РЕШЕНИЕ

125

12.07.2013 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

въззивно гр.д. № 253 по описа за 2013 година:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ВЪЗЗИВНО, ОБРАЗУВАНО след отмяна на въззивно решение и връщане за ново разглеждане на въззвна жалба, подадена от К.А.В. срещу решение № 987/20.07.2011 год. на ВОС по гр.д. 210/2010 г., с което е прието за установено в отношенията между З.Г.К. и К.А.В., че първият в качеството си на купувач е заплатил на втория като продавач сумата от 100 000 евро, уговорена като част от продажната цена  в общ размер от 105 000 евро в нот.акт №41, т.І, рег.№ 640, д. № 37 от 2009 год. на нотариус № 114 , вписан в  СВп с вх.рег. № 10910 от 11.06.09год., т.І, № 140, вх.р. 10911, на основание чл.124 от ГПК и постановява заличаване на същата, на основание чл.179, ал.1 пр.ІІ-ро от ЗЗД; като К.В. е осъден да заплати на З.К. сумата от 13 020 лв. разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, постановено по недопустим иск, тъй като за изплащането на тази сума от ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист по реда на заповедното производство - чл. 417 и чл. 418 от ГПК. В евентуалност се твърди неправилност на решението, поради необоснованост, тъй като ищецът не е доказал, че е заплатил дължимата по договора сума в размер на 200 000 евро, представляваща действителната цена на сделката.

Жалбата е оспорена в писмен отговор на процесуалния представител на З.Г.К. и в с.з.

След като се съобрази с доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Предявените искове пред ОС са с правно основание чл.124 ГПК и чл.179 ЗЗД: отрицателен установителен иск за установяване, че вземането на продавача по договор, сключен по нот.акт № 41, т.І, рег.№ 640, д. № 37 от 2009 год. на нотариус №114, вписан в  СВ с вх. рег. № 10910 от 11.06.09 год., т.І, № 140, вх.р. 10911, не съществува, тъй като купувачът е заплатил остатъкът от уговорената между страните цена от 100 000 евро, на основание чл.124 от ГПК; и иск за заличаване вписването на законна ипотека, вписана в книгите за вписвания, на основание чл.179, ал.1 пр.ІІ-ро от ЗЗД.

В исковата молба и в уточняващи молби се излага, че ищецът е заплатил договорената в цитирания нот.акт продажна цена от 105 000 евро както следва: 5000 евро в деня на изповядване на сделката; 94 359 евро са платени на 10.06.2009 год., след подписване на нотариалния акт; 5641,65 евро са платени на 09.06.2010год.

Ответникът пред ОС е оспорил иска с твърдения, че цената по договора е била 200000 евро, така било отразено и предварителния договор между страните. И тъй като 100000 от тях били заплатени, в нотариалния акт с цел спестяване на такси бил вписан като дължим само остатъкът от 100000 евро.

Видно от представена покана за доброволно изпълнение изх.№ 5301/19.10.2010 год. по изпълнително дело № 20107160400591 по описа на ЧСИ Николай Г., това изпълнително дело е образувано на основание издаден изпълнителен лист,  съгласно разпореждане № 32733/06.08.2010год. по ч.гр.д. № 10870/ 2010год. по описа на ВРС.

Преди предявяване  на исковата молба - 17.08.20010 год., от З.К. срещу К. В., е образувано съдебно производство по реда на глава 37 от ГПК, по молба на К.В. срещу З.К.. По делото не е било спорно, че на основание нот.акт №41, т.І, рег.№ 640, д. № 37 от 2009 год. на нотариус №114, по реда на заповедното производство,  е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 417 и чл.418 ГПК, по ч.гр.д. № 10870/2010 год.

От молба вх.№ 47037/23.11.2010 год. се установява, че на посочената дата ищеца е бил известен за изпълнителното дело, респективно за проведеното заповедно производство.

Следователно, в срока за възражение срещу заповедта по чл. 414, ал.1 ГПК е предявен отрицателният установителен иск, с който е оспорено инкорпорираното в нея вземане, което прави този иск допустим, каквито са указанията на ВКС в решението по чл. 290 ГПК. Заповедта за изпълнение не е влязла в сила, въпреки, че исковият процес е стартирал преди официалното уведомяване на длъжника с поканата за доброволно изпълнение за заповедното производство, като възражението по чл. 414, ал.1 ГПК е направено пред съда чрез предявяване на отрицателен установителен иск, атакуващ съществуването на вземането.

По основателността на отрицателния установителен иск:

От представения от ищеца акт № 41, том І, рег. № 640, дело № 37 от 2009 г. на ВН 114 се установи, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот при продажната цена в размер на 105 000 евро. Между страните не е налице спор, че сумата от 5000 евро е заплатена в деня на изповядване на сделката така както е посочено в нот. акт.

Не е спорно и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че сумата от 100 000 евро е заплатена чрез банков превод от сметката на купувача по сметка на продавача на две вноски, както следва на 09.06.2010 г. сумата от 5 641 евро и на 10.06.2009 г. сумата от 94 359 евро. За установяване на този факт са представени писмени доказателства изходящи от банката наредител и платец. Страните не спорят по фактите за извършените плащания.

Спорно е дали тези суми да преведени в изпълнение на задължението по предварителен договор или за сключване на окончателния.

По делото не е представен действителен предварителен договор за покупко-продажба на същия имот между страните, т.е. в писмена форма. Следователно е недоказано твърдението за уговорена различна от посочената в нот.а. действителна цена на сделката. Дори и да съществуваше такъв договор, той щеше да бъде най-много начало на писмено доказателство за симулативно посочена в нот.а. цена, тъй като със сключване на окончателен договор, предварителният се отменя. Но в настоящия случай действителен предварителен договор НЯМА.

От всички писмени доказателства по делото се установява, че задължението по акт № 41, том І, рег. № 640, дело № 37 от 2009 г. е изцяло заплатено. Остават неподкрепени с писмени доказателства твърденията на ответника, че е заплатена само половината от уговорената продажна цена. За съдържанието на сделката покупко-продажба в случая има писмено доказателство – нотариален акт, съдържащ волеизявления на страните относно сключения между тях  окончателен договор. Действително, по отношение на удостоверителното волеизявление на нотариуса нотариалният акт е официален документ, а по отношение на сключената между страните сделка, заявена чрез волеизявленията им, това е частен удостоверителен документ, но тези си волеизявления страните могат да оспорят само при условията на чл. 165, ал.2 ГПК, които не са налице в случая.

Съдът не е намерил за допустими исканите от ответника гласни доказателства в тази насока. Не е оборващо доказателство и мотивът, сочен от ответника и въззивник в процеса, за вписване на половината от уговорената цена в нот. акт с цел спестяване на разноски по прехвърляне /нот. такси и местни такси/ именно, защото противоречи на волеизявлението на същата страна в нотариалния акт. Посоченото основание за плащането – предварителен договор, също не оборва изводите на съда. Не се доказа друг договор между страните, освен този по нотариалния акт, следователно плащането не може да има друго основание освен съществуващия договор.

Сумата, уговорена като цена, по акт № 41, том І, рег. № 640, дело № 37 от 2009 г., е заплатена от купувача, както се установява от писмените доказателства по делото. Следователно е заплатена сумата от 100 000 евро, за която е вписана законна ипотека. Не са налице основанията за вписаната ипотека и същата следва да бъде заличена.

Предвид съвпадане на крайните изводи на Варненския апелативен съд с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Въззиваемият е претендирал разноски за въззивната и касационната инстанция, които следва да му се присъдят в размер на 6942 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 987/20.07.2011 год. на ВОС по гр.д. 210/2010 г.

ОСЪЖДА К.А.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. Д., с постоянен адрес в САЩ, Флорида, ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.К. ЕГН ********** ***,  сумата от 6942 лв. разноски, направени след първата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: