Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   №  114 /11.07.2014 година, гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 251 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Г.Ж. *** С.Г.Х. от гр. Варна, срещу решение № 336/06.03.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2841/2013 година, с което предявените срещу А.Б.Т. *** искове за предаване на владението върху  поземлен имот с пл. № 812а по стар кадастрален план  за м. „Голяма кокарджа” и представляващ сега част от ПИ с идентификатор №10135.2552.424 по действащата кадастралната карта на гр.Варна за кв.”Изгрев” и за отмяна на НА № 91, т.V, рег.№ 9458, д. № 772/21.10.2008 година и НА № 121, т.VІ, рег.№ 11205, д. № 977/18.12.2008 година (за поправка на ЯФГ) , двата по описа на нотариус с рег.№ 224 в НтК, са отхвърлени поради придобиване на същия имот по давност. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи исковете, като им присъди всички разноски за двете инстанции.

Насрещната страна А.Б.Т. оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение, като му се присъдят разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразен решаващ правен извод от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Първоинстанционният съд е проследил в хронология придобиването на правото на собственост за процесния имот, установил е неговата идентичност и е стигнал до правилния извод, че въззивниците са го придобили по наследство от родителите си, които са починали съответно баща им през 1966 година , а майка им през 1990 година. Те обаче са изгубили тези си права, тъй-като от писмените и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, се установява, че въззиваемият е придобил имота с недобросъвестно владение в продължение на повече от десет години - от 1993 година и до момента, без да присъединява владението на своите  дядо и баба по бащи линия, които са го владяли преди това и са  починали съответно през 1988 и 1993 година.

Манифестираното от въззиваемия владение е било насочено срещу всеки трети възможен претендент за собствеността на имота, включително и спрямо въззивниците, още повече, че и в момента те притежават в съседство и други свои имоти и обективно са имали възможност да се противопоставят на това владение.

Доказателствата, на които се основава този извод на ВОС, са различни по естеството си, но сочат на трайно, без прекъсване и категорично манифестиране и на корпус - фактическа власт и  на анимус-воля за своене (протокол за съдебна спогодба за делба по гр.д.№ 1192/1982 година на ВРС, констативен нотариален акт за собственост по давност, обжалване на проекта за улична регулация на местността, където е разположен процесния имот, снабдяване със скици и удостоверения във връзка с това обжалване, нотариалната преписка по оформянето на констативния нотариален акт, свидетелските показания на разпитаните в с.з.на 07.02.2014 година свидетели по делото – всички от делото на ВОС).

От друга страна, събраните гласни доказателства сами за себе си  допълват решаващия извод на ВОС. Така например свидетелите на въззивниците Н. С. П. и Н. С. Ж., които са брат и сестра и са деца на починалия С. Ж. - лицето, от което дядото и бабата на въззиваемия са придобили първоначално владението на имота, по никакъв начин не опровергават владението на въззиваемия. Впрочем, между страните няма спор, че той,  въззиваемият, владее имота и към предявяване на ИМ.

 За разлика от това, свидетелите на въззиваемия, Б. Т. И.-негов баща и К. К. - негов познат и свидетел по нотариалната преписка за установяване на давностното владение, потвърждават владението за претендирания период от 1993 година и към момента. Тези показания са идентични и със свидетелските показания при обстоятелствената проверка. Свидетелят К. дори заявява, че още  при първото си посещение в процесния имот през 1993 година е видял на пътната врата табелка с името на Т. М.-дядото на въззиваемия.

Въззивният съд прави различна от ВОС констатация само по отношение на представените от въззивниците пред ВОС квитанции за платени данъци за процесния имот, в смисъл, че те се отнасят не до процесния имот, а до друг имот притежаван от въззивниците в същата местност, тъй-като разписките се отнасят за партиден № 6, а процесния имот има партиден № 4. Това дерогира извода на ВОС, че въззивниците са плащали данъците за него през 1998-2011 година.

Следователно, при наличието на два отделни констативни нотариални акта за процесния имот, които взаимно се конкурират и не са оспорвани, правилно ВОС е взел предвид  по кой от тях владението е доказано с наличните по делото доказателства.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и обосновано.

При този изход на делото въззивниците следва да понесат и разноските на въззиваемия за тази инстанция, които са  2050.00 лева възнаграждение за един адвокат  - виж л.29 от делото на ВАпС. За тази сума няма направено възражение за прекомерност, но тя е в рамките на еднократния минимален размер по Наредба №1/2004 година на ВАдС, последно изменена в Д.в.брой 28/28.03.2014 година.

Водим от горното, ВАпС

                                                 Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 336/06.03.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2841/2013 година .

ОСЪЖДА Г.Г.Ж. ***, с ЕГН ********** и С.Г.Х. от гр.Варна, с ЕГН **********  да заплатят на А.Б.Т. ***, с ЕГН ********** разноски по делото за един адвокат в размер на 2050 (две хиляди и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.