ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№362./03.06.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 250/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.Л.Ж. против определение № 1379/07.05.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 550/2019г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по направено с исковата молба искане за предоставяне на правна помощ, като по този начин жалбоподателят е бил препятстван да отстрани евентуални нередовности на депозираната от него искова молба. Иска се от настоящата инстанция да отмени определението на първоинстанционния съд и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

            Производството по гр.д. № 550/2019г. по описа на ОС – Варна е образувано по искова молба на М.Ж. против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на предприети от държавен съдебен изпълнител при СИС към ВРС действия по принудително изпълнение по изп.д. № 20183110406100, на основание чл.49 ЗЗД.

Изложените в исковата молба фактически твърдения, на които се основа претенцията са, че по представен от  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“  изпълнителен лист срещу него е било образувано цитираното изпълнително дело, като съдебният изпълнител е предприел принудителни действия – запор на банковата му сметка. Твърди се, че съдебният изпълнител не е бил компетентен да извършва същите, тъй като вземането на ГДИН е публично и като такова следва да събира по реда на ДОПК и взискателят не може да го възлага за събиране от държавен съдебен изпълнител. В резултат на това се твърди, че извършените от съдебния изпълнител действия по принудителното изпълнение са в нарушение на закона, както и че от тях жалбоподателят е претърпял визираните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди.

Безспорно е, че заявените основания се свеждат до твърдения за неправомерни действия от страна на трето лице, срещу което липсва предявена искова претенция. При това положение следва да се приеме, че е налице нередовност на исковата молба, доколкото е налице противоречие между посочения като автор на увреждащото действие и ответника, срещу когото е насочен иска и в тази връзка страната не е обосновала правен интерес от насочването на иска си срещу МП. Тази нередовност обуславя и невъзможност да се направи преценка за надлежната процесуална легитимация на посочения като ответник. За съда е съществувало задължение да укаже на жалбоподателя – ищец, че следва да отстрани тази нередовност, едва след което и съобразно процесуалното поведение по изпълнение на дадените указания да формира извод за надлежното упражняване на правото на иск /в т.см. и мотиви по ТР № 1/2010г. на ОСГК на ВКС/.

Ето защо, като е прекратил производството по делото поради предявяване на иск срещу ненадлежен ответник, без да е указал и дал срок за предявяване на иска срещу процесуално легитимирана страна, а директно е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, в т.ч. и по произнасяне по обективираното в исковата молба искане за предоставяне на правна помощ /който пропуск по изложените по-горе съображения не е рефлектирал към законосъобразността на обжалваното определение/.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ОТМЕНЯ определение № 1379/07.05.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 550/2019г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за  продължаване на съдопроизводствените действия.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, но препис от същото да се изпрати на жалбоподателя, с оглед молба, приложена към жалбата.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.