РЕШЕНИЕ

 

№ 104

 

Гр.Варна, 06.07.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на двадесет и първи юни 2017 г., в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Пeтя Петрова

                        Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 253 по описа на Апелативен съд –Варна за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р.Ж.П., подадена чрез адв. П.У. ***, против решение № 19/09.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС В ЧАСТТА, с която той е  осъден на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на И.А.И. обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, психически стрес,  вследствие на причинени му телесни увреждания от нанесен му от жалбоподателя побой на 29.07.2014 г., за които последният е осъден с влязла в сила присъда по наказателно дело, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 5 000 лв. до 30 000 лв., както и В ЧАСТТА на присъдените законни лихви върху обезщетението от 30 000 лв. от датата на увреждането – 29.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта на осъждането за разноските.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваните му части е отчасти недопустимо, като произнесено извън рамките на  заявения петитум за присъдените законни лихви върху обезщетението от датата на увреждането до окончателното му изплащане и неправилно в частта на присъденото обезщетение за горницата над 5 000 лв. до 30 000 лв. като постановено в противоречие с процесуалните правила, с материалния закон и поради необоснованост. Молил е за обезсилване на решението в недопустимата му част и отмяната му в неправилната, както и за редуциране, с оглед резултата от делото и на разноските по делото.

Въззиваемият И.А.И. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е настоявал за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части като неизгодно за него, редовна е (въззивникът е освободен от внасяне на държавна такса с определение от 01.02.2017 г.) и е допустима.

С молба от 05.06.2017 г., ищецът И.И., чрез адв. П.Н., е поправил нередовността в исковата си молба, за която са му дадени указания с определение № 323 от 31.05.2017 г., като е посочил, че претендира законните лихви върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането 29.07.2014 г.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът Р.П. чрез адв. П.У. е поддържал въззивната жалба с изключение на оплакването за частична недопустимост на решението на първата инстанция в частта на присъдените законни лихви. Въззиваемият, лично и чрез адв. П.Н., е поддържал отговора на въззивната жалба. Всяка от страните е претендирала присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. Предвид отстраняването пред настоящата инстанция на нередовността на исковата молба в частта на  претенцията за присъждане на законните лихви от датата на увреждането, окръжният съд не се е произнесъл свръх петитум и решението на първата инстанция в тази част не е недопустимо, а оплакването във въззивната жалба в тази връзка е неоснователно.

По правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като съобрази доказателствата и с оглед наведените оплаквания на въззивника и доводите на насрещната страна, съдът намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е водено по предявен от И.А.И. срещу Р.Ж.П. осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение от 37 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки, страдания и психически стрес в резултат на нанесен му на 29.07.2014 г. побой от ответника, при който са му били причинени телесни увреждания – кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо, на долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия на пояса, както и счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата, ведно със законните лихви върху претендираната сума от датата на увреждането 29.07.2014 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорвал иска за горницата над сумата от 2000 лв., като е навел и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия.

С обжалваното решение, съдът е уважил иска за сумата от 30 000 лв., ведно с лихвите от датата на увреждането, като въпреки изложените мотиви в решението липсва отхвърлителен диспозитив за горницата над 30 000 лв. до 37 000 лв. Решението е обжалвано само от ответника в осъдителната му част за горницата над 5 000 лв. до 30 000 лв. и за лихвите върху цялото присъдено обезщетение от датата на увреждането.

Установено е по делото, че на 29.07.2014 г. в коридора на избените помещения на жилищния блок в който страните живеят, след възникнал конфликт по повод отправена забележка от ищеца в качеството му на домоуправител към ответника за неправомерно ползване на газов котлон, ответникът нанесъл побой на ищеца, при който му причинил множество леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо на долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в централната част на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става, и контузия на пояса, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и представляващи лека телесна повреда и една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен довело до трайно затрудняване на движението на снагата за период от 5-6 месеца. След инцидента, ищецът потърсил медицинска помощ в спешния център, където са били констатирани уврежданията. На 30.07.2014 г. той е бил прегледан и от лекар по съдебна медицина и му е било издадено медицинско удостоверение със заключение, че се касае за кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, окосмената част на главата, контузия на лявото рамо и счупване на тялото на първи поясен прешлен. Срещу Р.Ж.П. (бивш старшина първа степен) е било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда №14 от 27.11.2015 г. по НОХД №85/2015 г. на Сливенския военен съд (потвърдена с решение № 4/ от 29.02.2016 г. по н.о.х.д.№35/2015 г.  на Военно-апелативния съд, а последната - оставена в сила с решение №123 от 20.05.2016 г. по к.н.д. № 428/2016 г. на ВКС), с която  той е бил признат за виновен в извършването на престъпленията по чл.130, ал.1 от НК и по чл. 129, ал. 2, т. 5 от НК и осъден на 6 месеца лишаване свобода с отложено изпълнение на наказанието за срок от 3 години.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК,  с влязлата в сила присъда на наказателния съд, по задължителен за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, са доказани: извършването на деянието – причинените от ответника на ищеца няколко леки и една средна телесна повреда (леки телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо на долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в централната част на темето и областта на лявото рамо, контузия на лява раменна става, и контузия на пояса, довели до разстройство на здравето и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен довело до трайно затрудняване на движението на снагата за период от 5-6 месеца), противоправността на деянието, осъществяващо състави на престъпления по чл.130, ал.1 от НК и чл. 129, ал.2, т.5 НК  и вината на ответника. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са задължителни за него.

От приетата по делото медицинска документация и съдебно - медицинската експертиза на вещото лице д-р Деян Демиров се установява, че счупването в областта на първи поясен прешлен е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 5-6 месеца, като към момента на освидетелстването на ищеца от експерта на 11.10.2016 г., оздравителният процес за това увреждане не е приключил. При прегледа е констатирано значително снишаване на предния размер на прешлена и продължаваща и засилваща се болка при продължително натоварване и продължително стоене прав, а след консулт с неврохирург е направено и заключение за налагаща се хоспитализация и провеждане на оперативно лечение за стабилизация на гръбначния стълб. Според вещото лице, при едно такова тежко травматично увреждане – счупване на първи поясен прешлен, са налице затруднения в придвижванията, затруднения в извършване на ежедневни нужди за един продължителен период от време, а в конкретния случай се налага и извършване на оперативно лечение за стабилизация на гръбначния стълб. В случая, оздравителният процес при ищеца не е протекъл по обичайния начин, при който било достатъчно поставянето на корсет за оздравяването на прешлена, а са се появили усложнения – стесняване на гръбначно-мозъчния канал, което налагало и последващо извършване на операцията за стабилизиране на гръбнака. По отношение на останалите наранявания, експертът е посочил, че същите обичайно отшумяват в рамките на 2-3 седмици. Видно, обаче от приложените амбулаторни листове от 25.08.2014 г. и от 14.03.2016 г., последиците от нараняването в лявата раменна става не са отшумели и след година и осем месеца, като при прегледа през 2016 г. са били констатирани ограничени и болезнени движения в рамото.

От заключението на вещите лица д-р Аделина Джорджанова, д.м. и клиничния психолог Гергана Момова по комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, се установява, че в резултат на преживявания побой при ищеца се е отключило психично разстройство с код F 32.0, депресивен епизод, лек и към настоящия момент. От един хармоничен и щастлив индивид, той е превърнат в индивид под постоянна заплаха от рязко влошаване на здравето. Обичайно автоматизираните дейности и действия, които протичат при здравия човек извън съзнателния контрол, при освидетелствания са ежеминутно (ден и нощ) целенасочено контролирани от него по предписания, предупреждения на медицинския персонал. Това изчерпва психичната енергия и изтощава нервната му система, води до понижаване на прага на дразнимост и фрустрация, превръща го в различна личност. Той преживява тежко настъпващите и наложените му промени, чувства се непълноценен, малоценен, с понижена самооценка и всичко това води до депресия. Съдът напълно кредитира заключенията на вещите лица, защото те са пълни, ясни, обосновани и компетентно изготвени от специалисти в изследваната област.

Според показанията на свидетелката И.П.И. (съпруга на ищеца), непосредствено след инцидента ищецът бил с охлузвания, имал кръв по лицето, оплакал се от силни болки в кръста, което наложило приема на обезболяващи. След проведените първоначални медицински прегледи, лечението било провеждано в дома му, като за обслужването и придвижването му помагала съпругата, а пълното си самостоятелно движение ищецът възстановил след период от пет-шест месеца. И понастоящем И.И. изпитвал болки от кръста надолу, често и през нощта, пиел обезболяващи, кракът му се схващал, когато ходи. Изпитвал неудобство, че буди съпругата си нощем при нужда от помощ за полагане на обезболяващи. Животът на семейството се променил, като ищецът не можел пълноценно да се грижи за близките си, не помагал вкъщи, не бил в състояние да направи ремонт, изпитвал постоянни болки. Случаят се коментирал в семейството му и към настоящия момент, въпреки желанието му да го забрави. Вярно е, че свидетелката е съпруга на ищеца и негов близък човек, но именно като такава тя е имала най-преки и непосредствени впечатления за изнесените факти относно понесените болки, негативни преживявания и неудобства от телесните увреждания. Съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността й, защото изнесеното от нея се подкрепя и напълно кореспондира със събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица за негативните преживявания на ищеца след инцидента. Затова и оплакванията на ответника за неправилното кредитиране от съда на тези показания, не могат да бъдат споделени.

Не може да бъде споделено и оплакването на въззивника, че ищецът не е предприел своевременно лечение във връзка с увреждането на гръбначния прешлен, поради което и не е излекуван, тъй като по делото не са установени конкретни предписания на лекар, които той не е изпълнил, а напротив – установено е с обясненията на вещото лице Демиров, че при пострадалия оздравителният процес не е протекъл по обичайния начин, а с усложнения - стесняване на гръбначно-мозъчния канал, което налагало предстоящо оперативно стабилизиране на гръбнака, включително и по предписание на неговия неврохирург.

Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност /договорна и деликтна/ има за цел да поправя вредите /т.нар. репарационна цел/, които са виновно и противоправно причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В конкретния казус е безспорно установено противоправното /доказано престъпление, което винаги е противоправно/ поведение на ответника, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен резултат - вреда, изразяваща се в нанесените телесни увреждания и свързаните с тях негативни изживявания. Вината също е доказана от наказателния съд, макар и същата да се презумира в настоящото производство.

Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца.

Съдът намира, с оглед характера на увреждането и обстоятелствата при които то е извършено (умишлено и агресивно нанесен му побой при изпълнение на задълженията му като домоуправител, със сравнително висока степен на телесни увреждания - множество леки телесни повреди в областта на главата, (влючително и счупване на носните кости), травма на раменната става и кръста и средна телесна повреда (счупен гръбначен прешлен) и доказаните по делото физически болки, страдания и неудобства, търпени както в момента на самото увреждане, така и в период за около година и осем месеца за травмата в лявата раменна става (според амбулаторния лист от 17.03.2016 г.), за около 2-3 седмици за останалите леки телесни повреди (според заключението на вещото лице Демиров), както и болките в кръста от счупването на гръбначния прешлен, невъзможността за пълноценно самостоятелно движение в период от около 5-6 месеца (заключението на вещото лице Демиров и показанията на свидетелката И.И.) и продължаващите и към момента болки, ограничения и неудобства с неясна прогноза за бъдещо оздравяване и необходимост от извършване на рискова операция за стабилизиране на гръбнака, както и логично житейски свързаните с тези увреждания ограничения в обичайното му ежедневие и при изпълнение на досегашните му трудови функции като електротехник на граждански договор (поради болките в кръста и невъзможността да стои дълго време изправен и да понася по-големи  натоварвания – заключението на вещото лице Демиров) и зрялата му възраст (към датата на инцидента е на 57 години), както и предвид психическите травми и преживяния стрес при самия побой и отключилото се вследствие на деликта психично разстройство, представляващо лек депресивен епизод, продължаващ и към момента на освидетелстването с преживявания за непълноценност, малоценност, понижена самооценка и страх от рязко влошаване на здравословното състояние, както и с оглед размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и предвид конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деликта, съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв.

Възражението по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалия е неоснователно, защото по делото не са налице никакви доказателства, че с поведението си ищецът е допринесъл за получените при побоя телесни увреждания. Без значение по делото са обстоятелствата за влошените отношения между двамата съседи, както и кой е предизвикал спречкването, щом доказано по делото е, че всички установени наранявания на ищеца са причинени единствено от ответника. Изобщо показанията на свидетелите на ответната страна –А.П. и Ю.Р. не сочат на релевантни за тази преценка факти, като изнесените от тях данни са за установеното от свидетелите след инцидента състояние на ответника (той бил нервен със зачервявания по врата и скъсан ланец (св. П.) и с подута дясна ръка, ожулен около врата и силно притеснен (св. Р.) и разказаното им от ответника, че е действал в своя защита при нападение от ищеца.  Последното, освен това е било и подробно обсъждано и отхвърлено от наказателния съд, във връзка с възражение на подсъдимия за действие при неизбежна отбрана. В този смисъл оплакванията на въззивника са неоснователни.

Съдът не намира за доказано твърдението на ищеца, че е бил напълно обездвижен и на легло в продължение на две седмици, като съпругата му е посочила, че той е имал болки и затруднения в самостоятелното си движение и обслужване и се е нуждаел от нейната помощ, като се е движил с придържане. Недоказано е също така и твърдението, че ищецът изобщо не е работил в продължение на половин година след инцидента. Затова и тези твърдени вреди не следва да бъдат отчитани при определяне размера на обезщетението. Такива вреди не е приел за осъществени и окръжния съд в обжалваното решение, поради което и оплакванията в тази връзка са неоснователни.

С оглед изложените съображения, отчасти основателно е оплакването на въззивника за неправилно приложение от окръжния съд на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и необоснованост на размера на присъденото обезщетение и завишения му размер за горницата над сумата от 20 000 лв. до 30 000 лв. и в тази част решението следва да бъде отменено и искът в тази част – отхвърлен. В останалата обжалвана осъдителна част, за горницата над 5 000 лв. до 20 000 лв., решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено, както и в частта на присъдените законни лихви върху цялото присъдено обезщетение от 20 000 лв. от датата на увреждането до окончателното му заплащане.

С оглед резултата от делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на осъждането на ответника за разноските, дължими в полза на Варненския окръжен съд за горницата над 800 лв. до 1200 лв. за държавна такса и за горницата над 323,89 лв. до 599,80 лв. за възнагражденията на вещите лица, както и за осъждането на ответника да плати разноски на ищеца за горницата над сумата от 1 328,40 лв. до 2 050 лв. адвокатско възнаграждение.

За въззивното производство и с оглед постановения резултат, страните дължат разноски за адвокатско възнаграждение, като въззивникът  Р.П. следва да заплати на въззиваемия И.И. сумата от 1200 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от въззивната жалба, част от платения от въззиваемия адвокатски хонорар на адв. Н., а И.И. следва да заплати на адвокат П.У. -пълномощник на въззивника сумата от 526,40 лв., представляваща съразмерна на уважената част от жалбата, част от дължимото й възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 19/09.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1117/2016 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Р.Ж.П. е осъден на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на И.А.И. обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, психически стрес, вследствие причинени му телесни увреждания от нанесен му от жалбоподателя побой на 29.07.2014 г., за които последният е осъден с влязла в сила присъда №14 от 27.11.2015 г. по НОХД №85/2015 г. на Сливенския военен съд, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 20 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от датата на увреждането 29.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА, с която Р.Ж.П. е осъден да заплати на И.А.И. разноски за производството пред първата инстанция за горницата над сумата от 1328,40 лв. до 2 050 лв., както и в ЧАСТТА, с която Р.Ж.П. е осъден да заплати по сметка на Варненския окръжен съд дължимата държавна такса за горницата над 800 лв. до присъдените 1 200 лв. и на възнаграждения за вещи лица за горницата над сумата от 323,89 лв. до 599,80 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от И.А.И. срещу Р.Ж.П. иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинени му телесни увреждания от нанесен му от ответника побой на 29.07.2014 г., за които последният е осъден с влязла в сила присъда №14 от 27.11.2015 г. по НОХД №85/2015 г. на Сливенския военен съд, ЗА ГОРНИЦАТА НАД СУМАТА от 20 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законните лихви върху разликата от датата на увреждането – 29.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/09.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1117/2016 г. на ВОС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която Р.Ж.П. е осъден на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на И.А.И. обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, психически стрес, вследствие на причинени му телесни увреждания от нанесен му от жалбоподателя побой на 29.07.2014 г., за които последният е осъден с влязла в сила присъда №14 от 27.11.2015 г. по НОХД №85/2015 г. на Сливенския военен съд, за горницата над 5 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта на законните лихви върху обезщетението от 20 000 лв. от датата на увреждането 29.07.2014 г. до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА  Р.Ж.П. с ЕГН ********** *** да заплати на И.А.И. с ЕГН ********** *** сумата от 1 200 лв., представляваща, съразмерна на отхвърлената част от жалбата част от сторените от него разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА И.А.И. с ЕГН ********** *** да заплати на адвокат П.П.У. с ЕГН ********** от АК, с адрес *** сумата от 526,40 лв. дължимо съобразно изхода от въззивното производство  възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: