Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

151

13.10.2016 г.,  гр. Варна

                                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

            Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 253 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби:

-по въззивна жалба с вх.№ 14280/17.05.2016 г. на В.В.З. срещу решение № 458/07.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2154 от 2013 г., с което съдът е уважил, предявените от Й.В.А. против въззивника (В.З.) искове по чл. 29 ЗЗД и по чл. 28 от ЗЗД и е унищожил упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег.№ 757/07.02.2013 г. на нотариус В. М. с рег. № 465 на нотариалната камара, с район на действие РС Девня, поради измама, състояща се във въвеждане в заблуждение, че се подписва догор за продажба на МПС, а не пълномощно за разпореждане с имущество и поради грешка относно вида на сделката. Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на исковете. Изложил е съображения за неправилна оценка от окръжния съд на събраните доказателства по делото и вследствие на това – за неправилни правни изводи.

Насрещната страна по тази жалба – Й.В.А. е оспорила жалбата със съображения по правилността на първоинстанционното решение и е молила за потвърждаването му.

- по възивна жалба на Й.В.А., подадена чрез адв. Т.Т. от ШАК, против решение № 6771/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, с което са ОТХВЪРЛЕНИ, предявените срещу А.В.К. и С.В.К. искове: - за прогласяване недействителността на сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-1898/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, поради липса на представителна власт  и потвърждение от продавача  на основание чл.42, ал.2 ЗЗД; - за прогласяване недействителността на сключеният договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот , находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, поради липса на представителна власт  и потвърждение от продавача на основание чл.42, ал.2 ЗЗД; - за прогласяване нищожност  на сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД -18 -98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, поради липса на валидно формирано съгласие за сключване на сделката и настъпването на последиците от нея, поради порок на волята при упълномощаването, на основание чл.26 ,ал.2, пред.ІІ ЗЗД;- за прогласяване нищожност  на сключеният договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот , находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК, с район на действие РС В., поради липса на валидно формирано съгласие за сключване на сделката и настъпването на последиците от нея, поради порок на волята при упълномощаването, на основание чл.26, ал.2, пред.ІІ ЗЗД; - за прогласяване унищожаемост на  сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот находящ се в гр.В., ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД -18 -98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно,  на основание чл.29, ал.1 ЗЗД; - за прогласяване унищожаемост на на сключеният договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот , находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно на основание чл.29, ал.1 ЗЗД;- за разваляне поради неплащане на уговорената продажна цена в срока на договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот , находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Л.Г. с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, поради неизпълнение от страна на заменителя, състоящо се в непредаване на заменените вещи, предмет на договора, на основание чл.87, ал.3, вр.ал.2 ЗЗД; -за разваляне поради неплащане на уговорената продажна цена в срока на договор за покупко - продажба на недвижим имот находящ се в гр.Варна, ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД -18 -98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, поради неплащане на уговорената продажна цена в срока по договора, на основание чл.87, ал.3 вр.ал.2 ЗЗД; - за прогласяване нищожност  на сключения договор за замяна на недвижим имот за движима срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт вещ № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, поради това, че заменителят не притежава лицензи не е вписан в Регистъра на лицата, имащи право да осъществяват такива сделки съгласно  чл.13, ал.3 от Валутния закон.

Жалбоподателката е сочила, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно, като е молила за отмяната му, за уважаване на исковете и присъждане на разноските. Навела е оплаквания, свързани с преценката на свидетелските показания и експретизата от съда.

Въззиваемите А. и С. К. са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата, като са настоявали за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззивните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решенията на окръжния съд, като неизгодни за всяка от тях, редовни са и допустими.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваните решения за валидни изцяло, а  по допустимостта им, намира следното:

След частичното обезсилване, с решение № 110 от 02.07.2015 г. по в.гр.д. № 253/2015 г. на Варненския апелативен съд, на първоначално постановеното решение № 6771/07.05.2014 г. по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд в частта на отхвърлените искове по чл. 29 ЗЗД и по чл. 28 от ЗЗД за унищожение на упълномощителна сделка от 07.02.2013 г., насочени срещу А.В.К. и С.В.К. и след връщане на делото в тази му част за разглеждане на исковете на Й.В.А. срещу надлежния ответник В.З., съгласно уточнителната молба на ищцата вх. № 1187/23.02.2015 г., окръжният съд е разгледал и уважил срещу този ответник двата иска по чл. 29 и по чл. 28 от ЗЗД, като унищожил упълномощителната сделка на двете наведени основания – поради измама и поради грешка.

