2016г. на собствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес гр.Варна, п.к. 9000, ул."Баба Рада"№16, трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93, 50 кв.м., стар идентификатор няма, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, тоалет-баня, коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема: на същия етаж: няма; под обекта 10135.1507.460.1.2.; над обекта: няма, заедно с избено помещение под стаята към улицата и двора без посочена площ; 1/3 идеална част от избено помещение под хола, с площ от 19,30 кв.м.; едно таванско помещение над кухнята и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21, 50 кв.м., както и 1/3 идеална част от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и банята, 1/3 идеална част от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентифи -катор 10135.1507.460, със стар идентификатор 1377, квартал 28, парцел VI-8, с площ по скица 209 кв.м., а по документ за собственост цялото от 214 кв.м. застро -ено и незастроено, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи по скица: 10135.1507.459, 10135.1507.462, 10135.1507.461, 10135.1507.464, 10135.1507.458, а по документ за собственост имот пл.№8 в кв.28 по плана на 8 подрайон на гр.Варна, при съседи на целия парцел: улица, имоти пл.№ 7, 9 и 10, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 20.09.2016г. до окончателното й изплащане, както и е осъден да им заплати сумата от 688, 24 лв., представляващи направени по делото разноски съобразно уваже -ната част от иска; 2/ е отхвърлен предявеният от Н.Д.К. и В.К.К. против С. Д.К. /поч. на 05.03. 2018г. и заместен от правоприемниците си С.Г.К. и Д.С.К./ иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за разликата над 14 778 лв. до 17 937 лв.

ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********,***, двете като правоприемници на починалия в хода на производството С.Д.К., да заплатят на Н.Д.К., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 616, 65 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН ********** и В.К. К., ЕГН **********,***, да заплатят на С.Г.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********,***, двете като правоприемници на починалия в хода на производството С.Д.К., сумата от 80, 61 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: