Р Е Ш Е Н И Е

132 / 03.08.2015 г.,  гр. Варна

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

       Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

Секретар Ю.К.;

ПРОКУРОР АННА ПОМАКОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 252 по описа за 2015 година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 37/11.02.2015 год. по гр.д. 918/2013 год. на ОС Добрич.

Първата жалба е подадена от КОНПИ, срещу частта от решението, с която частично са отхвърлени предявените от КОНПИ искове срещу В.М.Д., Д.А.Д., В.В.М. и В.В.М.: 1. иск с правно основание чл. 4, ал.1 вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата от В.В.М. недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1100 кв.м., съставляващо ПИ 1198 по плана на гр. Шабла, за който по регулационния план на града е отреден УПИ №ХІІ-1198 в кв. 84 с площ от 900 кв.м., в който собственикът участва с 860 кв.м., ведно с изградената върху същото къща за живеене.; 2. иск с правно основание чл. 4, ал.1 вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата от В.В.М. недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Шабла, ул. „Вардар” №9, със застроена площ от 40,20 кв.м. и РЗП от 82,74 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот №1 в кв. 113 по плана на гр. Шабла.; 3. предявения от Комисията за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, иск срещу В.М.Д. и Д.А.Д. за отнемане в полза на държавата на парична сума в размер на 16 800лв., /шестнадесет хиляди и осемстотин лева/, получена от продажбата на л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ В3311КР, придобит с договор за покупко – продажба от 19. 03. 2011 г. и отчужден с договор за покупко - продажба от 13. 05. 2011 г.; 4. иск срещу В.М.Д. и Д.А.Д. за отнемане в полза на държавата на парична сума в размер на 14200 лв. /четиринадесет хиляди и двеста лева/, получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ В1946 РР, придобит с договор за покупко – продажба от 11. 05. 2011 г. и отчужден с договор за покупко – продажба от 22. 08. 2011 г.; 5. иск срещу В.М.Д. за отнемане на сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД с ЕИК 115728731.; 6. ИСК срещу В.М.Д. за отнемане на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „Тех -Ауто” ЕООД, в несъстоятелност, с ЕИК 148044954; 7. иск срещу срещу В.М.Д. за отнемане на сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „Аутофокс” ЕООД с ЕИК 148044954; 8. иск срещу В.М.Д. за сума в размер 6,65 лв., представляваща равностойността на 3,40 евро, наличност по разплащателна сметка в Алианц банк България АД, ФЦ Варна.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Излагат се подробни съображения за незаканосъобразността на изводите на съда относно липсата на връзка между престъпната дейност и придобиване на имуществото, а по отношение на сделките замяна са изложени доводи, че и при трансформация на имущество може да се отнема такова.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни В.М.Д., Д.А.Д. и В.В.М., в който се оспорва основателността й.

Постъпила е и втора въззивна жалба от В.М.Д., срещу решението в частта му, с която се уважават предявените срещу него искове на КОНПИ за отнемане в полза на Държавата на следното незаконно придобито имущество на стойност 53820 лв.: 1. от 17 000лв. /седемнадесет хиляди лева/, получена от В.М.Д. от продажбата, обективирана в н. а. № 127, т. VІ, рег. № 6528, дело № 828/ 15. 12. 2000г. на нотариус № 148 с район на действие ВРС, на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост” бл. 116, вх. 10, ет. 7, представляващ апартамент № 35 с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № 35 с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2. 1499% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в І микрорайон по плана на града; 2. сумата от 22 400лв. /двадесет и две хиляди и четиристотин лева/, получена от В.М.Д. от продажбата, обективирана в н. а. № 102, т. ІІ, рег. № 3219, дело № 308/04. 07. 2000 г. на нотариус № 147 с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д. Райчев.” /бивша ул. „Асен Халачев”/ бл. 4, вх. Д, ет. ІV, представляващ апартамент № 108 със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 3. сумата от 10800 лв. /десет хиляди и осемстотин лева/, получена от В.М.Д., от продажбата на л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № В0445 АР; 4. сумата от 3 620лв. /три хиляди шестстотин и двадесет лева,/ получена от В.М.Д., от продажбата на л. а. м. „Ауди 80” с рег. № В 0602 АР.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно в посочената част и липсват основания за отнемане на описаното имущество. Атакува се основно връзката на престъплението с придобиване на имуществото, тъй като това имущество е придобито преди датите на извършване на престъплението. Атакува се и правният довод, че разликата между разходите и законните източници на доходи сама по себе си е основание за отнемане на имуществото.

Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от КОНПИ, в който жалбата се оспорва.

         Настоящият състав на Варненския апелативен съд – гражданско отделение, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдебното производство е образувано по мотивирано искане, вх. № 9197/ 09. 12. 2013г., с което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, против В.М.Д., Д.А.Д.,  В.В.М. и В.В.М., за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 208 448. 51лв., а именно:

І. Против В.М.Д. искове с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на: 1. л. а. м. „Мерцедес 600” с ДК№ 7099АТ, закупен с договор за покупко – продажба от 15. 11.2000 г.;

2. За отнемане в полза на държавата на наличностите в банковите сметки, както следва:

- сумата от 6. 65лв., равняваща се 3. 40 евро, която представлява крайно салдо по по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Алианц банк България АД, финансов център Варна, открита на 02. 02. 2007 г. с титуляр В.М.Д..;

3. За отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „Валмек Ауто” ЕООД с ЕИК 11572831, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ответника В.М.Д.. Твърди се, че с решение на ОС – гр. Пловдив, едноличният собственик на капитала на „Валмек Ауто”, регистиран по ф. д. № 6888/ 1995г. на ПОС, е прехвърлил същия в полза на В.М.Д., който бил вписан като собственик на капитала и управител на дружеството.;

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „Тех - Ауто” ЕООД с ЕИК 115026589, чийто едноличен собственик на капитала е „Валмек - Ауто” ЕООД и управител В.М.Д.. Дружеството е било регистрирано първоначално като ООД със съдружници „Тех - Ко” ООД и „Аутошок” ЕООД, като през 1996 г. „Валмек Ауто” ЕООД също е вписано като съдружник. С решение от 09.03. 2004 г. като управител на дружеството е бил вписан ответникът В.М.Д., а на 20. 04. 2004 г. съдружниците Тех -Ко” ООД и „Аутофакс” ЕООД са прехвърлили своите дялове на „Валмек - Ауто” ЕООД.;

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „Аутофокс” ЕООД с ЕИК 148044954, чийто едноличен собственик на капитала е „Валмек Ауто” ЕООД и управител В.М.Д.. Дружеството е било регистрирано както ООД, като с договор за покупко – продажба от 18.11.2010 год. съдружниците продават своите дялове на „Валмек Ауто” ЕООД, чийто собственик на капитала и управител е ответникът Д..

ІІ. Искове, предявени против Д.А.Д., за отнемане парични суми, представляващи наличности по четири банкови сметки, които не са предмет на въззивното производство.

ІІІ. Искове, предявени против В.М.Д. с правно основание чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на 23 021. 91 лв., получена от продажбата, обективирана в н. а. № 127/ 15. 12. 2000 г. на нотариус № 148 с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост” бл. 116, вх. 10, ет. 7, представляващ апартамент № 35 с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № 35 с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2. *99% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в І микрорайон по плана на града. В исковата молба е посочено, че ответникът Д. е придобил правото на собственост върху имота по силата на договор за покупко – продажба, изповядан под формата на н. а. № 119, т. ІІ, рег. № 5505, дело № 334/ 07. 12. 1999 г. на нотариус с район на действие ВРС, вписан под № 214 на НК – гр. София.;

- в размер на 27 854. 60лв., получена от продажбата, обективирана в н. а. № 102, т. ІІ, рег. № 3219, дело № 308/ 04. 07. 2000г. на нотариус № 147 с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Райчев” /бивша ул. „Асен Халачев”/ бл. 4, вх. Д, ет. ІV, представляващ апартамент № 108 със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответникът Д. е придобил собствеността върху горния недвижим имот по силата на сделка, обективирана в н. а. за покупко – продажба № 86/ 23. 03. 2000г. на нотариус с район на действие ВРС, вписан под № 11 на НК гр. София. Тъй като придобиването е станало без да е притежавал законен източник на доходи, а в последствие имотът е отчужден, то ищецът намира, че в полза на държавата следва да бъде отнета неговата равностойност.;

- сумата от 13 200 лв., получена от продажбата на л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № В0445 АР, отчужден на 29. 11. 1999 г. Според твърденията в исковата молба, автомобилът е придобит от ответника на 24. 11. 1999 г. и тъй като липсват законни източници на доходи на ответника Д., а вещта е отчуждена, то на отнемане в полза на държавата подлежи нейната равностойност.;

- сумата от 9 400лв., получена от продажбата на л. а. м. „Ауди 80” с рег. № В 0602 АР, отчужден на 30. 11. 1999 г. В исковата молба е посочено, че ответникът Д.  е придобил правото на собственост върху автомобила на 18.11. 1999 г., при липса на установен законен източник на доходи. Поради отчуждаване на МПС, то на отнемане в полза на държавата подлежи неговата равностойност;

- отнемане на сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на пет търговски дружества, които не са предмет на въззивното производство.

ІV. Искове, предявени против Д.А.Д. и В.М.Д., с правно основание чл. 4 ал. 2 и чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на 16 800лв., получена от продажбата на л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ 3311 КР, придобит с договор за покупко – продажба от 19. 03. 2011 г. и отчужден с договор за покупко - продажба от 13. 05. 2011 г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, автомобилът е придобит от ответника Д. по време на брака му с ответницата Д.;

- в размер на 14200 лв., получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ 1946, придобит с договор за покупко – продажба от 11. 05. 2011г. и отчужден с договор за покупко – продажба от 22. 08. 2011г., по време на брака на страните.

V. КОНПИ е предявила против В.В.М., дъщеря на ответника В.М.Д., иск с правно основание чл. 4 ал. 1, вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1100 кв.м., съставляващо ПИ 1198 по плана на гр. Шабла, за който по регулационния план на града е отреден УПИ №ХІІ-1198 в кв. 84 с площ от 900 кв.м., в който собственикът участва с 860 кв.м., ведно с изградената върху същото къща за живеене. Твърди се, че собствеността чрез нот.а. 41/2006 год., обективиращ договор за замяна с имот, придобит по нот.а. №63/2001 год.  – апартамент в гр. Варна, също с титулярдетето В.В.М..;

VІ. Предявен е и иск с правно основание чл. 4, ал.1 вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата от В.В.М., син на В.Д., недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Шабла, ул. „Вардар” №9, със застроена площ от 40,20 кв.м. и РЗП от 82,74 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот №1 в кв. 113 по плана на гр. Шабла. Твърди се, че собствеността върху този имот е придобита също по договор за замяна от 10.02.2005 год. с друг придобит от същото дете имот по нот.а 183/2001 год., т.е. и за двете последни сделки се твърди трансформация на имущество, придобито от престъпна дейност чрез сделки замяна, като се претендира отнемане на придобитите по замяна имоти.;

Исковете са основани на твърдения за влязла в законна сила на 05. 07. 2005г. присъда № 64/ 20. 06.2005г., постановено по НОХД № 456/ 2005 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, с което е бил признат за виновен в това, че на различни дати през периода 14. 04 – 13.10. 2000 г. е извършил с което е бил признат за виновен в това, че през периода 14. 04. 2000г. – 16. 10.2000 г., като собственик и представляващ ЕТ „В. – В.Д.”***, е избегнал плащането на данъчни задължения за всеки от месеците в периода, като подал справка – декларация по чл. 72 ал. 1 и чл. 100 от ЗДДС, като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени доставки от конкретно посочени еднолични  търговци, като укритите данъци са в суми, представляващи големи размери и особено големи размери – престъпления по чл. 257 ал. 1 пр. І, вр. чл. 255 ал. 1 пр. ІІ от НК и по чл. 255 ал. 1 пр. ІІ от НК. Със същата присъда бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. І, вр. ал. 1 пр. І и ІІ, вр. чл. 18 от НК, за това, че на 13. 10. 2000 г. в гр. Варна, като собственик и представляващ същото ЕТ, чрез използването на документи с невярно съдържание – справка – декларация по чл. 72 и чл. 1 и чл. 100 от ЗДДС и неистински първични счетоводни документи, направил опит да получи без правно основание парична сума от държавния бюджет – ТД на НАП гр. Варна, с намерение да я присвои, която сума представлява големи размери, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Престъплението по чл. 255 от НК, съответно чл. 257 от НК попадат в обхвата на чл. 3 ал. 1 т. 17 от ЗОПДИППД /отм./. В исковата молба се твърди, че престъпленията били извършени от г-н Д. в значителен период от време и се характеризирали с користна цел, т. е. от тях били генерирани доходи, които били незаконни и които му служели за придобиване на имуществото, за отнемането на което КОНПИ е предявило своите претенции. Освен това от данните за съдимост се установявало, че В.М.Д. бил многократно осъждан за престъпления от общ характер, които също генерирали незаконен доход, поради което ищцовата претенция следвало да бъде изцяло удовлетворена.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата В.В.М. не е представила писмен отговор пред ОС лично.