С останалата част от решение № 6771/07.05.2014 г. по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г., Варненският окръжен съд се е произнесъл и отхвърлил искове на Й.В.А. срещу А.В.К. и С.В.К., с които се атакуват два договора от 22.02.2013 г.– договор за продажба на апартамент в гр.Варна, ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна и договор за замяна на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, срещу златни накити, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, в следната поредност: за недействителност по чл. 42, ал.2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт и като евентуални - за прогласяване нищожността по чл. 26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, за унищожение по чл. 29, ал.1 от ЗЗД поради измама, за разваляне по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената, както и само по отношение на договора за замяна – иск по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността му, поради противоречие със закона – с чл. 13, ал.3 от Валутния закон.

Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в решения, по реда на чл.290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика (решение №199 от 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г., IV г.о. на ВКС; решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/2009 г., IV г.о. на ВКС; решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр.д. №196/2011 г., I г.о. ВКС и решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014 г. IV г.о. на ВКС), начинът на съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията на евентуалност – ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или аобикалането му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да да разгледа основаниета за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничество и попечителство, поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо.

При това положение независимо, че ищецът е посочил поредността на исковете си, окръжният съд е бил длъжен да ги разгледа, според тежестта на порока на сделката.

В конкретния случай първо следва да бъде посочено, че в частта, с която се е произнесъл по искове за нищожност на двата договора (за продажба и за замяна) по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, решението на окръжния съд № 6771/07.05.2014 г. по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. е недопустимо. Това е така, тъй като в исковата си молба, уточнена с три последващи молби, ищцата е навела твърдения, че поради порок на волята й при упълномощаването на пълномощника с пълномощното от 07.02.2013 г. при сключените от него, въз основа на това пълномощно, два договора от 22.02.2013 г. – за продажба и за замяна, е липсвала представителна власт и действията на пълнамощника не са били потвърдени, което съставлявало липса на волеизявление и съгласие за сделките. На тези твърдения е основал искане за прогласяване нищожност на договорите по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, както и искане за прогласяване недействителността на договорите по чл.42 от ЗЗД, поради липса на представителна власт на пълномощника и непотвърждаване от упълномощителя. Към момента е налице висящо тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт и липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, по който въпрос е налице противоречива задължителна практика на ВКС, в която едни състави на ВКС приемат, че се касае до нищожност по чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, а други – по чл. 42, ал.2 от ЗЗД. Въпросът за вида недействителност все още не е разрешен с тълкувателно решение, поради което настоящата инстанция следва да се съобрази с едно от двете становища и това е приетото в решения на ВКС № 337/14.10.2014 г. по гр.д. № 3598/2014 г. IV г.о., решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на IV г.о., гр.д. № 923/17.12.2009 г. по гр.д. № 1682/2008 г. на IV г.о., решение № 49/29.03.2013 г. на IV г.о., решение № 285/28.09.2010 г. по гр.д. № 1033/2010 г. на III г.о, че видът недействителност на сделката е висяща недействителност и правната квалификация на иска е по чл.42, ал.2 от ЗЗД, а не по чл. 26, ал.2 ЗЗД. В случая, ищцата е предявила един иск за недействителност на всеки от двата договора, като е дала на същия различна квалификация и по чл. 26, ал.2 ЗЗД и по чл. 42, ал.2 от ЗЗД. Доколкото ищцата не е излагала твърдения, относими към фактическия състав на чл. 26, ал.2 от ЗЗД- нищожност на сделката, поради липса на съгласие (съзнавана липса на съгласие), когато волеизявлението е изтръгнато с насилие или когато волеизявлението е направено без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример или по друга подобна причина, а такива за липса на представителна власт и на потвърждаване от представлявания, искът е по чл. 42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договорите. Като се е произнесъл и по иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, без такъв да е бил предявен (предявеният е по чл. 42 от ЗЗД и той е разгледан и по него е постановен диспозитив в обжалваното съдебно решение), окръжният съд е постановил  недопустимо решение в тази част и то следва да се обезсили и делото – прекрати.

При това разрешение, произнасянето по предявените искове е в следната поредност: по исковете за унищожение на упълномощителната сделка от 07.02.2013 г. в поредността – първо на основанието измама по чл. 29 от ЗЗД и след това поради грешка по чл. 28 от ЗЗД. По отношение на договора за замяна – първо следва да се разгледа иска за прогласяване нищожността на договора, поради противоречието й със закона -26, ал.1, пр.1 ЗЗД, а след това по отношение и на двата договора (и за продажба и за замяна) – исковете по чл. 29 от ЗЗД за унищожение, поради измама и след това  по чл. 42, ал.2 от ЗЗД за недействителност на договорите, поради липса на представителна власт и потвърждаване. Исковете за разваляне на двата договора следва да се разгледат последни, при отхвърляне на исковете за нищожност, унищожение и недействителност.

По иска по чл. 29 от ЗЗД за унищожение на упълномощителната сделка от 07.02.2013 г., поради измама:

Както е прието и в задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК – решение № 193 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 1025 от 2012 г. на IV г.о. на ВКС, фактическият състав на измамата, като основание за унищожване на гражданскоправните  сделки (чл.29 от ЗЗД), включва следните елементи: 1) да е сключена (извършена) сделка; 2) едната (измамената ) страна по сделката да е била в заблуждение; 3) заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката (когато сделката е едностранна – от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него – арг. от чл.44 от ЗЗД) или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката (адресатът на едностранната сделка) трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4) сделката да е сключена (извършена) поради (вследствие) заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишлено предизвикване, създаване и/ или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относно нейното съдържание, респ. – относно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разлбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено (и поначало това е принципно така при формалните сделки) е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването  (извършването) й. Вследствие умишлено предизвиканата и/ или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало („подвело”, какъвто е терминът, употребен в чл.29 от ЗЗД) да сключи (извърши) сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването (извършването) на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такива заблуждение, не би сключила (извършила) сделката.

В настоящото дело е установено със събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите А. В. П. и В. П. П. следното: Ищцата е възрастна жена, която към датата на упълномощителната сделка на 07.02.2013 г. е била на 84 години. Само месец преди това починал и вторият й син Й. В. Й., който нямал други наследници и след смъртта му жената придобила по наследство от него апартамент № 3 с площ от 64,34 кв.м., ведно с изба в гр.Варна, ул. „Македония” 105 (в централната част на града) и лек автомобил „Ланчия Делта”. Й.А. притежавала и ½ ид.част от друго жилище – апартамент № 72 с площ от 93,50 кв.м. в гр.Варна по ул. „Васил Друмев” №11 (също в централната част на града), както и апартамент в ж.к. „Младост”  бл.103 и нива от 13,228 дка в с.Ивански, общ. Шумен. Жената тежко преживяла загубата на единствения си жив син в началото на 2013 г., поради което и за да окаже подкрепа, при нея се преместила да живее по-голямата й сестра А. П. (разпитана в качеството на свидетел по делото). След смъртта на сина й, съдействие за стопанисване на колата и на наследствения й апартамент предложил Н. Т. – зет на жената, с която синът на Й. живял на съпружески начала. Още от погребението, Т. бил непрекъснато край ищцата, посещавал я всяка сутрин,  като след негово предложение (казал, че колата е надраскана, докарал я зад блока и поел ангажимент да потърси купувач (така свидетелката А. П.), ищцата решила да я продаде. На 06.02.2013 г., след позвъняване на телефона Т., който бил в дома й, слязал и довел лицето, представило се за купувач - ответника В.З.. Той бил първия купувач, като обяснил, че видял колата и разбрал, че се продава, което се сторило странно на свидетелката П., защото колата била паркирана във вътрешния двор на блока (на ул. „Васил Друмев” 11), където паркирали само собствениците. З., след като се съгласил с предложената цена от 2 500 лв. (свидетелят В. П. е посочил, че колата била стара и със скъпа поддръжка, поради което струвала около 500 - 600 лв., но не повече от 1000 лв.), оставил капаро и се разбрали да прехвърлят колата на следващия ден. На 07.02.2013 г., в управляван от Т. автомобил, заедно с представилия се за купувач В.З., ищцата и сестра й (свидетелката А. П.) били закарани от гр.Варна в гр. Девня (кв. Повеляново, както сочи свидетелката П.), за да сключат договора за продажба пред познат на З. нотариус. В автомобила  З., който се возел на задната седалка, се пресегнал и подал в ръцете на седящата отпред Й., остатъка от договорената цена за колата – малко повече от 2000 лв. Т. и свидетелката А. П. останали в автомобила, а ищцата и В.З. се качили при нотариуса. Забавили се за кратко и след като се върнали, само Й.А. се качила в колата на Т., а З. се извинил, че има лична работа и останал в Девня. Направило впечатление на свидетелката А. П., че сестра й не носела никакъв документ като само казала, че работата е готова. При връщането им в гр.Варна, То. ги завел до банката, където Й. внесла част от парите, платени й за колата – 2000 лв. (показанията на свидетелката се подкрепят и от представената по делото вноска бележка за 2000 лв.  от същия ден). Подписаният от ищцата в този ден (на 07.02.2013 г.) документ е пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус В. М. с район на действие РС -гр.Девня, с което тя упълномощава В.В.З. да я представлява пред всички държавни органи, община, областна управа и съд и физически и юридически лица, като се разпорежда чрез сделка по негова преценка (включително продажба, замяна, дарение, прехвърляне, ипотека учредяване на право на строеж) с недвижимите й имоти, от които апартамент № 3 в гр.Варна, ул. „Македония” №107, апартамент № 72 в гр.Варна, ул. „Васил Друмев” №11, апартамент №71 в гр.Варна, ж.к. „Младост” бл. 103, нива с площ от 13, 228 дка. В с. Ивански, общ.Шумен, както и с права да я представлява пред всички възможни органи във връзка с издаването на необходимите за сключване на такива сделки документи, както и да я представлява пред всички банки и финансови институции и лица, като сключва договори за кредит, при условия каквито договори, като за обезпечение на кредита ипотекира имотите. В края на същото пълномощно е посочено и правото да продаде автомобила на цена и купувач по негова преценка и да получи цената. Предоставено е и правото пълномощникът да договаря сам със себе си и да преупълномощава трети лица със същите права. След като ищцата решила да даде апартамента на ул.”Македония” под наем и го опразнила от лични вещи така св. А. и В.П. участвали при почистването), Т. довел намерения от него наемател, който се представил като Велико. Поради това, че не носел документи, ищцата вписала диктуваните от него данни в собственоръчно изготвения от нея едногодишен договор за наем от 26.03.2013 г. (приложен на л. 31 от делото). По – късно ищцата разрешила на наемателя да смени ключовете, защото той обяснил, че ще държи ценности в аратамента и оттогава тя не е имала достъп до него. Свидетелката Панайотова е посочила, че виждала още един два пъти наемателя - последния път когато донесъл наема в апартамента. Отношенията си с Николай Топчиев сестрите прекъснали в края на месец март или април 2013 г., след като той взел (при разчистването на апартамента на ул. „Македония” за наемателя) една ценна картина, за да я продаде, но не я върнал и не дал пари за нея. През месец март 2013 г., Й. Панайотова отишла да си плаща данъците и да декларира имота, наследен от сина й, но я върнали, защото не носела документ за собственост. Тогава се установило, че документите липсват. През месец май 2013 г., след като посетили със сестра си агенцията по вписванията за препис от нотариалния акт, ищцата разбрала, че жилището на ул.„Македония” е продадено, а след това и че и ½ ид.част от жилището на ул. „Васил Друмев” и нивите и също са продадени с пълномощното от 07.02.2013 г. На 20.05.2013 г. ищцата е оттеглила правата по него, както и по преупълномощителната сделка от 22.02.2013 г., с която В.З. е упълномощил със същите права А.В.К. – ответник по исковете за недействителност на сделките. Според приложените нотариални актове, действайки с правата по пълномощното от 07.02.2013 г., В.З. е продал на А.В.К. - ответник  по делото (по време на брака му със С.В.К.)*** за сумата от 75 000 лв. при договорка за плащането й в едномесечен срок по сметка на пълномощника В.З., както и в същия ден пълномощникът е заменил ½ идеална част от апартамента на ищцата на ул.”Васил Друмев” срещу златни накити на стойност от 53 000 лв. (посочена и в  приложената към документа оценка). И в двата нотариални акта е било вписано, че владението на недвижимите имоти (съответно идеалната част) са предадени на купувача. С три вносни бележки от 28.02.2013 г., купувачът е внесъл в брой по две банкови сметки на пълномощника суми от по 25 000 лв. (общо 75 000 лв.), като на 01.03.2013 г. ищцата е подписала декларация (авторството на документа е установено с неоспореното от страните, компетентно и безпристрастно изготвено заключение на вещото лице по съдебно – почерковата експретиза), че е получила от пълномощника сумата от 75 000 лв. и златните накити. Според показанията на свидетелите Атанаска Панайотова и Веселин Панайотов, първата от които е била непрекъснато до ищцата през цялото време – показания, подкрепени и от втория свидетел (двете не са се разделяли), ищцата не  е разполагала с пари или ценности и двете сестри живеели с доходите си от пенсиите.

Свидетелите на ищцата са съответно нейни сестра и племенник и по правило техните показания следва бъдат преценявани при хипотезата на чл. 172 от ГПК, като се отчита евентуалната им заинтересованост. В случая, показанията и на двамата кореспондират напълно с писмените доказателства по делото, подкрепят се взаимно или се допълват, логични и последователни са, поради което те напълно се кредитират от съда. Докато от друга страна, обясненията на ответника В.З. (дадените такива като свидетел по исковете срещу останалите ответници преди конституирането му като ответник по делото), касаещи запознанството му и отношенията му с ищцата са изцяло нелогични и неподкрепени от останалите доказателства. Такива са обясненията, че жената му обещала колата, като благодарност ако продаде имотите, че тя искала да се освободи от имотите, защото й напомняли за сина й (при данните, че жената е тъгувала за детето си, а и впоследствие с пълномощното е заменен и друг апартамент, който не е наследен от сина й и в който тя живее, а пълномощното касае и апартамент в ж.к. „Младост” и земеделски земи в с.Ивански), че заверката на пълномощното е извършена извън град Варна „за по-евтино”, при положение, че в град Варна има много нотариуси и таксите са едни и същи, предвидени с тарифа. Житейски нелогично е ищцата - възрастна жена,  която в този период е тъгувала за починалия си син и никога не е споделяла и обсъждала със сестра си (живяла непрекъснато с нея в този период) намерение да продава имотите си или още повече да ги зменя срещу златни накити, да упълномощи напълно непознат за нея човек (при положение, че към този момент се е ползвала от ежедневното внимание на Топчиев, на когото разчитала) с изключително широки права за разпореждане с цялото й имущество, включително с такива да сключва и договори за кредит, както и да бъде придружена лично (заведена с автомобил в друг град) за подписване на пълномощното при липса и на необходимост упълномощеният да присъства на упълномощителната сделка. Такава е и тезата, че купувачът имал пари, които искал да инвестира, при положение, че ½ ид.част от имота на ул. „Васил Друмев” е заменена срещу златни накити, а по другия договор плащането на цената е отложено със срок от един месец и сумите са внесени на части.

От събраните по делото доказателства (писмени такива и показанията на свидетелите Панайотови) категорично се установява, че заради обсъжданата и планирана продажба на колата и в тази връзка самото представяне от В.З. за купувач на автомолбила, договарянето и заплащането на капарото от него, както и на остатъка от цената за колата преди подписването пред нотариуса, както и доверяването на близкия й тогава Топчиев, с когото е обсъждала именно продажбата на колата, доведения от него купувач на колата, придружаването й до нотариуса за продажбата на колата, намерения й пак от Топчиев „наемател” (когато е поискала да отдаде имота под наем) и липсата й на достъп до апартамента (продаден вече към този момент) по причина, че наемателят е сменил ключовете, ищцата е имала увереността, че подписаният пред нотариуса документ от 07.02.2013 г. е за продажба на автомобила.

При така установените обстоятелства по делото, следва изводът, че възползвайки се от напредналата възраст и състоянието на ищцата, след смъртта на сина й и податливостта й на внушения, ответникът З. съзнателно и целенасочено с действията и изявленията си е създал у нея (а и у околните – посочените свидетели Панайотови) убеждение и увереност, че подписаният пред нотариуса документ е за продажбата на наследения автомобил, като това убеждение е било поддържано преди и след извършване на упълномощаването с действията на третото лице Топчиев, което се е ползвало с доверието на възрастната жена. Тя е получавала съвети и съдействие от него за продажба на колата, намерил е „наемателя”, който се е настанил в продаденото вече с пълномощното жилище на ул.”Македония”, а ищцата не се е усъмнила в отнемането на властта й върху имота, защото е разрешила „на наемателя” да смени ключовете. Освен, че сам е създал и поддържал заблуждението, ответникът няма как да не е знаел и за действията на третото лице Топчиев, предвид обстоятелството, че е бил доведен като купувач на колата от него, както и че след продажбата на жилището на ул. „Македония” и след като предал владението на купувача – ответника А.К., в имота е бил настанен също доведен от третото лице Топчиев „наемател”.

С оглед изложените съображения, се налага извода за наличието на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД, поради което и искът за унищожение на упълномощителната сделка от 07.02.2013 г. е основателен и следва да бъде уважен. Окръжният съд е достигнал до същия правен извод и в тази част решението му, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Поради уважаването на този иск, предвид изложеното по-горе за разглеждане на исковете като евентуални според тежестта на твърдяния порок на сделката, не подлежи на разглеждане искът за унищожаване на упълномощителната сделка, поради грешка  - по чл.28 от ЗЗД. В тази част, решението на окръжния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

По исковете срещу ответниците А.К. и С.К., съединени в условията на евентуалност, както бе посочено по-горе:

Искът по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на договора за замяна от 22.02.2013 г. на ½ ид.част от жилището на ул. „Ваосил Друмев” срещу златните накити, основан на твърдения за противоречието му със закона – чл. 13,ал.3 от ВЗ е неоснователен, защото не е установено по делото ответникът К. да се е занимавал по занятие със сделки с благородни метали и да му е била необходима съответна регистрация и лицензия за извършването й. В този смисъл, решението в частта на отхвърлянето на този иск е правилно и следва да бъде потвърдено.

Исковете по чл. 29 от ЗЗД за унищожение на двата договора за продажба и за замяна, като сключени при измама, също са неоснователни. Порокът на упълномощителната сделка не се пренася автоматично и върху сключените въз основа на него договори. Щом е унищожена поради измама упълномощителната сделка, то договорите биха били сключени при липса на представителна власт. Затова, като е отхвърлил исковете за унищожение на двата договора, окръжният съд е постановил правилно решение, което в тази част също следва да бъде потвърдено.

Исковете по чл. 42, ал.2 от ЗЗД за недействителност на двата договора за продажба и за замяна, са основателни по следните съображения:

При уважаването на иска за унищожаване на упълномощителната сделка, при сключването на двата договора, пълномощникът е действал без учредена от ищцата представителна власт, което и при липсата на потвърждаване от нея води до извода за недействителността им. Окръжният съд е достигнал до различен правен извод, поради което решението му в тази част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това – исковете – уважени.

При това разрешение, предвид недействителността на двата договора, не подлежат на разглеждане евентуално съединените искове по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договорите, поради неплащане на цената. Тези искове могат да бъдат разгледани само, ако договорите са действителни. Затова, произнесеното по тях решение на окръжния съд следва да бъде обезсилено.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ответникът В.З. дължи на ищцата сумата от 142,85 лв., представляваща част от адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция (за първата инстанция такива не са присъдени с решението и не е искано по реда на чл. 248 от ГПК неговото изменение). Ответниците Казакови дължат на ищцата сумата от 857,14 лв., представляваща съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение за уважените искове за двете инстанции. Ищцата дължи на ответниците разноски за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, което за първата инстанция е за сумата от 900 лв. и за въззивната инстанция сумата от 300 лв. Това налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта на осъждането на ищцата за разноските за горницата над сумата от 900 лв. до 1 500 лв. за първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по решените в полза на освободената от внасяне на държавни такси ищца искове, ответниците дължат в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда заплащането им. Ответникът З. следва да заплати сумата от 120 лв., а ответниците Казакови – сумата от 2 420,21 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 458/07.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2154 от 2013 г. В ЧАСТТА, с която съдът е унищожил упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег.№ 757 от 07.02.2013 г. на нотариус В. М. с рег. № 465 на нотариалната камара с район на действие Районен съд –Девня, поради грешка относно вида на сделката по иска на Й.В.А. против В.В.З. на основание чл. 28 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 458/07.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2154 от 2013 г. В ЧАСТТА, с която съдът е унищожил упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег.№ 757 от 07.02.2013 г. на нотариус В. М. с рег. № 465 на нотариалната камара с район на действие Районен съд –Девня, поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно за разпореждане с имущество, по иска на Й.В.А. против В.В.З. на основание чл. 29 от ЗЗД.

ОБЕЗСИЛВА решение № 6771/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, с което са ОТХВЪРЛЕНИ, предявените  от Й.В.А. срещу А.В.К. и С.В.К. искове за прогласяване нищожност  на сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД -18 -98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, поради липса на валидно формирано съгласие за сключване на сделката и настъпването на последиците от нея, поради порок на волята при упълномощаването, на основание чл.26 ,ал.2, пред.ІІ ЗЗД и за прогласяване нищожността  на сключения договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот , находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК, с район на действие РС В., поради липса на валидно формирано съгласие за сключване на сделката и настъпването на последиците от нея, поради порок на волята при упълномощаването, на основание чл.26, ал.2, пред.ІІ ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОБЕЗСИЛВА решение № 6771/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Й.В.А. срещу А.В.К. и С.В.К.: за разваляне на договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот , находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Л.Г. с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, поради неизпълнение от страна на заменителя, състоящо се в непредаване на заменените вещи, предмет на договора, на основание чл.87, ал.3, вр.ал.2 ЗЗД;  и за разваляне на договор за покупко - продажба на недвижим имот находящ се в гр.Варна, ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД -18 -98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г.  рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, поради неплащане на уговорената продажна цена в срока по договора, на основание чл.87, ал.3 вр.ал.2 ЗЗД;

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6771/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения договор за замяна на недвижим имот за движима срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт вещ № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Людмила Гонова с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, поради противоречието му със закона – чл.13, ал.3 от Валутния закон.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6771/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Й.В.А. срещу А.В.К. и С.В.К.: за унищожение на сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот находящ се в гр.В., ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД -18 -98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно на основание чл.29, ал.1 ЗЗД; - за унищожение на сключения договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Людмила Гонова с рег. № 116 на НК , с район на действие РС Варна, поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно на основание чл.29, ал.1 ЗЗД.

ОТМЕНЯ  решение № 6771/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на Й.В.А. против А.В.К. и С.В.К.: - за прогласяване недействителността на сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД -18 -98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Людмила Гонова с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, поради липса на представителна власт  и потвърждение от продавача  на основание чл.42, ал.2 ЗЗД; - за прогласяване недействителността на сключеният договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот , находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Людмила Гонова  с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, поради липса на представителна власт  и потвърждение от продавача на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на Й.В.А., на договор за покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Македония” №105, ет.1, ап.3, представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 10135.1505.13.2.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД -18 -98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 24, т.І, рег.№ 1903, дело № 21/2013 г. на нотариус Л. Г. с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна и на договор за замяна на недвижим имот за движима вещ срещу собствеността на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Васил Друмев” №11, ет.6, апартамент № 72, представляващ самостоятелен обект в сградата  с идентификатор 10135.2560.47.8.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, обективиран в нотариален акт № 25, том І , рег.№ 1913, дело №22/2013 г. на нотариус Людмила Гонова  с рег. № 116 на НК, с район на действие РС Варна, двата сключени между Й.В.А., представлявана от пълномощник В.В.З. от една страна и А.В.К. от друга по време на брака му със С.В.К., поради липса на представителна власт  и потвърждение от продавача на основание чл.42, ал.2 ЗЗД.

ОТМЕНЯ  решение № 6771/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2154 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Й.В.А. е осъдена да заплати на А.В.К. и С.В.К. разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за горницата над сумата от 900 лв. до 1 500 лв.

ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН ********** и С.В.К. с ЕГН **********,*** да заплатят на Й.В.А. , ЕГН ********** *** сумата от 857,14 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Й.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати на А.В.К. с ЕГН ********** и С.В.К. с ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА В.В.З. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 120 лв., представяваща дължимата държавна такса за уважения срещу него иск.

ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН ********** и С.В.К. с ЕГН **********,*** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 2 420,21 лв., представяваща дължимата държавна такса за уважените срещу тях искове.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: