ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№358

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на    13.06.2017 година                    в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА.

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 251/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е частна жалба вх.№ 32104/21.11.2016 год, подадена от М.Я.Х.-Й. срещу определение № 2634/01.1102916 год по гр.д. № 1286/2016 год на ВОС, с което е отменено на осн. чл. 253 от ГПК определение № 2035/18.08.2016 год, с което ищцата е била освободена от заплащане на дължимата държавна такса  и е оставена без уважение молбата й с правно осн. чл. 83 ал.2 от ГПК.

В постъпилия отговор от Н. Д. Г. е изразено становище за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на определението.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – НЕОСНОВТЕЛНА, по следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК предвижда възможност по преценка на съда страната да бъде свободена от заплащане на държавни такси и разноски при наличие на посочените критерии, установяващи липса на достатъчно средства поради тежко материално и/или здравословно състояние. Когато в хода на производството настъпят промени в обстоятелствата, съдът може сам да отмени или измени определението си, с което първоначално е освободил страната от заплащане на държавни такси или разноски по делото. За целта в настоящото производство съдът служебно е събрал документи, опровергаващи посочените от ищцата обстоятелства в декларацията от 26.07.2016 год. От тях се установява, че ищцата няма алиментни задължения към непълнолетни деца, както е заявила в декларацията. Същата притежава недвижим имот, три леки автомобила, дялове в търговско дружество „Ш.“ ООД заедно със съпруга си, който е и управител, както и в гражданско дружество по ЗЗД. През последните 6 месеца е получила трудови възнаграждения общо 6012,62 лв, а само за мес. Септември – 877,86 лв, което е установено от служебна бележка от работодателя й – „Г. т.“ ЕАД.

При така установените данни не може да се направи извод за тежко материално или здравословно състояние, които да представляват затруднение ищцата да заплаща дължимите държавни такси и разноски по делото. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, а постановеното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2634/01.1102916 год по гр.д. № 1286/2016 год на ВОС, с което е отменено на осн. чл. 253 от ГПК определение № 2035/18.08.2016 год, с което ищцата е била освободена от заплащане на дължимата държавна такса  и е оставена без уважение молбата й с правно осн. чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса от 2000,12 лв по предявения иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 441 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.