ОС Добрич, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК е назначил особен представител на ответниците В.М.Д., Д.А.Д. и В.В.М., който по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявените претенции. Доводите му са, че: по исковете за отнемане в полза на държавата на левовата равностойност дружествените дялове, с които ответникът се е разпоредил, е релевирано възражение, че сключеният от него договор за продажбата им не е вписан в ТР. Тъй като вписването се отразява в учредителния акт на търговското дружество, до промените в него пораждат действие от момента на вписването му. Следователно дяловете от  капитала на посочените от ищеца дружества все още принадлежали на ответника В.Д. и следвало те, а не паричната им равностойност да бъдат отнети в полза на държавата. Такива искове обаче не били предявени, а заявените следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът В.М.Д., чрез процесуалния си представител, е оспорил като неоснователни и претенциите за отнемане на сумите от 23 021. 91лв., получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост.”, бл. 116, вх. 10; от 27 854. 60лв., получена от продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „П.  Райчев”; сумите от 13 200 лв. и 9 400 лв., получени от продажбата на две МПС – л. а. м. „Фолксваген Корадо”, съответно „Ауди 80”. Всички сделки – и придобивни, и транслативни, били сключени от В.Д. преди периода на престъпна дейност, за който е бил осъден. Ищецът не сочел обстоятелства, от които да се направи предположение, че имуществото е било придобито със средства, получени в резултат на престъпната дейност на ответника Д., поради което, независимо, че са били отчуждени след този момент, равностойността им не следва да бъде отнемана.

Ответните страни в отговора са се противопоставили на начина на формиране на разходите на ответника Д., тъй като е сключил брак с Д.Д. през 2009г. и липсвали данни до този момент да е живял в едно домакинство с децата си, родени от предходно съвместно съжителство с друга жена. В противен случай следвало да се установи дали е получавано обезщетение за отглеждане на дете за всички деца, както и дали е получавано такова за детето, родено от брака му с Д.Д., която сума е следвало да участва като приход за домакинството. Като приход следва да бъдат ценени и всички получени от ответника Д. суми от продажба на активи, независимо дали е разполагал със законни средства за придобиването им.

Предявеният от КОНПИ против В.В.М. иск за отнемане на недвижим имот е оспорен като неоснователен, тъй като към този момент ответникът е бил малолетен и воля за придобиването му е била формирана от неговата майка Т. З., която не е била в брак с ответника В.М.Д., съответно за нея не важи презумпцията по чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./. В случая липсвали предпоставки за отнемане на имота, тъй като бил придобит по договор за замяна, съответно е налице законен източник на насрещната престация, а именно – придобития през 2001 г. друг недвижим имот в гр. Варна, а ищцовата страна не е навела твърдения, че придобиването му е в резултат на престъпната дейност на ответника В.М. и че липсват други законни доходи за покупката му. Тъй като не бил предявен иск за отнемане на имота в гр. Шабла на основание чл. 4 ал. 2 от закона, като придобит от третите лиза при разпореждането с имота в гр. Варна, то не можело да се презюмира, че не представлява законно придобито имущество. Настоява се за отхвърляне на исковете.

Прокуратурата на РБ е изразила становище за основателност на исковете пред ОС.

По делото фактическата обстановка, всъщност не е оспорена във въззивните жалби.

Установява се от събраните по делото доказателства, че В.М.Д. действително е осъден за описаните по-горе престъпления, основно укриване на данъци, през 2000 год. с влязла в сила присъда. Видно от приложените по делото доказателства, с присъда № 64/ 26. 06. 2005 г. по НОХД № 456/ 2005 г. по описа на ОС гр. Варна, В.М.Д. е бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: че на 14. 04. 2000 г., съответно на 15. 05. 2000 г., на 12. 06. 2000 г., 12. 07. 2000 г., 14. 08. 2000 г., 14. 09. 2000 г. и на 16. 10. 2000 г. в гр. Варна, като собственик и представляващ на ЕТ „В.  – В. Димитров“ със седалище и адрес на управление гр. Варна, избегнал плащането на данъчни задължения за м. март, като подал – справка – декларация по чл. 72 ал. 1 и чл. 100 от ЗДДС, в която потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени доставки от няколко други фирми, като укритите данъци са в големи размери – за престъпленията, извършени на 15. 05.2000 г., 12. 06. 2000 г., 16. 10. 2000 г., а за извършените на 15. 05.2000 г., 12. 07. 2000 г., 14. 08. 2000 г. и 14. 09. 2000 г. престъпления – особено големи размери, чийто общ размер за седемте извършени престъпления по чл. 255 ал. 1 пр. ІІ от НК, съответно чл. 257 ал. 1 пр. І, вр. чл. 255 ал. 1 пр. ІІ от НК възлизат в размер на 87 922. 28лв. Със същата присъда В.М.Д. е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.212 ал. 4 пр. І, вр. ал.1  пр. І и ІІ, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, което е без значение за настоящото производство, тъй като престъплението по чл. 255 от НК попада в обхвата на чл. 3 ал. 1 т. 17 от ЗОПДИППД /отм./.

Тези престъпления попадат в приложното поле на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./

По делото са представени доказателства относно предходната и последваща съдимост на ответника Д.. Видно от присъда № 6/ 18. 02. 2011 г. по НОХД № 867/ 2010 г. по описа на ОС гр. Шумен, бил е признат за виновен в това, че на 15. 09.2003 г. и на 14.10.2003 г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, като управител и представител на „Инжстрой“ ДЗЗД  със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 88 196. 00 лв., като потвърдил неистина в подадени СД № 9431/ 15. 09. 2003 г. и СД № 270310545/14.10.2003 г., които се изискват по силата на чл. 100 от ЗДДС, като с деянието са били укрити данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл. 257 /отм./ ал. 1, вр. чл. 255 /стара редакция/ ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. С одобрено на 15. 11.2005 г. споразумение по НОХД № 4745/2005 г. по описа на РС гр. Варна бил признат за виновен в това, че на 07. 09. 1999г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Димитър Славов Д., като съизвършител, съставил неистински официални документи – данъчна фактура  от 07. 09. 1999 г. с посочен издател ЕТ „Синбад - Борислав Ноев“ и квитанция към приходен касов ордер от същата дата, с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. 308 ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 , вр. чл. 20 ал.2  от НК. С присъда № 65/ 19. 05. 2009 г. по НОХД № 516/ 2009 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна В.М. е бил признат за виновен в това, че през периода 01.10.2000г. – 15. 10. 2001г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като собственик и представляващ на ЕТ „В. – В.Д.“***, укрил данъчни задължения в особено големи размери – 294 903. 66лв., като потвърдил неистина в подадените от него пред данъчно поделение „Одесос“ при ТДД гр. Варна месечни справки – декларации, изискуеми по ЗДДС за месечните данъчни периоди от м. 10.2000 г. до м. 09. 2001 г., като неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в общ размер на 294 903. 66лв., по фактури, по които не са били осъществени сделки с няколко фирми -доставчици – престъпление по чл. 257 ал. 1, вр. чл. 255 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В.М.Д. е бил осъден също така с присъда № 3/ 12. 01. 2010 г. по НОХД № 1570/ 2009г. по описа на ОС гр. Варна,с която е бил признат за виновен в това, че през периода 01. 09. 2000 г. – 31. 05.2001 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ на ЗДДЗ „К. Фичето“ гр. Варна, с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС в особено големи размери, общо в размер на 217 454. 56 лв., водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – фактури – престъпление по чл. 257 ал. 1 /отм./, вр. чл. 255 ал. 1 /отм./, вр. чл. 26 ал.1  от НК. Със същата присъда е бил признат за виновен в това, че през периода 16.10. 2000 г. – 14. 05. 2001г., при условията на продължавано престъпление, с цел да избегне плащането на дължими данъчни задължения - ДДС в размер на 6 204. 64лв. за м. 09.2000 г. и ДДС в размер на 2 976. 26лв. за м. 04. 2001 г., подал в ТДД гр. Варна, поделение „Младост“ месечни справки – декларации по чл. 100 от ЗДДС, в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с няколко фирми – престъпление по чл. 313 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В.М.Д. е бил признат с присъда № 121/ 15. 11. 2010 г. по НОХД № 989/ 2001 г. на ОС гр. Варна за виновен в това, че през периода 14.01.2001 г. до 15. 09. 2001 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ на ЗДДЗ „Инвест“ гр. Варна, с цел да избегне плащането на дължими данъци в особено големи размери – ДДС в размер на 341 278. 46лв., подал в ТДД гр. Варна, район „Одесос“, месечни справки – декларации по чл. 100 от ЗДДС, в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки – престъпление по чл. 257 ал. 1 /отм./, вр. чл. 255 ал. 1 /отм./, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

КОНПИ не е основала исковете си, обаче, на тези допълнително посочени присъди. Те са посочени само като доказателство за общата престъпна дейност на г-н М..

Установява се от представените писмени доказателства, че В.М.Д. и Д.А.Д. са съпрузи, сключили пред длъжностно лице по гражданското състояние на с. Слънчево, общ. Аксаково, граждански брак на 25. 03. 2009г. В.В.М., родена на *** год. и В.В.М., роден на *** г. са деца на В.М.Д. и произхождат от майка Т. Е. З., с която г-н Д. не е сключвал брак.

Придобити МПС: Установява се от представена справка от сектор Пътна полиция – КАТ, че В.Д. е притежавал следните МПС: Видно от приложения договор за продажба на л. а. от 15. 11.2000 г. г-н Д. е придобил собствеността върху л. а. м. „Мерцедес 600” с ДК№ В7099АТ при договорена цена в размер на 2 100 лв. От представената справка се установява, също така, че Д. е сключил на 24. 11. 1999г. договор за покупко – продажба на МПС, по силата на който е придобил собствеността върху л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № В0445АР, срещу заплащане на цена в размер на 250 лв., с който се разпоредил на 29. 11. 1999 г. /л. 449, т. ІІ/ с договор с нотариална – заверка на подписите, като е получил продажна цена в размер на 1000 лв. Представен е и договор от 18. 10. 1999 г. /л. 452*, т. ІІ/, по силата на който В.Д. е закупил за сумата от 1200 лв., която е и застрахователната стойност на автомобила, следното МПС – л. а. м. „Ауди 80” с рег. № В0602АР, с който се е разпоредил на 30. 11. 1999г. в гр. Шумен, видно от представената справка в централна база /л. 446, т. ІІ/. Приложен е и договор за покупко – продажба на МПС от 19. 03. 20*г. /л. 460, т.ІІ/, според който В.Д., като пълномощник на Галин Иванов Вълчев, последният в качеството му на управител и представляващ „Волф Инвестмънт“ ЕООД гр. Варна, е продал на Д.А.Д., по време на брака и с г- Д. л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ В3311КР, срещу заплащане на покупна цена от 2 000 лв., която е била и застрахователната стойност на автомобила. Двамата съпрузи Димитрови са го отчуждили с договор за покупко - продажба от 13. 05. 2011 г. /л. 466, т. ІІ/ срещу сумата от 1 000лв. С договор за покупко – продажба на МПС от 11. 05. 2011 г. /л. 462, т. ІІ/, Д.Д. по време на брака си с г-н Д. е закупила л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ В1946РР, срещу заплащане на сумата от 1 500 лв., който бил отчужден от двамата съпрузи ответници с договор от 22. 08. 2011 г. /л. 463, т. ІІ/, при продажна цена от 1 000 лв.

В рамките на производството пред КОНПИ са събрани доказателства за притежаваните БАНКОВИ СМЕТКИ от съпрузите Димитрови, като по тях липсват средства, с изключение на сметката, обект на въззивната жалба на КОНПИ н „Алианц Балгария”, в която са налични 3. 40 евро, равняващи се на 6. 65 лв.

По отношение на ТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ на г-н М. и доходите му от нея, се установява, че той е оперирал чрез няколко фирми. От представеното решение № 1714/ 08. 03. 2004 г. по ф. д. № 6888/ 1995г. по описа на ОС гр. Пловдив /л. 218, т. І/ се установява, че  Валери Харутюн Мектупчиян, собственик на капитала на „Валмек Ауто“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, с ЕИК 11572831, в размер на 500 дяла по 10 лв. всеки, е прехвърлил капитала в полза на В.М.Д., който е бил вписан като собственик на капитала и управител дружеството.

С решение № 1742/ 09. 03. 2004 г. /л. 213, т. І/, постановено по ф.д . № 1805/ 1996г. по описа на ОС гр. Пловдив,  е било вписана промяна по отношение на ООД „Тех - Ауто“ ООД гр. Пловдив, изразяваща се в освобождаване на управителя на дружеството Валери Мектупчиян и вписване на В.М.Д. като негов управител. С решение № 2756/ 20. 04. 2004г. /л. 214, т. І/ по същото фирмено дело са били вписани промени в дружеството, изразяващи се в прехвърляне на 125 дяла по 10 лв. всеки от капитала на дружеството от съдружника „Аутошок“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя си и едноличен собственик на капитала И. Д. М., на съдружника „Валмек Ауто“ ЕООД гр. Пловдив, представляван от В.М.Д.. С освобождаването на „Аутошок“ ЕООД, гр. Пловдив като съдружник, собственик на капитала е останал единствено „Валмек Ауто“ ЕООД, гр. Пловдив, което е довело да промяна на фирмата на „Тех Ауто“ от ООД в ЕООД.

 С молба от 01. 11. 2010 г. /л. 228, т. ІІ/, „Валмек Ауто“ ЕООД гр. Пловдив е отправило до „Аутофокс” ООД с ЕИК 148044954, молба да бъде прието за съдружник. Молбата със сигурност е била удовлетворена, като представляваното от ответника дружество е придобила 50 дяла от по 100 лв. всеки от капитала на „Аутофокс“ ООД. Причината да се приеме за установено, че „Валмек Ауто“ ЕООД е станало съдружник се основава на представения договор за покупко – продажба на дружествени дялове /л. 229, т. І/, сключен на 18. 11.2010 г., с който съдружниците в „Аутофокс“ ООД – В. П. К. и Д. С. С., са продали  на „Валмек Ауто“ ЕООД собствените си общо 50 дяла /49 за първия и 1 дял за втория съдружник/ от по 100 лв. всеки на съдружника „Валмек Ауто“ ЕООД. Видно от представената справка от Търговския регистър /л. 226, т. І/, дружеството е с фирма „Аутофокс“ ЕООД и едноличен собственик на неговия капитал е „Валмек Ауто” ЕООД гр. Пловдив с управител В.М.Д.. Във връзка с възраженията, изложени в отговора на исковата молба, процесуалният представител на г-н Д. е представил договор за продажба на дружествени дялове /л. 1366, т. V/,от 21. 02. 2012г., с които В.Д. е продал изцяло собствените си дялове от „Валмек Ауто“ ЕООД, в което, както е посочено по – горе е включена и собствеността върху „Аутофокс“ ЕООД.

С решение от 18. 06. 2001г. /л. 232, т.  І/ по ф. д. № 1128/ 2001 г. на ОС гр. Варна са били вписани промени по партидата на „Некст Груп“ ЕООД, като капитала на дружеството, представляващ 500 дяла по 10 лв. всеки, са били прехвърлени от собственика им Т. А. В. в полза на В.М.Д.. С решение от 12. 03. 2002 г. г-н Д. е прехвърлил дружествените дялове, равняващи на целия учредителен капитал на дружеството, в полза на Г. Е. К.

С решение от 29. 08. 2001 г. /л. 178, т. І/ по ф. д. № 1798/2001г. по описа на ВОС е било вписано ЕООД „Годжи – Тодор Желязков“ с ЕИК 103623893. С решение от 28. 02. 2002 г. по партидата на дружеството е била вписана  промяна, изразяваща се в прехвърляне на целия учредителен капитал, представляващи 50 дяла по 100 лв. всеки, в полза на В.Д.. С решение от 20. 08. 2003 г. по посоченото фирмено дело са били вписани промени, изразяващи се в прехвърляне на всички дружествени дялове от ответника в полза на К.В. Ж.

С решение от 24. 07. 2003 г. по ф. д. № 2100/ 2003 г. по описа на ОС гр. Варна /л. 133, т. І/ е било вписано „Пламекс Интернешънъл” ЕООД с ЕИК 103826242, с едноличен собственик на капитала – ответникът В.М.Д.. С решение от 05. 07. 2004 г. по партидата на дружеството е била отразена промяна, изразяваща се в прехвърляне на 50 дружествени дяла на обща стойност 5 000лв. в полза на Т.А. И.

С решение от 06. 02. 2001 г. по ф. д. № 3696/ 2000 г. /л. 141, т. І/ по описа на ОС гр. Варна е била вписана промяна в „Тралекс“ ЕООД, изразяваща се в прехвърляне на дяловете – 50 дяла по 100 лв. всеки, от едноличния собственик на капитала Т.А. В. в полза на г-н Д.. От своя страна последният прехвърлил всички дялове в полза на С. Г. Т., видно от решение от 11. 07. 2001 г. С последващо решение от 22.10.2001 г. е била вписана промяна, изразяваща се в прехвърляне на дружествените дялове в полза на Ю. А. Д. и в  промяна седалището на дружеството.

С решение от 12. 06. 2001 г. по ф. д . № 1628/2001 г. по описа на ВОС /л. 151, т. І/ е било вписано ЕООД „Търговска Агенция“ с едноличен собственик на капитала, в размер на 5000лв., разпределен на 50 дяла по 100 лв. всеки, И. С. Н. С решение от 22. 06. 2001 г. по партидата на дружеството е била вписана промяна, изразяваща се в прехвърляне на всички дружествени дялове в полза на ответника В.М.Д.. От своя страна той прехвърли 25 дяла от капитала на дружеството, възлизащи на 2 500 лв. в полза на Ц. Г. Ц., и останалите 25 дяла, също възлизащи на 2 500лв., в полза на Г. Х. Б., видно от решение от 16. 01. 2002 г.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО: От представения н. а. за продажба на недвижим имот № 119, т. ІІ, рег. № 5505, дело № 334/ 07. 12. 1999 г. на нотариус № 214 с район на действие РС гр. Варна. /л. 251, т. І/ е видно, че В.М.Д. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост” бл. 116, вх. 10, ет. 7, представляващ апартамент № 35 с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № 35 с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2.1499% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в І микрорайон по плана на града, срещу заплащане на цена в размер на 18 627. 40лв. какъвто е бил размерът и на данъчната оценка на имота. По силата на н. а. № 127, т. VІ, рег. № 6528, дело № 828/ 15. 12. 2000 г. на нотариус № 148 с район на действие ВРС /л. 253, т. І/ г-н Д. се е разпоредил с имота срещу заплащане на цена от 19 363. 20 лв. от приобретателите на имота Н. и В. Б.

По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот /л. 255, т. І/, обективиран в н. а. за № 86, т. І, рег. № 2225, дело № 98/23. 03. 2000 г. на нотариус № 11 с район на действие ВРС, В.М.Д. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № *със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. Варна., ул. „П. Райчев” /бивша ул. „Асен Халачев”/ бл. 4, вх. Д, ет. ІV, срещу заплащане на цена в размер на 16 944. 40лв., след което се е разпоредил с имота чрез възмездна сделка, изповядана под формата на н. а. № 102, т. ІІ, рег. № 3219, дело № 308/ 04. 07. 2000 г. на нотариус № 147 с район на действие ВРС /л. 257, т. І/. Продажната цена на имота е посочена в размер на 18 600 лв.

По делото е представен н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 63, т. ІІІ, рег. № 4180, дело № 461/ 27. 09. 2001г. на нотариус с рег. № 237, с район на действие ВРС /л. 264/, по силата на който В.В.М., родена на *** год., дъщеря на В.Д., е придобила собствеността върху следния недвижим имот: жилище - апартамент № 52, находящ се в ж. к. „Владислав Варненчик” ІІ микрорайон, вх. 2, ет. 4, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня – трапезария, килер, баня – тоалет и два балкона, с площ от 85. 80 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 2. 68 кв. м. и с 0. 5037% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. Впоследствие В.М. е заменила имота, действайки със съгласието на баща си, като е придобила срещу него дворно място с неурегулирана повърхност от 1100 кв.м. ПИ 1198 по плана гр. Шабла, ведно с изградената в него жилищна сграда, по н. а. № 41 т. І рег. № 816 дело № 41/ 06. 03. 2006 г. на нотариус № 115 с район на действие гр. Варна. /л. 266, т. І/.

От приложения н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № 183, т. ІІІ, рег. № 5128, дело № 576/ 2001 г. на нотариус № 237 с район на действие ВРС, по силата на който прехвърлителите И. К. И. и В. Г. И., чрез пълномощника им В. М. Д., са прехвърлили на  В.В.М., син на Д., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител Т. Е. З., е придобил правото на собственост върху жилище – апартамент № 215, находящ се в гр. Варна, ул. „Струга” № 23, ет. 4, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, две спални, дрешник, баня, тоалет, перално помещение, вграден гардероб и две тераси, с площ от 81. 82 кв. м. , ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 81,82 кв. м., както и с 0. 9493% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в кв. 567 на ХІV микрорайон по плана гр. Варна. От своя страна В.М., отново чрез законния си представител Т. З., се е разпоредил с имота чрез договор за замяна на недвижим имот, обективиран в н. а. № 33, т. І, рег. № 350, дело № 33/ 2005 г. на нотариус с рег. № 115 с район на действие Варна, по силата на който прехвърлил горния имот на М. Р. Р. и Ю. М. Р., а придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Шабла, ул. „Вардар” № 9, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82. 74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № І в кв. 113 по плана на гр. Шабла.

Видно е от ДАНЪЧНИТЕ ДЕКЛАРАЦИИ за проверявания период, подавани от В.М.Д. и управляваните от него дружества, че той е декларирал минимални приходи от търговска дейност и трудови правоотношения в проверявания период – описани са подробно в заключението на в.л. по ССЕ, л. 1370, т.V от делото на ОС.

Настоящият състав на съда приема, че доходите, имуществото на Д.Д. няма връзка с конкретните престъпления и не следва да се обсъжда.

Пред Ос е прието заключение на СТЕ /л. 1283 – л. 1302, т. V/, която да даде заключение за справедливата пазарна стойност на недвижимите имоти, придобити, съответно отчуждени от Д., както и придобитите от вссеки от ответниците  недвижими имоти. Заключението е взело предвид при обсъждане на баланса между приходи и разходи в имуществото на г-н Д..

Събрани са като доказателства и заключения по САЕ със същата задача и цел.

Основният въпрос, а именно налице ли е съответствие в приходите от законни източници на г-н д. и семейството му и направените от него разходи в проверявания от Комисията период е разрешен със заключение на ССЕ, съобразно което за периода 1993г. – 30. 06. 2013г. вкл., размерът на разходите, сторени от В.Д., съпругата и децата му за придобиване на недвижими имоти, определени съобразно пазарната им стойност към датата на придобиване, определена от вещото лице по назначената СТЕ, е в размер на 142 350 лв., т. е. 1 466. 46 МРЗ. Съответно разходите за придобиване на МПС, определени съобразно пазарната им стойност към датата на придобиване от вещото лице по САТЕ за същия период, е в размер на 108 340лв., съответстващи на 1 150 МРЗ. Вещото лице е дало заключение и разходите на г-н Д. за придобиване на дружествени дялове за същия период, в размер на 43 750 лв. /таблица 3/, които се изчисляват на 384,41 МРЗ. С оглед горното, съдът счита, че разходите на г-н Д. и разширеното му семейство за периода 1993г. – 2013г. вкл. възлизат в обща размер на 294 440 лв., съответстващи на 3 000. 87 МРЗ. Вещото лице е дало заключение за издръжката на домакинството на г-н Д. за същия период, съобразен с броя лица в домакинството в отделните периоди, в общ размер на 2458333. 18лв., т. е. 963.82 МРЗ. Възраженията на г-н Д., че действителните разходи и членове на домакинството му са други, не са доказани.

По отношение на приходите, вещото лице е дало заключение относно декларираните от г-н Д. за 2007г., 2008г. и 2009г. доходи от трудови правоотношения, възлизащи в общ размер на 3 209. 99лв., които не касаят според съда конкретния казус. През 2001г. В.Д. е подал годишна данъчна декларация, в която е декларирал проход от дейност като физическо лице в размер на 1 055 лв. Вещото лице е съобразило, също така, доходите, получени от продажбата на недвижими имоти, МПС и дружествени дялове, без значение от способа и средствата за тяхното придобиване, в общ размер на 107 820 лв., или 1 095. 86 МРЗ /таблици 8, 9 и 10/. Вещото лице е проследило движението по банковите сметки на В.М.Д. и семейството му, като в таблица 13 са систематизирани общо приходите и разходите, представляващи общо 8 431. 56лв./99. 05 МРЗ/, съответно 572. 28лв. /2. 966 МРЗ/. Вещото лице е направило съпоставка между приходите и разходите на г-н Д. и неговото семейство, като е дало заключение, че общият размер на приходите за проверявания период възлиза на 12 696. 55лв., т. е. 128. 47 МРЗ, като размерът на разходите е в размер на 2  754 235. 36лв., равняващи на 3 971. 80 МРЗ. По този начин вещото лице е дало заключение, че между приходите и разходите на ответниците е налице отрицателна разлика в размер на 2 741 538. 81лв., представляващи 3 8433. 32 МРЗ. Експертът е изготвил и втори вариант на своето заключение, в което като приходи от страна на ответника е включил не само приходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, но и от продажбите на активи /недвижими имоти, МПС и дружествени дялове/, като по този начин разликата между разходите и приходите на ответниците е в размер на 2 633 728. 81лв., представляващи 2 747. 47 МРЗ.

При тези фактически данни, не са направени оплаквания във въззивните жалби по отношение на наличието на три от предпоставките за уважаване на процесните искове, а именно, наличието на осъдителна присъда за престъпление в приложното поле на чл. 3 ЗОПДИППНМ /отм./, придобито имущество на значителна стойност над 60000 лв. и за наличието на значителна разлика между законните доходи и разходите на г-н Д. и членовете на семейството му. Спорно е било наличието на връзка на извършените престъпления с придобитото имущество, както и възможността да се отнема имущество, придобито чрез замяна с незаконно придобит и вследствие отчужден имот. ВАпС намира, че част от периода, обхванат от проверката няма връзка с конкретните престъпления, посочени като основание на предявените искове, но дори и за релевантния период, който обхваща периода на търговска дейност, за която г-н д. си е спестил заплащане на данъци и непосредствено след това до следващата му присъда за укриване на данъци, не се установява след анализ на ССЕ положителен баланс в придобитото имущество, разходите му и декларираните законни приходи. 

По отношение на връзката между престъплението и имуществото, за което исковете пред ОС са уважени, а именно за отнемане на получената цена от сделката по нот.а. №127/2000 год. от продажба на апартамент, придобит през декември 1999 год.; за отнемане на цената, получена от продажба на недвижим имот по нот.а. №102/2000 год., придобит три месеца по рано по нот.а. № 86/23.03.2000 год.; за отнемане на продажната цена на два автомобила – Фолсваген Корадо и Ауди -80, придобити на 18.11.1999 год. и  отчуждени в края на същия месец, съставът на ВАпС намира, че такава може да се предположи, което е достатъчно за уважаване на исковете, при наличие на останалите предпоставки на чл. 4, ал.1 ЗОПДИППНМ /отм./ .Съобразно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано пряко или косвено с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Престъплението, за което е бил осъден г-н Д. е по чл. 255 от НК, то е резултатно, като резултатът е кумулирането на парични средства от невнасянето им като данъци към държавния бюджет. Не може да се приеме, че самото кумулиране е осъществено към момента на констатиране на престъплението, който се свързва с липсата на подадена данъчна декларация за предходната година. Очевидно е, че паричните суми са спестени при осъществяване на самата търговска дейност и в периода, в който е следвало да се заплатят данъчните задължения. Ето защо, придобитото и продадено в рамките на няколко месеца имущество в данъчно-ревизионния период и в периода, когато данъчните задължения са били изискуеми – 1999 – 2000 год., има връзка с престъпленията, спестените средства от които са вложени в придобиване на имущество. Впоследствие вероятно и самите дължими данъчни задължения са били търсени от г-н Д. и са били принудително събирани. Връзката на тези суми с конкретното имущество е влагането им в сделки, предмет на гражданския оборот, увеличаването на имуществото чрез печалба от тези сделки. Съобразно Тълкувателно решение № 7 от 30.06.20* г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК, необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3 ал. 1 от ЗОПДИПД /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД /отм/. Тези предпоставки са налице в случая и връзката с конкретно описаните в исковата молба престъпления логически се обосновава И предвид, а не само, с липсата на законен източник на доход за г-н Д. в посочения период.

По отношение на въззивната жалба на КОНПИ, същата касае отхвърлителната част на решението на ОС по отношение на двата имота, придобити по замяна от двете деца на г-н Д., както и исковете за отнемане на суми от отчуждаване на два лека автомобила „Мерцедес С 320 ЦДИ”, придобит и отчужден през 2011 год., от л.а. Нисан Патрол през 2011, сума по разплащателна сметка, открита през 2007 год., суми от продажбата на дружествени дялове на три търговски дружества, които са осъществени в периода от втората половина на 2001 год. до 2012 год.

Исковете за отнемане на суми от продажбата на посочените автомобили са неоснователни поради липса на връзка с конкретно описаните в исковата молба престъпления и през 2000 год. и придобиване на МПС през 2011 год. – междувременно г-н Д. е осъществил и друга престъпна дейност и тя не е основание на предявените в настоящия процес искове. КОНПИ не е обосновала исковете си и с други присъди, не е предявила съвместно исковете за повече от една осъдителни присъди, за да твърди, че не може да бъде разграничено преливането на имущество чрез някакви сделки или търговска дейност в процесния период, поради което и съдът не може да обоснове иска си на подобнни мотиви. Същото важи и за останалите искове за отнемане на имещуство, придобито след конкретния данъчно-ревизионен период, касаещ процесните присъди на г-н Д.. 

По отношение на претенциите за отнемане в полза на Държавата на имоти на дъщерята В.В. и сина В.В., които те са придобили по замяна с имоти, придобити от незаконно придобито имущество, съставът на ВАпС намира исковете за неоснователни. На първо място, преди замяната и двете деца са придобили със средства на родителите си недвижими имоти в гр. Варна пред 2001 год., като връзката на придобиването и конкретните престъпления от 2000 год. не е обоснована от КЖНПИ, предвид и другите осъдителни присъди за престъпления от същия период, които също могат да бъдат основание за отнемане на това имущество. Дори и такава връзка да беше обоснована, обаче, няма основание за отнемане на двамата недвижими имота в гр. Шабла, които низходящите на г-н д. са придобили след замяната. Имотите, придобити от престъпна дейност, са отчуждени. От низходящите на г-н д. може да се отнеме тяхната парична развностойност, доколкото замяната е възмездна сделка, не може да се отнеме, обаче самият имот, придобит от низходящите по замяната, тъй като няма предвиден такъв иск в ЗОПДИППД /отм./. ЗОПДИППД /отм./ не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 от действащия сега ЗОПДНПИ, която позволява отнемане на преобразуваното имущество в случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, поради което двете претенции са неоснователни.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден досежно предмета на въззивните жалби.

Поради пропуск на съда не е събрано задължението на КОНПИ за заплащане на хонорар на особения представител на ответниците, на когото следва да се определи възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2577 лв., дължимо от КОНПИ.

На КОНПИ се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за един представител в размер на 2576,63 лв., съобразно интереса на оставената без уважение въззивна жалба на В.Д..

В.М.Д. следва да заплати д.т. по подадената от негово име въззивна жалба в размер на 1076,40 лв., а също и да заплати на КОНПИ разходите за възнаграждение на защитавалия го особен представител във въззивното производство, съобразно интереса в неговата въззивна жалба, в размер на 2576,63 лв.

С оглед на горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/11.02.2015 год. по гр.д. 918/2013 год. на ОС Добрич, поправено с решение № 110/21.04.2015 год. по същото дело, в следните негови части: в частта от  решението, с която частично са отхвърлени предявените от КОНПИ искове срещу В.М.Д., ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН **********, В.В.М., ЕГН **********, и В.В.М., ЕГН ***********: 1. иск с правно основание чл. 4, ал.1 вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата от В.В.М. недвижим имот, находящ се в гр. Шабла, представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1100 кв.м., съставляващо ПИ 1198 по плана на гр. Шабла, за който по регулационния план на града е отреден УПИ №ХІІ-1198 в кв. 84 с площ от 900 кв.м., в който собственикът участва с 860 кв.м., ведно с изградената върху същото къща за живеене.; 2. иск с правно основание чл. 4, ал.1 вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата от В.В.М. недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Шабла, ул. „Вардар” №9, със застроена площ от 40,20 кв.м. и РЗП от 82,74 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот №1 в кв. 113 по плана на гр. Шабла.; 3. предявения от Комисията за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, иск срещу В.М.Д. и Д.А.Д. за отнемане в полза на държавата на парична сума в размер на 16 800лв., /шестнадесет хиляди и осемстотин лева/, получена от продажбата на л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ В3311КР, придобит с договор за покупко – продажба от 19. 03. 2011 г. и отчужден с договор за покупко - продажба от 13. 05. 2011 г.; 4. иск срещу В.М.Д. и Д.А.Д. за отнемане в полза на държавата на парична сума в размер на 14200 лв. /четиринадесет хиляди и двеста лева/, получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ В1946 РР, придобит с договор за покупко – продажба от 11. 05. 2011 г. и отчужден с договор за покупко – продажба от 22. 08. 2011 г.; 5. иск срещу В.М.Д. за отнемане на сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „ВАЛМЕК АУТО” ЕООД с ЕИК 115728731.; 6. ИСК срещу В.М.Д. за отнемане на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „Тех -Ауто” ЕООД, в несъстоятелност, с ЕИК 148044954; 7. иск срещу срещу В.М.Д. за отнемане на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по 10 лв. всеки от капитала на „Аутофокс” ЕООД с ЕИК 148044954; 8. иск срещу В.М.Д. за сума в размер 6,65 лв., представляваща равностойността на 3,40 евро, наличност по разплащателна сметка в Алианц банк България АД, ФЦ Варна.;както и  в частта на същото решение, с която се уважават предявените срещу В.М.Д. искове на КОНПИ за отнемане в полза на Държавата на следното незаконно придобито имущество на стойност 53820 лв.: 1. от 17 000лв. /седемнадесет хиляди лева/, получена от В.М.Д. от продажбата, обективирана в н. а. № 127, т. VІ, рег. № 6528, дело № 828/ 15. 12. 2000г. на нотариус № 148 с район на действие ВРС, на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост” бл. 116, вх. 10, ет. 7, представляващ апартамент № 35 с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № 35 с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2. 1499% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в І микрорайон по плана на града; 2. сумата от 22 400лв. /двадесет и две хиляди и четиристотин лева/, получена от В.М.Д. от продажбата, обективирана в н. а. № 102, т. ІІ, рег. № 3219, дело № 308/04. 07. 2000 г. на нотариус № 147 с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д. Райчев.” /бивша ул. „Асен Халачев”/ бл. 4, вх. Д, ет. ІV, представляващ апартамент № 108 със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 3. сумата от 10800 лв. /десет хиляди и осемстотин лева/, получена от В.М.Д., от продажбата на л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № В0445 АР; 4. сумата от 3 620лв. /три хиляди шестстотин и двадесет лева,/ получена от В.М.Д., от продажбата на л. а. м. „Ауди 80” с рег. № В 0602 АР, КАКТО и в съответната част за разноските.

ОСЪЖДА КОНПИ ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на ВАпС, сумата от 2576,63 лв. за възнаграждение на особения представител на насрещните страни в процеса за въззивната инстанция адв. С.. За същата сума да се издаде след заплащането й ордер на адв. С..

ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата от 1076,40 лв., представляваща д.т. по предявената от негово име въззивна жалба.

ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА КОНПИ разноските за възнаграждение на особения представител във въззивното производство в размер на 2576,63  лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: