РЕШЕНИЕ


                                            

№ 176/08.11.2013 г.

 


   В ИМЕТО НА НАРОДА


 


Апелативен съд - Варна

На 25 септември

В публично заседание в следния състав:

Гражданско отделение 2013 год.


 


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА         ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева в. гр. д. № 251 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на С.Г.К. и С.Д.К.,*** чрез пълномощника им адв. А.П. срещу решението на Варненския окръжен съд № 681/01.04.2013 г., постановено по гр. д. № 2559/2011 г., с което: 1/ искът им, предявен на основание чл. 108 ЗС срещу И.Т.К. *** при участието на третото лице З.Д.Ж. *** за предаване владението на подробно описания в диспозитива на решението недвижим имот е отхвърлен; 2/ отхвърлен е и искът по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА № 18, том III, вх. per. 2570, дело № 411 по описа за 2005 г. на ВН - Огнян Шарабански и 3/ са осъдени солидарно да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 3 550 лева. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени процесуални нарушения и се моли да бъде отменен и вместо него постановено ново решение, с което искът да се уважи с произтичащите законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноски.

Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС от С.Г.К. и С.Д.К. срещу И.Т.К., при участието на третото лице З.Д.Ж. за предаване владението върху недвижим имот, с административен адрес: гр. Варна, ул. "Батак" № 8, вх. 3, ет. 8, ап. 52, представляващ жилище № 52, идентификатор 10135.1506.6.2.55, със застроена площ на жилището 95.95 кв. метра, с прилежащото избено помещение № 52 с площ от 6.75 кв. м и складово помещение със застроена площ от 5.84 кв. м, както и 1.6791 % идеални части от общите части на сграда № 2 и от правото на строеж върху поземлен имот идентификатор 10135.1506.6, при съседи:                                                                        на същия етаж:

10135.1506.6.2.56,               под обекта:        10135.1506.6.2.47, над обекта:

10135.1506.6.2.63,          основан на твърдение за придобиване правото на собственост по давност чрез владение, упражнявано в периода от 23.07.1980 г. до 12.04.2005 г. въз основа на договор от 22.02.1980 г. и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА № 18, том III, вх. peг. 2570, дело 411/2005 г. на ВН - Огнян Шарабански, вписан в Службата по вписвания при ВРС с акт № 173, том XX, дело № 4746/05 г., вх. peг. № 6442 от 28.03.2005 г. Основанието на иска ищците извеждат от твърдението, че са собственици на процесното жилище на оригинерно правно основание, а именно придобивна давност, текла за периода от 23.07.1980-12.04.2005, а ответникът владее имота без правно основание, като го е придобил от несобственик, установено с влязло в сила решение № 1274/27.04.2009 г. по гр. д. № 2615/2005 г. по описа на ВРС XXXIV състав.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И.Т.К. оспорва иска като недопустим на осн. чл. 299, ал. 1 от ГПК, тъй като с влязло в сила решение № 1985/29.05.2006 г. по гр. д. № 2615/2005 г.  ВРС е отхвърлил като неоснователен иска на С.К. с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на същия апартамент № 52, предявен отново срещу И.К.. Оспорва иска и като неоснователен. Излага, че ищците са притежавали правото на собственост върху процесното жилище, предоставено им като обезщетение срещу отчужден недвижим имот до отмяната на отчуждаването с решение от 07.12.1995 г. по адм. д. № 480/1995 г. на ВОС, т.е. не са упражнявали владение. Твърди, че периодът от влизане в сила на цитираното решение до момента, в който ответникът е придобил владението върху имота  -  28. 03. 2005 г.,  не е достатъчен за придобиването му по давност. С отмяната на отчуждаването имотът е станал общинска собственост, поради което не е могло да бъде придобит по давност от ищците. Оспорва твърдяното владение, като             твърди, че владение върху процесния имот са упражнявали ползвателят Георги Ковачев в периода 1980-1989 г., З.Ж. в периода 1989-28.03.2005 г. и ответникът в периода след 28.03.2005 г. Предявява възражение за придобиване правото на собственост върху имота чрез договора за продажба, сключен на 28.03.2005 г, евентуално по давност чрез владение, упражнявано в периода след 28.03.2005 г.

Евентуално предявява възражение за задържане на имота до заплащане на сумата 50 000 лв. направени полезни разноски по чл. 72 ЗС, подробно изброени в отговора му и извършени в твърдяното качество  на  добросъвестен  владелец  въз  основа  на  договора  от

28.03.2005 г. с НА № 18/2005 г.

Ищците оспорват възраженията, явяващи се претендирани от ответника чужди права. Сочат, че праводателката на ответника З.Ж. е била само наемател за няколко месеца през 1989 г. Възразяват, че твърдяните работи не са подобрения и оспорват твърдяното качество на добросъвестен владелец, тъй като ответникът е знаел за вписването на възбраната и предявяването на иска, по който е образувано гр. д. № 2615/2005 г. на ВРС, XXXIV-ти състав.

Ищците правят искане евентуално за прихващане със същата сума 50 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл. 45 ЗЗД, причинени от ответниците чрез унищожаване на подробно изброени в отговора работи в имота.

Предявен е и обратен частичен иск по чл. 191, ал. 1 ЗЗД от ответника И.Т.К. срещу третото лице помагач З.Д.Ж. за връщане сумата 10 000 лв. - част от общо 40 000 евро, представляваща цената, платена от ищеца по договора за продажба от 28.03.2005 г. с НА № 18, т. III, вх. peг. № 2570, дело № 411/2005 г. на ВН № 147, в случай, че бъде отстранен от продадения недвижим имот.

Третото лице оспорва обратния иск.

По предмета на спора и допустимостта:

Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС не е недопустим. Правното основание и правната квалификация са две различни правни понятия. В случая независимо, че правната квалификация е същата - чл. 108 от ЗС, при твърдение за придобиване на собствеността въз основа на придобивна давност (по настоящия иск), следва да се приеме, че е налице разлика в основанието (фактите, от които ищецът извлича своето право) от разгледания с решение № 1985/29.05.2006 г. от ВРС иск също по чл. 108 ЗС, но при твърдение за придобиване на собствеността като обезщетение срещу отчуждение по ЗТСУ.

От приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. гр. д. № 2615/2005 г. на BPC-XXXIV състав се установява, че имот на ищеца в гр. Варна, ул. "Драган Цанков" № 17 е отчужден за държавна нужда в полза на ГНС Варна за създаване на ЕСГРАОН, на основание чл. 101  ЗС и ищецът е обезщетен с процесния имот - апартамент № 52 на 7 етаж в III секция в жилищен комплекс "Христо Ботев". От представения заверен препис (л. 267) се установява, че на 22.02.1980 г. е сключен договор, чрез който СД "Изграждане на населените места" предоставя на ищеца жилище, което той е придобил като обезщетение срещу отчуждения имот; определената и договорирана цена на предоставения като обезщетение жилищен имот се покрива от сумите от отчуждения имот и собствени средства на получаващия обезщетение (т. 4).

С нотариален акт № 99 от 23.07.1980 г. на ВН е удостоверено правото на собственост на С.К. върху процесния имот, представляващ жилище, придобито срещу отчуждения имот на ул. „Драган Цанков” № 17.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с решение от 07.12.1995 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 480/1995 г. е отменен мълчаливия отказ на кмета на Община Варна да отмени отчуждаването и възстанови собствеността върху имот на ул. „Драган Цанков” № 17 в гр. Варна.

С решение № 327 от 30.03.2007 г. по адм. дело № 480/1995 г. на ВОС, влязло в сила на 20.04.2007 г., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на горепосоченото решение, като е добавено, че собствеността върху имота се възстановява, след като С.Д.К. възстанови получената като обезщетение сума за отчуждения имот. На 08.07.1997 г. С.К. *** лева - сумата получена като обезщетение.

С решение № 1985/29.05.2006 г. по гр. д. № 2615/2005 г. прилагайки разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, ВРС е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС на С.К. срещу И.К. за предаване на владението върху процесния имот по твърдение, че ищеците са придобили собствеността като обезщетение срещу отчужден по ЗТСУ имот в гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 17, като е прието, че при отмяната на отчуждаването /07.12.1995 г./ процесното жилище е станало държавна собственост.

Решението на ВРС в частта, с която е прекратено производството    по иска за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на праводателя на З.Д.Ж. е отмено и върнато на ВРС за произнасяне по съществото на спора и съответно с решение № 1274/27.04.2009 г. по гр. д. № 2615/2005 г. ВРС прогласява за нищожно цитираното завещание и приема за установено в отношенията между С.К. и З.Ж., че последната не е собственик на процесния апартамент № 52, като е отменен и констативен нотариален акт № 17/2005 г. на ВН, с който Ж. е призната за собственик. Решението е влязло в сила на 03.09.2011 г.

Преди отмяната на горепосочения констативен нот. акт, но въз основа на него легитимиращ я като собственик, З.Ж. продава на ответника И.К. процесния апартамент № 52 срещу продажна цена от 40 000 евро с нотариален акт № 18/28.03.2005 г. на ВН (л. 20).

По повод на искова молба, по която е образувано гр. д. № 1539/1989 г. на ВРС, IX-ти състав (л. 221, л. 289 от гр. д. № 2615/2005 г. на ВРС, XXXIV-ти състав) ищецът е подал жалба срещу З.Ж. и фактическата власт върху жилището е била предадена от З.Ж. на ищеца.

От свидетелските показания /л. 276-279/ съдът кредитира тези на свидетелката Кешишян, които се подкрепят и от свидетелката Янева, а именно, че ищецът е живял в процесния имот и го е отдавал и под наем, като самите те излагат своите възприятия, че имотът е бил собственост на С.К.. Св. Кешишян заявява, че не познава третото лице - помагач З.Ж.. Показанията на останалите свидетели съдът не кредитира, тъй като са в противоречие с останалите доказателства /в т. ч. и писмени/ по делото.

В първоинстанционното производство е прието и заключение на СТЕ за извършените разходи и подобрения в процесния имот (л. 287).

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства и кредитираните от съда свидетелски показания следва да се приеме: 1/ Ищците владеят процесното жилище след построяването му - от 23.07.1980 г. съгласно нот. акт № 99/1980 г. на ВН 2/ Решение № 10 от 22.01.1979 г. на МС, с което ищецът е бил обезщетен е релевантно основание за упражняваното владение. 3/ С отмяната на отчуждаването процесното жилище е станало държавна собственост, видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от ЗОДОВ, считано от 07.12.1995 г. След отмяната на отчуждаването/07.12.1995 г./ до м. февруари 2005 г. ищците упражняват владение върху процесното жилище, което вече е държавна собственост, лично и чрез наемателите Яневи. Следва да се приеме също, че доверявайки се на реституционното решение, с което са задължени да върнат паричното обезщетение, а не процесното жилище, ищците са го владяли добросъвестно. Това владение е продължило от 23.07.1980 г. до м. февруари 2005 г. Или, необходимият срок за придобиването на процесния имот по давност от ищците е изтекъл още преди приемането на мораториума за придобиването на държавни имоти /01.06.1996 г. - 31.12.2014 г. /, както и преди закупуването на имота /

28.03.2005       г./ от ответника от третото лице-помагач. Безспорно е, че ответникът владее имота по силата на договора за покупко-продажба от

28.03.2005       г., който е действителен, но няма прехвърлителен ефект. Ответникът не е могъл да придобие процесния имот по давност, поради което и предявеният срещу него на основание чл. 108 от ЗС иск се явява основателен и следва да се уважи.

Неоснователно е възражението на ответника за присъждане стойността на извършени необходими разноски и подобрения, тъй като същите не са нито необходими (не е доказана обективната необходимост да бъдат извършени), нито представляват подобрения претендираните подмяна на определени движими вещи с други и като цяло движими вещи като фасунги, шкаф, балатум, бойлер, ел. ключове, ел. контакти, тоалетно казанче и т.н. Същите биха могли да бъдат отделени от имота без това да го промени съществено.

Поради неоснователността на възражението на ответника по чл. 72 ЗС, евентуално направеното от ищците искане за прихващане със същата сума от 50 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл. 45 ЗЗД, причинени от ответниците чрез унищожаване на подробно изброени в отговора работи в имота, не следва да се разгледа.

По иска за отмяна на нотариален акт № 18, том III, вх. peг. № 2570, дело № 411 от 28.03.2005 г. по описа на нотариус Огнян Шарабански, peг. № 147 от НК, а по описа на Служба по вписванията вх. per. № 6442 от 28.03.2005 г., акт № 173, том XX, дело № 4746/05 г., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК: Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012. г., ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. С оглед на горното искът следва да се отхвърли.

По обратния иск: Обратният иск, предявен по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е по характера си евентуален иск, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявеният обратен иск подлежи на разглеждане само при уважен първоначален иск, какъвто е настоящият случай. С оглед изхода на иска по чл. 108 ЗС обратният иск за връщане на 10 000 лева - част от общо 40 000 евро, представляваща цена, платена от ищеца (по обратния иск) К. на З.Ж. (третото лице - помагач) по договора за продажба, сключен на 28.03.2005 г. с нотариален акт № 18/2005 г. на ВН се явява основателен и следва да се уважи за претендираната сума.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд № 681/01.04.2013 г. постановено по гр. д. № 2559/2011 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С.Д.К., ЕГН ********** и С.Г.К., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, от една страна, и И.Т.К.,***, от друга, че първите двама са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Батак” № 8, ет. 8, ап. 52 с пълен идентификатор по кадастралната карта на гр. Варна № 10135.1506.6.2.55, представляващ ЖИЛИЩЕ № 52,със застроена площ от 95.95 кв.м., с прилежащо избено помещение № 52 с площ от 6.75 кв. м. и складово помещение с площ от 5.84 кв. м., както и 1.6791 % ид. части от общите части на сграда № 2 и от правото на строеж върху ПИ № 10135.1506.6, при съседи: на същия          етаж 10135.1506.6.2.56, под обекта 10135.1506.6.2.47, над обекта   

10135.1506.6.2.63,основан на твърдение за придобиване по давност, чрез владение, упражнявано за периода от 23.07.1980 г. - 23.07.1990 г. и ОСЪЖДА И.Т.К.,***, ДА ПРЕДАДЕ на С.Д.К., ЕГН ********** и С.Г.К., ЕГН ********** владението върху описания по-горе недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Д.К., ЕГН ********** и С.Г.К., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, за отмяна на нотариален акт № 18, том III, вх. per. № 2570, дело № 411 от 28.03.2005 г. по описа на нотариус Огнян Шарабански, peг. № 147 от НК, а по описа на Служба по вписванията вх. peг. № 6442 от 28.03.2005 г., акт № 173, том XX, дело № 4746/05 г., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА З.Д.Ж., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.К.,***, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева - частичен от 40 000 евро, на основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с възражение искане на И.Т.К.,***, за присъждане на сумата от 50 000 лева, представляващи необходими разноски и подобрения върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Батак” № 8, ет. 8, ап. 52 с пълен идентификатор по кадастралната карта на гр. Варна № 10135.1506.6.2.55, представляващ ЖИЛИЩЕ № 52, със застроена площ от 95.95 кв. м., с прилежащо избено помещение № 52 с площ от 6.75 кв. м. и складово помещение с площ от 5.84 кв. м., както и 1.6791 % ид. части от общите части на сграда № 2 и от правото на строеж върху ПИ № 10135.1506.6, при съседи: на същия етаж 10135.1506.6.2.56, под обекта 10135.1506.6.2.47, над обекта 10135.1506.6.2.63, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                   2.