О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 332/6.6.2017г.

 

гр.Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на шести юни, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.№ 252 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от А.И.Л. от гр.Тутракан срещу определение № 100/12.05.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 120/16 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е обезсилено определение № 227/24.04.2017 г. по гр.д. № 343/2016 г. на Тутракански районен съд и е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 120/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от А.И.Л. срещу определение на Тутраканския районен съд, с което е отхвърлена молбата й за допускане обезпечение на иска, предмет на гр.д.№ 343/16 г., като на ответницата бъде забранено да извършва действия, пречещи на изпълнението на договор за аренда.

За да направи извод за недопустимост на молбата за допускане на обезпечение, въззивният съд е приел, че исканата с молбата по чл.397, ал.1,т.3 от ГПК обезпечителна мярка „забрана на действия“ не е достатъчно конкретна и изпълнима.

Поради неяснота относно вида на действията, свързани с изпълнението на договора за аренда и начина на изпълнение на такава мярка от съдебния изпълнител, въззивният съд е приел, че молбата за обезпечение е недопустима, поради което и на основание чл.270, ал.3, предл.1, вр. с чл.278, ал.4 от ГПК  е обезсилил обжалваното определение и е прекратил производството по делото.

Варненският апелативен съд приема, че този извод на въззивния съд е неправилен. Въпросът за вида на обезпечителната мярка, сочена от молителя е по съществото на подадената молба за допускане на обезпечението и е свързана с преценка на наличността на обезпечителна нужда и адекватност на тази мярка с вида на търсената защита.

Преценката на тези обстоятелства следва да стане с акт по същество  в рамките на въззивното производство, с който да бъде потвърдено или отменено обжалваното определение, но не и чрез неговото обезсилване.

Определението следва да бъде отменено, а делото – върнато на Окръжен съд – Силистра за произнасяне по съществото на въззивната частна жалба, поради което Варненският апелативен съд

 

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯВА  определение № 100/12.05.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 120/16 г. на Окръжен съд – Силистра и ВРЪЩА делото за произнасяне по съществото на въззивна частна жалба на А.И.Л. срещу определение № 227/24.04.2017 г. по гр.д. № 343/2016 г. на Тутракански районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                           2.