ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

336

 

 

гр.Варна, 19.05.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 19.05.2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                        Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 252 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по по чл. 274, ал.1, вр. чл. 121 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от  Правна фирма О’Р. С. Р. ЛЛП, чрез адв. З.Т. срещу определение № 475/19.02.2016 г., по гр.д.№ 3029/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 118, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото пред Варненския окръжен съд и делото е изпратено по подсъдност за разглеждането му от Софийски градски съд.

Жалбоподателят е изложил оплаквания за неправилност на обжалваното определениие, поради нарушения на процесуалния и на материалния закон, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на първата инстанция за продължаване на производството по делото. Изложил е, че с оглед правото му на избор на местна подсъдност по чл.7 от ЗОДОВ, е предявил иска по определеното от УС на Фонда за гарантиране на влоговете от 24.11.2014 г., местоизплащане на гаранцията за неналичен депозит на чуждестранни физически и юридически лица – клоновата мрежа на „Първа инвестиционна банка” АД по местонахождение на депозитите. Окръжният съд постановил определението си, без да даде възможност на ищеца да вземе становище по отвода за неподсъдност. Освен това се е позовал на практиката на ЕС, с която е предвидена равнопоставеност на материалните и процесуални условия, установени от различните национални законодателства относно обезщетяването на вредите с тези, отнасящи се до подобни вътрешни искове.

Фонда за гарантиране на влоговете в банките, чрез адв. Н.А. –С. и адв. Искра Нейчева, е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата, като е молил за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалванато определение по подробно изложени съображения по всяко от оплакванията на жалбоподателя.

Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт И.Г., с писмения си отговор е оспорила жалбата с развити съображения за правилността на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерен от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството пред окръжния съд е предявеният от Правна фирма О’Р. С. Р. ЛЛП против държавата чрез министъра на финансите и против Държавен фонд за гарантиране на влоговете в банките, в качеството им на солидарни длъжници, иск за заплащане на сумата от  123 734 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие неправомерно бездействие на ответниците по отношение изпълнението на задължения, произтичащи от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.11.2015 г. и сумата от 16 585 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 123 734 лв. за периода от 09.07.2014 г. до 03.11.2015 г. при твърдения, че в резултат на бездействието на ответниците, ищецът е бил лишен от възможността да получи от фонда изплащане на гаранцията за неналичен депозит в „КТБ” АД по посочена клиентска сметка.

С определение № 861 от 17.12.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 648 от 2015 г., Варненският апелативен съд е отменил определението на окръжния съд, с което е било прекратено производството по делото и постановено изплащането на делото за разглеждане от Административен съд – София, след като е приел, че искът е за вреди, претърпени от частноправен субект и с оглед задължението на националните съдилища да гарантират действието на общностното право, принципът за отговорността на държавата за вреди следва да намери приложение при разглеждане на спора – т.е. производството е по ЗОДОВ.

В този случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ, която предвижда, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.

В случая, ищецът е чуждестранно юридическо лице, със седалище в Ню Йорк, САЩ, поради което правото му на избор на местна подсъдност се свежда до завеждане на делото пред съда по мястото на увреждането.

Жалбоподателят е развил в частната си жалба съображения, че мястото на увреждането е клонът на „ПИБ” АД в гр.Варна, тъй като там е следвало да му бъде изплатена гаранцията за неналичния депозит. Доколкото, обаче в исковата молба е твърдял, че увреждането е вследствие изключването му от схемата за гарантиране на влоговете и нетранспонтиране на Директивата от държавата и несъобразяване с текста на директивата от Фонда, местоизвършването на деликта е в гр.София, където е седалището на Фонда и на министъра на финансите, който представлява държавата. Това е така, тъй като увреждането се твърди от техните действия. Деликтът не е свързан с отношения на ищеца с клона на „ПИБ” АД в гр.Варна, нито може да се свърже с местосключването на договора за влог в гр.Варна, поради което и съображенията в жалбата относно решението на Фонда за банките, които в клоновата си мрежа ще изплащат гарантираните влогове и разпределението на правоимащите лица между тях, няма отношение към въпроса за мястото на увреждането. В този смисъл, неоснователни са наведените в тази насока оплаквания в частната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал. 3 от ГПК, във всички други случаи извън тези по ал.1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се  прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

В настоящия казус, ответниците са заявили своевременно, в срока по чл. 119, ал.3 от ГПК, с отговорите си на исковата молба, възраженията си за местна неподсъдност на делото пред Варненския окръжен съд, поради което и съдът не е имал задължението да връчва преписи от тях за становище от ищеца. Отговорите са били приложени по делото и достъпни за страните. В този смисъл неоснователни са оплакванията на ищеца за допуснати от съда нарушения на процесуалния закон.

С оглед изложените съображения, обжалваното определение, с което след направения от ответниците отвод за местна неподсъдност на делото, окръжният съд е прекратил производството по делото и е  изпратил делото за разглеждане от Софийски градски съд, е правилно и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 475/19.02.2016 г., по гр.д.№ 3029/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото пред Варненския окръжен съд и същото – изпратено за разглеждане от Софийски градски съд.

 

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: